http://www.cross-bg.net/balgariya/88-no ... estitziite
Основните промени от "последния час" според КРИБ са следните:
1. Намаляване на срока на гарантирано изкупуване - това е негативен сигнал към инвеститорите. От друга страна, ДКЕВР определя цените на изкупуване на базата на направената инвестиция, срока на изкупуване (който се предвижда да се намали) така, че да се постигне нормална норма на печалба. При това, за да се намали срока, ще трябва да се увеличат (или да се намалят по-малко) изкупните цени, което ще се отрази негативно на цената за потребителите. По-добре е инвестицията да се разхвърля на по-малки части за по-дълъг период. В този смисъл предлагаме сроковете да не се намаляват, а намалената стойност на инвестицията да се отрази в цената на изкупуване която се определя от ДКЕВР. Необходимо е да има ясни правила по отношение на ценообразуването за да се съставят успешни финансови модели. По отношение на влезли в експлоатация енергийни обекти, базирани на ВЕИ трябва да се предвиди възможност да се запази досегашния модел на ценообразуване.
2. Фиксиране на цената на изкупуване (което само по себе си е едно от положителните постижения в закона) на твърде късен етап. До момента се предвиждаше фиксиране на цената на етап "предварителен договор за присъединяване". В измененията се предвижда фиксиране на цената към момента на приключване на инвестицията (Акт 15). Противно на всякаква бизнес логика е, приходната част да се определя след приключване на инвестицията - нормално е приходите да могат да се прогнозират преди да се инвестира. Допълнителен абсурд е това, че от инвеститорите се предвижда внасяне на авансова цена за присъединяване в размер на 50 000 респ. 25 000 лева. на мегават още на етап предварителен договор (това е и предложение на КРИБ, насочено към изчистване на спекулативните проекти), и този депозит се губи, ако обявената на по-късен етап цена е такава, че обезсмисля проекта. Компромисното решение е цената да се фиксира не на етап "предварителен договор" и не на етап Акт 15, а на етап разрешение за строеж - даване на строителна линия и ниво, когато стойността на проекта е ясна и преди да започнат сериозните инвестиции. Едновременно с това, при съществена промяна в цените (напр. повече от 5%), и отказ на инвеститора, гаранционният депозит трябва да се връща.
3. Третиране на заварените проекти в зависимост от фазата им на развитие. В досегашните версии на закона се предвиждаха изчерпателно различни режими в различните случаи. Общата идея (която КРИБ подкрепя) е, че проектите, за които няма сключен предварителен договор, се обезсилват. В последните изменения се оставя "бяло петно" по отношение на проектите, които имат подадено искане за предварителен договор, но такъв още не е сключен. В последните 6 - 12 месеца, откакто се заговори сериозно за нов закон, ЕРП и особено НЕК масово бавят сключване на предварителни договори, за които има подадени искания, в очакване на новия закон и далеч извън нормативните срокове. Това е в сила и за редица големи проекти, притежаващи инвеститорски сертификат Клас А. В досегашните редакции на закона, се даваше възможност на тези проекти да продължат, като едновременно се вменяваше задължението за внасяне на гаранционен депозит от 50 000 лв. на мегават, което щеше да отсее спекулативните проекти и да остави само сериозните такива. В последните изменения - напротив - всички такива проекти се прекратяват, което ще даде възможност на всички (включително на несериозните проекти, които нямат реален шанс за реализация) да предявят съдебни претенции към НЕК за щети и пропуснати ползи поради забавяне на процедурите по издаване на предварителен договор за присъединяване от страна на НЕК. Такива проекти са за поне 500 МВт. Което означава потенциални искове срещу НЕК за 60 - 70 млн. евро, напълно реални и доказуеми с предварителни договори за продажба на проектите. Смятаме за разумно да остане в сила досегашната редакция т.е. всички инвеститори, които са стартирали процедура и са поискали сключване на предварителен договор да довършат процедурата по новия ред.
4. Срок за внасяне на гаранционната вноска. В законопроекта (по предложение на КРИБ) е въведена авансово гаранционно плащане на част от цената на присъединяване като начин за отсяване на несериозните проекти. Предвиденият срок беше три месеца. С последните изменения срокът за внасяне на гаранцията е намален на един месец. Колкото и да са сериозни инвеститорите, те едва ли държат съответния ресурс на разположение в банкова сметка. А сумата от 1 - 2 млн. евро (такса за проект от средна величина 40 - 80 МВт) едва ли може да се ангажира толкова бързо. Още повече, именно сериозните инвеститори имат свои вътрешни процедури, които изискват време за вземане на решения. Смятаме за разумно срокът да бъде възстановен на 3 месеца.
/ВС/