Въобще устройства, предназначени да работят навън, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ТРЯБВА ДА СА ХЕРМЕТИЗИРАНИ. Всякакви опити за нещо друго говорят за непознаване на материята и възможните последици от това. А най-страшната последица са огромните разходи за поддръжка и експлоатация, изразяващи се в многото загубено човешко време!!! Надника на един служител е около 50 лева. Толкова струва и транспорта до пчелина (централата) и обратно. Едно единствено фалшиво задействие (или авария) да предизвика датчика през времето на собствения си живот, и вече е натресъл значителни щети, по-големи от собствената му себестойност.
Ако датчика не е херметизиран или е лошо херметизиран, то тогава:
1. Ще влиза вода. Тя влиза дори и през гумените уплътнения по принципа "нощем се всмуква влажен въздух, а денем се издухва сух". Остава една микрокапчица вода, кондензирала някъде вътре по някой компонент. Това се прави 100-200 пъти подред и в един момент отваряме уж херметичното устройство и се чудим защо кутийката е пълна с вода.
2. Ще влизат малки паячета, спори, бактерии и т.н., които после ще се развиват вътре на топло при електрониката. В уж херметична камера съм виждал цяло семейство паяци или какавиди на пеперуди, разположили се върху CCD матрицата и останалата електроника.
Междинно решение може да бъде пръскането на платката с изолационен лак, но винаги си е по-добре всяко едно празно пространство да бъде запълнено със смола, за да няма къде да влезе водата. Това е така, защото водата има гадното качество да замръзва през зимата, при което леда се разширява, натиска електронните компоненти и ги чупи.