Хмм. доста оптимистично, като се има предвид, че "Вояджър" се захранва с плутониев термоелемент, а не със слънчеви батерии. Енергията от разпада ще му стигне за около още 25 години, по данни на NASA, и после-летящ студен камък. Освен това, въпросните 80 градуса при концентраторна система не е проблем да бъдат прескочени, особено, ако концентрацията е 5-10 , че и 20:1.
Виждал съм елементи, които, без да са влагани в схеми, след 15-17 години дават 50-70% откази - става дума за транзистори и диоди, просто "продухани" p-n преходи, "изпарил се" коефициент на предаване по ток и т.н. При това, херметизирани по висша степен, в метален корпус, ненагрявани, какво остана за прегрявани...
При слънчевите клетки, директно изложени на радиация, очаквам да "плават" напрежението напразен ход, омическото съпротивление, да се проявяват спонтанни пробиви и т.н., вероятността от които, поради голямата площ на елемента, не бива да се пренебрегва. Та, за тези неща търся статистика. Но все пак, благодаря за своевременния и добронамерен отговор!

Не се нахвърляйте в/у ми с ножове и вилици.
Проявете въображение, вземете и сол.
P.S.
И най-сладката мушмула е била зверски тръпчива преди това.