СТС Солар АД

Преди няколко дена приключихме монтажа на поредната слънчева електроцентрала. Този път централата е на покрива на една административна сграда на бул. Марица 21. Ето данните на централата:

Latitude: 43.7315 (42° 43.89')
Longitude: 25.1547 (24° 9.28')
Elevation: 108 m
Orientation: 0°
Tilt angle: 14°

PV1: 6.48 kWp (from 21.05.2009) - SMA SMC 6000TL + 36 x Solar Swiss SSM-180/24M
PV2: 6.48 kWp (from 21.05.2009) - SMA SMC 6000TL + 36 x Solar Swiss SSM-180/24M
PV3: 6.48 kWp (from 21.05.2009) - SMA SMC 6000TL + 36 x Solar Swiss SSM-180/24M
--------------------------------------------------
Total: 19.44kWp

На този линк можете да наблюдавате електропроизводството:
http://www.sunnyportal.com/Templates/Pu ... lang=en-GB

А ето и позицията на централата. Намира се на пресечката на бул. Априлов и бул. Марица. Когато се движите от центъра на север и преминавате по моста на бул. Априлов, централата се пада от дясната страна на моста и се вижда като на длан.

Особенност при тази централа беше факта, че инвеститора не можа да ни предостави документация на покривната конструкция. Имаше само устна информация за това с какви греди и как е бил изграден покрива. Ние настояхме да ни се предостави чертеж на покривната конструкция и такъв ни бе направен, но впоследствие се оказа, че не е верен. Но ние това не го знаехме и целия проект беше направен на база наразмерите по чертежа. Впоследствие се оказа, че размерите са грешни и се наложи при монтажа да импровизираме.

Дефакто имаше яснота за напречните и надлъжните греди и техните приблизителни дебелини и сечения, но нямаше яснота за техните точни позиции. Визуална инспекция беше възможна само за надлъжните греди. Напречните бяха скрити под слоя топлоизолация и ние само предполагахме какъв е техния брой и тяхната точна позиция.

Ето как изглеждаше покрива при първото наше посещение.

При направата на проекта трябваше да разрешим следните проблеми:

1. Тъй като физически нямахме достъп до гредите през подпокривното пространство, трябваше да измислим начин за закрепване на носещите скоби буквално на сляпо. Близко до ума беше да използваме металотърсач и такъв бе закупен с цел експерименти. Направихме опитна постановка в Габрово и няколко дена си играхме с технологията на търсене на гредите. Освен това пробвахме различни видове скоби и различни начини за тяхното закрепване. Задачата беше много сложна предвид хилядите метални гвоздеи, с които са зачуквани битумните керемиди. Имаше участъци, в които металотърсача беше направо безполезен, защото навсякъде детектираше метал.

2. Проблема със закрепването на скобата беше много сериозен. Дефакто между скобата и металната греда имаше около 2 сантиметра шперплат и още около 5-6 mm битумни керемиди. Няма да описвам всички налудничави идеи, които ни хрумнаха, и голяма част от които пробвахме. Последно се спряхме на самонарезни винтове, но увеличихме бройката до 4 винта на скоба.

3. Другия основен проблем беше как да гарантираме, че през винтовете на скобите няма да прокапе вода. При това трябваше да има гаранции за следващите 50 години. Тука също имаше много идеи и много опити и най-накрая се спряхме на следното решение:
- Битумната керемида се маже със силикон
- Върху него се поставя микропореста гума (използва се за хидроизолация и уплътняване на бетонни фуги)
- Върху гумата се поставя скобата
- Върху нея се завиват болтовете, но под главите им има шайба с гумено уплътнение
- Върху всичко това се нанасят няколко слоя ИЗОМАКС Еласта с армираща тъкан вътре в него. Трябваше да се изолират участъци с размери 40 на 40 около всяка една скоба, но впоследствие инвеститора реши да финансира цялостната хидроизолация на покрива.

Ето как е монтирана първата скоба:

На долната снимка монтажа на скобите е пред приключване. По време на монтажа възникнаха 3 основни проблема:

1. Напречните греди не бяха там, където ги очаквахме. Както и да е. Открихме ги с металотърсача и монтажа започна почти без забавяне.

2. Най-долната напречна греда просто липсваше. Не знам как е бил направен покрива. Металотърсача откри някакъв много слаб сигнал, което говореше, че гредата е там, но е много надълбоко. Опитахме с контролна дупка да проверим на какво разстояние се намира и с ужас установихме, че е на повече от 15 сантиметра. По-надолу ще ви разкажа как решихме този проблем.

