БЪДЕЩЕТО ...................

[Mateev]

Интересна дискусия сте заформили. Искам и аз да си кажа мнението:

По въпроза за заплатите няма какво да се спори - ЖИВЕЕМ В ПАЗАРНА ИКОНОМИКА. А при нея има пазар на труда. И един човек получава като заплата точно толкова, колкото е неговата лична пазарна стойност. И ако иска да получава по-висока заплата - трябва да си вдигне цената посредством нови знания и умения. Справедливоста тука няма нищо общо. Цената на живота - също. Важно е само предлагането и търсенето. В момента в условията на кризата има огромно предлагане на евтина работна ръка. При мене например има една камара вишистки, които работят в производството на три смени със заплата около 400 лева. Какво да направя? Не съм виновен за това състояние на пазара. Ако случайно кукувица ми изпие акъла и реша да вдигна заплатата им на 500 лева, то тогава половината град ще се нареди пред портала с искане да постъпи на работа. Това вече сме го играли по време на предишната криза и тогава горчиво съжалявахме, че решихме да сме добри и да дадем малко по-достойна заплата на съществуващите работници.

Колкото до големите заплати по 2-3 хиляди лева и нагоре - да, давам такива и в момента. Но ги давам на хора, които го заслужават това. Към днешна дата има дефицитни специалности и там заплатите наистина са високи. Например дизайнерите или програмистите или ИТ специалистите или например мениджърите по продажбите.

Да кажа и за моето начало с труда като младеж:
По мое време беше задължително човек да учи и едновременно с това да работи. Правех го и аз. В трети, четвърти и пети курс на университета аз едновременно учех и работех, при това на 2 места по 4 часа. И понеже работех ключова работа (явно съм бил кадърен), получавах повече пари от баща ми и майка ми, взети заедно. Тогава бяха модерни ЦПУ-тата и имаше страхотен дефицит на кадри, които да им разбират и да могат да работят с тях. Та на едно такова ЦПУ работех и аз и за 2-3 часа всяка вечер получавах повече пари и от началника на цеха. По ирония на съдбата това се случваше в Мехатроника - завода, който в бъдеще го купихме по време на приватизацията.

Та какъв е извода?

Не търсете вината във външни хора или в държавата. Вината за лошото ви положение е само и единствено във вас. Живота ви е във вашите ръце и във вашата глава. И само от вас зависи дали в този живот ще успеете или ще го пропилеете.

Не забравяйте поговорката:

Неудачниците търсят и си намират виновници за собствените си проблеми, а в същото време победителите търсят и намират решение за същите тези проблеми.

[retro]

....По мое време беше задължително човек да учи и едновременно с това да работи. Правех го и аз........

Верно ли бе, Матеев? Говориш за висшето образование, предполагам? По кое време е било това - задължителното бачкане и учене?

[Mateev]

Разбира се, че не е било задължително. Употребих думичката в преносен смисъл.


Аз съм израсъл в бедно работническо семейство и родителите ми не можеха да ми осигуряват средствата, от които един младеж се нуждае. Така че се наложи сам да си ги печеля и с учудване осъзнах колко добре се справям с това. Още докато учех не само че имах достатъчно средства за харчене по купони, но дори и оставаха излишни и се натрупваха. Тогава по него време се чудех защо има толкова много бедни хора при положение че пари се изкарваха толкова лесно и с толкова малка загуба на време. Едва на по-късен етап узнах, че причината за всичко това е нежеланието на повечето хора да се самообразоват и усъвършенствуват. И че неща, които за мене изглеждаха безкрайно лесни (напр. ЦПУ-тата), за другите хора изглеждаха едва ли не като някаква магия.

И тогава си извадих и първия извод за живота, който важи с пълна сила и до ден днешен - старай се да знаеш и да можеш нещо дефицитно и винаги ще си по-добре от останалите.

