СТС Солар АД

Здравейте, сега прохождам в този бизнес. Решили сме да изградим 2 централки на покривите на 2 сгради. Имам няколко въпроса, които бих искал да поставя и ако някой има отговорите им ще се радвам да ги обсъдим.
Покривите и на двете сгради са Север-Юг /Север 0, Юг 180/ следователно точното разположение е 10-190. Като големият покрив е с южна площ 490м2, северната му част е 850м2, наклона е 11-14градуса. Няма засенчване, покривът е от подцинкована ламарина. Чувам, че в Германия са започнали да ползват вече и северни скатове на покриви.
1. Колко ще са загубите при монтиране на панели и на северния скат? Как мога да сметна каква ще е възвръщаемостта на инвестицията на Север?
2. Виждал съм различни ваианти на монтаж на панелите. Единият е по дължина на покрива, а друтият е напречно - има ли някакво значение и кое е за предпочитане?

На северния скат модули не се монтират. Загубите не са просто големи, те са ОГРОМНИ !!!

Най-голямо електропроизводство се получава на южно-ориентиран скат. Желателно е да се използват само южните скатове дори и тогава, когато наклона им не е оптимален.

Източни и западни скатове също могат да се използват. Когато се използва източен или западен скат, добре е ъгъла на наклона да е по-малък - напр. 10-15 градуса.

При чисто южните скатове оптималния наклон е около 30 греадуса. Започвайки да въртим ориентацията на ската на изток или на запад, оптималния ъгъл на наклона намалява и може да стигне дори до нула при северна ориентация.

Има едно нещо, което може да ви успокои. Дори и да сложите модулите хоризонтално (нула градуса), пак ще загубите сравнително малко от електропроизводството - 10-12%. При съвременната ниска цена на модулите това е едно нищо и на цената на централата вече тежат всякакви други фактори. Затова към днешна дата определящи са следните правила:

1. Централа може да се прави на всякакви скатове, стига да не са северни.
2. Централа може да се прави на всякакви наклони от 10 до 90 градуса. 10 градуса е минималния наклон от гледна точка модулите да се самопочистват при дъжд, а 90 градуса означава, че модули могат да се монтират и по фасадите.
3. При малките централи от изключителна важност е трафопоста да е наблизо, защото иначе разходите за присъединяване могат да станат значителен процент от цялата инвестиция.
4. Същото важи и за покрива - тъй като модулите ще го запечатат за 30 или 50 години, то от изключителна важност е покрива и хидроизолацията да са в много добро състояние. Ако покрива е скапан и се наложи ремонт, може да се окаже, че ремонта силно ще оскъпи централата. При мене така стана. При централа за 50 000 лева ремонта на покрива и сградата отне още 28 000 лева.

Здравейте, благодаря отговорът ми харесва, за което още въднъж Благодаря!

А що се отнася до втория въпрос, има ли значение?

Ivanko написа:.........2. Виждал съм различни ваианти на монтаж на панелите. Единият е по дължина на покрива, а друтият е напречно - има ли някакво значение и кое е за предпочитане?

Има си плюсове и минуси както за едното, така и за другото подреждане. В общия случай се гледа какво е засенчването и стринговете се организират така, щото загубите за електропроизводството да са по малки. Например ако отпред има друга сграда или конструкция, тя предизвиква хоризонтална сянка, пълзяща във вертикална посока. Ако има стълб, той предизвиква вертикална сянка, пълзяща в хоризонтална посока. В първия случай е по-добре стринговете да са хоризонтални, а във втория слуай - вертикални.

След като се изяснят в каква посока трябва да вървят стринговете, изяснява се и ориентацията на модулите. Хоризонталните стрингове предполагат вертикално разположени модули с хоризонтални носещи алуминиеви профили, по които се привръзва опроводяването. При вертикалните стрингове всичко е наобратно.

Има и още един довод в подкрепа на хоризонтално-разположени модули при огромни плочи - това разположение предполага вертикални носещи алуминиеви профили. Следователно най-отдолу рамката на модула ще е прихваната здраво на две места и няма да има опасност от нейното измъкване при свличането на големи маси сняг. При вертикални модули съм виждал изскубнати долни рамки.

