`Благодарим за отговора. Натрупаният опит за 7-8 месеца, като правило от професионална гледна точка предизвиква въздържаност в наблюдателя, нежели друго. Това обаче обяснява възрожденския порив, с който admin желае на всеки участник във форума успех. Допускаме, че той е единственият българин посетил изложбата в Милано, а сигурно и изложението във Фрайбург. А сега ще се опитаме да се придържаме, към фактите:
1. Стандартът за панелите работещи без концентрация е, че дадената инсталирана мощност се приема при презумпция че интинзивността на слънчевата радиация за 1 кв.м е 1000 вата/ч, а за концентраторните панели тя е 850 вата/ч за кв.м Поради тази причина производителят на концентраторни системи при фиксиран КПД на системата трябва да даде повече площ на инсталацията, с която да компенсира тази разлика.
2. Съотношението между пряка и дифузна радиация е динамична величина за различни местоположения и географски ширини. Средно се счита, че то е в съотношение 85 : 15, какъвто е случаят за България. Методиката на подхода на уважаемия admin, обаче е погрешна. Като правило се работи с величина, която отразява средногодишно падналата енергия на квадратен метър. За улеснение ще дадем следния пример, ако средногодишно падналата енергия на квадратен метър е 1600 киловатчаса, това означава, че приблизително 85% от нея или 1360 киловатчаса са пряка радиация, а 15% или 240 киловатчаса са разсеяна радиация.
По какъв начин влияе съотношението пряка и дифузна радиация и избора на система без концентрация или с концентрация (както и избора на вид концентратор) по отношение на себестойността на фотоволтаичната система и цената на получената енергия е въпрос обстойно изследван и финансиран в рамките на ЕС. За целта са анализирани и изпитани различни видове системи на различни места в Европа с различна стойност на падналата енергия на квадратен метър и различно съотношение на пряка и дифузна радиация. Инсталации са поставени в Щутгарт (облачно място с много по голяма дифузна радиация, отколкото в България), Италия и Испания. Периодът на тестване на системите въз основа, който са обощени данни и представени резултати е 1 година.
Екипът от учени, които извършват разработката е международен и той се състои от следните лица
George R. Whitfield, Roger W. Bentley, Clive K. Weatherby and Alison Hunt
Dept. of Cybernetics, Univ. of Reading, Whiteknights, PO Box 225, Reading, RG6 6AY, U.K.
Hans-Dieter Mohring, Fritz H. Klotz and Peter Keuber
ZSW, Hessbruehlstr. 21c, D-70565 Stuttgart, Germany
Juan Carlos Miñano and Elisa Alarte-Garvi
I.E.S., Universidad Politecnica de Madrid, E.T.S.I. Telecomunicacion, Ciudad Universitaria, E-28040, Madrid, Spain
Резултати от направеното практическо експериментиране са следните:
Молим да ни извините за неспазената симетрия на таблицата, но имаме проблеми с пействането на оригиналния документ (при желание всеки може да получи от нас оригиналния документ на мейл
solarenergy@abv.bg).
По принцип първата цифра е Cost $/W - себестойност измерена в долари за ват инсталирана мощност, а следващите три цифри са себестойността на слънчевата електрическа енергия: 1) За Щутгарт, Германия, 2) Италия и Германия)
Table 1. Results for the best collectors analysed, and a few others. The last line is a conventional planar array
Cost Cents/kWh
Prototype/Primary Optics Cost$/W Wid. Man. Alm.
1. Point focus Fresnel lens 1.46 12.1 6.2 5.4
2. Point focus Fresnel lens 1.48 12.2 6.3 5.4
3. Weatherby's Cylindrical
Paraboloid 1.62 14.0 7.2 6.2
4. SMTS Collector, Plastic, 0.6m 1.78 14.7 7.6 6.6
5. Cylindrical Paraboloid:
Multiple offset 1.78 15.4 7.9 6.8
6. Cylindrical Paraboloid, 2-axis 1.95 16.1 8.3 7.2
7. Cylindrical Paraboloid, Point-Focus CPC 1.78 16.2 8.3 7.2
8. Cylindrical Paraboloid:
Multiple offset, Mirror CPC 1.88 16.3 8.4 7.2
9. Cylindrical Paraboloid Solid CPC 1.90 16.4 8.4 7.3
10. Linear Fresnel lens 2.02 16.7 8.6 7.4
11. Cylindrical Paraboloid, Polar 1.95 16.8 8.6 7.5
12. Curved TIR Lens 1.97 17.0 8.7 7.6
13. Cylindrical Paraboloid Mirror CPC 2.06 17.0 8.8 7.6
14. SMTS Collector, Alum, 0.3 m 2.00 17.3 8.9 7.7
15. SMTS Collector, Alum, 0.3m:
Al film 2.01 17.3 8.9 7.7
16. Cylindrical Paraboloid Oil filled CPC 2.04 17.6 9.1 7.8
17. Cylindrical Paraboloid Point-Focus CPC 1.72 19.5 9.6 8.3
18. Curved Fresnel lens 2.18 18.8 9.7 8.4
19. SMTS Collector, Plastic, 0.6m 2.39 21.6 10.6 9.2
20 V-trough, Screen Printed Single
Crystal Cells 4.31 23.7 13.9 12.7
21.Cylindrical paraboloid: multiple
offset
Mirror CPC E-W axis 2.52 31.4 15.8 13.6
22. Cylindrical paraboloid: multiple
offset, E-W axis 2.64 32.8 16.6 14.2
23. Flat, Screen Printed Single
Crystal Cells, Fixed at latitude 4.31 30.5 19.6 18.1
Note. The costs given in the table are for cells, optical systems, mountings and trackers only; balance of system costs are omitted as they are similar for all types of collector. The cost in $/Wp is based on direct beam radiation at 850 W/m2. The cost in cents/kWh is site-specific; the three columns are for Widderstall, near Stuttgart, a relatively cloudy site, Manfredonia in Italy, and Almeria in Southern Spain, a particularly good site.
