117.24 kWp електроцентрала на покрива на ЗИТА Русе Карбохим

[EOS Technologies]

Добра работа! Хайде следващата... Клиент и контингент за 500kWp 1.5MWp налице... Kyocer-ите са страшни...

[Vandal]

Матеев, мислил ли си да покриете покрива с тънък слой чакъл.
Доста топлина ще отделя тази изолация на покрива.
Относно конструкцията, в крайна сметка колко излезе и с какво я боядисахте.
Точно този тип конструкция, дали е приложима за земя!

[ZITA Ruse]

Здравейте,
Смятам, че е време вече да се намеся във форума. Нека първо да се представя: казвам се Станислав Джамбазов и съм инвеститора на проекта за слънчева централа на покрива на завод ЗИТА Русе. Първо искам да кажа, че за мен е чест да работя с човек, като г-н Матеев. Невероятен специалист и абсолютен педант в работата си. Понякога се чудя, как подчинените му издържат на високите критерии и изисквания, които им поставя но в крайна сметка, когато става въпрос за инвестиция в такива размери това е особино важно. Смятам, че бъдещето на производството на слънчева енергия в България зависи именно от хора, като Матеев и на всички, които в бъдеще биха се насочили в тази посока им предлагам първо да минат през Габрово. Не правя реклама, а просто казвам: Не си блъскайте главата в стената до разбиване(имам предвид главата), а се обърнете към човек, който е минал вече по този път и е натрупал доста голям опит подплатен със значителна доза знания.
Относно централата смятам, че наистина става нещо уникално с което ще се гордеем всички. Съжалявам, че в момента на монтирането на първия панел не можах да присъствам, тъй като имах важен ангажимент плануван доста преди това и не можахме заедно да се зарадваме, но пък ни предстои още много работа и много поводи за радост. НАДЯВАМ СЕ.
Относно Е-ОН нещата стоят по начина описан по горе във форума. Инициативата на Матеев е много добра и напълно я споделям. Изпращам една снимка от списание, което получавам и което е доста популярно. Този лозунг ми стопля сърцето и се надявам дано това не е поредната демагогщина в държавата.

[Mateev]

Благодаря на г-н Джамбазов за хвалбите и за високата оценка на нашата работа. Смятаме да продължим в същия дух и да спазваме същите високи критерии за качество както при неговата централа, така и при централите на всички останали клиенти.

[Mateev]

Матеев, мислил ли си да покриете покрива с тънък слой чакъл.
Доста топлина ще отделя тази изолация на покрива.

Нагряването на покривната плоча с нейната черна изолация няма да е кой знае колко голям проблем. Все пак тя е на разстояние повече от метър от плочата на модулите. Самите модули също се нагряват достатъчно много от слънцето. Дефакто от цялата слънчева енергия само 14-15% се преобразува в електрическа. Останалите 85% отиват за нагряване на модулите. Смятам, че покривната плоча няма да увеличи това нагряване с повече от няколко десети от градуса по следните причини:

1. Участъка от покривната плоча под модулите и зад модулите е в сянката на самите модули. Тоест до нея достига само дифузна радиация, и то не от цялото небе, а само от една малка част от него. По мои преценки едва ли ще надхвърли повече от 50-100 W/кв.м. Следователно нагряването на тези участъци ще се обуславя само от температурата на околния въздух.

2. Покрива на сградата е на около 20 метра над нивото на терена и на него практически винаги има вятър. Ако въобще някога утихва, то това е нощем. Можете да видите данните за скороста на вятъра тук:
http://www.sunnyportal.com/Templates/Pu ... 963cb9a57b
Вярно е, че не е много силен, но е достатъчен за да отвява нагретия повърхностен слой въздух в близост до покривната плоча.

