СТС Солар АД

Днес се навършват 137 години от обесването на Васил Левски! Поклон пред паметта му!

О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш ?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.

Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.

"За чиста и свята република"
Днес ни чиста, ни свята, а не знам и република ли сме.

Поклон пред паметта на Апостола...
Ако ни види отнякъде...остави...

имам чувството че в момента сме по-заробени отколкото сме били тогава...

Gio ако излезне и ни види,пак ще скочи в гроба.
Все пак поклон пред паметта на Апостола.

"Ако се бием с турците само за цар, то ние сме глупаци - и сега си имаме султан. Нам трябва не господар, а свобода и човешко равенство. На нашето знаме ще пише - Чиста и свята република."
Васил Левски


Из "Последните мигове и гробът на Васил Левски" от безсмъртния Н.Хайтов. Ето кратката история за косата на Левски според Гина Кунчева-майката на Апостола:

"Беше на Великата събота(19 април 1864 г.), когато синът ми Дякон Игнатий реши да се откаже от духовното си звание. Той ме повика в собата и ми каза:

- Мамо, мене ме призовава народният глас, отечество; затуй аз не мога вече да изпълнявам духовната си длъжност и сега се отказвам от нея...

Тогава си свали расото и калимавката, па взе ножицата и отряза косата си и ми рече:

- Мамо, вземи косата ми, та я скрий в съндъка си, защото аз се отделям от тебе, и когато чуеш, че съм загинал, да я извадиш, за да се опее и погребе вместо мене, защото може би ще остана неопят и непогребан.

Майката пази 14 години косата и след това я предава на дъщеря си Ана. Тя след 29 годишно пазене я предава през 1907 г. в Министерството на просветата. Оттам реликвата се озовава в Етнографския музей в София, а през 1947 г. в Националния военноисторически музей, където се съхранява и до днес. Левски се е досещал какъв ще е краят му и 9 години преди своята гибел се е погрижил да улесни тези, които някога биха се наели да му направят гроб.

Днес в Националния военноисторически музей в София се съхранява дългата коса на Апостола на свободата. Прозорливостта му приживе е продиктувала желанието точно тази коса да бъде погребана и да му се знае гроба. Вместо това на лобното му място е издигнат обелиск и тялото му е в неизвестност.

Аз съм от хората, които се наемат да уведомят обществеността за желанието на Левски и да се направи така, че да се погребе косата му и да се знае гробът му. И на него по-скоро да се правят тържества и поклон а не на лобното му място около обелиск с масонска символика.


Предстоят ми телевизионни участия за да кажа това на българите. Колко от форумците подкрепят това?

Това не го знаех,благодаря на Санди и подкрепям идеята.

За това и аз те подкрепям. Успех!