AnTisUn написа:Здравейте г-н Матеев и всички останали!

До колкото знам вие реално с фотоволтаици се занимавате от 2007 г. В такъв случай, на каква база са твърденията ви , че тънкослойните модули деградират по бързо от кристалните. Смисъл , какъв опит имате вие с тях , за да заявявате така рязко, че не са конкурентоспособни спрямо другите. Аз друго такова отричане на тънкослойните модули не мисля , че ще срещна някъде другаде.
Главното предимство на тънкослойните модули е сравнително ниската им цена. НО тази, на базата на която вие правите изчисленията далеч не е оптимално ниска.
Вие използвате висока цена на тънкослойни и средна(но не висока) на кристални модули. Да не споменаваме

, че има монокристални модули на цена по-ниска от тази на тънкослойните , които вие давате.
Първо трябва да се направи съпоставка цена/качество на самия модул и след това да се изчислят останалите разходи АКО искаме да сравняваме двата типа модули.
За качеството ще си премълча. Това е едно много мъгляво понятие, което всеки може да си го разтяга и раздува накъдето си иска. Според производителите всички модули са с висше качество. Според клиентите - ами това вече е тема за друга дискусия, която наистина си струва да се направи, но не тука.
За цените:
Цените, с които съм правил анализа, са верни и още утре можете да си купите от нас модули по тези цени. Това са възможно най-ниските цени, по които СТС Солар може да ви продаде модули (става въпрос за конкретни модели тънкослойни модули с рамки или за моно и поликристални модули). Тези цени са образувани на базата на един много прост принцип:
Продажна цена = (Покупна цена + Разходи за доставка) * 1.1
Всички цени в целия анализ са с включена доставка до България и с включена 10% печалба за изпълнителя на проекта. По-ниски цени са възможни само ако сам си доставяте оборудването. Но при такава ситуация СТС Солар ще откаже направата на вашата централа. Това е нормално. За всички е ясно, че печалбата на една соларна фирма идва от надценката в оборудването, а големите главоболия и проблеми са в проектирането и изграждането на самата централа.
По въпроса за компетентността:
Нямам абсолютно никакви претенции за компетентност. Това, което го знам, може да го научи абсолютно всеки. Стига да има желание и време. На този форум споделям с всички това, което знам, като се надявам, че може да им е от полза. Форума е свободен и всеки друг при проявено желание също може да сподели знанията си. И наистина ще се радвам, ако някой с по-голям опит (по стар от 2007-а г. според вашите думи), също започне да споделя безкористно опита и знанията си.
По въпроса за тънкослойните модули:
Много пъти целенасочено съм търсил информация в интернет за по-конкретни данни, свързани с реално измерване на деградацията на вече остарели модули от различни технологии. Но такава информация не съм срещал. И ако някой притежава такава информация, ще бъда благодарен ако я сподели.
И тъй като няма конкретна информация, то тогава остават предположенията и изводите, които всеки трябва да си направи сам. Това се нарича анализ на риска и е част от всеки един бизнес план. И този метод се прилага винаги, когато няма точна информация за бъдещето.
Какво знаем до момента, което би могло да ни помогне да оценим нивото на риска?
КРИСТАЛНИ МОДУЛИ
1. Моно и поликристалните модули имат реално приложение в космоса още от 60-те години на миналия век. Следователно тези технологии са с поне 50 годишна зрялост.
2. Дифузията в p-n преходите е много бавна. Говорим за стотици години. Следователно повреда на клетките поради дифузия е практически невъзможна за времето на живота на централата.
ТЪНКОСЛОЙНИ МОДУЛИ
1. Тънкослойните технологии са много по-млада технология от кристалните. И основното им приложение е било захранването на джобни калкулатори.
2. Има интензивна първоначална дегенерация на мощността за първите 50-100 дни. След това според техническите данни настъпва стабилизация.
3. Вече в исторически план е имало един световен проблем с тънкослойните модули, за който никой не е бил предупреден предварително. И от който вероятно много инвеститори с вече изградени централи са пострадали финансово. Става въпрос за това, че в един момент инвеститорите са констатирали интензивна дедеградация на клетките в периферията на модулите. Причина за това са били безтрансформаторните инвертори и капацитивните токове, които текат през рамката към земята. Наложило се е всички инвертори да бъдат подменени с трансформаторни. И досега не съм чул производителите на тънкослойни модули да са изплащали някакви неустойки за това.
4. Тънкослойните модули стоят на петна. Създава се впечатление за неравномерно покритие или за материал с различен химически състав.
5. Тънкослойните модули видимо си сменят цвета в процеса на експлоатация. И за 3-4 години потъмняват и стават почти черни. Дали тези промени са свързани само с цвета или са засегнати и електрическите им характеристики? На този въпрос не знам отговора.
6. Канека е единствения производител, който препоръчва при монтажа на модулите да се слага и трети поддържащ профил в средата, ако региона е с големи натоварвания от сняг или вятър. Sulfircell директно е монтирал трети подпорен профил отзад в центъра на модула. Всеки сам да си реши дали това е плюс за модулите или е намек за някакъв проблем, който трябва да бъде разрешен.
ДРУГИ ТЕХНОЛОГИИ
1. Прекалено са млади. Ако за горните две технологии имаме съмнения, какво остава за всички останали.
Горните списъци мога да бъдат продължени. Предлагам всички да се включат в това. А после нека всеки сам да си прецени какво е нивото на риска при различните технилогии модули.
Моето лично и неангажиращо мнение е, че кристалните технологии са с най-ниско ниво на риска. Тънкослойните са с поне 2-3 пъти по-висок риск, а всички останали нови технологии са с изключително високо ниво на риска. А дали съм прав или не в това разсъждение - ще се разбере чак след 20-30 години.
Имам и още едно подозрение:
Как така всички производители в един глас дават един и същи параметър за процента на деградация след 20 или 25 години? Нима някой от тях е виждал свой модул на толкова години? Нещо не се връзва. И поради тази причина имам едно разсъждение, с което ако искате можете и да не се съгласявате. Нека да приемем, че аз съм нов производител. И започвам да правя модули. И трябва да дам някаква гаранция. Ама как да я дам, като модулите ни са на 1 месец? Затова се почесвам по главата, поглеждам в тавана и после давам същата гаранция, която дават и останалите производители. След 20 години я камилата - я камиларя. Аз не знам дали след 3 години ще ме има на този пазар, а какво остава за 20 или 30. Но от друга страна трябва да дам гаранция, защото иначе модулите ми няма да се купуват.
Това е положението. Всеки да си мисли каквото си иска, но моето дълбоко убеждение е, че ако утре стане масов гаф с някой производител или с някоя технология - то тогава съответния производител ще фалира и активите му в никакъв случай няма да са достатъчни, за да се уважажат рекламациите на потърпевшите клиенти. Примери от историята колкото си искаш.
Поради написаните по-горе обосновки аз предпочитам да вярвам на собствения си анализ на риска, а не на това, което "гарантират" производителите. Става въпрос за недоверие в 10 и 20 годишните гаранции за спад на мощността на модулите. А на краткосрочната гаранция (от 2 до 5 години за повреден модул) може да се има много по-голямо доверие, защото обикновено става въпрос за повреди на единични бройки, които производителя може да си позволи да заплати или подмени. Но при масов гаф с цели партиди вероятността за удовлетворяване на претенции е нищожна.
ПС: Още един път повтарям: Всичко написано по-горе е мое лично мнение, а не препоръка за вземане на решения. При анализа на риска се работи с вероятности. А какво точно ще се случи - никой не знае.