Отчитайки горните фактори смятам, че влиянието на черната повърхност на покривната плоча върху електропроизводството ще е нищожно или даже въобще няма да има влияние. За да се провери тази хипотеза, трябва да се направи тестова установка, точни замервания и след това сравнителен анализ. Струва си да го включа в плановете си за развитието на тестовите централи в Габрово. Засега се позовавам само на косвени данни. В Габрово различни системи измерват температурата на външния въздух и имам натрупани голямо количество данни. Става въпрос за МТО станцията, която се намира на 1 метър над тревна площ. Друго измерване правя до басейна, където датчика е на около 1 метър над бетонна повърхност. Имам и трети датчик на около 30 см под модулите на PV03 и на около 1.20 от бетонната плоча на фундамента. И трите датчика са в сянка, но околните им условия (на повърхността под тях) са различни. При МТО станцията даже има специален вентилатор, който обдухва датчика и гарантира липсата на влияние от околната повърхност. От трите датчика имам натрупани данни за период от около една година. И трябва да се каже, че никога не съм наблюдавал разлики, по-големи от 1-2 градуса. Ако приемем, че покривната плоча на ЗИТА РУСЕ може да увеличи средната температура на модулите с 1 градус, то тогава загубите от това ще са не повече от 0.4% за летния сезон и не повече от 0.2% в годишен план. Цената на тези загуби за 10 години, заедно с дисконтиранията, няма да надхвърли повече от 1000 лева като абсолютна сума. Следователно си струва да се направи нещо за намаляването на тези загуби (пълно премахване е невъзможно), но това нещо трябва да струва не повече от 500 лева. С две думи - за толкова малко пари не може да се направи нищо, което да е достатъчно ефективно.

Имаше идея покривната плоча да се хидроизолира с ИЗОМАКС-ЕЛАСТА. Но за тази цел трябваше покривната плоча да бъде идеално гладка, а това не е така. Поради тази причина идеята отпадна и се взе решение за газопламъчна изолация. И само в участъците около краката на конструкцията ще се заздравява с ИЗОМАКС-ЕЛАСТА. Съществува вариант, при който върху газопламъчната изолация може да се положи слой ИЗОМАКС като основа и върху него втори слой от цветен ИЗОМАКС - бял или сив (сребрист). Това със сигурност ще намали малко температурата на покривната плоча, но цялото удоволствие ще струва около 5-6 лева квадратния метър. Тоест над 10 000 лева за целия покрив. Срещу тези 10 000 лева инвестиция ще получим намаляване на загубите само с 1000 лева за 10 години. НЕ СИ СТРУВА.

Относно конструкцията, в крайна сметка колко излезе и с какво я боядисахте.
Точно този тип конструкция, дали е приложима за земя!

Окончателната себестойност на конструкцията все още не е известна. Когато я завършим, ще направим точни сметки. При всички случаи ще е по-евтина от западните конструкции, независимо от многото утежняващи фактори:
1. Цената на желязото поскъпна
2. Имаме допълнителен разход в носещите греди, с които я повдигаме над нивото на покривната плоча.
3. Имаме допълнителни разходи за труд поради изискването за вискоко качество и точност на изработката.
4. Самата конструкция е усилена поне 2 пъти в сравнение със западните такива. И дори и нейната себестойност да се доближи до западните, пак печалбата ни ще е в двойната здравина.

По въпроса за боядисването:
Конструкцията е боядисана с 2 слоя грунд и един слой сребърен феролит. Такава технология се използва и за боядисването на стълбовете на далекопроводите, които издържат по 15-20 години без нужда от пребоядисване. При монтажа на инвертора се наложи да зачистим малък участък от една планка от конструкцията, за да осигурим електрически контакт за заземлението. Трябва да ви кажа, че стъргахме 10 минути с нож и после търсихме шкурка и стъргахме още 10 минути и най-накрая на един от монтажниците на другата фирма му писна да ни гледа как се мъчим и взе, че ни почисти участъка с абразив. Тоест покритието се оказа учудващо здраво и в момента съм напълно спокоен, че дълги години няма да има абсолютно никакъв проблем.

По въпроса дали тази конструкция е приложима за земя:
Да. Тази конструкция е приложима за земя. Нещо повече. Препоръчвам именно тази конструкция да се използва за централи на земя. Става въпрос за следните изисквания:
1. Двойна здравина спрямо стандартите.
2. Вертикално ориентирани модули на два реда. Ни повече, ни по-малко. Един ред е малко и конструкцията трябва да е само с един ред крака. Три реда модули са много, защото задния край на втория ред става много високо и обслужването се затруднява.
3. Предния ръб на конструкцията трябва да е поне на 80 см. от нивото на земята (заради тревата и калните пръски при дъжд). На равен покрив е допустимо предния ръб да е на около 20-40 см. над плочата.
4. Ако се правят дълги редове от модули, на всеки 20-30 метра носещите алуминиеви профили трябва да се прекъсват заради топлинните разширения. След като така или иначе прекъсването вече е факт, тогава е хубаво в зоната на прекъсване да се оставя пътека от 80 см. за по-лесно обслужване.
5. Хубаво е да се спазва принципа "една конструкция - един инвертор".

