Анализ на ел. производството от ФЕЦ с различни PV технологии

[mstoev]

Деградация на тънкослойни слъневи елементи изследвани при екстремални условия в Космоса.

[DanielDimov]

в космоса няма кислород, няма вятър, прах, влага, температурни колебания, механични въздействия....

разбира се има други деградиращи лъчения които биха се филтрирали от атмосферата на земята....

така че да се сравняват деградациите в космоса и на земната повърхност няма практически смисъл

[Miro]

Най-важното - няма EVA, няма и стъкло... Въобще деградацията на клетката според мен е по-малката част от деградацията на модула...

[DanielDimov]

с други думи модула е направен да защитава клетките от какво ли не - като се скапе защитата, започват да се скапват и самите клетки

[RES]

Уважаеми г-н Матеев,

Следвайки духа на добронамереност и обективност, ще се огранича от емоционални коментари в изложението по-долу.

Нека анализираме представената информация за ЗИТА:

1. ЗИТА Русе е комерсиална фотоволтаична електроцентрала, проектирана и изпълнена с цел постигане на максимално електропроизводство от инсталираното оборудване.

2. За постигане на целите поставени в т.1 са приложени няколко подхода:
- Модулите Kyocera, използвани за реализация на централата са сортирани по-производителност. Към инвертор PV11 са свързани стрингове, изградени с подбраните модули с най-висока производителност (КПД), съответно към инвертори PV12 - PV33 са свързани стринговете със все по-ниска производителност.
- Прието е проектно решение инверторите да се разположат на носещата конструкция в непосредствена близост до PV модулите (видно от снимките в сайта). Това проектно решение намалява дължината (респективно загубите) в DC частта на електроцентралата.

3. Поради липсата на информация за физическото разположение на редовете модули и присъединяването им към съответни инвертори, допускам, че използваните индекси при обозначаване на инверторите интерпретират физическото разположение на съответните стрингове - например: PV11 означава ред 1 (в посока ЮГ-СЕВЕР) и колона 1 (посока ИЗТОК-ЗАПАД). Моля г-н Матеев да ме поправи ако греша.

4. При ЗИТА има загуби от неоптимална ориентация по азимут в размер на около 1%.

5. При ЗИТА няма отчетени загуби, причинени от околни засенчващи обекти.

Нека анализираме представената информация за СИНКЕАР:

1. Съответно СИНКЕАР Русе е ТЕСТОВА ЕЛЕКТРОЦЕНТРАЛА. При проектирането и изпълнението не е прилагано сортиране на модулите

2. Не е прилагана и оптимизация на кабелната инфраструктура в DC и AC частите. Това е описано по-подробно в мой-предишен постинг. Това е направено с цел оценка на осреднените експлоатационни параметри на модулите, а не с цел търсене на максимални резултати. Загубите в DC кабелната инфраструктура при тестовата централа на СИНКЕАР са около 1% по високи спрямо тези на ЗИТА. Предлагам обаче да не взимаме това предвид при сравнението на електропроизводствата, тъй-като обичайно при централи реализирани с тънкослойни модули, допустимите оптимални загуби в DC окабеляването са малко по-високи спрямо кристалните.

3. Можем да приемем, няма очаквани закуби, предизвикани от неоптимално разположение

4. При СИНКЕАР се очаква да има загуби, причинени от околни засенчващи обекти, тъй като от изток и запад има високи тополи и множество стълбове и наблюдателни вишки. Силуета на хоризонта е даден във приложен файл. Оценката на очакваните загуби в резултат на тези сенки е 2.5% според PVSYST 4.33. Болшинството от тези сенки са наклонени (а не вертикални). Поради разположението на PV клетките в тънкослойните модули, измереното влияние на тези сенки е над 2 пъти по-малко от прогнозираното. За това предлагам също така да не взимаме и това влияние предвид при сравнението.


Принципно се съгласявам с г-н Матеев относно разликата в ефективността на използваните инвертори. Ако трябва да анализираме в детайли тези разлики ще бъдат необходими RAW данните от WEB BOX'овете на двете централи. Обичайно тези данни не са публична информация. Детайлният анализ на тези данни е наистина много информативен, но изисква специализирана техническа подготовка и считам, че не е адекватна тема за публичен форум. Ако за г-н Матеев лично представлява интерес бих му предоставил данните от нашата централа. Съответно за мен би представлявал интерес да получа данните на ЗИТА.

Когато сравняваме специфичните електропроизводства на двете електроцентрали следва да вземем предвид и тези доста съществени различия.

За целта бих предложил да направим следните действия, които ще повишат обективността на полученият резултат.

