СТС Солар АД

Тука ще споделя сметките, с които тръгнах при решението да инвестирам във фотоволтаични системи. Базират се отчасти на реални данни, отчасти на прогнозни и отчасти на вродения ми оптизиъм. Така:

Инвестицията е в размер на 30500 евро без ДДС за 5 kWp следяща система. Това е цена на цялото оборудване заедно с датчици и комуникации, плюс доставка и монтаж, без обаче да е включен бетонният фундамент и услугите с кран по монтажа на туча, както и AC окабеляването. Грубо казано това са още около 1500 евро, т.е инвестицията става 32 хил евро.

Прогноза на която се уповавам:
Географските координати на инсталацията са:
42°23'1.34"N
27°39'51.23"E
Според данни от близка фотоволтаична инсталация (Айтос), годишното производство е в порядъка от около 1350 kWh/kWp, при положение, че там модулите са ориентирани на запад. Аз заложих на песимистичния вариант, че стационарна система при мен със същия тип модули би имала поне такова представяне. Освен това, обаче, очаквам при двуосно следяща система да вдигна производителността с още 35% (за да не са 40), което значи, че очаквам поне 1800 квч/квп, т.е. 9000 квч годишно. Това значи 3600 евро/год приход от продажбата на ел енергия. Годишно разходи за централата слагам:

150 евро застраховка
140 евро комуникации
Сигурно ще има и други разходи - счетоводство, пътни и т.н., но за сега не мога да ги предвидя.

Това значи че очаквам минимален чист приход от порядъка на 3300 евро годишно. Т.е за 9 години ще ми се възвърне инвестицията. Тука вече се намесва моят оптимизъм, който ми казва, че това ще стане примерно в 7 годишен период, тъй като:
1. В Айтос модулите не са оптимално ориентирани, т.е. мога да присвоя още от 5 до 10 % (на база мат. модел в http://re.jrc.ec.europa.eu/pvgis)
2. Инсталацията в Айтос е между блокове и категорично има засенчване.
3. Айтос е в полите на планината и лятото има по-голяма облачност, отколкото на 2 км. от брега на морето. Водните басейни не са склонни да образуват кумулусите, които иначе цъфтят в равнинни и планински райони.
4. Инверторът ми е с по-добро КПД от този в Айтос.. 2%, но все пак са си стотинки.
5. Относно цената - има кой да скръцне със зъби, ако нашето правителство се ослушва...
6. В целия евросъюз тази електроенергия се стимулира подобаващо, няма как да ни подмине тенденцията.
7. Цените на горивата скачат, спряха от 1ви до 4-ти блок на Козлодуй без изгледи за Белене - т.е. електроенергията ще поскъпва.
и т.н.

Както се разбрахме с Миро, ще направя едно частично проектиране на неговата централа, за да проверим дали неговите изчисления и бизнес-планове съвпадат с моите.

Ето и моята технология на изчисленията. Тя е с ранг на слънчево-енергиен одит и има елементите на идеен проект (без чертежите).
Първо проверяваме дали GPS координатите са верни. Въвеждаме ги във http://www.multimap.com и ето каква карта се получи:



Миро нека да провери дали селото му наистина е там, където е червеното кръгче. Това е много важно, защото всички бъдещи изчисления ще са за МТО данните вътре в това кръгче.

Продължаваме нататък. Трябва да получим слънчевата радиация от няколко различни източника. Първо отиваме на сайта на PVGIS
http://sunbird.jrc.it/pvgis/apps/radmonth.php?lang=en&map=europe
и въвеждаме GPS координатите. След това вадим само хоризонталната радиация. Ето резултатите:

Location: 42°23'0" North, 27°39'50" East, Elevation: 52 m a.s.l,
Nearest city: Burgas, Bulgaria (21 km away)
Land cover class: agro-forestry areas (CLC244)
Optimal inclination angle is: 32 degrees
Annual irradiation deficit due to shadowing (horizontal): 0.0 %