Това е общо за всички видове конструкции. Единствената разлика е само в начина, по който конструкцията се прикрепя към покрива или към терена. Тука има следните алтернативи:
1. Прикрепяне към носещите греди на покрива, както е случая със ЗИТА Русе.
2. Бетонни фундаменти директно над нивото на земята. Подходящи са за ливади и пасища.
3. Бетонни фундаменти, закопани на незамръзваща дълбочина. Подходящи са за орни ниви и за равни терени със склонност за задържане на водата или със затруднено отичане на водата.
4. Стоманени поцинковани винтове, навити със специална машина на поне 1.60 дълбочина. Подходящи са за всички видове терени, но са сравнително скъпо удоволствие.
5. Набити в земята поцинковани профили тип "мантинели". Най-евтиното решение, но и с най големи резерви относно здравината и корозиоустойчивостта на подземната част. Храня големи съмнения за този тип захващане и не го препоръчвам на никого - поне докато не си направя собствени експерименти и сравнителен анализ. Факт е обаче, че централите с Канека се правят именно по този начин.

[Ronald]

Да, наистина ОПИТА Е НАЙ-ВАЖНОТО НЕЩО.

Но в БГ е кът. И повечето компании си го пазят за себе си.
В днешно време знанието е време. А времето е пари.

Ето, аз нямам опит в областа на ПРОЕКТИРАНЕТО И ИЗЧИСЛЯВАНЕТО НА ФОТОВОЛТАИЧНИ ЕЛЕКТРОЦЕНТРАЛИ.

И започвам да чета. За което много БЛАГОДАРЯ НА Г-Н МАТЕЕВ, защото са малко хората като него - ентусиасти и отдадени на идеята, хора, които ще споделят с други наученото...

Г-н Матеев,
Предлагате ли някаква обмяна на опит, обучение, или работа ?

[Mateev]

Първият инвертор беше свързан как да е към най-близкото разпределително табло на долния етаж на сградата. Но за да започнем да добавяме нови инвертори вече е необходимо първо да монтираме главното разпределително табло и силовия кабел от покрива до клетката в подстанцията. Освен това трябва да се монтират и металните канали за силовите кабели и разбира се междинните разпределителни табла за всеки един ред от конструкции. Всичко това ще ни забави с около 7-8 дена и след това ще се отвори фронт за бърз монтаж на останалите модули и инвертори от южната част на централата. А северната част ще чака изработката на конструкцията, която със своите размери ще е нещо величествено. Представете си плоча с размери 50 на 10 метра, издигната в небесата. Ума ми не го побира как ще се катерим по нея и как ще правим монтажа. Явно тепърва ни предстоят много технически предизвикателства. Но аз съм убеден, че ще се справим.

Това, което искам да споделя в този постинг, е как определихме сеченията на AC окабеляването. Технологията, която използвахме, е наша собствена разработка и няма нищо общо с препоръките в соларните програми или в програмите на производителите на инвертори.

Базовата идея е следната:
Инвеститорът вади от джоба си пари за 2 компонента:
1. Цена на кабелите и техния монтаж.
2. Загубите в тях за периода на изплащане на централата във енергия, преизчислена по скъпата изкупна цена.

За да определим най-изгодния за инвеститора вариант трябва да намерим минимума на сумата на горните два разхода. С цената на кабелите е лесно. Просто пробваме различни сечения и за всяко едно сечение смятаме дължината на кабела, умножаваме го по единичната цена без ДДС и смятаме абсолютната сума на разходите.

С цената на загубите в кабелите е доста по-сложно. Първо се наложи да изчислим съпротивлението на кабелите в зависимост от дължината на всеки един сегмент и максималния ток през него (който зависи от максималната мощност на инвертора при минимално мрежово напрежение от 198 V). До тук добре. Получихме максималните възможни загуби по всички сегменти (инвертор-МРТ, МРТ-ГРТ, ГРТ-трафопост). С тези загуби лимитирахме минималните сечения така, щото да не се получи прекалено голям пад на напрежение, който да извади инверторите извън допустимия диапазон (198...253 V).

