Днес си направихме торище!

[Емил]

Да, днес семейството си направихме торище (на незнамкъвси език - "компостер"). Изправих шест дървени палети, свързах си с летви, и така се образува дървена "кошарка". Веднага я напълнихме повече от половината с трева /райграс/, сено, плевели, лозови пръчки, клонки от рязането на овошките, и шума от купчините, които трупахме из имота си от една година време в чакането на днешния ден.

Започваме да събираме отработеното кафе в една кутия. Всички отпъдъци от кухнята без животинските, само растителни - обелки от лук, изрезки от домати, обелки от краставици, изсъхнали листа от марула и зеле, черупки от яйца - ще събираме в пластмасова кофа - и оттам в торището.

Горди сме със себе си.

Сега остава да се борим за налагането на българската дума торище, вместо измислената "компостер". И да научим съселяните си и те да си направят торище, а не да пълнят боклукчийските контейнери с трева от косачките на райграса си, или с клонки или лозови пръчки.

[ferdy]

Така, така, много добра инициатива, мога да ти дам няколко съвета: недей да слагаш нищо друго освен разградими отпадъци там, не заливай с амониева селитра или нещо подобно, няма да се създадат метанови джобове на такава малка площ. Отпадъците ще се разложат за около 7 години и тогава ще можеш да оползотвориш усилията си. Можеш да извлечеш метан, например. Можеш да си създадеш и обогатена почва за градината, като за това не ти трябва да чакаш 7-10 години - още на четвъртата можеш да размесваш с пръст и да използваш.

А защо реши да направиш торището над земята, а не го вкопа, така щеше да оползотвориш мястото, ние така направихме?

[Емил]

Решихме торището да е надземно, за да наблюдаваме по-лесно процеса. Дворът ни е голям - 3 декара, няма да ни пречи. Вероятно ще опитаме и с подземно торище по-нататъка. По форумите твърдят, че процесът е по-кратък - десетина месеца - става дума за извличане на тор за градината. Метан засега не ни трябва. Ферди, сподели и твоя опит, може да си ни полезна.

[Емил]

Само за информация - умножихме торището по две /много трева, много нещо /.

[ferdy]

И нашето нарастна след пролетното почистване на градината и двора, но да ти кажа 10 месеца май са малко, нашето съществува от две години май и още не можем да го използваме за наторяване на градината, затова действаме по класическия метод: успяваме да се вредим за малко от едногодишната тор от единствените две крави в селото.

[Емил]

Вчера разбърках отсек 1 на торището. Материалът трябва да се разбърква поне един път в месеца. Отсек 2 беше зареден по-късно от първия, затова ще го разбъркам в средата на юни.



Вижда се, че на дъното вече има материал, който е подобен на тор, но още не е готов - там работят червеите - обикновени местни, а не канадски



Разбъркването не е трудна работа, не е и толкова мръсна, както изглежда - ако материалът не се мокри прекомерно, миризма на гнилост почти липсва.



Материалът трябва да се овлажнява равномерно, за да осигурим добра среда за микроорганизмите работещи за гниенето.
Там където гниенето е в силата си, температурата не е малка - около 70 градуса.

Засега за крайна фаза използваме местни червеи, които си идват сами от дъното на торището, което е поставено направо на чернозема. В България има вече ферми за червени калифорнийски червеи, за които се говори, че имали висока производителност, но на този етап ще се задоволим с местните червени шопски червеи

[Pyramid]

Абе, хора, това чудо се използва за добив на биогаз - метан, който, просто така, изпуснат ва атмосферата, има мн.негативно влияние в/у климата. Та, 'що не го ловите, па да го използвате за горене?
- Само питамЪ.

[retro]

Абе, хора, това чудо се използва за добив на биогаз - метан, който, просто така, изпуснат ва атмосферата, има мн.негативно влияние в/у климата. Та, 'що не го ловите, па да го използвате за горене?
- Само питамЪ.

Ти пък що не си намериш някой друг форум... Взе да ставаш досаден - като вируса darge. Ще взема да те дематериализирам накрая....

[Емил]

Абе, хора, това чудо се използва за добив на биогаз - метан, който, просто така, изпуснат ва атмосферата, има мн.негативно влияние в/у климата. Та, 'що не го ловите, па да го използвате за горене?
- Само питамЪ.

Работата е там, че този процес протича непрекъснато в природата по естествен път - например в горите листната маса се превръща в тор по същия начин. Ако наистина отделеният от това гниене метан е толкова вреден, то значи горите имат "мн.негативно влияние в/у климата".

А не ловим метана засега, защото нашето торище е от евтините - 10 бр. използвани палета, и малко физически труд. Шахтовите изискват повече инвестиции и повече труд...

[Емил]

Всъщност метан няма, защото този тип торища са аеробни, и не отделят метан. Метан отделят анаеробните.

[Pyramid]

Не торищата имах предвид, ами материалът, който угнива. Иначе, си прав.

[amzbulgg]

А не мирише ли?

[lz1wvm]

[quote="amzbulgg"]А не мирише ли?[/quote]

А кое не мирише?

