Оценка на потенциалът

[ping]

"За всеки 100м надморска височина програмата ми дава 0.5-0.8 процента намалено годишно количество енергия. И защо да не е вярно? Да си представим едно лазерче, чийто лъч е с малка дивергенция???(разсяване). Дали на 100 метра отстояние няма да е по-слаб лъча с 1%?"
Май нещо тотално е объркано в зависимостите, според мен
Доста по-различна е реалността и приложния инженеринг от това.... Резултатите - също!
С увеличаване на надморската височина със 100 м, слоя атмосфера намаля и т.н. Докато говориш за ниското слънцестоене, не е зле да отчиташ и високото. Атмосверата обаче е рестриктивна към едни дължини на вълните, към други по-малко. Различните технологии модули понякога се различават в чувствителността си към определен спектър. тук говорим за характеристиките извън спектър АМ 1,5. Ами като прибавиш към това, че с увеличаването на надм. височина се увеличава снегозадържането...., нали си ходил зимата в планина - помисли си какво е в слънчево време и смяг наоколо....- в софтуерите и това можеш да зададеш като данни дори...
На всеки 100 м обаче и средната температура намаля с 1 градус, това не видях да го описваш като ефект, но възможно в софтуера да не си го пропуснал. И отново при кристалните влиянието ще е е едно, а при тънкослойните друго.
Да промениш ъгъла с един градус - в никакъв случай и по никакъв повод няма да се получи твоя резултат.
Разликата е по-малка, освен това от ъгъла зависи и температурата на панела, и зависимостта е обратна от тази за електропроизводството.
Да не говорим , че при реални системи с относително дълги редове намалянето на ъгъла с 1-2 градуса от оптималния води до по-добрирезултати, поради засенчването сутринта и късно слетобяд. Това присъства и не може да се избегне, освен ако не искаш да изхабиш 1 декар за 10 киловата.
Общо взето не е проблем с писането на софтуера, а в тънките физични зависимости между параметри, технологии, външни вериги и заобикаляща среда, както и причинно следствени връзки между тях.
Във целия софтуер, най лесната част е написване и създаване на софтуера. Основния момент е работата на физиците, метеоролозите, учените, инженерите ....., от там нататък програмиста ще твори софтуер, но не и зависимости.

[NRG]

ping,

Не се заяждай излишно! Няма нужда.

Не се изразих правилно, но идеята ми бе, че увеличавайки надморското равнище, потенциала расте. Както, че поставяйки една система по на север, потенцияла намалява. Всеки е наясно с това.

Първия въпрос, който трябва да се реши, е този с слънчевата геометрия. Първата асумпция, която трябва да се направи, е че атмосферата е идеална, хомогенна и предсказуема. След това започва работата по финните физически зависимости на самата система, както на средата. На базата на това, може да се започне работа с намиране на оптималната система, да се инсталира под оптималния наклон, на оптималното място.

Във физиката често си боравим с ИДЕАЛНИ СИСТЕМИ, за да можем да правим първостепенни предикций, на чиято база да може да се изгради, реален модел. Такава за момента е програмата ми. Нищо особено. Алгоритъма е 200 реда.

Както и да е. Ако си наистина наясно, сподели как се е намерил легендарния оптимален ъгъл от "30 градуса на юг" по всичките 110 хиляди квадратни километра площ на страната, независимо от метереологичните условия, надморското равнище, да не говорим за различните характеристики на използваните полупроводници. Всички тези фактори, някакси се обединяват над БЛАЖЕННА България. Дори и корпорацийте са се споразумели, да произвеждат клетки за БГ.
А ако не си наясно, ще се разбере!

[Mateev]

Оптималния ъгъл се намира много лесно. Проиграваш една цяла средностатистическа година с реални МТО данни с дискрета да кажем 1 минута и по метода на дихотомичното търсене намираш ъгъла само с няколко итерации. С влиянието на атмосферата е доста по-сложно. METEONORM например има математически апарат от над 70 страници с формули, диаграми, интегрални и диференциални уравнения. Според мене е безсмислено да се полага труд за повторното написване на всичко това, след като някой някъде по света вече го е направил и при това е вложил десетки човекогодини труд. Хващам се на бас, че дори и да загубиш 5 години от живота си, пак няма да напишеш софтуер от ранга на METEONORM или PVSYST.

Предлагам ти да си изтеглиш PVSYST и да си намериш Crack за него. Има ги в изобилие. След това разгледай менюто Tools и ще ти падне самочувствието. Продукта може да изчисли всичко, което си помислите, и още 100 пъти по толкова от това, което още не сте си помислии. Има възможност да се изгенерират стотици таблици и диаграми на стотици параметри в стотици конфигурации и сечения. Трябва да жертваш 10 години от живота си, ако искаш да разгледаш всяка една таблица или диаграма, която се смята от PVSYST.