Към днешна дата нещата са още по-лесни. Знанието (тоест Google) вече е на една ръка разстояние. Ако сега бях младеж, току що завършил образованието си, щях за нула време да се обзаведа с голяма и достойна заплата. Алгоритъма за това е повече от ясен:

1. Правя проучване в Google кои специалности са най-дефицитни и с най-големи заплати. Това отнема около 2 часа.
2. Издирвам в Google материали за дадената специалност и ги изчитам. Това ще отнеме няколко дена.
3. Отивам на конкурс за дадена длъжност и казвам на изпитващите точно това, което те искат да чуят (подготовката също ще е няколко дена).
4. След като ме приемат на работа, всяка вечер вместо да ходя на купони, ще отделям по час-два за по-дълбоко навлизане в дадената специалност, като ще проучвам проблемите в работата, възникнали през текущия ден.
5. Всяка сутрин отново ще отивам на работа, но този път вече зареден с повече конкретна информация и с нови идеи как нещата могат да се усъвършенствуват. Ще споделям тези идеи с прекия си ръководител и е въпрос на време висшия шеф да узнае с какъв инициативен служител се е сдобил. Инициативността е ключ към светкавичното израстване в ерархията, а от там и към още по-големите заплати.
6. Внимателно ще планирам личните си разходи така, щото да остават някакви пари и лека полека да започне да се натрупва начален капитал за някаква инвестиция или бизнес.
7. До 2-3 години ще подбера подходящия начален бизнес, който да ми е по сърце и душа, и след това ще напусна и ще се хвърля с главата надолу в морето от безкрайни възможности.
8. Ще продължа всяка вечер да отделям по час-два в интернет и да натрупвам знания за проблемите, възникнали в рамките на деня.

Всичко е толкова просто и лесно, че чак се чудя защо хората не го правят. Просто трябва да се осъзнае, че знаенето и моженето е в основата на всеки един успех и след това целенасочено човек трябва да започне ежедневно да го натрупва това знание. Тъй като знанието е безкрайно, трябва да се чете само за това, за което в дадения момент има проблеми. В началото е трудно, но после това става навик и започва да носи удоволствие.

Търсенето на оправдание за провалите в живота е груба грешка. Провалите трябва да се приемат като поредния урок, от който човек може да си извлече някаква поука, и след това още на другия ден да започне отново, но този път въоръжен с допълнителното знание от провала. Такъв е живота. Неудачниците се обграждат с оправдания за всеки един аспект от техния провал и цял живот живеят с мисълта, че някой друг им е виновен за всичко. Победителите правят точно обратното - след всеки един провал атакуват проблема отново и отново и отново, като всеки един път са въоръжени с все по-голямо знание и опит по дадения проблем. И естествено в края на краищата побеждават този проблем и веднага след това се захващат със следващия. И така цял живот. Бих казал че основния цикъл на съвременния живот е следния:
1. Натрупване на знания
2. Атакуване на поредния проблем
3. Ако проблема не решен, върни се в точка 1.
4. Ако проблема е решен, премини към следващия проблем и отново започни от точка 1.

[Mateev]

За който му е интересно, ще разкажа какво направих аз с един от най-големите проблеми в моя живот - решението на ДКЕВР, което доведе до убиването на един доста добре развиващ се бизнес, отнел последните 5 години от живота ми:

Първо седнах и изучих с най-големи подробности законовата база по проблема. И веднага открих, че законноста на решението на ДКЕВР може да бъде оспорена, но това ще отнеме страшно много време, пари и нерви. Междувременно живота продължава и аз трябваше да изберам между две алтернативи - да се боря за възвръщане на справедливостта, което може да отнеме години, или за пореден път в живота си да започна отново с поредния нов бизнес. Избрах второто.

Междувременно няколко вечери подред проучвах възможностите за противодействие по време на протестите. Открих защо сме станали слабата страна и защо загубихме първата битка. Открих и начин как да водим по-успешно борбата. Дадох препоръки в публичното пространство, но гласа ми си остана глас в пустиня. По този начин за пореден път се убедих, че на човек насила можеш да му вземеш нещо, но няма начин как насила да му дадеш. При това положение се отдръпнах и оставих отчаяните инвеститори да си правят хаотични и безсмислени протести колкото си искат, а аз в това време се концентрирах в планиране на БЪДЕЩЕТО.