[ferdy]

http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4044051

Как да си направим шопска салата домашно производство
За получаване на качествен компост допринасят всички органични продукти от растителен характер, обясняват ентусиасти

Като шега възприел идеята да събира биоотпадъците в къщата си в столичния квартал "Враждебна" 46-годишният Марин Василев.

Дълго се чудел как да превърне обраслия си с бурени двор в китна градина, докато някой не му обяснил, че това няма как да стане без добавянето на компост в почвата.

"В началото самата дума ме смущаваше, сякаш миришеше на химия. После в интернет изчетох много по темата и разбрах, че всъщност компостирането е възможно най-природният начин за получаване на обогатена тор. Хем евтино, хем полезно", разказва за БТА Марин.

В природата огромното разнообразие от растителни и животински видове съществува от векове. В тази самоподдържаща се система

няма място за синтетични материали и вредни химикали

Благодарение на цяла армия от бактерии, гъби и насекоми, които се хранят с растителни и животински отпадъци, гниещите органични вещества се превръщат в хумусоподобен материал, готов да обогати и най-бедната на хранителни съставки почва.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА


Карат мъжете да пишкат вън за тор

21|3512713.11.2009
Японци създадоха месо от изпражнения

41|3643920.06.2011
Фалшиви етикети "био" се лепят на всякакви храни

0|172514.09.2007

Неслучайно компостът е известен като "черното злато" за почвата.

"Когато той се смеси с глинеста почва, тя става по-лека, а песъчливата задържа водата по-добре. Природата ни дава още един бонус: колкото по-дълго обогатяваме почвата с компост, толкова по-плодородна става тя.

Например ако торим три години почвата с компост, през следващите няколко години тя запазва своите хранителни съставки без допълнителни стимуланти", обяснява Марин.

Мъжът започнал да компостира по "примитивна система" -

използвал за рамка един пробит дървен сандък. Напълнил го с подръчни средства - сухи клонки, окосена трева, гниещи плодове от градината си, стари вестници и заешки изпражнения.

Покрил го за всеки случай с найлон, за "да не привлича мухите", и след шест месеца получил първата си реколта компост.

"Съвършено рохкава, тъмнокафява пръст. Като знам какво сложих, не можах да повярвам какво се е получило", удивлява се той.

По същия начин се запалила за компостирането и Наталия Александрова от село Пасарел. "В началото отделях компоста с мрежи, но после се появиха пластмасовите контейнери, които са голямо улеснение".

Днес в двора на къщата й, където живеят общо две домакинства - нейното и това на дъщеря й - има два пластмасови компостера. Наталия е щастлива, че е получила и още един по проект на Столичната община, действащ от 2006 г. насам.

"От началото на проекта сме раздали над 3000 компостера. Идеята ни е тази бройка да нарасне, но това зависи от заявения интерес на хората", каза за БТА зам.-кметът на Столичната община Мария Бояджийска

А интерес определено не липсва

По примера на Наталия всичките й съседи вече са се оборудвали с пластмасови компостери.

За получаване на качествен компост допринасят всички органични продукти от растителен характер - окосена трева, повехнали салати, изгнили плодове, надземната част на картофите, клончета от окастряне и листа.

Полезни за получаването на хомогенна и балансирана компостна тор са още торбички от чай, утайка от кафе, фекалии от растителноядни животни, хартиени отпадъци като вестници, салфетки, картонени кутии и всички брошури, отпечатани на негланцирана хартия.

За да ви "нападнат" гризачи и други нежелани животни, избягвайте да слагате в компостния материал месо, риба и кокали. Готвената храна и млечните продукти също са недопустими, защото предизвикват гниене с токсичен характер.

Сред другите забранени съставки в компоста

са изпражненията от кучета, котки и прасета (потенциален източник на зараза), пластмасови и метални отпадъци, въглени, платове, подземната част на картофите.

Ако спазите всички необходими условия за добиването на компост, след 2-3 месеца можете да извадите от най-долния "етаж" на компостера си първата реколта собствено производство.

Наградата ще ви чака в градината, сочи Марин към цветната леха в двора си и казва, че се чувства най-доволен вечер, когато пийва ракията си, замезвайки с шопска салата домашно производство.

Мисля да потърся повече информация за раздаваните компостери от Столична община и да взема два, много по-лесно ще ми е, че сега се мъчим малко с нашето торище. Емо, ти чувал ли си за тази инициатива?

[Емил]

Имаше такава инициатива онзи ден, но не се поинтересувах, защото аз си имам.

http://www.focus-news.net/?id=n1556350

Не съм сигурен дали тези пластмасови компостери са удачни, защото материалът трябва по принцип да се ръзбърква, а в тях ми се струва, че малко трудно ще става тая работа.

Ако искаш да си направиш компостер, направи го както аз съм го направил с палета, а ако искаш да не ти загрозява, просто го обвий с зелена ситна мрежа, продават се такива.

Хубаво е да е съставен от два отсека, за да може в единия да се събира вече поизгнилата маса, и там да работят червеите. В моя първи отсек, който го има горе сниман, вече има торо-подобен материал, в който работят доста количество червеи, без да съм купувал червени канадски червеи или нещо подобно. Просто се нанесоха по естествен път от почвата и се размножиха.