Рискуваме свои пари заради задължения на държавата Меглена Русенова, председател на управителния съвет на Българската фотоволтаична асоциация, пред в."БАНКЕРЪ"
Г-жо Русенова, предложението на Българския енергиен холдинг за налагане на 30% данък върху приходите на централите, произвеждащи енергия от възобновяеми енергийни източници, предизвика доста напрежение в бранша. Действително ли това заплашва вашия бизнес?
- Предложението на БЕХ е незаконно, то е абсурдно по своята същност и показва пълно непознаване на механизмите, по които функционира както системата на енергетиката, така и българското и европейското данъчно законодателство. Вместо да търси решение на големите проблеми в сектора, ръководството на холдинга се опитва да прехвърли вината на някого друг. В докладите на Европейската комисия и Световната банка, които бяха изготвени през май тази година, ясно се посочваше необходимостта от реформа в държавната енергетика, а от международната финансова институция дори препоръчаха закриването на БЕХ. Двата доклада показват, че проблемите не са в нас - производителите на екологично чиста енергия, а в нереформираната държавна енергетика. Нашите договори и отношения с държавата са най-прозрачните и очакваме същата прозрачност за всички участници на енергийния пазар - включително и за държавните енергийни дружества. Затова искаме независим международен одит на БЕХ и на дъщерните му компании.
Казвате, че вината се прехвърля върху вас. Не може да отречете обаче, че през последните няколко години бяха включени много "зелени" мощности в енергийната система на страната, под предлог че трябва да изпълняваме европейските директиви?
- България създаде една много добра регулаторна рамка за развитието на възобновяемите енергийни източници и това даде възможност на инвеститорите да насочат вложенията си към нас. Изпълнявайки ангажиментите си като страна членка на ЕС да достигнем до 2020-а дял на зелената енергия от 20.8% в брутното вътрешно потребление, във ВЕИ сектора бяха привлечени над 3 млрд. евро частен инвестиционен капитал. Международни финансови институции за пръв път финансираха проекти в България и се довериха на регулаторната рамка. Същото направиха и стотици предприемчиви български инвеститори. И реално, рискувайки частните си средства, изпълняваме една държавна политика, гаранцията за която са доверието и стабилната законова рамка. Какво би се случило, ако трябваше държавата със собствен ресурс да изгражда ВЕИ мощности, за да изпълни поетите ангажименти? Дали обществото щеше да се съгласи това да става за негова сметка, чрез кредити например?
Конкретно на вашия въпрос - официалният доклад на Енергийния системен оператор за 2012 г. показва, че енергията, произведена от фотоволтаични централи, съставлява едва 1.8% от общо произведената в България. Тъй като присъединяването на голяма част от соларните мощности приключи в средата на юли 2012-а, очакванията ни са, че през 2013-а фотоволтаичният сектор ще има дял около 3% от общото производство на ток в страната. Не е сериозно да се твърди, че подобни ниски нива могат да създават проблем на системата. Даже напротив.
Но ако прибавим и останалите ВЕИ, делът на зелената енергия натежава, нали?
- Според междинни данни за тази година делът на всички възобновяеми енергийни източници е 10 на сто. Като тук са включени не само соларни паркове и ветрогенератори и т.н., но и големите ВЕЦ на Националната електрическа компания. Има още доста работа, докато изпълним ангажимента на България към Брюксел.
И все пак най-честите обвинения към вас са, че получавате субсидирана цена за произвежданата електроенергия, което се отразява на финансовото състояние на Националната електрическа компания, защото тя е длъжна да я плаща. Явно има дисбаланс и той трябва някак да се преодолее...
- През юли бяха приети промени в Закона за енергетиката и в Закона за енергията от възобновяеми източници, които са стъпка в правилната посока. На базата на тези корекции ДКЕВР прие и новия модел за ценообразуване за сегашния ценови период. Това означава, че ако промените в законите се изпълняват, не би следвало да има финансов дефицит в системата. Ето защо ние искаме също да се направи анализ и да се посочи как се контролира изпълнението на мерките и от кого, като и дали изобщо тези мерки сработват? Искаме да знаем и защо ЕСО и НЕК стопират развитието на либерализирания пазар вече четвърти месец. Мисленето в старите рамки няма да помогне. Европейският съюз има безспорен и единствен приоритет - възобновяемите енергийни източници и енергийната ефективност. Всички опити България да развива енергетиката си както в средата на миналия век са обречени на провал.
В писмото на БЕХ обаче се посочваха европейски държави като Чехия, Гърция и Франция, които са въвели ограничения за зелените централи на тяхна територия...