Проанализирах защо соларния бизнес се провали и стигнах до извода, че това е било предопределено. Рано или късно щеше да се случи и причината за това е факта, че този бизнес се финансираше с пари, ВЗЕТИ НАСИЛА ОТ НАРОДА. Веднага си направих и извода, че в следващия ми бизнес хората трябва да дават парите си ДОБРОВОЛНО И С УДОВОЛСТВИЕ.

Защо постъпих по начин, различен от този на останалите инвеститори:
1. Първо защото нанесените ми лични щети от решението на ДКЕВР са минимални и напълно поносими. Вярно е че и при мене са за стотици хиляди левове, но това е малък процент от общия ми бизнес. Винаги съм бил привърженик на диверсификацията (не слагай всички яйца в една кошница) и в момента това ми правило се отблагодари с пълна сила.
2. Второ защото времето при мене е много по-важно от парите. Не съм готов години наред да водя битка за някаква си справедливост, след като имам алтернатива да започна отново и за същия този период от време да направя нещо много по-голямо от загубените средства от решението на ДКЕВР.
3. Соларния бизнес все пак не е умрял напълно и тепърва на него му предстоят добри времена. Това е една моя дълбока увереност, в резултат на която аз не съм съкратил НИТО ЕДИН ЧОВЕК от СТС СОЛАР. Няма и да го направя. Имаме страхотен колектив с висококвалифицирани кадри и ще е голяма глупост да загубя някои от тях поради временни проблеми с бизнеса.
4. Реших да разширя бизнеса и да отворя още два нови, като единия от тях също е свързан с ВЕИ-тата, но този път говорим за икономии, което означава че хората ще си дават парите си ДОБРОВОЛНО.
5. Вече работя с пълна сила по новите бизнеси и вместо да съкращавам, всъщност набирам нови кадри. Скоро ще обявя в Jobs.bg конкурси за поне 20 нови специалисти в областта на енергетиката, електронната техника и програмирането.

Ще се появят поредните 2 нови фирми СТС нещо си, в които планирам да загубя поредните 5 години от живота си. Не съм се отчаял, не се вайкам, не си скубя косите, не търся виновници за провала и т.н. Напротив - пълен съм с енергия и със стотици нови идеи, чакащи реализация. Усилено натрупвам знания в новите области от новите бизнеси. Този последния провал го считам за нещо положително, което добави още няколко нови правила в личната ми колекция - доброволното даване на парите и теорията на стадото (тълпите). Считам че тези правила ще са ми от голяма полза в бъдещето.

[Maste]

......и г-н Матеев, когато ги обявите тези 20 места, какво ще поискате от кандидатите?
Да имат 2г. опит и да са на 25години и да са съгласни на 400лв. заплата????Според мен с тези изисквания се експлоатира и манипулира пазара на труда, предвид моментното му състояние.
Имам познат от приятелско семейство и е 52г. мъж, човека беше ел.техник и преди да го съкратят 700лв. бе основната му заплата.След това не можа да си намери такава работа поне 1г. си търсеше, наложи се да се преквалифицира, като арматурист и сега взема 2000евро заплата с подсигурена храна и квартира с интернет, около Хамбург са обектите.Предлагаха му да лепи плочки в центъра на Русе за 220лв.(МРЗ) от Бюрото по труда.
Аз, например съм историк по образование, не работя по специалноста си, защото ми искат опит и ако стана ще ми предложат 450лв. бруто за младши учител(370лв. чисто).Няма как да работя това нещо, защото нямам опит.Между другото в Джобс бг. около 20% от обявите са използват за социологически проучвания за качеството и структурата на работната сила, като не си дават сметка, че отдругата страна стоят живи съдби.
Това което съм учил, ми помогна да разбера, че е невъзможно случайни хора да имат богатства, ако не са свързани с Политбюро.Следователно, възниква въпросът как богатствата на тези около 450 милионери в България са натрупани.Преди или след промените от 1989г. През 70- и 80-те години Политбюро подсигури децата и внуците си с недвижими имоти в Лондон и други места по света с цената на натрупване на външен дълг от милиарди, очевидно част от тези пари са отклонявани и претворявани в политическата отрова за една типична тоталитарната власт.
Сега любопитен съм да разбера от г-н Матеев вълшебната рецепта да станеш милионер в тези 22 години мъчителен пост- комунистически период.Особено, как се е справял в периода 1993-1996година, защото тогава нашите нетни богатства бяха претопени наполовина, както и тези на 80% от българския народ.
Истинска история от живия живот>
Майка ми работи в едно текстилно предприятие поне 25години и после докато започна и аз да уча висше малко работих там.Видях как се клопа на едро, всичко започна с един германец Либерман, който направи първите дългове на завода.После се появиха българските инвеститори, които разпродадоха за скрап завода, а тя майка ми и още 350 работника имат да вземат за един 3-годишен период заплати.Тези пари още не са си ги получили и чакат да ги вземат вече 15години.

