Позиционер

[ОЧЗ]

Форума е много приятен. Научават се доста неща. С удоволствие го посещавам. Поздравленя и успехи!


До колкото разбирам позиционерите работят като мерят най-ярката част от небето? Т.е. има модул който регистрира яркоста от всички възможни посоки, за да определи къде се намира слънцето. Понеже то е най ярко в безоблачно време. Но предполагам в облачно време може да се случи, че Слънцето е изцяло закрито, пък е отркита част от небето с големината на Слънцето, която ще бъде най-ярката. И съответно позиционера ще регистрира това като потенциялна позиция на Слънцето?


Ако разбратотвах мой позиционер, бих подходил по друг начин. Положението и траекторията на слънцето за следващите 100 години може да се изчисли с голяма точност. Вкарва се цялата информация на малко процесорче с памет. От там се задвижва механиката.


Всъщност може и да има такива позицонери. Просто идеика и реших да споделя с форума.

[Admin]

Има много видове позиционери съобразно това по какъв начин следят позицията на слънцето. Накратко може да се направи следната класификация:

Най-ярката точка в небето

Този вид позиционери имат сравнително проста електроника, състояща се от 2 фотоклетки и компаратор, който сравнява тока на късо съединение на тези клетки. Предимството им е в това, че са възможно най-евтини. Недостатъците са следните:
1. При облачно време местят позиционера хаотично. Има усъвършенствувани версии с 3-та клетка, при които този недостатък е отстранен.
2. При неравномерно замърсяване на датчика силно се влошава точноста на позициониране.
3. Вечер позиционера остава наклонен на запад и сутрин изгряващото слънце осветява задната част на датчика, която е нечувствителна. Трябва слънцето да се издигне на 15-20 градуса в небето и чак тогава датчика реагира с вярната посока на движение.

Програмирана позиция на слънцето

Датчиците на тези позиционери се изпълняват с микрокомпютри, в които е програмирана позицията на слънцето за дълъг пероид от време. Има и модели, които в реално време изчисляват точното местоположение. Позиционерите с такива датчици нямат по-горните недостатъци, но за сметка на това имат други, при това по-големи недостатъци:
1. Нуждаят се от начално програмиране на GPS координатите при инсталиране на системата. Това предполага някакъв интерфейс или някаква клавиатура (бутони). Но това вече силно оскъпява този тип датчици.
2. Нуждаят се от точен часовник за реално време при това с възможност за досверяване в бъдеще.
3. Нуждаят се от непрекъсваемо захранване, за да може часовника да работи точно.
4. Нуждаят се от информация за реалната позиция на панелите. Това обикновенно се реализира с втори кабел от мотора към електрониката, по който се подават импулси от RID ампула. Но това също е допълнително усложнение и оскъпяване.

Хибридни датчици

Този тип датчици притежават както фотоклетки за следене на слънцето, така и микрокомпютър с вградена интелигентност (часовник в реално време + изчисляване на позицията на слънцето). По програмен път е въведена допълнителна логика (интелигентност), посредством която се сравняват показанията на фотоклетките с текущо изчислената позиция на слънцето. Датчиците на този тип позиционери не се нуждаят от интерфейс и начално програмиране на GPS координатите, защото те се самообучават (от фотоклетките) и след няколко дена започват да работят перфектно при всякакви метеорологични условия. Естествено те са и възможно най-скъпи.

Хидравлични (пасивни) позиционери

При този тип позиционери няма никаква електроника и никакви двигатели. Те работят на принципа на топлинно разширение на течности при нагряване. В двата края на позиционера има тръби с незмръзващ флуид и подходящо поставени сенници. Когато позиционера е в неподходяща позиция, едната тръба се загрява повече от другата и течността в нея се разширява повече. По тръбички тази течност отива в двигателния механизъм, който по принцип представлява бутилка с бутало, от двете страни на което се подава налягането на двете крайни тръби. Принципа на действие е много прост, но той също има съществени недостатъци:
1. Позиционирането работи грубо и неточно. При това с голямо закъснение.
2. Зимно време (при ниски температури на околната среда) работи още по-лошо и с още по-голямо закъснение.
3. Има хидравлика, която по принцип снижава надеждността на системата като цяло.

Позиционери без датчик

Има и такива позиционери, електрониката на които не се нуждае от датчик. При тях директно се следи напрежението и тока на панелите и посредством опипване се търси такова положение, при което да има максимална мощност. Естествено микрокомпютъра е снабден с часовник и възможност за изчисляване на позицията на слънцето. А посредством опипване си калибрира вътрешната логика (изяснява си позицията на слънцето) и веднага след това започва да работи по изчислени координати. Това са едни от най-съвършенните позиционери. Те не се нуждаят от начално програмиране на GPS координатите. Също така не се нуждаят и от денонощно захранване. Няма нужда и от датчици с фотоклетки. Няма нужда и от обратна връзка с позицията на панелите. Не се объркват при лошо време. И въобще към момента това е една от най-добрите алтернативи.

Между другото при позиционерите с вграден микрокомпютър обикновено се добавят и други функции, които са много важни при определени обстоятелства:
1. Датчик за сила на вятъра и заставане в хоризонтално положиние при буря.
2. С енергията от последните лъчи на слънцето позиционера се връща назад и застава в хоризонтално положение.
3. Възможност за дистанционно ръчно управление. Това е полезно зимно време, когато се налага на ръка да изправите панелите почти вертикално, за да изтръскате навалелия сняг.
4. Логика против засенчване при групи от позиционери. Когато имате много позиционери, сутрин рано и вечер късно се осветява само първия (последния) позиционер и всички останали са засенчени. При такава ситуация се получава много по-малко енергия отколкото ако всички позиционери бяха застанали в хоризонтални позиции. Чрез управление с централен компютър може да се извърши такава оптимизация на цялата група, при която ефектите от засенчване са минимални.