Несъобразяване с НАТОВАРВАНИЯТА ОТ ВЯТЪР
Накои проектанти явно не са наясно с истинските сили на вятъра и проектират конструкциите така, както се проектират покриви на къщи. И при това въобще не отчитат, че панелите всъщност представляват самолетно крило, върху което действуват две различни сили на повдигане - силата на натиск под крилото (която я няма при къщите) и силата на засмукване от подналягането над крилото. Двете сили се сумират и в резултат на това се получава сила,
1.4 пъти по-голяма от това, което са учили в училище (и което вероятно са забравили).
Едно нещо обаче е абсолютно сигурно - натоварванията, цитирани в наредбите,
НЯМА ДА ВИ ПОМОГНАТ. Става въпрос за
НАРЕДБА № 3 ОТ 21 ЮЛИ 2004 Г. ЗА ОСНОВНИТЕ ПОЛОЖЕНИЯ ЗА ПРОЕКТИРАНЕ НА КОНСТРУКЦИИТЕ НА СТРОЕЖИТЕ И ЗА ВЪЗДЕЙСТВИЯТА ВЪРХУ ТЯХ. Всичко цитирано в тази наредба касае покриви на сгради. Тоест конструкции, затворени от всички страни със стени. При модулите обаче това не е така и на проектантите ще им се наложи да се разровят из Internet или из старите и мухлясали учебници. И понеже много от тях въобще не си правят труда дори и да се замислят по въпроса, ето го и резултата на снимката по-горе.
КРАТКИ ПРЕПОРЪКИ:
1. Вятър, със сила
140 km/h (какъвто е стандарта за конструкции в Европа) натиска един квадратен метър вертикална стена със сила около
95 kg/m2.
2. Ако плочата на конструкцията е под ъгъл, не се подвеждайте да умножавате силата по косинуса на ъгъла. Наистина в учебниците е написано така, но учебниците са за къщи със стени, а не за самолетни крила, при които има и втора сила.
3. Допълнителна обосновка за точка 2 е това, че при многоредова централа настъпват непредвидими и неизчислими завихряния още от първия ред на централата, в резултат на което следващите редове могат да бъдат атакувани от вятъра под произволен ъгъл (включая и под прав ъгъл). Така че забравете за косунуса на ъгъла от учебниците.
4. Самите стойности по региони в България, цитирани в наредбата по-горе, не са МАКСИМАЛНИ, а
ПРЕПОРЪЧИТЕЛНИ. В самата наредба има уговорка, че тези стойности
могат да бъдат превишени средно веднъж на 25 години. А ние правим централи с идеята да издържат 50 и повече години.
НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ ТОВА и слагайте
коефициент на запас поне 1.2.
5.
Не се измъквайте от отговорност, като проектирате централата с готовозакупена стандартна западна конструкция. Фабричните конструкции си имат параметри, които са публикувани на сайта на производителя и голяма част от тях
НЕ ОТГОВАРЯТ НА БДС и на наредбата по-горе. Производителя си е измил ръцете, като изрично е обявил, че неговата конструкция издържа например само 30 kg/m2 (например позиционерите на Deger Energie). И когато тази конструкция се потроши, вината няма да е в производителя, а в проектанта или в соларната фирма, препоръчала нейната употреба. За съжаление в България има много такива случаи от соларни фирми, които препоръчват и проектират централи с такива западни
боклуци, а после се измъкват по терлички с приказките "ама хък, мък производителя е виновен". Няма такова нещо. Соларната фирма е длъжна да носи отговорност за всичко, което е препоръчала и доставила за направената от нея централа. Справка - една камара паднали и потрошени позиционери в България само за една година. И на фона на това има фирми в България, които продължават да препоръчват позиционери. Не знам дали това е некомпетентност, наглост или тотална безотговорност. Но е факт и най-лошото - тези фирми и в момента продължават да зарибяват доверчиви клиенти. Мога да цитирам конкретни клиенти и фирми-проектанти, които ще правят централи с позиционери на Deger Energie по мярка 312. Жал ми е за клиентите и за това, което им предстои още в първите 2-3 години.
В конкретния случай на снимката по-горе - стоманените греди трябваше да бъдат прихванати към покривната плоча посредством анкерни болтове. Но даже и това не трябва да се прави, ако предварително няма пълна яснота за здравината и армировката на покривната плоча. В реалността много често покривните плочи са двойни - здрава долна плоча с обратни греди и по-слаба горна плоча, армирана само с мрежа, която има една единствена цел - оформяне на наклони за отичане на водата. Ако случая е такъв, в никакъв случай не разчитайте на прикрепване към горната плоча. Трябва да я пробиете и да се захванете за обратните носещи греди на долната плоча. Всичко това би трябвало да се знае от всеки един конструктор, но както виждате от снимката по-горе, това не е така.
На снимката по-долу показвам едно правилно захващане към покривната плоча, което е направено само в точките, в които има обратни носещи греди. Дефакто горната плоча е пробита и захващането е в гредите на долната плоча. Такова едно захващане спокойно може да носи натоварвания от по няколко тона и в двете посоки (натиск и опъване).
Когато ми остане време, ще публикувам още случаи на една или друга грешка, реално допусната от някого. Вече имам доста богат архив. Вие също можете да публикувате, ако ви попадне нещо интересно.