1. При изчисляване на средното електропроизводство на модулите Kyocera да направим следните математически действия.
- да усредним електропроизводството по редове - съответно:
. за ред 1 - средно аритметично между (PV11:PV13) = PV_R1;
. за ред 2 - средно аритметично между (PV21:PV23) = PV_R2;
. за ред 3 - средно аритметично между (PV11:PV13) = PV_R3;
- да вземем средно аритметично между полученото за средно производство на ред 1 и ред 3. Това число би било приблизително равно (малко по-голямо) на средното производство от модулите Kyocera (PV_R1, PV_R3) = PV_Kyocera;
- Да приложим горните действия върху полученото електропроизводство за всеки месец;
2. При сравнението на получените специфични електропроизводства да използваме получените в резултат на горните изчисления данни. Това би игнорирало в голяма степен изкривяването на резултата в следствие сортирането на модулите при ЗИТА.

В приложения файл съм добавил към анализа на г-н Матеев и гореописаните действия.

Считам, че така получените резултати се доближават в много по-голяма степен до обективните от всички публикувани до сега.

И така получените резултати се доближават в общи линии до първоначално публикуваните от мен. Разбира се тези резултати вече са с много по-висока достоверност.

Оставям на г-н Матеев да даде тълкуване на използваните методи и получените резултати.

[Mateev]

Имам следните забележки:

1. Модулите на ЗИТА Русе не са сортирани. Нямахме физическа възможност поради многото ходения и инсталирането на парче, а не на централата като цяло. Сортирали сме само модулите на двете централи с Канека К60 в Бургас. По принцип сортирането има смисъл само тогава, когато разброса на мощностите е голям. В Русе това не беше така. Явно модулите бяха сортирани още при производителя. Специално при модулите на Kyocera между най-добрия и най-лошия модул разликата беше не повече от 2W.

2. Броенето на редовете и конструкциите е следното:
Застава се в най-южната част на централата пред модулите с лице към тях. Броенето на редовете е от вас назад (от юг към север), а на конструкциите в един ред от ляво на дясно (от запад на изток). PV11 е най-южната и най-западната конструкция. Дефакто ние започнахме монтажа не с нея, а с PV13 (най-южната и най-източната).

3. Това, че има голяма разлика в електропроизводството между първия ред и останалите се дължи не на сортиране, а на данните, които са само през есенно-зимно-пролетния сезон. Изчакайте юли и август, когато слънцето изгрява зад модулите, и ще видите как всички редове на централата ще дават еднакво електропроизводство. Дните около 21 юни са най-добри за анализ. Точно тогава взаимните засенчвания на практика са нулеви и точно тогава можем да разберем кой инвертор с каква мощност модули се е случил. Точно токава ще получим и истинските коефициенти, с които трябва да умножаваме мощността, за да елиминираме всички външни фактори.

По въпроса със засенчванията (взаимни или външни) и тяхното влияние върху електропроизводството, явно имаме разногласия с RES. Не се знае къде е истината. Моята е една, неговата е друга. Може би ще се окаже, че е някъде по средата. Аз предлагам да изчакаме още няколко месеца, за да натрупаме и летни данни, и чак след това да подновим анализите. Междувременно когато имаме път към Русе (за монтажа на трафопоста) ще вземем с нас SunEye на Solmetric и с него ще замерим засенчванията на двете спорни централи. И чак тогава ще знаем със сигурност с какви коефициенти трябва да умножаваме двете електропроизводства, за да компенсираме различните засенчвания.

Всъщност вече е поставена някаква база за сравнителен анализ. Трябва само да изчакаме още данни и да поработим върху изчистването на корекционните коефициенти и постигането на взаимно съгласие за техните истински стойности.

[RES]

Г-н Матеев,

Благодаря за изнесената информация за топологията на ЗИТА Русе.

При разсъжденията си относно причините на които евентуално би се дължала относително голямата разлика между специфичното електропроизводство на трите инветрора от 1 ред на електроцентралата на ЗИТА в гр.Русе, изказах предположение, че евентуалната причина за тази голяма разлика се дължи на сортиране на модулите по мощност.

От вашият последен пост разбирам, че при реализация на централата не е прилагано сортиране, а и фабрично модулите са били доставени с много малки разлики в мощността.

Разбирам разликата в електропроизводството, дължаща се взаимното засенчване между редовете и приемам, че всеки по-заден ред би следвало да има по-ниско средно-годишно електропроизводство в сравнение с първия ред от централата. Съгласявам се с вас, че с увеличаването на ъгъла на слънчевата траектория тази разлика се намалява и достига минимална стойност през най-дългия ден на годината (22 юни).

Това обаче не обяснява големите разлики в електропроизводствата на модули в един и същи ред. Например Разликата между PV11 и PV 13 e 2.05%, видно от предложените от вас данни. Тази разлика се вписва напълно в производствения толеранс деклариран от производителя +-3%. Може би просто случайно се е оказало, че най-добрите модули са се случили именно на първи ред.