Jan 1475
Feb 2097
Mar 3180
Apr 4477
May 5593
Jun 5868
Jul 6064
Aug 5434
Sep 4154
Oct 2846
Nov 1671
Dec 1272
Year 3687

Тези данни са във Wh/m2/day. Трябва да ги преобразуваме в кWh/m2/month. Ето какво се получава:

Jan 46
Feb 59
Mar 99
Apr 134
May 173
Jun 176
Jul 188
Aug 168
Sep 125
Oct 88
Nov 50
Dec 39
Year 1346

Вече имаме информация за радиациите (енергиите) на хоризонтална повърхност по месеци. Трябва да се знае, че това са данни за една средностатистическа година. Точния термин е Design Reference Year. Тоест такава година, която трябва да се използува в изчисленията при проектиране на бъдещите електроцентрали в този регион. Тази средностатистическа година се доближава с много висока точност до това, което ще се премери и усредни в твоя регион в следващите 10-20 години. Ако разбира се няма глобални промени в климата.

Ето и графика на получените данни:

Продължаваме нататък. Нуждаем се от данни и от други източници, за да можем да имаме по-голяма сигурност. Отиваме на сайта на NASA
http://eosweb.larc.nasa.gov/cgi-bin/sse/grid.cgi
Тука трябва да се регистрираш. Въвеждаш си E-Mail адреса и два пъти паролата и готово. Вече можеш да въвеждаш GPS координатите. Само че тука ги искат в друг формат, така че ще трябва да си ги преизчислиш. Не се престаравяй с точността. Така или иначе данните на НАСА са за по едри региони и ще ти закръгли числата. Твоите преобразувани координати са 42.38 / 27.66. Въвеждаме ги и попадаме в следващия прозорец. Тука маркираме само Average insolation и натискаме Submit. И готово. Имаме втори комплект данни. Само че този път те са в kWh/m2/day. Трябва отново да ги преобразуваме в kWh/m2/month. И ето какво получаваме:

Jan 50
Feb 62
Mar 92
Apr 128
May 163
Jun 178
Jul 193
Aug 174
Sep 130
Oct 85
Nov 51
Dec 41
Year 1347

Виждаме, че месеците се различават, но годишната радиация е една и съща както според НАСА, така и според PVGIS. Това са двете най-големи бази данни по света. И двете имат колосално количество информация. Но докато в моделите на НАСА наблягат на сателитните замервания, то в моделите на PVGIS наблягат на измервания от наземни станции. И едните и другите използуват сложни интегрални и диференциални термодинамични модели, за да интерполират и изчислят радиацията за всяка една точка на земното кълбо. И при тези изчисления отчитат не само директните радиационни замервания на сателитите и МТО станциите, но и температури, влажности, посока на вятъра и т.н. Тоест моделите им са термодинамични и са с много висока сложност. А получените резултати са с много висока точност. И ако въобще се получат някакви разминавания, то те се дължат на това, че при изчисленията се усредняват различен брой години.

С две думи: На данните смело може да се вярва. Това е истината. Друга истина няма. И ако случайно утре ти замериш цяла една или две години, и те се различават от данните на NASA и PVGIS, то трябва да знаеш, че техните данни са по-верни. Защото са за много голям период от време. Говорим за 20-30 години. Твоите една или две години са смешно малко като брой и нямат никаква статистическа стойност. Премери 10-15 години и тогава спори с НАСА. Но тогава ти няма да спориш, защото твоите данни след 10-15 години ще се различават с данните на НАСА с не по-вече от 2-3%.

Пиша всичко това, защото знам, че ще оспориш данните, като кажеш "Ама аз видях" или "Ама аз премерих". Но каквото и да си видял или каквото и да си премерил, то това е единичен случай. По него не може да се пресметне математическото очакване за бъдещето, защото е с много широк доверителен интервал.

