Матеев, личи си, че не си предприемал действия в тая посока и не си се сблъсквал с наглия бг съд. Бих те помолил да се въздържаш от изчисление на проценти за успех или неуспех, защото нещата много миришат (неприятно). Абсолютно смятам, на 100% съм убеден, че сме прави и че парите се дължат обратно, не ме разбирай погрешно, нооо срещу себе си имаме оная зависима съдебна система, за която става въпрос в докладите на еврокомисията.
Ще видиш като съда започне да ти обяснява (под диктовката на ерп-то) как плащането на такса достъп било законово обусловено и записано в ЗЕ, как с решение Ц-33 само се определял размера на временните цени и с отмяната му не се отменя задължението да плащаш такса (въпреки че няма определен размер), как от друга страна пък отмененото решение Ц-33 няма такъв голям порок, че да го направи нищожно, а виждаш ли било само унищожаемо, ще минеш и през това, че решението не е отменено със задна дата, а отмяната важи само за напред във времето, изобщо ще се натъкнеш на това как съда започва уж да размишлява за нещо, което е очевадно и написано в решението на ВАС (че Ц-33 е отменено със обратна сила) и след не дълги размишления в удобна посока, стига до удобния извод, макар и не точен и законен. Има разбира се и значение как се казва фирмата, аз лично ако регистрирам фирма следващия път ще я кръстя ЛУКОЙЛ
Ето защо:
http://87.126.64.46:8888/LegalActs/2013/G/10.16-31/02634513_07792313.htmОказва се, че централа с мощност около 1050 квп, собственост на лукойл не е плаща нито стотинка като такса достъп, въпреки че са били издавани фактури срещу нея от ЕСО. И когато ЕСО си търси парите през съда, става ясно, че не може да си ги вземе. Според мен съда тука е решил изцяло законно.
Не така стоят нещата обаче с друго дело.
http://legalacts.justice.bg/ShowAct.aspx?actId=4268718Тука наглото поведение на съда е това, че той е сезиран да осъди ответника да върне парите от такса достъп, а съда си позволява да дава съвети и препоръки.
Не мога да не цитирам и част от мотивите

(защо няма имотикона с повръщащо човече)
Видно от посочената нормативна уредба отношенията между страните са поставени на плоскостта на двустранното договаряне, като инициативата е естествено на производителя на електроенергия, който иска достъп до електроенергийната мрежа. Съгласно чл.84 от ЗЕ производителите на електрическа енергия са длъжни да сключат договори за достъп с оператора на електропреносната мрежа и/или с оператора на електроразпределителна мрежа, в които се уреждат правата и задълженията на страните във връзка с диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги. От текста на ал.3 и чл.30 от ЗЕВИ става ясно, че всъщност договорът за достъп е въздигнат в условие за възможност за продажба на електроенергия и въобще за формиране на печалба но продавача. Т.е. това следва да се счита, като вменено задължение основно за ВАТ БУРГАС И КО КД, а не на ответника, тъй като на практика ищецът производител е нов субект, който иска да се присъедини към вече съществуващо статукво. При това положение е следвало да бъде проявена инициатива за договаряне от производителя, като по делото липсват каквито и да било данни в тази посока. Най – вероятно и поради това операторът е следвало да приложи ал. 2 от пар. 197 и се е обърнал към ДКЕВР за определяне на временна цена за достъп. При така изложените факти съдът не счита, че ищецът следва да черпи блага от своето недобросъвестно поведение. Същият не е сключил договор с ответника, поради което се е стигнало до постановяване на отмененото решение на ДКЕВР. Не следва обаче при хоризонталните отношения между страните едната от тях да успее да спести дължим по закон пасив, поради незаконосъобразно решение на регулаторния орган. Очевидно е, че без наличие на временна цена за достъп / чл.84 от ЗЕ и чл.30 от ЗЕВИ/ е невъзможна, или най- малкото незаконосъобразна, продажбата на електроенергия и именно поради това и е следвало да бъде предвидено и предварително изпълнение на решението на ДКЕВР. При наличието на необходимост от двустранни договорни отношения между страните по делото не би било законосъобразно и справедливо да се даде възможност на ищеца да не заплати дължима цена за достъп, при наличното негово пасивно поведение въпреки нормативно разписаните правила за сключване на договор за достъп, както и при наличието на незаконосъобразно решение на регулаторния орган. Т.е. не следва да се насърчава подобно поведение и да се утвърждава това статукво с оглед на факта, че на практика ответникът е действал изцяло законосъобразно и в рамките на развилите се правоотношения е единственият субект, който е бил адекватен на нормативната регламентация. Ето защо и не следва ответникът именно да реализира пасив при недобросъвестно поведение от страна на ищеца, който би реализирал материална облага именно от това си поведение. Не следва да бъде в ущърб на изправната страна и незаконосъобразното поведение на регулаторния орган постановил отмененото решение.