[shodan]

Всичко е толкова просто и лесно, че чак се чудя защо хората не го правят.

Отговора е лесен г-н Матеев, просто ако всички хора го правеха това нещо, нямаше да има дефицитни специалности и в крайна сметка щяха пак да си работят за 400лв Нямаше да има историци като господина по горе,нямаше да има химици,а щеше да има 2М програмисти и нямаше кой да ти сервира бира или кафе по някое заведение,нито пък да има електричество,защото шяха да свършат електричарите.Или пък другия вариант е всички хора да се лутат за най-дефицитната специалност и така да няма абсолютно никакви специалисти,просто защото за да си специалист в нещо се изисква време и всеотдайност разбира се! Не практикуваш ли едно нещо дълго време то залинява. Като с езиците е, уж знам английки и руски,ама май не ги знам чак толкова
Виждам и лека надменост у Вас към останалите люде. За мене това не е проблем,защото смятам,че е нормално по-успял човек да е леко надменен към останалите, като дори това понякога способствува да сте "над тях". Не забравяйте г-н Матеев,че хората не са правени по калъп и не всички са с еднакви цели и нужди. Не са физически и умствени еднакви. Както се казва един има повече в главата,друг има повече в ръцете и краката,но означава ли това, че едните трябва да живеят в презадоволство, а другите да гният като гниди. Направете справка само къде има най-голям брой милиардери примерно и ще разберете за какво говоря. И ако Вие не обичате да излезете и да тичате или да поритате, то аз обичам. Обожавам спорта, но гледам и да уча. Съдбите са ни различни г-н Матеев, интересите също. Като завърших техникума баща ми ме хвана за ръка и каза "айде синко да видиш как се работи", и оттам на стрежа да му помагам.Какви ти ЦПУ-та братче Г-н Матеев, накарайте един художник примерно да стане програмист или някакъв технически кадър там където се взимат "много пари" Дали ще прави това с удоволствие или ще си мисли,че е така , защото взима "големите пари". Мозъка ни е различно настроен, за това си имаме индивидуалности, но защо трябва 90% от тези индивидуалности да тънат в нищета,а да се търсят специалсити в един ,два сектора,където със заплатата си можеш да живееш НОРМАЛНО! С "брошурки" по интернет и една седмица да станеш специалист не става.За наема на бачкане да не говориме. 1 седмица само ми трябва за 1 изпит в ТУ-то.
И докато Вие изучавате решенията на ДКЕВР на спокойствие пчеличките бачкат за ВАС. А Вие сте спокоен,че това време, което сте прекарали в изучаване не е минало напразно и сте се обогатили с още няколко хилядарки през това време, понеже както се изразихте "Не съм виновен за това състояние на пазара". Абсолютно сте прав! Виновни са тиквите в НС и всеки един от НАС,че не си търси правата! Защото народа е навел глава и само брои паветата. Не сте виновен нито Вие ,нито другите "работодатели"(робовладелци), нито "инвеститорите",за които НАШИТЕ жени и приятелки шият та се късат за без пари,колкото да си платят елементарн консумативи! Ето за това на тези,които ми предложиха 470лв казах "да го духате" и им отказах въпреки незавидното си положение.Като на дъската им написах "Строим за родината".И знам,че не всеки би им отказал. Искат от мене работа с програмни продукти като MS Office и Autocad + знания от университета. Да направя една бърза справка и сметка. В момента програмата Autocad струва 9360лв. + 978лв.= 10338лв за двата програмни продукта. Това означава,че трябва да работя 22 месеца без да харча нищо от тези 470лв за да си платя само програмите,с които работя. За парите похарчени в университета не говоря! Като така изисква пазара,аз лично си събирам пари за еднопосочен билет.

