Дайте да обсъдим и къде трябва да се изгради централата. При избора трябва да се ръководим от много фактори.
На първо място слънчевата радиация. Тука две мнения няма. Най-добрия регион е в Северна Добруджа. Там средногодишната слънчева радиация надхвърля 1600 kWh/m2. Вярно е, че при лоши зими модулите ще остават под снега, но не всяка зима е лоша като през тази година. Алтернативата е високопланински връх някъде в Рила или Пирин, но трудно ще се сдобием с подходящо място. Само в краен случай трябва да изберем Благоевград и надолу (Сандански и Петрич). Радиацията там е сравнително добра, но големите горещини ще ни създават проблеми.
Между другото в Северна Добруджа земите са почти на безценица (по няколкостотин лева на декар). Хубаво е да сме в периферията на някое населено място. Така няма да имаме проблем с охраната.
Задължжително е да имаме далекопровод в непосредствена близост в северната част на мястото. Хоризонта трябва да е чист, особенно на изток и запад. Трябва да притежаваме поне 2 пъти повече земя от необходимото, за да може да имаме отстояние от оградата от поне 30-40 метра. В противен случай някой комшия в бъдеще може да ни направи мръсно, като засади редица от тополи по границата на местата.
Желателно е земята да е по-ниска категория и по възможност в последните 100 години да е била ливада. Орните земи са с рохкав повърхностен слой и ще имаме проблеми с бетонните фундаменти.
Хубаво е поне 2-ма от бъдещите инвеститори да живеят в непосредствена близост. Те ще бъдат отговорници и "Отряд за бързо реагиране" в случай на нужда.
Хубаво е наблизо да има асфалтиран път, но не непосредствено до оградата. В никакъв случай покрай мястото не трябва да има селски (черен път). Ще се вдига голям прахоляк и сутрешната роса ще прави кални чучурки по модулите.
Хубаво е да е по-далече от Дунава, защото ще има много комари. Те с удоволствие кацат вечер по топлите модули и на сутринта по модулите има хиляди умрели и залепнали от росата комари (това го наблюдавах даже и в Габрово, но в по-малки мащаби).
Трябва да е по-далече и от морето. Иначе чайките и гларусите ще кацат по горния ръб на модулите и ще ги замърсяват с изпражнения.
Добре ще е да се направи сондаж и да се убедим, че ще е възможно да добиваме вода за собствени нужди в достатъчни количества. След кални дъждове (тази година имаше такива) измиването на модулите е абсолютно задължително. Но това консумира огромни количества вода.
Има и един проблем, за който почти никой не се е сещал. Това са змиите. Не знаете с какво голямо удоволствие ще се катерят по модулите, за да се пекат. Но това ще е фатално за производителността. За този проблем засега нямам идея как да се разреши.
Косенето на тревата - това е трудно и скъпо начинание. Трябва да помислим нещо за нейното унищожаване. Например по химически път. Посипване с трошляк не става. Само за година-две тревата го превзема. Ако по начало се намери камениста почва, по която вирее само ниска трева - още по-добре. Ще си спестим много проблеми.
Засега толкова. Явно трябва да се разгледат десетки алтернативи и внимателно да се подбере най-подходящата. Грешка при подбора на земята може да направи инвестицията силно неефективна.