Свързване на централа към 110 kV елекртопровод

[ping]

Хайде да оставим теорията за малко на страна. Разполагам със следните данни от практиката. Трафо 40МVA присъединено на високата страна (110кV) и разединено на ниската (20кV). Има мерене от двете страни. На страна 20кV електромера не регистрира активна енергия и така трябва да бъде. На високата страна регистрира пикове в продължение на няколко не последователни 15 минутни интервала, но това не е енергия. Ако търговското мерене е на 110, тези пикове ще се махнат задължително от товарния график.
Проблема възниква ако централата се нуждае от енергия за собствени нужди. Тогава ще бъде отчетен сбора от енергията за собствени нужди и въпросните пикове.
Ако някой разполага с данни от електромер на подобна инсталация описана от ping нека ги публикува.

Колега, ще напиша два последователни поста в отговор на твоите, зщото няколко пъти ме споменаваш в тях. Без много да настоявам, бих искал да избегнем ожесточения спор, нека го направим коректно и полезено за всички четящи, а за пишещите - да бъде удоволствие.

Ти не си прав, но вместо да акцентирам на това ще обясня най - спокойно.
Умишлено в примерите които давам говоря за данни, които са както теоретични, така и практично съществуващи навсякъде по мрежите.

Забрави за централата, тя няма значение в случая, тук се касае за нещо много по-елементарно, което трябва да се знае преди да се говори за централи.

В примера, който даваш електромера на 110 ще отчита енергия, а електромера на 20 -не.

Тази енергия (енергията която не виждаш къде отива защото не излиза от другата страна) се нарича - ЗАГУБИ НА ПРАЗЕН ХОД НА ТРАНСФОРМАТОР.
Загубите на празен ход са загуби от намагнитване и загуби в стоманата. В резултат на тези загуби в твоя пример през първичната намотка тече ток, а във вторичнта - не. Тока който тече и мощността , която се консумира е от порядъка на 1,5% от номиналния ток на трансформатора. Това е доста точно за трнсформатори 20/0,4 , а за 110/20 - почти. Пак потарям - това са реалните стойности, които се препокриват с дадените от производителя характеристики. Лошите трансформатори са около 2%, а добрите - около 1 %.
Ако имате достъп до трансформатори и техните характеристики - погледнете параметъра "ток на празн ход" - това е основен параметър, ВСЕ ПАК.
Та този ток (мощност) има силноиндуктивен характер - естествено, тъй като без консумация на вторичната страна това е един голям реактор (бобина със сърцевина).
И така от тези данни следва, че грубо трафа 100 kVA 20/0,4 има 1,5 kVA консумирана мощност на празен ход (в предния пост написах 1,6 тъй като пред мен бяха данните за конкретен трансформатор).
От тези 1500 kVA 150 W са активни, а 1492 са реактивни. алгебричня сбор не се връзва, защото съмата е векторна!

Не миждам какво от тук е нерабираемо и какво не може да бъде проверено от всеки. Като започнем от елементарен учебник и стигнем до конкретни данни за силови трансформтори....

Така че електромера ще отчита мощност на 110 , без да е включена страна 20 kV.

Разбира се, при непрецино мерение може и да не се засекат тези загуби, но ако си производител - електромера ще отчита разликата между произведеното и описаните загуби.
В твоя случай проблема с меренето не е дали електромера е 0,2 клас , или 0,5. Проблема зависи от токовите трансформатори и чувствителността на електромера. Т.е. в зависимост от токовите трансформатори този ток на празен ход се трансформира във вторичен ток, който минава през електромера. Ако прага на чувствителност на електромера е по - голям - няма да засече нищо, ако е по - малък ще засече. Ако обаче очакваш да засече 1,5 % от номиналния ток и да го отчете в активния квадрант - напомням че трябва да очакваш показания в реактивния, който може и да не се отчита в твоя случай.

[ping]

Ами почети всичко написано до тук не е вярно. Не е вярно, че трафо 100кVA, в режим на празен ход генерира 1,6 кVAr. Не е вярно, че в същият момент т.е. в режим на празен ход, активните загуби ще са 160W. Ако беше вярно към инвертора ще протича обратен ток около 0.6А - 0.7А . От тук и сметките не са точни.
Относно Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия, засяга само потребители, не и производители на ел. енергия.

