Monitoring

[Lupus]

Колеги, ако е необходимо може да се разработи по-елементарен (low cost ) data loger, без необходимостта да закупувате по-скъп инвертор или станция, интернет или прочие.

А как се свалят данните от него?

[Mateev]

Няма как да стане по-евтино. Ако се замислите по-сериозно, задачата изисква два пълноценни компютъра, които да си "приказват" помежду си - на радиационния датчик и на Дата Логера. И не става въпрос за какви да са микропроцесори и микроконтролери, а за сложни и скъпи такива, с много RAM и FLASH памет. Единия от тях даже трябва да поддържа LAN, WEB и FTP интерфейс. Това предполага програмиране на език от високо ниво + пълноценна операционна система (най-често Linux). Плюс разбира се RS485 комуникация, която освен хардуерната част има и доста сложна софтуерна част (цял език от команди). Дори и сам да започнете да разработвате целия комплекс, няма да ви излезе по-евтино. Ще загубите 2-3 години и пак ще направите смешна интерпретация на истинските възможности на една съвременна хардуерно-софтуерна система за Data Logging. Както и да го въртите, 1000 EUR за системата на SMA си е доста евтина цена. Имайте в предвид, че системите за Data Logging на другите фирми са почти 2 пъти по-скъпи.

[proxel]

разработваме нещо такова, но не искам да говоря много за него публично предварително. като стане джаджата ще се похваля. Ако има въпроси мож на ЛС

[инж. Вася Василев]

Закупихме мониторингова система тип WEB log PRO. Доставиха ни няколко модула и датчици, но вероятно липсват част от кабелите и схеми за свързване на системата. Имаме съмнения относно начина на свързване на датчика РТ 100 към основния модул. Както и ролята на РЕ Schirm кабела. Според писанията той може да остане несвързан, но идеята ни е да направим всичко както трябва. Надявам се на малко помощ в това отношение. Вероятно след пуска на мониторинговата система въпросите ни ще са доста повече, но на този етап не желаем да направим грешки по свързване и пускане на системата.
Поздрави и много слънце: инж. Василев

[Mateev]

Аз също преди време закупих два комплекта от тази система (заради инверторите на MASTERVOLT) и останах много разочарован. В момента даже съм готов да ги продам почти на безценица.

В общи линии мнението ми е, че тази система има много недомислици и недостатъци в сравнение със системата на SMA. Пък е почти 2 пъти по-скъпа като комплект. Функционалността и е доста ограничена и трябва да се плащат лицензи за ползването на мониторинговия сайт.

Системата WEB LOG Pro е замислена като универсална за всички видове инвертори. А нещо универсално не може да бъде толкова добро, колкото нещо тясно специализирано. Като патката - може да лети - но не като птица, може да плува - но не като риба, може да ходи - но не като хората. С две думи - патка. Уж може всичко, но в действителност нищо не го прави както трябва.

Та уж WEB LOG Pro е универсално, пък универсалността му никаква я няма, защото се оказа, че в него се набива специализирана карта за конкретни инвертори на конкретен производител. И ако искаш друг модел инвертори - ами купуваш си друга карта. Освен това се нуждае от специално табло, което не е IP65. Нуждае се и от специални устройства, които да преобразуват сигнала от датчиците, преди да го подадат на логера. И въобще една сложнотия, която не можеш да я монтираш 3 дена. И най-накрая с треперене сядаш пред компютъра да видиш WEB интерфейса и оставаш горещо разочарован.

Съжалявам за всичко, което написах, но това е моето мнение. Ако се беше обадил предварително, можех да ти покажа и двете системи в действие (SMA Web Box и WEB Log Pro) и да те запозная с плюсовете и минусите на всяка една от тях. Хубаво е човек предварително да знае за какво си дава парите и какво получава насреща. И когато човек купува нещо, е по-добре е да не гледа шарените проспекти, а да пита някой, който си е патил.

ПС: Между другото си записах като задача като ми остане малко свободно време да седна и да направя на форума един сравнителен анализ между различните логващи системи, с които съм се сблъсквал.