Всичко, което го обсъждате в тази тема, вече е направено и може да се сметне. Аз направо се чудя защо спорите за едно или друго, вместо да отворите PVSYST-а и да го видите или сметнете.

Например приказките за оптималния ъгъл в различните региони на България ясно говорят само за едно - вие въобще не сте запознат с материята. Защото ако бяхте запознат, щяхте да знаете, че при ъгли от 28 до 34 градуса в който и да било регион електропроизводството се променя с по-малко от 1 промил. И няма никакво значение какъв точно е оптималния ъгъл. Да не говорим, че дoри и да го сметнете, майсторите пак няма да го изпълнят точно.

[petar1]

Съжалявам сбърках раздела ( за триене)

[ping]

lubobuba,

Не се заяждам бе човек, защо така ти се струва...
Разбрах за идеята, но ти не разбра ли, че надморската височина при определен заобикалящ релеф е причина за образуване на локална облачност. При това вместо да се увеличава потенциала, той намаля, или се компенсира... Не знаеш ли че в някои планини е доста облачно?
А това, че е само в някои .... още повече отдалечава реалността от твоята теория.
Работейки с иделани неща, с които физиката работи понякога може да стане един труд, който да е подходящ за основа на някой теоретичен учебник, а не инженерен продукт с приложно значение.

Оптималния ъгъл, който аз намирам не е 30 градуса и за всеки отделен проект е рзличен. Имам силнозасенчени от запад и изток проекти, в които оптималния ъгъл е 23 градуса.
Засенчващия контур влияе много повече на този ъгъл, отколкото разстоянието от Плевен до Петрич, или височина от 1000 м.
Ето теоретично как се намира ъгъла, за който питаш:
Известно е как влияе ъгъла на падащия лъч върху ефективността на фотоелемента. Поставяш панела на колкото си искаш градуса и започваш да изразяваш за целия слънчев път за цялата година.
Функцията безспорно ще е интегрална. След това можеш да намериш максимума на тази функция за аргумента - ъгъл на наклонения панел.
Това е горе - долу със знания по математически анализ 1 и до някъде 2-ра част. Ако не е лесно да знаеш функцията на слънчевия път, то можеш дискретно от графиките да разбиеш на множество точки, да смяташ резултата, да сумираш и да разделяш на броя на дискретните точки - машинно смятане на интеграл (следваш дефиницията за интеграл)
И КАКВО ОТ ТОВА?
КАКВО ЩЕ РАЗБЕРЕШ ЗА РАЗЛИКАТА МЕЖДУ ПЛЕВЕН И ПЕТРИЧ?
Да не би да мислиш, че ще е голяма?
1-3 градуса знаеш ли че е едно голямо нищо?
А знаеш ли защо е нищо?
Защото при такъв толеранс добива почти не се различава.
Ако искаш си играй и с геометрията и надм. височина. Слънцето е на такова разстояние, че разлика във височината от 500 м пак се отразява върху оптималния ъгъл с едно голямо нищо.
И ако искаш да смяташ - трябва да го правиш за всяко конкретно място за конкретния засенващ контур, като изключиш или илно намалиш тежестта на засенчените точки - тогава разликите са по полезни.
Има и ефект йонно сияние. То се изразява в това, че колкото си по на юг, толкова повече има загуби при високото слънцестоене, поради йонни процеси в слой от атмосферата.
Това автоматично влияе намалящо разликата в оптималния ъгъл между Петрич и Плевен или ... Москва...
Затова ако ти сметнеш математически примерно 34 градуса, спезиализирания софтуер ти дава 32 .... Грешката не е в специализирания софтуер ))

Та това което влиза в твоите 200 реда е геометрия без никаква реална редукция в зависимост от реалните условия. Не се отчитат особеностите, които са свързани с приложния инженеринг.
Говориш за триците, а пропускаш брашното...
Ако се вслушаш само ще си спестиш време и нерви и работа в грешна посока с грешни начални условия.
Това си е твоя работа, но само не мисли, че се заяждам...., няма такова нещо!

[NRG]

Целия спор се завъртя около това, кой е по-компетентен в анализа на слънчеваа радиация, като функция на метеорологичните условия. Още в втория си коментар казах, че не съм навлязъл в подробности с метеорологичните зависимости, нито съм отрекъл значението им, което прави спора не-съществен. С две думи: ПРАВИ СТЕ! Браво!

Другата важна точка в спора бе, "Дали и колко смислено е изчислението на слънчевата геометрия и радиация, когато има готови продукти вършещи същата работа и то с прецизност в пъти по-голяма?". И тук още отначало си казах мнението, че "вероятно" си губя времето, но явно не сте разбрали конкретно моята позиция. За това ще повторя с допълнение.