Да ти кажа всичко написано беше вярно ))
Перефразирал си грашно, защото не генерира , а консумира 1,6 kVAr.
За някои трансформатори е 1, за други -2, а за по широкоразпространените около 1,5 kVA.

И това изобщо не означава, че към инверторите ще тече обратен ток.
Никакъв ток няма да тече към инверторите. Това е ток, който единствено тече през първичната намотка и тази мощност остава в трансформатора - това са загуби. В предния пост мисля, че обясних подробно.
Казваш също, че тези неща за реактивната енергия важали само за П"ОТРЕБИТЕЛИ, а не за производители.
Не знам колко предварителни договори си виждал с енергото, но аз съм виждал 4 предварителни и един окончателен. Във всичките пишеше, че изискването е косинус фи да е = 1.
Това ако не е изискване за реактивната мощност и енергия ..., какво е тогава?


И забравих одеве - тези пикове, които говореше в предния пост за трансформатора наистина съществуват, но те са отделна работа. Може да се каже че траят минути, но са особено осезаеми през първите няколко десетки секунди след включването. Те се дължат на първоначалното намагнитване и освен това са с честота 100 херца. Това е втория хармоник!

Поздрави!

[lz1wvm]

С теорията за работа на празен ход по-вечето са запознати.Кажи какви са тия капацитивни загуби по кабела

[ping]

Според мене няма никакви проблеми с капацитивната реактивна енергия на кабелните трасета по две причини:

1. Всички далекопроводи по принцип са въздушни, което предполага много малък капацитет. По тези далекопроводи има много трансформатори, които обуславлят индуктивния характер на мрежата. С нашите кабели ние всъщност добавяме малко капацитет и по този начин подобряваме косинус фи на далекопровода като цяло, защото енергията ще циркулира на по-близки разстояния (между нашия кабел и близките трафопостове, а не чак до трафопоста в подстанцията). Следователно електроразпределителните предприятия имат изгода от нашите кабелни трасета.

2. Досега не съм видял предварителен договор с мерене в далечната страна. Всички меренета са в трафопоста.

Следователно капацитивната реактивна енергия на кабелните трасета отпада като проблем. Остава индуктивната реактивна енергия на трафа. Тя е по-малка, но въпреки това ще създаде проблем, ако трябва да я плащаме по скъпите цени. Към момента нищо не може да се каже. Трябва да изчакаме поне един клиент да направи такава централа и да видим какво ще се договори с ЕРП-то и какви ще са реалните загуби в пари. Чак след това ще можем да сметнем дали си струва да инвестираме в комутационно съоражение или не. Ако си струва - ами ще го добавим.

Това че ще е сложно е само технически проблем, който може да бъде разрешен. Важното е каква допълнителна инвестиция трябва да се направи и за колко време ще се изплати тази инвестиция. В момента нищо не може да се каже, защото нямаме достатъчно данни.

1. Прав си, но от части. Системата не може да се разглежда толкова едностранно. Ами в градовете колко кабели има? А за системата освен че е важно къде и как циркулрат излишно потози от рективна енергия е важно и какъв е характера и като цало, защото при индуктивен характерн на системата проблем няма , но при капацитивен - някои от централите не са устойчиви и там е много сериозно. Затова се поддържа индуктивна система и санкциите за капацитивна към потребителите са жестоки.
Но това са теми за други хора, с други приоритети.

2. Да, не са чести, пък и може би не си виждал договори на големи централи. В зависимост от случая и наличните съоръжения се подхожда по различен начин. Аз те уверяам, че има такива случаи.

Ако искаш примерно да построиш централа 5,1 MW и да я присъединиш към НЕК (а там и е мястото според наредбата за присъединяване) и мястото се намира на 1, 2, 3, 4 км от подстанция на НЕК ще ти кажа следното:
99 % гарантирам, че ще прекараш кабел 20 kV до подстанцията и меренето ще е в самата подстанция. тогава ще видиш истинското измерение на проблемите с капацитета на кабела. Ако пък не им обърнеш внимание, при пускането и експлоатирането на централата резултата ще е почти катастрофален докато не се вземат мерки, които е трябвало да се предвидят в началото.

А за трафа и неговите индуктивни загуби - няма пробем. системите за които каза че най се срещат сега са около 70 kW и траф 100 kW. и най вероятно в договора има задължение косинуса да е 1.
този тряф както казах, че има около 1,5 kVAr инд. загуби. Решението на ниско напрежение твърдо се връзва кондензаторна батерия (кондензатори) с такава мощност и това компенсира нещата.
А активните загуби които са към 150 W - забрави, нищо смислено не можеш да направип за тях. Те са само на празен ход , а при 70 kW мощност ще нараснат примерно до киловат или дори повече.

