Няма да има ограничение в дължината само ако кабела се загранва със сложна електроника с генератор на ток. В случая обаче това не е така. Аз съм проучвал подобна система и знам, че кабелите се продават със строго фиксирана дължина (като проводниците на подовото отопление), с капселовани накрайници. И всяко едно парче е разчетено за определена обща мощност (ток и напрежение). И парчетата бяха по 10, 20, 30 м. Не може да режеш парчетата, защото първо няма как да си направиш накрайник (преходник от нагревтелен към обикновен проводник) и второ през по-късото парче ще протече по-голям ток и то ще изгори.
За датчика за вятър тази система няма да стане, защото няма как да се сложи кабел на подвижната част.

А да топлиш неподвижната няма смисъл. Проблема не е в замръзване на лагеруването, а в натрупване на сняг и лед върху перките (полусферите) на датчика. В резултат на това те стават много тежки и не могат да се въртят. За да се разтопи леда трябва да се предвиди някакво дистанционно отопление. Например сушоар за коса, който да ги духа с топъл въздух от разстояние 10-15 см. И някаква електроника, която сама да разбира кога трябва да включва сушоара и кога - не. Но ума ми не го побира как електрониката ще разбира кога перките са обледени. Освен може би камера и анализ на изображението.
Нали разбрахте основния проблем. Перките са много леки и са идеално балансирани. Това означава, че върху тях не трябва да се монтира нищо друго, в това число и каквито и да било температурни датчици.
Така че най-доброто си остава ежедневния визуален контрол дали перката се върти.

При мене съм го направил по-лесно. Инструктирал съм охраната при всеки по-силен вятър да наблюдава дали плочата на тракера се е изправила. И ако не е - да отиде и ръчно да я изправи. По този начин се защитавам от всякакви възможни повреди, с изключение на една единствена - човешкия фактор.