Себестойността на вложения труд, е няколкократно по-малка от тази на асимилираната информация. Добавяме към това възможността да променям когато реша, каквото реша(Ако следите научните издания, алгоритмите по слънчевата позиция, както и анализите на слънчевата радиация се допълват всяка седмица с някоя нова зависимост). Третата и може би най-важна точка в защита на начинанието което съм поел, МАТЛАБ както не много други математически платформи, има огромен набор от прибори, чийто потенциял много-кратно надхвърля този на дадената екзекутивна апликация. И ако PVSYS и МЕТЕОНОРМ могат да изгенерират 100-ици таблици и диаграми, в МАТЛАБ това число е теоретично безкрайно. Именно затова най-конкретните програмни решения използвани от учените по света да намерят слънчевата радияция като функция на тези хиляди зависимости за които говорите са именно в МАТЛАБ, защото платформата позволява интерполация на един куп слоеве от карти на различни зависимости, в това число засенчвания, десетки МТО параметри, релеф и прочие и прочие, като цялата картина се изгражда на базата на спътникови и наземни данни. МЕТЕОНОРМ е написан на базата на подобен анализ, което го прави чисто емперичен, но не и динамичен математически апарат.

Основния ви проблем с мен се базира на моето чисто хипотетично предположение на базата на анализа за чистото небе "Clear Sky Analysis", че слънчевата радиация варира с по горе долу един процент на всеки 100м, като в първите сто метра над морето това число е около единицата, и намалява с всеки следващи 100м, като разликата между точка на 1000 и 1100 метра е в рамките на 0.3 процента, но разликата между 0м и 500 метра е 4+ процента. След това, предположих ( на базата на сметките на Уолф и Циммерман) че на всеки градус северна ширина радиацията намалава с близо процент.

Вие смятате, че тези проценти нямат значение, дори и да са вярни, което категорично отхвърляте. Аз смятам че има смисъл да се задълбая и не съм сигурен къде точно ви е проблема с това мое решение.

Г-н Матеев, разполагате с софтуера и редица метеорологични параметри за страната. Ако не ви затруднява, и в името на спора, направете една екселска таблица с няколко обекта различаващи се по надморско равнище и няколко други различаващи се по северна ширина. Вземете слънцегреенето за по един два дни от всеки месец през които е максимално слънчево (колкото е възможно разбира се).

И за последно ще повторя изказването си от предишния пост: ВСЯКО ДЕТЕ ЗНАЕ, ЧЕ НА СЕВЕР СЛЪНЦЕТО Е ПО-СЛАБО И В ПЛАНИНАТА СЛЪНЦЕТО Е ПО-СИЛНО, И НЕ ВЯРВАМ ЧЕ МОЖЕТЕ И ТОВА ДА ОТРЕЧЕТЕ. Аз имам математически апарат който е що годе точно описва тази чисто геометрична и оптическа зависимост.

СПОРЕД ВАС С КОЛКО НАМАЛЯВА СЛЪНЧЕВАТА РАДИАЦИЯ НА ВСЕКИ 100М И ВСЕКИ ГРАДУС???

[Mateev]

Ако сме във вакум - с николко, защото 100 метра съотнесени към 150 милиона километра (разстоянието до слънцето) е едно нищо.

Ако намесим атмосферата - намесваме огромен комплекс от недобре изучени и трудно изчислими метеорологични явления, че няма къде повече. И вашата точна математика бързо-бързо преминава в емпирични (приблизителни) стойности.

Ако все пак се налага да дадем някаква оценка на влиянието на височината, то тогава се нъждаем от статистическа информация за мъглите и облачната покривка над даден регион, както и на височината на облаците. Всички знаем за соларната константа (грубо 1360 W/m2 високо над атмосферата) и за радиацията на повърхността (1000 W/m2). Ако започнем да спорим къде точно се губят тези 360W аз бих казал, че основната загуба е в облачната покривка, а при Clear Sky моделите - в отражение от йоносферата. Колкото до загубите от прозрачност на атмосферата - знаем че те са много малки, защото всички сме виждали звезди през нощта (когато е ясна).

Ако наистина искате спора да продължи, моля дефинирайте по-точно за какво да спорим. Тоест при какви точно условия са направени вашите сметки, кой параметър е включен в тях и кой не е включен.

Иначе твърдението ви, че високо в планините радиацията е по-голяма е вярно, но това е защото върховете често остават над облачната покривка в лошите дни. В добрите дни обаче слънчевата радиация е почти еднаква. Така че зависимост на радиацията от височината ще има само в средногодишен план и тази зависимост ще е обусловена от метеорологични явления, които са неизчислими.