Здравейте Ванко,
Първо уточнете мощността на ФЕЦ-а, защото на площ от 490 м2 /юг може да направите до 70 kWp/ с модул 250Wp /. Обиколих цяла западна Германия и само на 2 места видях монтаж и на северната част, на едното бяха монтирали микрокристален(тънкослоен) модул с цел използуване на дифузната светлина. Във 2 случай наклона на северния скат беше под 23 градуса и модулите бяха ориентирани на юг /закрепваща конструкция триъгълник с повдигане на задната част/. За мощностти над 30 kWp присъединяването е на линия средно напрежение, т.е необходимо е БКТП, както и намеренията са с инвестиционен проект (което оскъпява инвестицията).
За една централа не е необходимо само южно ориентиран покрив: важни са модулите ( избора им зависи от слънчевата радиация, средногодишната температура и др. за даденото място), инвертора (определя начина на връзване на модулите), конструкция (с вентилация или без вентилация), кабели, защити и др. необходими за ФЕЦ-а, необходимо е Energy usabiliti faktor : да е близо до 100 %, както и Performance RATIO: да е над 85%.
Всичко това което написах подсказва, че щом си начинаещ имаш нужда от специалист.
За твое сведение както и за всички които ще четат поста, ако искаш да научиш тази материя и да получиш сертификат SOLAREXPERT (Фотоволтаици и Солартермия) директно от Германия може да ми пишеш на лични, както и всички останали.
В момента събираме група за обучение, като практиката ще се проведе след нова година. За подробности и програма на лични.

Здравейте,
Благодаря ви на първо място.

Разбирам, че има хора, които са наясно и може надявам се да разчитам за в бъдеще на вашият опит с цел изграждане на централите!

Продължавам да се ограмотявам за в бъдеще. Отворен съм за всякакви идеи.

solarexpert написа: За мощностти над 30 kWp присъединяването е на линия средно напрежение, т.е необходимо е БКТП, както и намеренията са с инвестиционен проект (което оскъпява инвестицията).

Господин "Солар експерт",
няма такова нещо, не подвеждайте хората.
Аз имам присъединяване на 30kWp покривна инсталация на стълб НН на отсрещният тротоар. И ако стълбът беше от към имота, щяха да ме присъединят на 2 метра от оградата и пак повтарям - на НН.

Какви са тия 30kWp на 20kV? И то с БКТП!!!. Та това ще Ви струва колкото централата!

Има стотици становища за присъединяване на централи до 100кWp с присъединяване на РУ НН на селския трафопост, чрез изграждане на кабелна линия от имота до ТП.

...мога да потвърдя думите на KD Solar - имам такъв изграден проект - 30 kWp, само че на земя - по новия закон, който както разбирам ще бъде подновен още в "детска възраст"...

По проектите които съм работил и са с мощност над 50kWp, начина на връзване винаги е бил на линия средно напрежение (това е от становищата на ЕРП ). Аз също имам проект 30 kWp с прикачване на линия НН. В случая става въпрос за площ от 490 м2. Сами изчислете за каква мощност става въпрос.

sns написа:В случая става въпрос за площ от 490 м2. Сами изчислете за каква мощност става въпрос.

Мощност с какви модули?
Q-Cells CIGS технология, 310бр 95Wp модули (30kWp общо) и с място за обслужване между редиците, перфектно се събират на тази площ!

sns написа: В случая става въпрос за площ от 490 м2. Сами изчислете за каква мощност става въпрос.

...покрив, земя - за какво става въпрос..?

Здравейте,

към настоящия момент масово приложение имат модули с 235kWp. Мисля, че е грешно, ако ползваме по-слабо производителни. Ако някой има мнение по този въпрос, моля да го сподели!!!

И друго - Какво мислите за оставянето на пътеки по покрива между модулите? Виждам големи покривни централи без пътеки и малки такива с пътеки????? Ако знаете плюсовете и минусите ще съм Ви благодарен да напишете мнение!

Благодаря Ви предварително.

