Соларни панели

[indianec]

Бихте ли добавили в онлайн магазина цените на соларните панели, които предлагате.

Благодаря.

[Admin]

Разбира се, че ще ги добавя. В момента зареждаме магазина с артикули. Но става сравнително бавно. Ще отнеме дни и седмици. Само ценовата листа на SMA инверторите е около 70 страници и се въвежда ред по ред. Подбират се и се обработват картинки, подготвят се текстове, правят се преводи и т.н. и т.н. Ще отнеме време всичко това да се направи за целия асортимент от продукция на нашите партньори. Но въпреки факта, че не сме готови с магазина, ние вече имаме готовност да подготвяме конкретни оферти с конкретни цени.

[Mitrev]

ето наи ниски цени за сега в Бг

FS-PV180W (328pcs/20'; 696PCS/40') 1577x814x 35 1570x807x4mm 43.56V 5.62A 36V 4.92A 180.0W 720EUR

S-PV210W (264pcs/20'; 560PCS/40' ) 1632X994X 45 1625x986x4mm 36.12V 7.86A 30V 7.03A 210.0W 776EUR

[Admin]

Най-ниски цени засега в България има СТС Солар за модулите на Kaneka. Нашите цени не са тайна. Всеки може да ги разгледа в електронния магазин. Трябва обаче да знаете, че в него са показани цените за единични бройки. При покупка на едро на оборудване за електроцентрала има система от отстъпки, която достига до 15% при мегаватови проекти. За модулите на Kaneka това прави цена от 2.55 EUR/Wp без ДДС EXW Габрово.

При моно- и поли-кристални модули (с TUV и CE сертификати) цените на СТС Солар при мегаватови проекти могат да паднат до 3 EUR/Wp без ДДС EXW Габрово.

При това в цитираните по-горе цени са включени безплатни консултации, одити, базови проекти, оптимизации, персонално изчисляване на конструкции, логистична и информационна поддръжка и т.н. и т.н. И естествено даване на 5 годишна гаранция за цялата централа, ако оборудването е закупено от СТС Солар и оторизирани специалисти на СТС Солар са осъществили пускането в експлоатация.

От понеделник започваме да публикуваме в електронния магазин базови оферти за конкретни слънчеви електроцентрали. В тях ще можете да следите конкретни цени с конкретни отстъпки за обем.

Също така се подготвя модул към магазина, който ще позволи конкретен артикул да има повече от 1 цена в зависимост от количеството, което е закупено.

В ценовата политика на СТС Солар има 2 паралелни системи от отстъпки. Клиента може да избира само едната от тях. По едната система се дават отстъпки за закупено количество от даден артикул, като СТС Солар не поема никакви други ангажименти. Това са отстъпки за чиста търговия и нищо повече. По втората система има отстъпки за закупуване на комплексно оборудване за слънчева електроцентрала, като при това СТС Солар поема ангажимент за съдействие във всички фази на проекта (от предпроектно проучване до пускане в експлоатация).

ПС: Трябва обаче да се отбележи, че гаранциите на модулите и инверторите важат само ако оторизирани специалисти на СТС Солар са осъществили пускането в експлоатация.

[Pyramid]

Първо, поднасям извинения за офтопика, но считам, че мястото на въпроса ми е именно в раздела за панели, модули и т.н.
Ето какво ми е интересно:
Всички знаем, че полупроводниците деградират с времето и променят свойствата си. Факторите са различни - от качеството на обработка на повърхностите, чистотата на материала, кристалната /аморфна/ структура, вида на примесите, подвижността им, химически взаимодействия по повърхността, температура /студ/, брой цикли нагряване/охлаждане и мн. други. Не на последно място е радиацията, на която са изложени. При концентраторните системи този фактор, очевидно, е от особена важност за стареенето на елементите /абстрахирам се от тази извън видимия спектър, за нея степента на концентрация, види се, ще е различна поради разликата в коефициентите на пречупване в зависимост от дължината на вълната/. И ето го питането:
Имате ли информация относно промяната на количеството откази /скоростта на стареене/ за единица време в зависимост от плътността на светлинния поток, [lm/dm2] или осветеността, [lx]и къде, евентуално, би трябвало да търсим подобни сведения?
Предварително благодаря на всички

[Admin]

Въпроса е много интересен и е плод на изключително много дискусии. Към него добавям още 2 въпроса и като цяло се оформя една основна група от въпроси, които вълнуват всеки един инвеститор. А те са следните:

Какъв е живота на силициевите клетки?
Какъв е живота на панелите?
Какъв е живота на слънчевите електроцентрали като цяло?

По-долу ще изложа само моето лично мнение, подкрепено с малко доказателства и с малко здрава логика. Но няма гаранция, че е вярно.

Живота на силициевите клетки е много дълъг. Говорим за стотици и хиляди години. Единственото нещо, което накъсява техния живот, е продължаващата дифузия на атоми в областта на PN прехода. Но процеса е много бавен. При съвременните транзистори и интегрални схеми имаме PN преходи (и дебелина на базата) от порядъка на 100-200 атома. И при това някои от тези компоненти (процесори и крайни усилватели) работят при температури от порядъка на 100-120 градуса. И въпреки това техния живот е десетки и стотици години. А при силициевите клетки говорим за много по-дебели PN преходи и за много по-ниски температури (80 градуса е смешна температура за силиция). При това положение очаквания теоретичен живот на самите силициеви клетки е огромен в сравнение с кратката продължителност на човешкия живот. Освен това тука имаме и доказателства. Още през 60-те години има изстреляни спътници, които и до ден днешен се захранват със силициеви клетки от преди 50 години. Да не говорим за Вояджер, който е пратен извън пределите на слънчевата система и е разчетен да се захранва със силициеви клетки в следващите няколко хиляди години (докато има слънце в близките 1-2 милиарда километра). Та за клетките въобще не трябва да се безпокоим.