Ако случайно кукувица ми изпие акъла и реша да вдигна заплатата им на 500 лева, то тогава половината град ще се нареди пред портала с искане да постъпи на работа. Това вече сме го играли по време на предишната криза и тогава горчиво съжалявахме, че решихме да сме добри и да дадем малко по-достойна заплата на съществуващите работници.

По-голяма глупост скоро не бях чувал! Първо,защото под такива цифри не може да фигурира думата "достойнство" и защото какво по-хубаво от това хората да искат да постъпят при теб на работа, и да увеличишщ конкуренцията. Пък и по този начин да откажеш работниците си от помислите да отидат другаде и то само срещу мизерните 100лв отгоре

[Mateev]

И двата постинга са доказателство за това, което вече написах:

Неуспелите търсят оправдания за провала си, а успелите търсят и намират решение за проблемите си.

Съжалявам че го казвам това, но явно някой трябва да свали розовите очила от очите ви. Няма виновни за вашите проблеми. Виновни сте си вие самите. Никой не ви е длъжен с нищо. Живота си е само във вашите ръце и вие самите можете да си го управлявате както си искате. Това че сте историци или пък обичате да ходите да спортувате си е ваш проблем. Пазарната икономика обаче не се интересува от това. Време е най-после да го осъзнаете. Аз също съм електронен специалист, но живота ме накара да стана производител на шампоани и пасти за зъби. Със същия успех бих произвеждал и кисели краставички или клечки за зъби - стига живота да ми даде възможност и в нея да има някакъв икономически смисъл.

Вместо да се обиждате или да ме критикувате защо поне за секунда не се замислите за следното:
1. Всички хора се раждат еднакви
2. Всички хора по презумпция имат еднакъв шанс в този живот
3. Защо тогава все пак някои успяват, а други не ????????????????????????????????
4. Дали причината все пак не е във вас самите ???????????????????????????????????
5. Дали не живеете в един измислен от самите вас свят, в който вече сте си намерили оправдание за провала си, и дори си вярвате в собствените си измислици? Партията била виновна, комунистите, мафията, мошениците, държавата, господ и всякакви други измишльотини.

Аз пък ще ви кажа точно обратното. В България има поне 5 000 бизнесмена, които честно и почтенно са си заработили милионите, платили са си данъците, и всеки един от тях сам по себе си е достоен за уважение. Вчера по телевизията казаха, че според статистиките в момента има 625 човека, които имат на депозит над 1 милион лева и че средната сума е 2.4 милиона на човек. Е аз съм един от тези 625 човека. И какво си мислите - това са само мощенници? Ами че те тогава трябва да са невероятно глупави, за да сложат пари на влог и да кажат на Цветанов "Ела вълчо - изяж ме". Да, ама не. Това са невероятно интелигентни и способни хора, успели да постигнат нещо в този живот не благодарение на партията или на ББ, а въпреки проблемите, създадени от партията, ББ и разните му там други управляващи.

По въпроса за високите заплати:
Да, едно време по време на хиперинфлацията наистина средната заплата в страната беше паднала до ниво под 40 долара. По него време имахме големи приходи в долари от продажби на козметика в Русия и наистина на едно от съвещанията решихме да вдигнем минималната заплата в холдинга до 100$ (4400 лв). Ефекта от това беше, че целия град се нареди пред отдел личен състав с молба да се запише за работа при нас. До ден днешен пазя две тетрадки, плътно изписани на всеки един ред с имена на хора и техните телефони. Общо около 8 или 10 хиляди имена и телефони на хора от Габрово. От тях назначихме само 300. Е това добре ли беше или зле ?????? На практика дадохме надежда и след това излъгахме почти 10 000 човека. Представете си колко много човешки съдби са това. По-добре да не бяхме правили такъв жест, защото вместо да изпишем вежди - извадихме очи.