Интересното обаче започва от тук нататък. На всички е ясно, че инверторите работят с максимална мощност през сравнително малък процент от времето. През останалото време работят с редуцирана мощност поради факта, че радиацията е по-малка от 1000 W/кв.м. И веднага възникна въпроса:

С колко са по-малки реалните средногодишни загуби от максималните?

За да си отговорим на този въпрос се наложи да напишем собствена програма, която използувайки метеорологичните данни в GPS координатите на клиента да проиграе една цяла средностатистическа година с дискрета от 5 минути и на всеки един 5-минутен интервал да изчисли каква е AC мощността на инвертора. А от мощността вече лесно се изчислява тока, а от там и коефициента на загубите, който ЗАВИСИ ОТ КВАДРАТА НА ТОКА, разделен на квадрата на максималния ток. Това е следствие от закона на Ом - загубите са равни на U на квадрат върху R или на I на квадрат по R. Та изчислихме всички специфични загуби за всеки един 5-минутен интервал през годината и после ги събрахме, с цел да определим средногодишния коефициент. И се получи една голяма изненада:

Средногодишните загуби в окабеляването за региона на Русе са 16.2% от максимално възможните загуби, изчислени със стандартните соларни програми.

Няма грешка. Проверявахме го няколко пъти. Между другото резултата е логичен, като се има в предвид, че тока влияе със своя квадрат. Това означава, че 2 пъти по-малък ток предизвиква 4 пъти по-малки загуби, а 3 пъти по-малък ток предизвиква 9 пъти по-малки загуби.

Следващата стъпка беше тези реални загуби във ватове да ги преизчислим във загуби в левове (по преференциалната изкупна цена) и да ги дисконтираме през годините със 7.5% дисконтов процент. И по този начин да определим нетната сегашна стойност на загубите.

След това за всеки един сегмент от AC окабеляването се смята сумата на нетната сегашна стойност на загубите + цената на кабела. И чрез пробване на различни стандартни сечения на кабели се търси минимума на тази сума. И за всеки един сегмент се оказа, че има само едно единствено подходящо сечение !!! И всеки опит то да се увеличи или намали веднага водеше до нарастване на общата сума на загубите.

КРАЙНИЯТ РЕЗУЛТАТ:
Перфектно оптимизирани сечения, както в AC, така и в DC частта. И икономията за инвеститора от използването на оптимизирано окабеляване (по нашата технология) спрямо стандартното окабеляване (изислено със стандартните програми) надхвърли 5000 лева.

ПС: Всички стандартни програми, в това число и програмите на производителите пеят в един хор едно и също нещо:
Вдигайте сеченията дотогава, догато направите загубите под 1% и импеданса под 1 ом. За импеданса съм съгласен - по-големия импеданс ще предизвика по-голям положителен пад на напрежение в окабеляването, който от своя страна може да доведе до повишаване на напрежението над 253 V и задействуване на защитите на инвертора. Но за процента на загубите не съм съгласен. Ами той зависи от разпределението на тока в рамките на годината. По точно от разпределението на квадрата на тока. Следователно средногодишните загуби зависят от конкретното разпределение на радиацията по мощности, което е коренно различно за Испания, Германия или България. Различно е даже за различните региони вътре в страната. На фона на всичко това си е направо престъпление смятането на загубите да става с един общ калъп за целия свят.

[Mateev]

По подобен начин се прави и подбор на трансформатора СрН. Не знам дали знаете, но на пазара се предлагат широк кръг модели, както български, така и вносни. И всеки един модел си идва както с неговата си цена, така и с неговите си параметри.

И първото, което хрумва на инвеститора, е да купи най-евтиния модел. Същото ще му бъде препоръчано и от 99% от недобросъвестните (или некомпетентните) проектанти.

Аз обаче предлагам друго:
Използвайте същата технология за минимизиране на сумата на загубите (цена на трансформатор + нетна сегашна стойност на загубите в него). И ще останете приятно (или неприятно) изненадан каква огромна разлика се получава при различните модели. Може да се случи трансформатор за 7000 лева да има сумарни загуби от 30 000 лева, а трансформатор за 10 000 лева да има сумарни загуби само 15 000 лева. И от тука да реализирате ОГРОМНА икономия, подбирайки правилния трансформатор.