Да, що се касае до радиацията - напълно си прав. Но за да довършим картинката, трябва да сметнем и много други неща. Но не ги ли подкрепиш с реален експеримент - не бих им се доверил. Затова да посмятаме заедно.
Първо - ефективност на модулите. При моите ефективността на клетката е над 19%, а на модула като цяло над 17%.
Един модул заема 1,26 кв.м. по 24 модула = 30,24 кв.м.
Умножено по 1346 = 40703 kWh ще получи тази площ от слънцето за една година.
Умножаваме по 17,2% (ефективност на модула)= 7000 квч електроенергия за година.
Умножаваме по 95 % (КПД на инвертора) = 6650 kWh
вадиме още около 2-3% загуби по кабели и електромер = 6500 kWh ще произведе системата ми ако е стационарна под оптимален наклон.
Добавяме обаче моите 35% от тракера и получаваме 8775 kWh годишно електропроизводство от системата ми.

Сега отбележи, че разликата с моите бакалски сметки на коляно, на база реалната инсталация в Айтос е от порядъка на 2-3 процента, които се губят дори само от закръгленията.

Изчакай да стигна до края и тогава ще обсъждаме. Твоите сметки наистина са бакалски. Не си включил една камара допълнителни фактори (загуби).

Имам да пиша поне още няколко постинга за радиацията и после още няколко - за самата електроцентрала. И накрая ще стигна до конкретно число за произведената електроенергия, което ще е с много висока точност и ще се различава от действителността (бъдещето) с не по-вече от няколко процента.

За целта ще ти направя малко по-подробен проект, за който ще ми трябват още данни. Например за засенчването. И за сеченията и дължините на кабелите. Но нека да стигнем до там.

При мен нещата изглеждат по следния начин:
За малка централа от 3 kW с аморфни модули и координати
41° 18`- N
25° 30`- E
при оптимален наклон и ориентация PVGIS ми изчислява годишен добив от около 3,3 MW. Ще използвам стационарна конструкция, но мисля да я направя с периодично (сезонно) регулиране на наклона и от това да изкарам някой ват повече.
Имайки предвид, че в БАН (ЦЛСЕНЕИ) от кристалните модули са получили също по около 1,1 MW/годишно от 1 kW инсталирана мощност очаквам изчислените 3,3 MW да са наистина реални. В БАН са с кристални модули, но при мен местоположението се надявам да компенсира разликата в производителността м/у кристалните и некристалните. И така по цени към момента ще реализирам по около (3,3*780)+20%ДДС-15%Данък печаалба = 2650 лв/год

Няма да калкулирам годишни разходи, защото не предвиждаам застраховка или др. крупен разход. Но Капиталовите разходи без да включвам проектиране монтаж и лихви ще са около:

25бр KANEKA-120 = 10 000 Е
1бр. SB 3000 =1800 Е
контрол, кабели, конструкция = 700 Е
-------------------------------------------------
12500Е или 24400 лв

Както при Miro така и при мен сметките сочат 9 години.
Аз също съм оптимист и вярвам не само, че изкупната цена няма да се намалява, а напротив очаквам да се увеличава. Може би ако се реализира проекта Белене и в същото време се модернизират ТЕЦ-овете нещата няма да са много добре за тоя бранш, но не вярвам това да стане.

Valklin е много по-голям реалист, що се отнася за слънчевата радиация и годишното производство. Само че не си дава реална сметка за истинската цена на инвестицията. Пропуснал е една камара разходи. Ще поговорим за това някой друг път в някоя друга тема.