[Mateev]

Искам да кажа и още неще, защото мисля че някои хора ме разбират погрешно. Аз не съм високомерен - по-скоро аз съм самоуверен. Вярвам в собствените си сили. Вярвам в решенията, които вземам. Вярвам в това, че дори и нещо да не го знам, мога да седна и да го науча. Тоест да повикам НЕВОЛЯТА и тя да ми помогне. Толкова много пъти съм го правил в този живот и всеки един път НЕВОЛЯТА (знанието) ми е помагало, така че няма как да зачеркна този факт и да си позволя фалшиво скромничене. Не ме е страх от бъдещето или от пазарната икономика, защото вече толкова добре съм се адаптирал към правилата на играта в този живот, щото ако утре се събудя в чужда държава гол до кръста, без пари и без да знам езика в тази държава, пак ще успея за по-малко от една година да си оправя живота и да се адаптирам в тамошните правила на играта (живота). Наистина го вярвам това и наистина съм уверен, че ще се справя. Знам че имам сили и възможности за това, защото много пъти съм го правил (усвояването на нови и чужди знания) и просто това ще е поредния път и поредното предизвикателство.

Вярвам, че ВСЕКИ ЕДИН ЧОВЕК може да направи същото като мене. Не е чак толкова трудно - просто трябва да опитате. След като някой го може и го прави, защо и вие да не го можете и да не го правите. Миналото не е важно. Каквото било - било, добро или лошо. Бъдещето обаче тепърва предстои и какво ще е то зависи само и единствено от вашите решения. Просто повярвайте в себе си.

[backo]

Не, не всеки. Повечето не могат поради интелектуални причини. Виждали сме електротехници, годни за арматуристи. Някои могат, но не смеят - страх ги е да кажат "хоп". Други (идиоти като мен) поставят удоволствието по-високо от парите.
По въпроса са ВЕИ-тата - тоя номер, "кой ще плаща", ме стресна от самото начало. Много хора "клъвнаха на блесна" и сега са м/у чука и наковалнята. Преди време някой тук изтръска "вие от енергийната мафия". Г-н Матеев, тогава основателно се обидихте, но човека от собственната си гледна точка беше прав. И какво се получи? Вече няма "назначени" и "честни" милионери - събраха ви в един кюп, за жалост.

[agro]

Да кажа и аз някоя премъдрост. От 15 години се занимавам с един и същи бизнес, вариращ между 10 и 40 наети работници и свързан с изработка на единични или уникални машини. Вече съм безкрайно уморен, защото през цялото време се надявах да се намери поне един, които да ме отмени във всекидневната борба с решаването на ежедневните проблеми, в планирането на работата и т.н. Е, не се намери. Никой не иска да взема решения /често дори и грешни/, да мисли и да поема отговорност за действията си. Все си мислех, че този някой няма да се налага аз да го посочвам, да го принуждавам или да го търся, а той сам, поради вътрешна убеденост, че го бива, сам ще се натиска да покаже, че го бива и че е кадърен да взема много повече пари и да носи отговорност, да мисли и живее с работата си, както бих постъпил самия аз в такава ситуация. Оказа се, че всеки иска да изчезне след работа по най-бързия начин, че никой не иска да мисли и предвижда, че всеки чака да му се нареди конкретно и точно какво да прави и не проявява никаква инициатива. Така установих, че хората в България не искат да просперират с инициатива, труд и знания, а искат, ако е възможно, нищо да не предприемат, само да изпълняват нареждания, някой друг да отговаря и да вземат голяма заплата. Не казвам, че не трябва да има и съвестни изпълнители, дори напротив, но нека никой не се надява, бидейки само съвестен изпълнител, че ще надскочи с много средната летва. Човек оценява постигнатото, като го сравнява с постигнатото от околните /по-добре пръв на село, отколкото втори в Рим/ и по-страшно от липсата на амбиция за повече е само амбицията без покритие. Когато границите бяха затворени, когато нямаше информация и се сравнявахме само със себеподобните си, бяхме щастливи като прасетата в кочината, нахранени и затоплени, под грижата на Стопанина, който мисли и се грижи за всичко. Когато вратите на кочината се отвориха, изведнъж се почувствахме много нещастни, защото започнахме да се сравняваме с другите, препитаващи се на свобода живинки, без да смеем да излезем през вратата навън, къде от страх, къде от мързел или от глупост. Да, вярно е, че има и много незаслужено благоденстващи наготово тарикати, но не може заради това да седнем и да не правим нищо, защото видите ли, еди кой си е мошеник и аз, дори да се изгърбя от работа, не мога да го стигна. Поговорката "Залудо работи, залудо не стой" не е случайна и наивна, а съдържа в себе си няколко нива за размишления, не мисля, че осмислям и половината от тях.