В ЗИТА Русе се случи нещо подобно. Инвеститора беше решил да използва вече наличен едномегаватов трансформатор за свързване на централа от 117 киловата. Разбира се с цел икономия на средства. Разубедих го бързо само с няколко елементарни сметки с калкулатора. Следващата стъпка беше вече да се избере трансформатор с мощност, съвсем малко превишаваща мощноста на централата. За ЗИТА Русе това е 160 kVA. Просто това е най-близката стандартна стойност, по-висока от 117 kW. Но точно кой модел? Ами направихме бързо проучване на кюстендилските трансформатори и установихме, че цените варират от 7 000 до 10 000 лева, но сумарната сума заедно със загубите варира от 15 000 до 30 000 лева. Проучването ни (и сметките ни) не са окончателни. Тепърва очакваме отговор на исканията за оферти и тепърва ще направим най-оптималния избор.

Защо при трансформаторите се получава такава голяма разлика в сумата на нетната настояща стойност на загубите?

Ами защото всеки един трансформатор има 2 много важни параметъра:
1. Загуби на празен ход, които зависят от качествата на магнитопровода.
2. Загуби под товар, които освен от качествата на магнитопровода зависят и от омическото съпротивление на намотките.

И ако загубите под товар (в намотките) са все пак поносими (ами ако искаме да произвеждаме ток, значи ще търпиме и загуби), то загубите на празен ход (в магнитопровода) са си направо коварни и даже гадни. Защото ги има ВИНАГИ - ден и нощ. И ако през деня навъртаме на електромера произведената енергия, то през нощта тя се намалява със загубите на празен ход. Типична стойност за 160 kW трансформатор са 320W загуби. Чукнете набързо с калкулатора и ще откриете, че тези загуби ви струват около 20 000 лева за периода на изплащане на централата. Тоест 2-3 пъти цената на трансформатора. При такова едно положение си струва да си купуте трансформатор с 2-3 000 лева по-скъп, но да намалите загубите със 7-8 000 лева. Всичко е въпрос на сметки по посочената по-горе технология.

[Mateev]

По същата технология трябва да се подхожда и при избор на инвертор, когато трябва да се сравняват инвертори с различни цени и различни ефективности. Тука също ще останете изненадани от резултатите и от това колко много се различават инверторите, когато ги сравняваме през призмата на нетната настояща стойност на загубите + цената на самия инвертор.

И последно:
По същата технология трябва да се преценява и реалната настояща стойност на всички останали видове загуби, в това число и на загубите от засенчване (било то от хоризонт или от близки засенчващи обекти). И непрекъснато ще попадате на изненади от това колко скъпо струва дадена небрежност, било то в подбора на мястото или в некомпетентноста на проектанта.

Покрай одитите, които май засега само ние правим на поносими цени, ни се е налагало да ходим и да правим одити и на клиенти на конкурентни фирми. И сме попадали на какви ли не случаи, включая и на направо трагични. Например попадали сме на проекти с толкова близко разположени позиционери, че плочите им буквално се допират при обръщането им на изток и на запад. Това разбира се предизвиква огромно взаимно засенчване, което изяжда голям процент от допълнителната енергия на позиционера. Обяснението на инвеститора - "ами нямаше достатъчно място, пък и фирмата, която ми проектира, каза че може". А като попитаме инвеститора "Ами казаха ли ви какви ще са загубите" той вдига рамене.

Оценявайки какво е нивото и цената на възможните грешки в проектирането, стигаме до извода, че един добре направен проект (спрямо стандартното проектиране) може да донесе икономии на инвеститора от 3 до 5 пъти себестойността на самото проектиране. В същото време един лошо направен проект може да нанесе щети на инвеститора повече от 10 пъти себестойността на самото проектиране. И най-честите грешки са недооценяване на засенчванията и лош подбор на компонентите на централата. И разбира се липсата на оптимизации на загубите по ценови признак.

[ZITA Ruse]

Ето последната снимка, която направих вчера. Това е към края на деня. С облаците отгоре изглежда доста ефектно но си пожелавам по малко такива дни. Относно трансформаторите за които пише г-н Матеев, това е точно така и е въпрос на малко по вече изчисления. В случаите със скъпи съоръжения, като фотоволтаичните централи и високата изкупна цена(на която се надяваме) разликата в първоначалната цена на трансформатора за сметка на загубите на празен ход могат да се укажат значителни, разхвърлени в годините през, които ще работи централата.

[Vandal]

Направо ви завиждам.
Имате си вече работеща централа която ще бъде давана за пример в бъдеще.
Какво стана с идиотите от Е.ОН. Оправихте ли се.
Чудесна снимка.
Матеев, кефи ме перфектната линия.

