СТС Солар АД

Много спорим с колеги дали е добре свръзването към мрежата да става трифазно или монофазно. От гледна точка на загуби, кабели ... май надделява на монофазното...а и инверторите са монофазни. Но все пак ще е добре да го потвърдите.

трифазно е по-добре по няколко причини:

1. мрежата навсякъде е трифазна - няма да има чудене на коя фаза да се свържеш

2. напрежението м-у две фази е по-голямо отколкото м-у фаза и нула - значи по-малко загуби

3. малките инвертори са монофазни, но могат да се свързват по тройки и да направят трифазна група

Ок, мерси за отговора, но само да кажеш как да се свързват инверторите едни с друг. Питам защото входът им нали е с право напрежение, а изходът - променлив. Използват се някакви други устройства ли? Ако имам схема на инверторите Master-slave ме притеснява свързването...

всеки един от трите инвертора се свързва с нулата и с една от трите фази. по този начин на всяка фаза има по един инвертор който произвежда почти еднакво с другите и така няма дисбаланс. някои фирми правят инверторите си така че да могат да си "говорят" по между си и да поддържат сравнително еднакво натоварване на фазите.

ако инверторите са малки не би трябвало да има проблеми с дисбаланса, но ако са големи тогава може да стане проблем и това трябва да е предвидено - да са купени подходящи инвертори които могат да си комуникират и да са подвързани по такъв начин

Няма особен смисъл да го мъдруваме - ерп-тата си предписват как ще те свържат. Ако ти е малка инсталацията - примерно до 20 киловата могат да те свържат монофазно... ако вече си по-голям - задължително ще предпишат трифазно.... твой си е проблема да си подбереш подходящите инвертори, за да го реализираш....

След това имат още едно ниво на контрол - трябва да ти съгласуват работния проект, част ел.уредби... Те там, ако нещо не ги накефи как си натоварил различните фази - може да не получиш печат и да те върнат на чертожната дъска.

А сливането на трите фази, след свръзването им не е ли малко смущаващо. Дефазирането им едва ли става от самосебе си, дори и да си комуникират инветорите.

Не ги мисли. Всеки инвертор си опипва мрежата и се синхронизира с нея по фаза и честота.... т.е. от трите инвертора всеки ще си опипа фазата, на която е закачен и ще се синхронизира с нея.

Точно така - дефазирането става от самосебеси дори и без да си комуникират инверторите. Комуникацията е необходима за "load balancing" - да не се натоварват с голяма разлика фазите.

E, много ви благодаря прочетох из няколко manual-а и се убедих още повече.

по принцип първо се четат manual-и и после се пита

Прав си... !

Между другото наскоро прочетох за един потенциален фундаментален проблем при всички Grid-Connected инвертори. Оказа се, че има някаква вероятност при спиране на мрежата инвертора да продължи да работи. Вероятността е нищожна, но все пак съществува.

За какво става въпрос?

Представете си, че в ниската страна на някой трафопост има 2 или повече инвертора. В един момент от ЕРП-то идват на профилактика и дърпат шалтера на трафопоста. Няма значение дали е на страна НН или СрН. Ако консумацията на потребителите, останали в изолираната мрежа, е точно равна на количеството енергия, отдавана от инверторите, то тогава инверторите няма да спрат, защото всеки един от тях ще се лъже от другия, че мрежата съществува (синосуидата на напрежението съществува, тока се отдава без проблем, импеданса е нормален). За да се изключат, ще необходимо или товара да е по-голям (тогава ще се детектира късо съединение и инвертора ще спре), или да е по-малък (тогава ще се детектира пренапрежение и инвертора ще спре).

Това силно ме впечатли и започнах да мисля как да направя устройство, което да детектира подобна ситуация. Все пак нали ЕРП-тата ни задължават в предварителните договори да гарантираме спирането на централата при отпадане на мрежата. И да си призная до момента не съм го измислил. Явно не е толкова лесно, иначе производителите на инвертори щяха да го вградят като стандартна функционалност.

Единственото, което ми хрумна до момента, е инвертора периодично (1 път на няколко секунди) да пропуска по един цял период от синусоидата и по време на този период да мери параметрите на мрежата "на чисто". Но това не може да се реализира с външно устройство, защото инвертора веднага ще се срине. Освен това какво ще стане с качеството на електроснабдяването?

Давайте идеи. Може пък заедно да измислим нещо.

Mateev написа:Между другото наскоро прочетох за един потенциален фундаментален проблем при всички Grid-Connected инвертори. Оказа се, че има някаква вероятност при спиране на мрежата инвертора да продължи да работи. Вероятността е нищожна, но все пак съществува.

За какво става въпрос?

Представете си, че в ниската страна на някой трафопост има 2 или повече инвертора. В един момент от ЕРП-то идват на профилактика и дърпат шалтера на трафопоста. Няма значение дали е на страна НН или СрН. Ако консумацията на потребителите, останали в изолираната мрежа, е точно равна на количеството енергия, отдавана от инверторите, то тогава инверторите няма да спрат, защото всеки един от тях ще се лъже от другия, че мрежата съществува (синосуидата на напрежението съществува, тока се отдава без проблем, импеданса е нормален). За да се изключат, ще необходимо или товара да е по-голям (тогава ще се детектира късо съединение и инвертора ще спре), или да е по-малък (тогава ще се детектира пренапрежение и инвертора ще спре).
............

Ако това се случи, ще се създаде доста опасна за живота на техниците ситуация!
1. Имат ли инверторите изведен някакъв команден вход за "Авариен стоп", които да може да се управлява дистанционно?
2. Може ли при Вас да се направи симулация на подобна ситуация?
Имам някаква смътна идея, но трябва да се провери "на живо".

Не мисля, че проблема е много сериозен. От скромния опит, който имам знам, че в електрическите уредби най-опасни са тези напрежения, който възникват след започване на работата по ремонта или профилактиката. Например някъде някое реле за време или някакъв датчик включи оперативна верига захранвана от друго място.
Надали има човек който ще изключи заранването и веднага ще се хване за шината или проводника. Проверката за липса на напрежение е задължителна. Ето какво гласи правилника за безопасност и здраве:

Подготовката на работното място при извършване на работа с пълно или частично изключване на напрежението включва изпълнението на технически мерки в следната последователност:
1. изключване на напрежението;
2. поставяне на знаци, табели и ограждения;
3. проверка за отсъствие на напрежение;
4. заземяване - включване на стационарни заземители/поставяне на временни заземители

Да не забравяме, че всеки който работи в електрически уредби трябва да има квалификациона група по електробезопасност, а за да я има трябва да е запознат с тези мерки.

1. Дистанционно управление е възможно само през компютър.
2. Симулацията на ситуацията е много трудна. Трябва да се направи някакъв интелигентен товар, който при промяна на напрежението да променя консумирания ток.