[venkap]

...Вече съм безкрайно уморен, защото през цялото време се надявах да се намери поне един, които да ме отмени във всекидневната борба с решаването на ежедневните проблеми, в планирането на работата и т.н. Е, не се намери. Никой не иска да взема решения /често дори и грешни/, да мисли и да поема отговорност за действията си. Все си мислех, че този някой няма да се налага аз да го посочвам, да го принуждавам или да го търся, а той сам, поради вътрешна убеденост, че го бива, сам ще се натиска да покаже, че го бива и че е кадърен да взема много повече пари и да носи отговорност, да мисли и живее с работата си, както бих постъпил самия аз в такава ситуация. Оказа се, че всеки иска да изчезне след работа по най-бързия начин, че никой не иска да мисли и предвижда, че всеки чака да му се нареди конкретно и точно какво да прави и не проявява никаква инициатива..

Така е agro, защото не си запознат с алгоритъма на успех на Mateev

...
7. До 2-3 години ще подбера подходящия начален бизнес, който да ми е по сърце и душа, и след това ще напусна и ще се хвърля с главата надолу в морето от безкрайни възможности...

или не го търсиш по правилния начин...

[venkap]

Животът на земята е възникнал следствие невероятна комбинация от фактори и обстоятелства и до голяма степен случайности. Липсата на един или няколко компонента и живота на Земята нямаше да е това, което е сега.
Развитието на един човешки индивид е подобна комбинация, но при значително по-малко фактори и обстоятелства, но и голяма доза късмет т.е. случайности.
Както винаги, вярното определение за успеха на даден индивид е най-простото. То е толкова елементарно, че повечето успели хора го отхвърлят априори. Причината е също, толкова елементарна - никой не се съгласява доброволно да бъде омаловажаван неговия труд, знания и успехи. Дори и обикновения човек е склонен да мисли за себе си, че е уникален, неповторим и незаменим. Какво да кажем за личностите, които са оставили следа в човешката история: фараоните, Александър Македонски, Цезар, Калигула, Нерон, Наполеон, Хитлер, Сталин и други знайни и незнайни. Повечето са напуснали света, в който са живели със себеосъзнаването като полубогове, непогрешими и неразбрани.
Сега се сетих за една книга четена от мен, преди повече от двадесет години - “Цар Плъх” на Джеймс Клавел. Главния му герой успешно се адаптира във военнопленническия лагер, но не успява след войната и това бе неговата драма.
Та определението за успеха е - да бъдеш на точното място, в точното време и нищо друго. Или по-точно другото са подробности, които определят само степента на успеха.
Давам пример:

Към днешна дата нещата са още по-лесни. Знанието (тоест Google) вече е на една ръка разстояние. Ако сега бях младеж, току що завършил образованието си, щях за нула време да се обзаведа с голяма и достойна заплата. Алгоритъма за това е повече от ясен:

1. Правя проучване в Google кои специалности са най-дефицитни и с най-големи заплати. Това отнема около 2 часа.
2. Издирвам в Google материали за дадената специалност и ги изчитам. Това ще отнеме няколко дена.
3. Отивам на конкурс за дадена длъжност и казвам на изпитващите точно това, което те искат да чуят (подготовката също ще е няколко дена).
4. След като ме приемат на работа, всяка вечер вместо да ходя на купони, ще отделям по час-два за по-дълбоко навлизане в дадената специалност, като ще проучвам проблемите в работата, възникнали през текущия ден.
5. Всяка сутрин отново ще отивам на работа, но този път вече зареден с повече конкретна информация и с нови идеи как нещата могат да се усъвършенствуват. Ще споделям тези идеи с прекия си ръководител и е въпрос на време висшия шеф да узнае с какъв инициативен служител се е сдобил. Инициативността е ключ към светкавичното израстване в ерархията, а от там и към още по-големите заплати.
6. Внимателно ще планирам личните си разходи така, щото да остават някакви пари и лека полека да започне да се натрупва начален капитал за някаква инвестиция или бизнес.
7. До 2-3 години ще подбера подходящия начален бизнес, който да ми е по сърце и душа, и след това ще напусна и ще се хвърля с главата надолу в морето от безкрайни възможности.
8. Ще продължа всяка вечер да отделям по час-два в интернет и да натрупвам знания за проблемите, възникнали в рамките на деня.