Засега продължаваме със слънчевата радиация за централата на Миро. Ще добавим още един източник, който към момента е най-добрия в света. Става въпрос за базата данни METEONORM.

http://www.meteonorm.com

Тази база данни включва в себе си почти всички известни данни на планетата. Става въпрос за десетки години замервания (от 1961 г.) от 7750 метеорологични станции по света. METEONORM не е само база данни. METEONORM е програма, включваща в себе сложни методи и алгоритми за изчисляване на слънчевата радиация, температурите и други МТО данни във всяка една точка по света. При това изчисление се използуват сложни термодинамични модели и сателитната информация от НАСА. Освен това изчисленията на радиацията се извършват за повърхности с различна ориентация, наклон, линия на хоризонта и локални засенчвания. И ако въобще има някой на света, който може да ви даде пълна и точна MTO информация за точката, в която е вашата централа, то това е METEONORM. Дизайнерите на фотоволтаични системи по целия свят използуват именно METEONORM.

Между другото СТС Солар може да ви продаде официалнo копие на METEONORM по същите цени, по които бихте го закупили и от производителя. Ползата ви, ако го закупите от нас, ще е поддръжката и консултацията на български език. Освен това ще получите безплатно и файловете с импортната информация от МТО измервания на български станции, които ги няма в METEONORM. Ще можете и да заплатите в левове и ще получите официална българска данъчна фактура.

От МЕТЕОНОРМ могат да се извадят два вида информация - директна радиация по месеци от 2002-ра насам и средностатистическа годишна информация (Design Reference Year). Тези данни могат да бъдат експортнати в десетки формати с няколко различни модела и за най-различни наклони и ориентации на модулите. Освен това при експорта се указва и дискретата от време (месец, ден, час или минута).

До тук с рекламата. Продължаваме с данните за станцията на Миро. Първо вадим наличните данни за слънчевата радиация от 2002 г. насам. След това изчисляваме и средностатистическата година. За сега ни интересуват само средномесечни данни за слънчевата радиация.

Изтеглям данните и ги систематизирам във файл на Excel. И ето какво се получи:



Слънчевите радиации от данните на NASA и PVGIS са почти еднакви. Слънчевата радиация от данните на METEONORM (Model) е малко по-малка, но говорим само за 2%. На практика можем да приемем, че данните от трите източника са практически еднакви. Това означава, че ако Миро беше замервал слънчева радиация през последните 50 години, щеше да получи среднoгодишна стойност 1340 kWh/m2 +/- 1%.

Всъщност това е слънчевата радиация, която средностатистически ще се получи и в бъдеще, през периода на експлоатация на централата.

Защо тогава Real даннитe от METEONORM показват по-голяма радиация (1428 kWh/m2). Ами много просто. Говорим само за 3-4 години, две от които са се случили много хубави. 2004-та и 2007-ма бяха много слънчеви години. Даже може да се каже изключително слънчеви години. Но дали в бъдеще годините ще са все така добри? Все пак в ход е глобалното затопляне. Истината е, че никой не може да каже какво ще се случи в бъдеще. Много по-голяма вероятност има бъдещето да е същото като миналото. А глобалното затопляне влияе, но с много бавни темпове. Затова за наше успокоение включваме и тези данни при определяне на средностатистическата година. И естествено крайния резултат се подобри с малко и стана 1360 kWh/m2. Но дали ще е 1340 или 1360 няма никакво значение. Разликата е само 1.5%.

И така. Вече знаем средностатистическата слънчева радиация в миналото с много висока точност. И сме 99.999% сигурни, че и в бъдеще ще е същата.

По-долу публикувам и екселския файл, в който има малко по-подробна информация + конкретните радиации от замерванията по месеци от 2002 до 2007 година.

ОК, ще съм ти благодарен да сметнеш очакваното годишно производство. И няма да оспоря на база "аз видях", а на база "аз мисля!" Защото тези данни, както ти сам каза, са СТАТИСТИЧЕСКИ и за голям период от време. Въобще не оспорвам математическите модели за усредняване и интерполиране на данните до получаване на реална карта за слъчевата радиация за съответен период, но съм на мнения, че в тези модели не се включват прогнози за бъдещи години на база трендовете от предишните. А през последните години климатът се променя с бързи темпове. Така че статистиката, ако е на база примерно 20 години, то резултатаът от нея ще е по-близък до реалните данни от преди 10 години, отколкото до сегашните. И няма да имат нищо общо с данните след 10 години.