[petyostoev]

ДА,НАИСТИНА ПЕРФЕКТНО ИЗПЪЛНЕНИЕ.Г-Н МАТЕЕВ ДОКАЗА,ЧЕ Е ПЕРФЕКЦИОНИСТ ВЪВ ВСЯКО ЕДНО ОНТОШЕНИЕ.ЗА МЕН НЯМА СЪМНЕНИЕ,ЧЕ ВСЯКА ЕДНА СЛЕДВАЩА ЦЕНТРАЛА,КОЯТО ПРОЕКТИРА И НАПРАВИ ЩЕ Е ОПТИМИЗИРАНА И ИЗПЪЛНЕНА ВЪЗМОЖНО НАЙ ДОБРЕ.

[Mateev]

Направо ви завиждам.
Имате си вече работеща централа която ще бъде давана за пример в бъдеще.
Какво стана с идиотите от Е.ОН. Оправихте ли се.
Чудесна снимка.
Матеев, кефи ме перфектната линия.

В момента регистрираме нова фирма. Когато сме готови едновременно ще подадем в ЕОН искане за проучване, искане за предварителен договор и искане за договор за присъединяване, заедно с пълен комплект проекти и други документи. С две думи ще се опитаме да прескочим част от етапите в процедурата, пък да видим как ще реагират.

По централата:
Вече има монтирани 3 инвертора, но нямам свестни снимки за публикуване, защото последния път си бях забравил фотоапарата и снимах с GSM.

Иначе второто ходене за монтаж беше интересно. Отидохме с голяма бригата от 14-15 човека + 2 коли + 3 буса. Плана беше за един ден да монтираме 2 конструкции (общо 11.4 kWp) + инверторите + междинните разпределителни табла + металните лайсни с кабелното трасе + главното разпределително табло + силовия кабел от ГРТ до подстанцията в завода. Голяма офанзива беше, но успяхме. Даже отделихме и малко време да счупим една бутилка с шампанско в конструкцията и да се почерпим с други две. Следващия път ще направя качествени снимки (най-вече на таблата) и чак тогава ще опиша подробно как тече монтажа.

Засега сме в изчакване механичната бригада да ни отвори фронт за работа с още завършени конструкции.

[Mateev]

Временно задържахме монтажа, защото решихме, че е по-добре първо да се направи хидроизолацията на покрива и чак след това да се монтират панелите и инверторите. Съображенията ни бяха, че по време на газопламъчното хидроизолиране е възможно да бъдат нанесени някакви щети по панелите.

В момента изпълнихме само заземителната инсталация:



Надяваме се, че до 1 седмица хидроизолацията ще е завършена и веднага след това ще монтираме още 2 реда с модули (6 инвертора). Четвъртия ред засега също ще изчака, защото там пък се притесняваме, че строежа на голямата задна плоча може да нанесе някакви щети по него.

Малко за заземителната инсталация:
Заземителния контур е изпълнен с поцинкована шина 40х4. Посредством тази шина всички конструкции са електрически свързани. Връзките са тройно подсигурени - в левия край на конструкциите, в десния край и по средата. Трите трасета се обединяват и отиват в асансьорната кула, където се съединяват и посредством кабел СВТ-с 1х50 слизат до партера и се свързват със съществуващите заземления на вътрешнозаводската подстанция.

Точките на заземяване на заземителната и гръмоотводната инсталация са различни. Заземителната инсталация е заземена вътре в сградата, а гръмоотводната - по периферията на сградата. При такова едно разделяне се гарантира, че даже и при директно попадение на светкавица върху сградата ток през заземителната инсталация няма да тече (или ще е само по индукция), което гарантира ниските падове на напрежениея по нея.

[Mateev]

Ето още няколко снимки (за съжаление с ниско качество).



На снимката по-горе се вижда завършен първия ред от централата.



На тази снимка се вижда как кабела е прихванат към алуминиевите профили. Използват се алуминиеви скоби. Самият кабел и куплунзите се намират от задната страна на профилите, като по този начин не се нарушава естетичния вид на конструкцията при поглед отзад.



Ето и междинното разпределително табло.



А ето и главното разпределително табло малко преди да бъде монтирано.

ПС: Извинявам се за лошото качество на снимките. При следващия монтаж ще направя по-качествени.