Коментирам до точка 3.
1.Отиваш на конкурса, но преди теб е влязла млада и амбициозна сладурана с къса поличка. Казваш си репликите, но мислите на комисията са слезли около чаталите им. Шанс никакъв.
2.Отиваш на конкурса. Казваш си репликите и излизаш, но един от комисията също толкова интелигентен, като теб се обръща към останалите и им казва: Нямате ли чувство, че този пич ни казва това, което мисли, че ще ни хареса? Другите: Да, да го духа.
5....променяш стратегията - резултат никакъв.
7....пак променяш стратегията - резултат никакъв.
11....връщаш се на първоначалната стратегия.
12.Отиваш на конкурса. Казваш си репликите и излизаш, но един от комисията се обръща към останалите и им казва: А бе, ние доцент ли искаме или да опъва FTP? Другите:Да, тоя ще има големи претенции.
Има ли смисъл да коментираме точки от 4 до 8 на алгоритъма?
Твърденията, че за успеха са достатъчни - упоритост, знания и желания са верни, но при едно условие - подходяща среда и голяма доза късмет.
Има повече от пет милиона европейци между двадесет и тридесет години, които не могат да намерят реализация. Трябва да има и други причини освен, че са неуки, некомпетентни и мързеливи...

[Maste]

След 20 години и толкоз няма да има специалисти.Помнете ми думата, в обществото ни протичат необратими процеси и никак не ме радва, а тревожи!Вижте, обществото ни се поляризира с всеки изминал ден, няма я средната класа, която да движи обществото напред.Ако е вярна статистиката 15% средна класа не е добър показател.Не съм искал да обидя никого, защото съм възпитан.

Добре сега, аз не съм ли предприемчив.Преди 3 години засадихме семейните ниви на дядо ми с 35 декара орехови фиданки. Направихме няколко от резидбите на две пъпки, после на скелетните клони, пръскане с "Шампион" и т.н агро-мероприятия.Сякаш тръгна добре и с мерак, докато една сутрин някой ги изтърбушил.Даже подготвяхме бизнес-план, че и мечти даже.Тези сортове са сравнително нови за България Беледжик и Шебин(турски, които дават до два пъти повече от нашите сортове Извор, Перущенски, Силистенски и др.)след 7-8години ще започнат да ни хранят и т.н.
Та да попитам, кой ми е виновен, аз тъпак ли съм барабар с цялото ни семейство, като тези дето потрошиха сътвореното с къртовски труд(белегът е цигански с прерязани стъбла на метър от земята, нали ме разбирате, за да не се навеждат).Какво ще стане ако взема охрана, която няма право да ги отбранява тези ниви с оръжие.А ако пък незибежно трябва да се гръмне и се убие човек.Нали държавата ще ме съди мен и тези момчета.Това нещо не е държава щом частната собственост е неприкосновена.Това е само една от причините за високата цена на някои храни в България, много хора се отказват от нещо което е по-ценно и от златото, храните и земята.Това е ресурс, който би могъл да създаде поминък и формирмиране на средната класа, а не както се случва в момента появата на едри феодали(един Господ ги знае как си охраняват нивите може би за тях важат някакви закони избирателно)

[Beboko]

НАЙ НАКРАЯ ЕДНА ДОБРА НОВИНА ЗА СОЛАРНИЯ БИЗНЕС В БЪЛГАРИЯ !!!

[venkap]

Maste, нямаше ли преди време, телевизионен репортаж за вашия случай?