Освен това съм отбелязвал и преди, че в тях няма как да залегнат микроклиматичните особености на точното местоположение, защото в общия случай за тях наблюдения нямаме.

Обзалагам се, че при 100 км разстояние по ширина между 2 местоположения, моделът ще даде минимално отклонение, докато реалния брой слънчеви часове годишно може да се различава със стабилна цифра.

Аз примерно съм убеден, че между моята и твоята двуосни системи моделът ще даде разлика от неповече от 5 %, докато мога да се обзаложа, че като затворим по една цяла година, моята ще е произвела поне 15% повече електроенергия от kWp, отколкото твоята, само заради дребните детайли, дето няма как да влязат в сметките.

Mateev написа:Миро нека да провери дали селото му наистина е там, където е червеното кръгче. Това е много важно, защото всички бъдещи изчисления ще са за МТО данните вътре в това кръгче.

Точно там си ми е селото, а ако ползваш google earth ще видиш и самия двор, където съм я чучнал. Е на сателитната данните са стари, но по някое време ще ги опресни.

Е все пак наистина не мога да се съглася за 99,9% точност. Най-близката метео станция използвана за интерполация на слънчевата радиация е Варна, а това си е през една Стара Планина разстояние. Ако става въпрос за Варненска област бих се доверил повече, но не и при интерполация. Все пак става въпрос за климатични особености, които няма как да се моделират.

Не бъди толкова сигурен в това, което казваш. Ето моите доводи:

1. Наистина микроклимата може да е различен от средното за региона. Но не разчитай, че това ще е повече от 2-3%. Говорим в дългосрочен статистически план. Иначе и аз съм наблюдавал дъжд в Габрово и слънце на Етъра. Но съм наблюдавал и обратното. Така или иначе, дори и да си прав, и да се окаже, че Равадиново е богопомазано, то това ще се разбере чак след 10-15 години замервания на място. На етап планиране обаче ще трябва да се задоволим с наличните данни.

2. Иска ти се слънчевата радиация в бъдеще да е по-голяма от тази в миналото. Но не забравяй, че земята съществува от няколко милиарда години. И смяната на ледников период с период на големи горещини трае стотици хиляди години. И дори и човечеството да ускорява този процес, то пак говорим за хиляди години. И когато се говори за глобално затопляне, то се има в предвид 1-2 градуса на столетие. Така че забрави за глобалното затопляне. Няма да доживееш да го видиш. И дори и то да помогне за по-добра радиация в следващите 20-30 години, то това ще е максимум с 1%. И даже това е много.

3. Не се шашкай, че най-близката станция е във Варна. METEONORM използува всички станции около тебе, включая и най-близките в Гърция и Турция. И нима си мислиш, че при тях радиацията е с 1000 вата в повече? Няма нищо такова. Най-вероятно е с 20-30 вата в повече. Но аз вече ти подарих едни 20 вата. Освен това се използуват и станции, които нямат радиационни датчици. А те са разположени доста нагъсто. В България са 30-40. Освен това се използуват и сателитните данни на НАСА. Използуват се и силата и посоката на вятъра, за да се изчисли движението на облачната покривка. Смятат се термодинамиката, влажността, точката на насищане на въздуха с пара и образуване на мъгли и облаци. Не можеш даже и да си представиш колко е сложно всичко това. И забележи. Не говорим за МТО прогноза за в бъдеще, където вече са постигнали 80-90% точност. Говорим за интерполация в миналото, където точността е много по-висока и достига 98-99%. Не подценявай метеоролозите и моделите.

И не забравяй най-важното:
Аз цитирам ДАННИ, и то от няколко реномирани източника.
А ти цитираш НАДЕЖДИ.