П.С. Подробно съм описал 490м2 къде се намират.

По въпроса за трафопостовете - всеки път е различно. Имам клиенти с малка мощност (около 40 kWp), които бяха принудени да направят трафопост, но имам и обратните случаи - например клиент със 160 kWp, които беше присъединен на страна НН на съществуващ трафопост.

В общия случай правилата са следните:

1. Ако има наблизо съществуващ трафопост и неговата мощност е по-голяма от тази на централата и този трафопост е натоварен с достатъчно консуматори, то тогава присъединяването е на страна НН независимо от мощността на централата.

2. В случаите по т. 1 е възможно да бъде предписана частична или пълна реконструкция на съществуващия трафопост.

3. Във всички останали случаи се предписва изграждане на нов трафопост.

4. При ЧЕЗ всичко над 30 kWp прави нов трафопост. Там са коне с капаци и предписват нов трафопост дори и тогава, когато е в тяхна вреда.

Ivanko написа:.....към настоящия момент масово приложение имат модули с 235kWp. Мисля, че е грешно, ако ползваме по-слабо производителни......

За пореден път се сблъсквам с един и същи парадокс - някои хора си мислят, че 235Wp модул е по-добър и по-производителен от 195Wp. Това не е вярно!!! Ще премълча факта, че Ivanko е написал 235kWp. Предполагам, че е правописна грешка.

Къде е истината?

Ами ефективността на един модул е негов основен параметър и негово основно достойнство. Ефективността на модула (КПД-то) зависи от ефективността на клетките, с които е направен. По-ефективни клетки означава по-голяма мощност на единица площ.

По света масово са разпространени два типоразмера модули:
1. 1580 х 808 мм
2. 1580 х 1062 мм

Ако тези размери се запълнят със клетки 125х125, то тогава в първия модул ще се съберат 72 клетки, а във втория - 96. Ако се използват най-добрите и най-високоефективните клетки към днешна дата, то тогава първия модул ще стане с мощност 195Wp, а втория - 260Wp.

Тоест 195Wp от по-малките модули е еквивалентен на 260Wp от по-големите. Ако трябва да направим една конструкция с два реда модули и тази конструкция има мощност напр. 10 kWp при дължина 40 метра, то тогава тази мощност и тази дължина ще се запазят едни и същи независимо дали използваме големите или малките модули. Това е така, защото тези 10 kWp изискват например 4000 клетки и няма никакво значение как ще групираме тези клетки в модули - по 72 или по 96 - общата площ винаги ще е една и съща. Аз лично предпочитам да ги групирам в по-малки модули, защото при това положение крепежните елементи към конструкцията ще са по-нагъсто, площта на стъклата по-малка (значи по-здрави) и т.н.

Та да се върнем на твърдението на Ivanko за 235 Wp модулите. Те са еквивалентни на 175 Wp от по-малките им събратя. Е да, ама към днешна дата 175 и 235Wp модулите се считат за морално остарели, не се произвеждат и е цяло чудо ако в някой склад се намерят залежали такива.

Та когато нещо не го знаете, не го пишете във форума, защото постинга ви може да подведе други ваши колеги. Към днешна дата най-добри са 195Wp модулите и техните по-големи физически и по-слаби конструктивно братя - 260Wp.

Mateev написа:...Та когато нещо не го знаете, не го пишете във форума, защото постинга ви може да подведе други ваши колеги. Към днешна дата най-добри са 195Wp модулите и техните по-големи физически и по-слаби конструктивно братя - 260Wp...

Съжалявам за грешката, тя е лесно обяснима /само ако имаше такива модули!!!/.


Що се отнася до цитата, аз винаги ползвам факти. http://www.bgsolarpanels.com/Files/new_ ... lowres.pdf Това е линк към инфото.

Аз всеки ден научавам нещо ново за производството на соларна енергия и току що разбрах и разликата между различните типове панели, за което казвам голямо БЛАГОДАРЯ на г-н Матеев!!!

Мисля, че този форум е точно за хора, които търсят съвети по темата, защото явно тук има и известен брой професионалисти.