[инж. Вася Василев]

Така или иначе системата е факт, някак я включихме и осъществихме връзката с компютър. Сигурно не е най добрия вариант, но това не променя нищо. Въпроса ми беше за датчиците. Няма в доставения комплект допълнителни устройства, а и схеми за свързване на датчиците. В момента системата показва някаква слънчева радиация и това е. Ако имате опит с такава система и разполагате с устройства или датчици за нея ще се радвам да обменим информация и ако трябва да допълним системата за да не са съвсем на вятъра парите. Всички се учим и правим доста грешки, а в патката няма нищо лошо стига да има добра рецепта и бяло вино.
Поздрави: инж. В. Василев

[Mateev]

Първо ми напиши какво точно си купил, за да знам какво не ти достига.

По принцип една комплектна система трябва да включва следното:

1. Дейталогер
2. Специализирана кутия за него
3. Радиационен датчик
4. Датчик за скорост на вятъра
5. Датчик за външна температура
6. Датчик за температурата на модулите
7. Преобразовател съпротивление-напрежение за датчиците от позиция 5 и 6 - 2 броя

Датчиците от позиция 5 и 6 са от типа PT100. Произволни модели PT100 датчици ще ти свършат работа. Друг е въпроса, че датчика за външна температура е в специална кутийка, а датчика за модули е пригоден да се лепи отзад.

Тъй като дейталогера може да мери само напрежения, то за да се преобразува съпротивлението на PT100 датчиците в напрежение е необходим специализиран преобразувател - по един за всеки датчик.

Датчика за вятър дава на изхода си импулси. Твоя дейталогер има специализиран цифров вход, на който можеш да вържеш всяко едно устройство с цифров импулсен изход (електромер, датчик за вятър).

Всички елементи по описаната по-горе спецификация ги имам на склад. Единствено изключение е позиция 7, от която ти се нуждаеш от две бройки, а аз имам само една.

[lz1wvm]

Един въпрос???Може би към г-н Матеев.PV мадулите на системата са на два стринга по 15 броя тъй като те имат някакъв толеранс в мощността искам да подбера модулите които са с по добри параметри и да ги свържа в единия стринг а останалите във втория.Какви са начините или методите за замерване на панелите.
Поздрави.

[EOS Technologies]

Към всеки един модул принадлежи един Flash protokol, в който са протоколирани измерените от производителя стойности при качествения контрол. Ако ги нямате, обадете се на доставчика да ви ги предостави.

За информация само: висококачествените модули имат обикновено няколко процента по-вискока мощност от тази, която виждате на етикета им. Пример: 210-ватов модул може да достигне до 215 или 219 вата. Некачествени модули може да имат минус от 3% или повече.

Сами не може да си ги "замервате", освен ако имате тестова апаратура за няколко хиляди евро. Математически погледнато колкото повече модули и стрингове има, толкова по-малко си заслужава сортирането им.

Поздрави!

[Mateev]

Един въпрос???Може би към г-н Матеев.PV мадулите на системата са на два стринга по 15 броя тъй като те имат някакъв толеранс в мощността искам да подбера модулите които са с по добри параметри и да ги свържа в единия стринг а останалите във втория.Какви са начините или методите за замерване на панелите.
Поздрави.

EOS Technologies е прав. Точните параметри на всеки един модул можете да разберете само ако доставчика ви ги е дал или ако ги замерите със скъпа апаратура. За нуждите на сортирането обаче съществува един по-прост метод:
1. Избирате ясен слънчев ден, без нито едно облаче по небето
2. Изчаквате да стане обяд
3. Поставяте модула хоризонтално или на предварително подготвена стойка
4. Мерите тока на късо съединение и си го записвате
5. Същото го правите и с всички останали модули.
6. Записвате си данните в таблица на Excel, като в първата колонка слагате серийния номер, а във втората - тока на късо съединение
7. Сортирате таблицата по втората колонка
8. Започвате монтажа на централата стринг по стринг, като модулите се вземат последователно съгласно сортираната таблица

ВНИМАНИЕ !!!
Много е важно измерването на всички модули да стане колкото се може по-бързо (за няколко минути), за да се гарантира, че радиацията не се е променила през това време. Също така е важно всички модули да са поставени на земята или на стойката по един и същи начин (еднакъв наклон и ориентация).

[Mateev]

Искам да допълня още нещо:
Когато модулите се сортират, трябва да се направи допълнителен подбор кои модули в кой стринг се слагат. Първо трябва да се проанализират засенчванията и след това по-хубавите модули се слагат на стринговете с по-малки засенчвания.