Правя това заключение не в резултат от сравнение на модулите в различни редове, а само на модули поставени в един ред (в много близки условия на засенчване). На практика в редове PV11, PV12 и PV13 няма условия за проява на ефекта от взаимно засенчване.

Този резултат може да се дължи на една или няколко от следните причини:
- нееднаквост на модулите
- нееднаквост на инверторите
- наличие на околни засенчващи обекти
- различия в кабелните инфраструктури (загуби в кабели)
- експлоатационни проблеми (временно прекъсване на работата за профилактика и/или за отстраняване на технически проблеми)

До колкото разбирам от предните постинги на г-н Матеев повечето от тези причини можем да ги игнорираме - околни засенчвания не са измерени, нееднаквост на инверторите не е отчетена (това е много голям процент разлика за нееднаквост на инвертори), няма съществени различия в кабелните инфраструктури, не са констатирани експлоатационни проблеми, централата не е спирана за профилактика и ремонт. Тогава пак се налага извода, че случайността е работила в полза на ЗИТА.

Относно измерването на взаимните засенчвания - моето мнение за уреда на Solmetric - SunEye е много негативно. Това е играчка, която наистина е лесна за ползване и автоматизира много процеса на заснемане на сенките, но за съжаление резолюцията и динамичния обхват на камерата са и толкова ниски, че на практика получените изображения и обработките върху тях не дават задоволителни резултати (по наше мнение разбира се). Замерванията на сенките в СИНКЕАР са направени с тотална станция и могат да се приемат за относително достоверни. За целите на определяне влиянието на тези обекти бих предложил на г-н Матеев да направим подобно прецизно заснемане и на ЗИТА.

До колкото разбирам от последния пост на г-н Матеев, той принципно се съгласява с предложената от мен методика за изчисляване на величините годни за сравнение и след като установим и конкретните коефициенти на влияние на околните засенчващи обекти можем се съгласим взаимно с получените резултати.

Разбира се най-прецизна картина на електропроизводството и специфичните експлоатационни характеристики може да се даде след като имаме данните от целият експлоатационен цикъл на една фотоволтаична електроцентрала (25-30 години). За съжаление когато получим тези данни те няма да са нужни никому, тъй като отдавна технологиите, които сравняваме днес ще бъдат история.

По тази причина щем или не, ще ни се наложи да се доверим в някаква степен и на теоретичните модели, подкрепени с наличната информация към момента. Разбира се това не означава, че трупането на нови данни и техният анализ е излишно. Просто технологиите се развиват и прави чест на г-н Матеев, че чрез този форум, както и чрез личната му ангажираност се опитва непрекъснато да повишава своята квалификация и да дава публичност на знанието и изводите до които е достигнал.

[Mateev]

Ако сте учили теория на вероятностите ще знаете, че колкото са по-малко данните от извадката, толкова е по-широк доверителния интервал. Доколкото си спомням са необходими поне 35 стойности, за да намалим грешката под 5%.

Има много случайни фактори, които влияят на обсъжданите с вас цифри. Точно тези фактори обуславят неопределеността на данните:

1. Локални засенчвания от хоризонт и от близки засенчващи обекти - има ги и при вас, и при нас (няколко високи дървета, които подлежат на отсичане). Тези фактори влияят най-силно точно през есенно-зимния сезон.

2. Случайно замърсяване на модули от изпражненията на птичките. В ЗИТА Русе има колония гъкъби, кято в момента се мъчим да изгоним.

3. Облаците по небето в дните с разкъсана облачност. Могат да минат над ЗИТА, а при вас да е слънчево и обратно.

4. Временни спирания на един или на друг инвертор. Имаше ги много по време на монтажа.

5. Глобално спиране на тока - В ЗИТА го имаше няколко пъти за по няколко часа. Предполагам имало го е и при вас.


Мога да изредя поне още 20 случайни причини, които да са предпоставка за разлики между вас и нас. Има само 2 начина за премахване на влиянието на тези причини:

1. Изчакване, докато се натрупат достатъчно на брой статистически репрезентативни данни. Когато броя е достатъчен, влиянието на случайностите силно се редуцира.

2. Специално планиране на тестови централи за сравнителен анализ. Трябва да са на едно масто даже на една конструкция, с еднакви инвертори, окабеляване и т.н.

[DanielDimov]

Германците вече са направили такова сравнение каквото вие се опитвате да направите. Изводите са най-отдолу в документа. Приятно четене и анализиране!

[Ivan Buzov]

А оттук можете да видите централите в поста на Даниел Димов и да сравните различните производители.

http://translate.google.bg/translate?hl ... 26pwst%3D1

[jedy]

Да ти кажа,какво видях........т.е нищо не видях. Едната работела, другата не работела съвсем,тук няма нищо съществено отнасящо се за темата по-горе.Иначе браво за усърдието в търсенето на информация.