Вярно е само, че данните са обработени от модел, но този модел е мислен от много по-умни хора от мене и тебе. И е световно признат. И цял свят се оповава на него. И неговите прогнози са доказани от стотици хиляди вече реално построени слънчеви електроцентрали.

Нима очакваш Равадиново да е единственото изключение?

Разбирам разочарованието ти, но трябва да преглътнеш горчивата истина. Почакай малко. Не съм започнал със загубите в централата. Там ще има още един горчив хап.

Не, не смесвам надеждите с очаквания резултат, нито смятам селото за райският кът за електроцентрали. Просто се съмнявам в достоверността на прогнозите, поради гореизложените ми подозрения. Правилно това не са данни, а само собствени разсъждения. Наистина ми се иска разликите да са в моя полза, но може да са и в моя вреда. Особено промените в климата. Вече три поредни години имаме наводнения. Нещо, което преди това гледахме само в Бангладеж по новините.. Освен това сухо лято и топла зима. Малко напомня на тропиците, нали?
И хич не ми се иска слънчевата радиация да расте..или климатът да се затопля още. Дори това е една от причините, които ме запалиха по ВЕИ

И така. Започваме проектирането на слънчевата електроцентрала на Миро. Ще използуваме програмата PV*SOL на Valentin Energie Software.

http://www.valentin.de/index_en

Тази програма е световен лидер в областа на проектирането и дизайна на фотоволтаични централи. Няма да влизам в подробности (ще го направя в друга тема), само ще кажа че програмата прави чудеса. Отчита всичко, което можеш да си представиш, че и още толкова. Смята не само загуби и производство на електроенергия, но и парични потоци, заеми, лихви, инфлации, различни системи за таксуване на тока и какво ли не още. Всъщност освен METEONORM за данните, PV*SOL е всичко останало, от което се нуждае един проектант и дизайнер на фотоволтаични централи. Полезна е и за всеки един бъдещ инвеститор, които иска да си проиграе множество варианти на финансовата част на инвестицията и на бизнес плана.

Трябва да вмъкна, че СТС Солар е изключителен представител за България и Македония за продуктите на фирмата Valentin Energie Software. Освен за слънчеви централи, фирмата има и продукти за топлинни колектори и въобще за всякакви проекти, използуващи енергията на слънцето. Можете да ги закупите от нас по същите цени, по които бихте ги закупили от сайта на производителя. И да получите поддръжка и консултации на български език. И разбира се безплатни файлове с бази данни за радиацията в различни точки на България.

Дефакто с проекта на Миро ще направим една частична демонстрация на възможностите на софтуера, поне в частта му за изчисляване на произведеното количество електроенергия.

Започваме с подготовка на МТО данните от METEONORM за района на с. Равадиново, обл. Бургас. Само че този път освен слънчевите радиации, ще експортнем и температури, влажности, вятър и въобще цялата метеорологична обстановка по време на средностатистическата година (Design Reference Year). Това е необходимо, защото в моделите на PV*SOL се смятат температурите на модулите в зависимост от нагряването от слънцето и охлаждането от вятъра и повърхностната влага. Моделите са толкова съвършенни, щото отчитат даже и височината на модулите над земята и тяхното взаимно разположение.

Ще подготвя данните и ще си лягам. Утре след обяд ще продължим.

Аз да бутна темата малко нагоре, че нещо позарязахме споровете относно достоверността на математическите модели.
Снощи реших да потърся карта на валежите в България, тъй като ми се стори интересно да поразсъждаваме на тази тема заради връзката валежи - облачност - брой слънчеви часове. Вижте до каква карта стигнах:


ст.н.с. д-р В.Александров

Съпоставям я с така известната карта на слънчевата радиация:



и откривам някои съществени прилики и разлики.