3. До този момент уважаемият admin не се е аргументирал защо плоските силициеви панели улавят разсеяната слънчева радиация? За целта вместо предложените ни твърдения "Директната се излъчва само от една точка в небето (слънцето)" ние го помолихме да ни представи данни въз основа, на които той си прави извод. По точно какви са загубите от отражение в първа и втора оптична повърхност на панела, като функция на ъгъла на падане на слънчевата светлина (коректните данни се дават за всеки 10 градуса от 0 до 90) и какви са в тази връзка повишените загуби от поглъщане? Сред като видим тези данни ще си направим извода дали плоските панели улавят разсеяната радиация.
По отношение на "точката в небето", т.е. слънцето бихме попитали уважаемия admin на колко минути отговаря образа слънцето на земята?
4. Уважаемият admin задава въпроса "И последната баба на село вместо домати щеше да има в градината си слънчева електроцентрала с френелови лещи" Пазарното проучване защо досега това не се е случило ще го оставим на автора на въпроса. Ние ще се опитаме по сериозно да анализираме нещата.
При фотоволтаичните инсталации преобразуващи слънчевата светлина в електрическа енергия съществуват няколко технологични поколения, като при всяко следващо технологично поколение имаме съществен спад в себестойността на системите и получената от тях електрическа енергия.
По точно те са първо технологично поколение:
Crystalline Si Cells
Single crystal
Multicrystalline
Thin Si
Второ технологично поколение:
Thin Film Technologies
Cu(In,Ga)Se2
CdTe
Amorphous Si:H (stabilized)
Трето технологично поколение:
Multijunction Concentrators
Three-junction (2-terminal, monolithic)
Two-junction (2-terminal, monolithic)
Тук следва да отбележим, че и има и друга насока на развтие на фотоволтаиците:
Emerging PV
Dye cells
Organic cells
(various technologies)
5. Уважаемият Admin твърди "И на практика не са получили никакво разпространение." В момента най големите проекти, които се осъществяват по света са 3то технологично поколение. Такъв проект бе изложен тази година на изложението във Фрайбург и той се отнася до изграждането на 154 мегавата инсталирана мощност в Австралия. Най големият производител на силициеви клетки в света "Sharp" също започна изграждане на концентрични фотоволаични модули, един от най големите производители на силициеви клетки в Индия" Moser Baer " активно участва във финансирането на 3 технологично поколение, а германската фирма "Solar*Tec AG", която е създадена 2002 година за следващата година очаква приходи от 380 млн Евро. Всъщност в състояние сме да дадем значително повече данни от тези, но да не прекаляваме с търпението на наблюдателя.
6. В зависимост от конкретното технологично решение теглото на 1 киловат инсталирана мощност е от порядъка на 80 кг
7. Животът на клетките по метода на изкуственото стареене е от порядъка на 100 години, а другите детайли в системата с живот над 50 години.
8. За типа на охлаждане съществуват 2 вида системи - активно и пасивно и в двата случая охлаждането на панела е много по добро в сравнение със силициевите панели. При активното охлаждане имаме втори продукт, вследствие оползотворената енергия в инфрачервения спектър, което допълнително повишава КПД на системата с около 10%.
9. Обикновено концентраторните фотоволтаични системи конструктивно издържат до 140 км/ч скорост на вятъра.
10. Относно цената на 1 киловат инсталирана мощност, то това зависи съществено от мащабите произвоство, но при малки обеми на производство, то тя би могла да бъде от порядъка на 3500 - 4000 Евро с калкулирана цена на следящата система (следящата система съществено увеличава добитото количество енергия) и инвертор. Да не забравяме, че при равни всички условия концентраторната фотоволтаична система дава с над 25% повече енергия. Разликата идва от това, че при реален режим на работа на панела, т.е. при температури над 25 градуса С силициевият панел има съществени загуби, които отсъстват при трислойните концентраторни фотоволтаични клетки. Само от тази разлика имаме 25% по бърз срок на откупуване на инсталацията.
С уважение