- Има няколко страни в ЕС, които се опитаха да наложат подобни ретроактивни мерки като данък върху производителите на екоенергия. Във всички тях Националната съдебна система е отменила тези данъци. Единственото изключение е Чехия, където Конституционният съд потвърди този данък, но в момента делата на инвеститорите срещу Чехия вече са в международния арбитраж във Вашингтон. В Гърция само преди две седмици съдът отмени данъка и започна връщането на парите на производителите заедно с лихвите. Това със сигурност ще се случи и в Чехия. В Белгия, която се цитира в писмото на БЕХ, никога не е имало подобни рестрикции. Във Франция пък преди по-малко от месец, в рамките на обсъждането на бюджета и данъчните закони за следващата година, президентът Франсоа Оланд заяви, че се предвижда данък за производителите на атомна енергия и на замърсяващите с парникови емисии производства. Като събраните средства ще се използват за стимулиране на възобновяемите енергийни източници. Подобна е тенденцията в цяла Европа. През последните три години около 75% от вложенията са само във ВЕИ сектора.
Колкото до преференциалната тарифа, мисля, че ако сега се калкулират абсолютно всички разходи на конвенционалните производители за екология и здраве например и се съпоставят с преференциалната тарифа от фотоволтаични централи, ще се види, че нашата цена е конкурентна. Нещо повече, официалната статистика на Европейската комисия, отразена в доклада на председателя Барозу на Европейския съвет през май тази година, показва, че инвестиционните разходи за солорни централи в България са по-високи от преференциалната тарифа. Цената на ВЕИ е стабилен фактор при образуване на цената на електрическата енергия за 20 години напред. Ние нямаме амортизации, ремонтни програми, консултантски услуги. Това е разликата ни с другите производители, при които има колебания в цената. Освен това ние акумулираме един друг много ценен ресурс - зелените сертификати, или спестените парникови емисии от нашето производство, които са 100% собственост на държавата. И тя има възможност чрез продажбата им да си осигури солидни финансови средства. От друга страна, с нашето производство и спестяване на емисии ние осигуряваме квоти на замърсяващите производители.
Само че "зелените" централи са далеч по-непостоянни, в сравнение с конвенционалните производители, и е необходимо да се плащат повече средства, за да се балансира системата.
- Да, така е. И ние от Българската фотоволтаична асоциация приемаме, че това е справедливият компромис, който нашият сектор може да направи за намаляване на разходите, плащани от обществото за компенсиране на непостоянността при производството. Ние подаваме към ЕСО и НЕК прогнози за нашето производство. И на тази база държавните дружества планират мощности и потребление. Има обаче дни, в които например дадена фотоволтаична централа произвежда по-малко от заявеното. Тогава се налага включването на допълнителни мощности, които да компенсират недостига. Когато пък е произвела повече, се включва друг потребител в системата. И едното, и другото струва пари. Сега тези разходи се плащат от държавата. Но ние може да ги поемем изцяло, при прилагане правилото на либерализиран пазар.
По какъв начин ще стане това?
- Всеки един производител ще трябва да планира още по-прецизно своето производство. Ако предизвиква допълнителни разходи за балансиране, той сам ще си ги поема. За всеки един час, в който съответната централа подаде грешна прогноза, тя ще плаща на ЕСО и на НЕК наказание за тази своя грешка. Цената, по която ще става това, ще зависи от договорите, сключени от ЕСО и НЕК за съответната балансираща енергия. Ние като инвеститори ще имаме интерес да минимализираме тези разходи. А всички приходи ще отиват в НЕК и ЕСО. Това е начинът за работа в нормалните и модерните икономики. А не прилагане на незаконни практики, както данъка, с който започнахме, или взетото от ДКЕВР само за една нощ през септември миналата година политическо решение за въвеждането на цена за достъп до мрежата от 40% за производителите на зелена енергия.
Която вие обжалвахте в съда...
- Да, и сега излезе решението на петчленен състав на Върховния административен съд, че тя е незаконосъобразна. В рамките на повече от година ние плащахме тази цена, но днес не получаваме никакви сигнали от електроразпределителните дружества, че този незаконно събран от нас ресурс ще ни бъде възстановен. Ние в бранша бяхме принудени да преструктурираме кредитите си, което натовари цялата финансова система. Един огромен ресурс бе иззет от нашия сектор и в крайна сметка не се реши нито един от проблемите на енергетиката ни.
Събирате средства от членовете на фотоволтаичната асоциация за публична кампания в полза на ВЕИ сектора. За какво точно ще се използват парите?
- Искаме да предоставим възможност на всеки гражданин и фирма в България да се запознаят с предимствата при поставянето на соларни панели на покрива на жилището си или пък съответно на своето предприятие и така да намалят разходите си за електрическа енергия. Енергията от слънце е достъпна и тя е важна стъпка към енергийната независимост на всяко едно домакинство и фирма. Тя е стъпка и към разнообразяване на източниците на доставка на енергия.
http://www.banker.bg/?Channel=2&Issue=1041&Category=4&Article=485033