3. В някои от отворите самонарезните винтове отказваха да се завиват. Вероятно проблема се състоеше в това, че попадахме на заварки. При това лошите отвори се срещаха достатъчно често - може би един от всеки 5-6. В началото опитахме с груба сила - повреждахме по няколко самонарезни винта, докато най-накрая един от тях пробиеше и се завиеше. Може би сме повредили поне 200-300 винта, защото се наложи да купуваме допълнително, въпреки големия запас, с който бяхме тръгнали. После започнахме да си помагаме предварително със свредла, но те се изтъпяваха на всеки 2-3 отвора. Купихме доста свредла и всичките се изтъпиха. В един момент се бяхме отчаяли. Спасението дойде с покупката на скъпи свредла с жълт връх по 9-10 лева едното. Те държаха повече и с тях успяхме да завием абсолютно всички видии. Равносметката е че повредихме свредла за поне 200-300 лева и загубихме може би 5-6 човекодни допълнителен труд. Дефакто 6 човека в продължение на 2 дена навиха около 500 винта. Тоест около 17 човекоминути на винт (а трябваше да е по-малко от 1 човекоминута).

След като монтирахме всички скоби, с помощта на теодолит измерихме кривината на покрива във всяка една точка (скоба). След това по вече изпитаната технология от ЗИТА Русе изчислихме такова разположение на плочата с модули, при което броя на корекционните шайби да е минимален (801 бр.). Покривната плоча се оказа сравнително равна и максималната корекция не надхвърляше 30 мм. По-долу показваме изчисленията на виртуалната равнина, в която в ще бъдат разположени алуминиевите профили.

Тъй като дебелината на една шайба е 2.4 mm, то това означава, че модулите ще се намират в една равнина с максимална грешка на подравняването от +/-1.2mm.

Профилите са вече монтирани. При монтажа не срещнахме никакви трудности, тъй като технологията по подравняването вече е отработвана няколко пъти.

А ето как решихме проблема с липсващата предна напречна греда - ами просто си добавихме наша греда. Използвахме алуминиев квадрат 50х50х4 и го монтирахме под носещите скоби, а самите скоби монтирахме на надлъжните греди.

Втория, по-тънък алуминиев профил отпред, няма носеща способност. Той е монтиран с една единствена цел - осигуряване на надежден електрически контакт между всички носещи профили. Използвали сме алуминиев винкел 40х20х4. Със същия винкел е направен електрически контакт и в задния край на профилите. По този начин сме образували пълен електрически контур с двойно подсигуряване. Всичко това е направено с цел гарантиране на надеждното заземяване на рамките на всички модули, тъй като инверторите са безтрансформаторни.

Стана много късно. Утре ще продължа.

Наистина красива изработка.Но имам два въпроса.Първият е за мълниезащитата.Не се виждат отводите за гръмотевици и ако има такива какво е разстоянието до най-близките панели.Другия въпрос е как ще става почистването на панелите от долу.Като гледам има дървета наоколо на по голяма височина от покрива.И ако някой панел се счупи или някоя връзка трябва да се подмени или въобще някаква профилактика на панелите или покрива как ще става.

Сградата има естествена мълниезащита - около нея има много по-високи сгради, дървета и лампи на уличното осветление. Въпреки това ние сме сложили една хромникелова пръчка с височина 3-4 метра над нивото на панелите (ще я видите на следващите снимки). Освен това сме се постарали да гарантираме еквипотенциалност на заземлението. Всички рамки на модулите и въобще цялата алуминиева конструкция е електрически съединена с металните стойки на инверторите и със заземлението на самите инвертори. Гръмоотвода е на същата метална стойка. Дори и да падне светкавица (вероятността за това е практически нулева), напреженовия пад ще повдигне потенциала на модулите и инверторите може би с 10 000 или даже с 20 000 волта, но еквипотенциалността ще гарантира, че между модулите и инверторите няма да има потенциална разлика, повече от 1000 V. При това положение няма опасност за модулите или инверторите и единственото, което може да се случи, е задействането на напреженовата защита в ГРТ и разбира се изключването на двата автоматични предпазителя - горе при инверторите и долу в таблото.

По втория въпрос:
Почистване на панелите не се прави. Достатъчен е дъжда и снега.
Ако някога се повреди някой модул, ще се знае в кой стринг се намира. При нас стринговете са вертикални, което означава, че ще се наложи да се разглоби само 1 колона в търсене на повредения модул.

Има и друг начин за откриване на повредени модули или клетки - инфрачервена камера. С нея се вижда кои клетки светят повече от останалите (претоварени от обратен ток) или по-малко (дадени са накъсо).

имам един въпрос за цената на системата. Колко излиза като цена само за материалите имам предвид само панелите и итверторите.Благодаря предварително.

Освен, че изработката е красива, но и централата работи Очарован съм от професионализма на г-н Матеев, а също и от екипа му.Няколко дни след издаването на строителното разрешение монтажа започна, направиха цялостна хидроизолация на покрива и след това за броени дни всичко приключи. Благодарим Ви за бързата и качествена работа, и се надявам, че и следващата ни централа, която започнахте, ще бъде перфектна.
Поздрав!

...бих искал да попитам за ъгъла на наклон на модулите - защо 14 градуса?

Защото ако е по-голям, ще трябва допълнителна конструкция
и евентуално подсилване на покрива, което води до оскъпяване.
С този ъгъл загубите едва ли ще надхвърлят 3-4%.

Х5 защо не продължиш и назад на другият скат на покрива. С едни високи подпори монтирани на северният край на покрива до олуците и с една подходяща конструкция и по добър наклон можеш да побереш поне още толкова мощност.