В планинските райони въпреки по-високата радиация имаме по-голям брой валежи, следователно повече облачни дни годишно. Това ме навежда на мисълта, че там не е подходящо за изграждане на фотоволтаични инсталации.
Тука идват и особеностите при проектиране. Мощността на всички модули е определена при стандартна радиация 1000W/m2, което значи, че когато се прави централа инверторите се подбират при тази мощност на модулите. А какво ще стане с допълнителната енергия, която ще се получи в месеците с по-висока радиация? За съжаление ще отиде в загубите, тъй като инверторът ни си има максимална мощност, която няма да надскочи само защото видиш ли модулите ни произвеждат повече, отколкото са му възможностите. Ако пък подберем по-мощен инвертор, през месеците на по-слаба радиация, инверторът няма да е натоварен оптимално и загубите ни в него ще са по-големи.
От тука следва, че за фотоволтаичните центтрали ни е по-важно да имаме повече на брой слънчеви часове, отколкото висока слънчева радиация. Примерно 5 дни с радиация 1200 В/м2, не са равни на 6 дни с 1000 В/м2.

Имайки в предвид, че картата на валежите е много по-точна от картата на слънчевата радиация, тъй като е правена върху реални замервания от над 300 метеостанции в България(правена е по проект на МОСВ и касае засушавянията в България), на нея можем да видим локални особености, които иначе няма от къде. Та гледайки картите по-горе стигам до извода, че Каварна освен за перки и рокфестове, ще бъде идеална и за изграждането на фотоволтаични централи. (Колкото и да ми е трудно, ще се наложи да призная, че не е Равадиново е меката на фотоволтаичните централи... )

Това са все пак само мои размишления, а не вярвам умните глави, дето са мислили софтуера за проектиране на слънчеви централи да не са се сетили. Затова много ми се иска г-н Матеев да направи изчисленията за моето тракерче и за неговите и да може като заторим по една пълна година да отбележим дали моделът се доближава до реалността или най-малкото дали е дал правилно процентната разлика между моето и неговото производство.

Здравей Миро,
Картата, която си публикувал, е само една от многото такива, които "щъкат" из интернет. И всичките са различни. Същото важи и за данните от различните източници. Затова аз използувам данни от няколко достоверни източника и ги усреднявам. И това, което получавам, е много по-достоверно от който и да било от източниците, взет сам по себе си. Това е пряко следствие от теорията на вероятностите. След като имаш много на брой извадки, с натрупани в тях грешки, усредняването дава по-добри резултати, защото част от грешките се компенсират (когато са с различни знаци). Общата грешка след усредняването е по-малка от абсолютните стойности на грешките на отделните източници. Затова аз заставам зад цифрите, които ти изчислих (1340-1360 kWh/m2). И смело мога да твърдя, че грешката в моята оценка не надхвърля +/- 10-15 W/m2 (+/- 1%) . И ако сме живи след 20 години, ще разберем дали съм прав. По-рано няма как да разберем, защото трябва да се натрупа достатъчно голяма и представителна извадка от замервания.

Между другото цитираните от мене цифри не противоречат на твоята карта. Не забравяй, че аз цитирам радиацията върху хоризонтална повърхност, а твоята карта е с радиации върху оптимално наклонени повърхности. При оптимален наклон радиацията е с около 12% по-добра от хоризонталната. Следователно моите сметки трябва да се умножат по 1.12 и тогава се получава 1500-1520 kWh/m2 средногодишна радиация върху оптимално наклонена повърхност в село Равадиново. Точно толкова е и по твоята карта. Така че всичко е наред.

По въпроса с изчисленията на произведената електроенергия:
Не съм те забравил. Просто съм много зает напоследък. Когато се поосвободя, ще отделя няколко часа и ще сметна всичко с най-големи подробности. Засега само грубо мога да ти кажа, че позицонера ще увеличи енергията с около 35-40% и ще имаш общи загуби от около 20-25%. Следователно може да се очаква около 1650-1700 kWh средногодишно производство. Да се надяваме, че PV*SOL ще изчисли по-голяма цифра.