ПРИМЕР 1
Имаме статична централа на земя или на покрив, състояща се от много на брой конструкции. В рамките на една конструкция имаме 2 реда модули. Няколко конструкции са разположени в редица от конструкции и цялата централа се състои от няколко редици от конструкции. Такава организация е на ЗИТА Русе и на голяма част от централите, които ние проектираме. При такава организация най-малки засенчвания ще има първата редица от конструкции, което означава, че на нея трябва да се сложат най-хубавите модули (след сортиране). След това останалите модули се разпределят така, щото колкото са по-големи засенчванията, толкова да са по-лоши сложените модули. Ето пълната градация на все по-големи засенчвания (и все по-лоши модули):
1. Първи ред от конструкции, горен ред от модули - тук се слагат най-хубавите модули
2. Първи ред от конструкции, долен ред от модули
3. Останали редове - горен ред стрингове на периферните конструкции (най-лявата и най-дясната)
4. Останали редове - горен ред стрингове на централните конструкции
5. Останали редове - долен ред стрингове на периферните конструкции
6. Останали редове - долен ред стрингове на централните конструкции - тук се слагат най-лошите модули

ПРИМЕР 2: Централа на покрив
Стринговете се правят хоризонтални и най-хубавите модули се слагат на най-горните стрингове, а най-лошите - на най-долните.

ПРИМЕР 3: Централа на покрив с вертикален засенчващ обект от изток (например дърво или комин)
Стринговете се правят хоризонтални от запад и вертикални от изток. Градацията е следната:
1. Най-горен ред от запад - тук се слагат най-хубавите модули
2. Следват редовете надолу от запад
3. Най-долен ред от запад
4. Най-западна колона от вертикалните стрингове
5. По-източни колони от вертикалните стрингове
6. Най-източна колона от вертикалните стрингове - тук се слагат най-лошите модули

Могат да се дадат още много примери и всеки един от тях си има специфика. В общия случай се спазват следните правила:
1. Засенчванията от хоризонта са ХОРИЗОНТАЛНИ. Ако няма близки засенчващи обекти, предпочита се хоризонтална организация на стринговете.
2. Първите редове са подложени само на засенчвания от хоризонта. Всички останали редове на централата са подложени и на допълнителни засенчвания от предните редове.
3. Допълнителните засенчвания от предни редове са по-малки при периферните конструкции (на изток и на запад) и по-големи при централните конструкции
4. Допълнителните засенчвания засягат по-малко горните редове с модули и по-много долните редове с модули
5. Близките засенчващи обекти (сгради, дървета, стълбове, комини) обикновено правят ВЕРТИКАЛНА СЯНКА, която пълзи през модулите в рамките на деня
6. В участъците от централата, засегнати от близки засенчващи обекти, се прави вертикална стрингова организация.
7. Колкото е по-близо един вертикален стринг до засенчващия обект, толкова по-голям процент от енергията се губи и толкова по-лоши модули трябва да се слагат на него.

При сложни ситуации със сложен хоризонт и много на брой близки засенчващи обекти (за съжаление доста често се сблъсквам с подобни ситуации) се прави подробна симулация, за да се прецени градацията на засенчванията и да се реши къде да се слагат по-добрите модули и къде - по-лошите.

[lz1wvm]

Благодаря на Матеев за изчерпателния отговор дори за по точно определяне ще направя две или три замервания на късо.
Незнам само кое трябва да се вземе като данни пиковия ток или този след определено време да кажем 10 или 20 сек.

[lz1wvm]

Трябва да се разровя из документацията но мисля че не съм виждал такъв протокол.
Но все пак проверката си е висша форма на доверие

[Mateev]

Предполага се, че тока на късо съединение е пропорционален на Mpp тока. Освен това няма голяма разлика между двата тока (тока на късо съединение е по-голям от Mpp тока с не повече от 10-20%). Напреженията не са чак толкова важни, защото те много слабо се влияят при промяна на радиацията (характеристиката е почти хоризонтална). Следователно подбора и сортирането само по тока на късо съединение са напълно достатъчни и репрезентативни (и ще дадат сортировка, съизмерима или даже същата като сортировката по Mpp мощност).

Няма смисъл да се мери по няколко пъти. Тока на късо съединение се установява моментално (за милисекунди) и е стабилен във времето.

[lz1wvm]

Да прав сте имах в предвид термичните загуби при по продължително късо тъй като панела се нагрява но няма смисъл защото те са на една фирма и са еднотипни.
Благодаря.