Как стои въпроса с модулите?
Там освен клетки има и спойки, полимерни подложки и покрития и алуминиеви рамки. И разбира се перфектно вакумиране и херметизиране, за защита от влагата. От изброените по-горе съставни части трябва да се безпокоим само за херметизацията и за прозрачността на полимерното покритие (EVA филм). Повреда в спойките е малко вероятна. Дори и да има някъде мъртва спойка, то тя трябва да се прояви още в гаранционния срок на модула и той да бъде сменен. Повреда в алуминиевата рамка е почти невъзможна. Остава прозрачността на покритието. Тука нищо не можем да гарантираме. Просто се надяваме, че западните химически концерни са наясно с качествата на измисленото от тях покритие. Но все пак говорим за полимер, който по принцип е нетраен, особенно при облъчване с UV радиация. Явно за хиляди години не можем да говорим. Но 30-50, че и даже 100 години е един нормален срок. Какви наблюдения имаме за трайни полимери? Ами стъклата на леките коли от поне 20 години се правят многослойни с междинни полимерни слоеве. И няма видимо влошаване на прозрачността. Следователно положението със съвременните полимери не е чак толкова лошо и при тях също можем да очакваме, че ще ни надживеят.

И остана последния въпрос: Ами какъв е живота на цялата централа и кой е най-ненадеждния елемент?

Веднага отговарям. Ако има позиционер, то това е най-ненадеждия елемент. Има движещи се и триещи се части. И ще е цяло чудо, ако изкара 8-10 години без повреда. А на 15-тата или 20-тата година ще е тотално разкапан. И е въпрос на време поредната буря да го събори, като при това ще има сериозни щети и по модулите.
Другия ненадежден елемент са инверторите. И по-специално електролитните кондензатори вътре в тях. Средното време на живот на инверторите е 15 години. Но още от 10-тата година ще започнат повреди тук-там, а до 25-тата най вероятно всички инвертори ще са дефектирали. Следователно предстои един процес на плавна подмяна на инверторите от 10-тата година нататък. Но това не е чак толкова страшно. По начало електронните изделия те не са толкова скъпи. Освен това развитието при тях е с много високи темпове. И нищо чудно след 10 години да се продават по 2 за лев.

[Pyramid]

Хмм. доста оптимистично, като се има предвид, че "Вояджър" се захранва с плутониев термоелемент, а не със слънчеви батерии. Енергията от разпада ще му стигне за около още 25 години, по данни на NASA, и после-летящ студен камък. Освен това, въпросните 80 градуса при концентраторна система не е проблем да бъдат прескочени, особено, ако концентрацията е 5-10 , че и 20:1.
Виждал съм елементи, които, без да са влагани в схеми, след 15-17 години дават 50-70% откази - става дума за транзистори и диоди, просто "продухани" p-n преходи, "изпарил се" коефициент на предаване по ток и т.н. При това, херметизирани по висша степен, в метален корпус, ненагрявани, какво остана за прегрявани...
При слънчевите клетки, директно изложени на радиация, очаквам да "плават" напрежението напразен ход, омическото съпротивление, да се проявяват спонтанни пробиви и т.н., вероятността от които, поради голямата площ на елемента, не бива да се пренебрегва. Та, за тези неща търся статистика. Но все пак, благодаря за своевременния и добронамерен отговор!

[Admin]

Проверих за Voyager (1 и 2). Прав си. Само дето енергията ще им стигне не за 25, а само за още 12 години. Към момента мощността на клетките им е паднала на 288 W. А в 2020 година ще е паднала толкова много, щото вече няма да имат енергия да захранват научната апаратура и да изпращат съобщения на земята.

Това за старите транзистори и интегрални снеми също го проверих. Издирих из боклуците в мазата една стара руска интегрална схема К1ЛБ553, произведена през 1976 година. Пробвах я. Логическите елементи си щракат без проблем.

Замислих се за най-старата електронна апаратура, която притежавам. И се сетих, че на тавана на стария апартамент имам собственоръчно сглобен Правец 8М още от студентските години. Пратих да ми го донесат. И компютъра тръгна. А в него има поне 100 интегрални схеми. А във флопито се оказа, че има дискета с играта "Karateka". Играта също тръгна. Дефакто това е доказателство за електронна апаратура на 25 години, която има достатъчно много електролитни кондензатори (българско производство) и въпреки всичко работи след такъв голям период от време. Следователно може и да се окаже, че риска от повреда на инверторите не е чак толкова голям, колкото го описах в предишния постинг.

Разтърсих се и за информация относно това кой е най-старият работещ сателит в орбита и на колко години е в момента. Все пак е интересно да научим на колко години е най-старият работещ фотоволтаичен панел. Но за съжаление не можах да открия нищо съществено. Ако някой има информация, нека я сподели.