Чакай да те питам нещо извън темата:
А защо централа 70 kWp и слагате траф 100? Според мен оптималния вариант за 70 kWp e около 60 kW инвертори и тогава слагаме 63kVA.

[lz1wvm]

Точно така капацитивната съставка на реактивната енергия е опасна защото при повишаване на на консумацията на ел.енергия се повишава и напрежението но дали капацитета на подземните кабели е толкова голям.
Поздрави

[Mateev]

Ние нямаме контрол какъв траф ще сложим. Във всички предписания до момента за централи с АC мощност над 60 kW предписанието винаги е едно и също: 100 KW трафопост. А за централа 117 kWp предписанието е 160 kW. Може би има нещо, което не го знаем?

[ping]

Ние нямаме контрол какъв траф ще сложим. Във всички предписания до момента за централи с АC мощност над 60 kW предписанието винаги е едно и също: 100 KW трафопост. А за централа 117 kWp предписанието е 160 kW. Може би има нещо, което не го знаем?

Ами ти записваш в искането за проучване две неща - kWp което е само информатовно за енергото, а основното - каква мощност AC искаш.
Ако за 70 kWp поискаш мощност 60 kW - енергото ще присъединява 60, а не 70. Това ще е и максималната мощност която можеш да отдаваш.
Ако вкараш за българия за почти всяка конкретна PV система 70 kWp инвертори с обща мощност 60 kW резултата ще е по добър и ще правиш повече енергия, отколкото с инвертори 70 kW. Така хем спестяваш инверторна мощност, хем ще можеш да сложиш по малък траф, хем ще правиш повече електроенергия. А трафа по правило го прави инвеститова (ако така е в договора) и нямат основание енергото да не приемат това.

Матеев, пуснах ти един е-майл, не знам дали се инетесуваш от написаното..

[ping]

Точно така капацитивната съставка на реактивната енергия е опасна защото при повишаване на на консумацията на ел.енергия се повишава и напрежението но дали капацитета на подземните кабели е толкова голям.
Поздрави

Да, на кабелите 20 kV капацитета е толкова голям. Знам че първия сблъсък с този факт предизвиква смесени чувства и съмнение, но наистина е така.
Да вземем да публикуваме данни. Утре от офиса ще сканирам данни за конкретни кабели които в момента се ползват и продават и ще ги сложа (дано не забравя).

Поздрави!

[lz1wvm]

Данни за кабелите за съжаление нямам но 2 години работих като енергетик на възлова станция.Трасетата там не са 3-4 километра а 30-40 и не съм виждал да слагат допълнително някакъв индуктивен баласт.При ремонт на трасетата задължително се разиденяваха и заземяваха от двата края(което е нормално) и при по дългите излизаха искри при заземяването(което също беше нормално)

[ping]

Данни за кабелите за съжаление нямам но 2 години работих като енергетик на възлова станция.Трасетата там не са 3-4 километра а 30-40 и не съм виждал да слагат допълнително някакъв индуктивен баласт.При ремонт на трасетата задължително се разиденяваха и заземяваха от двата края(което е нормално) и при по дългите излизаха искри при заземяването(което също беше нормално)

Не са слагали нищо, защото е нямало нужда.
Те си имат капацитет и толкова, никой нама проблем с това. Във възловата просто сте нямали търговско мерене което да мери и реактивната енергия, в противен случай консуматора щеше да има големи глоби, или е трябвало да слага реактори при себе си за да компенсира .
Т.е. от тази възлова е нямало консуматор, на който електромера да му е при вас, пък до него кабела да е десетки километри.

[Lupus]

@ping,
За какво служи реактора?
Апропо...
Нямам спомен някъде да се слагат индуктивности за компенсация на капацитета на преносната мрежа. Обикновено се слагат кондензаторни батерии за намаляване на индуктивните токове. Ама това съм го учил в техникума преди 40 години и не твърдя, че още е валидно де....

[ping]

@ping,
За какво служи реактора?

Ами когато имаш реактивна енергия в такива размери, че трябва да я компенсираш защото иначе има глоби тогава слагаш компенсиращи устройства.
Когато товара ти е индуктиве слагаш ККУ (кондензатори) - това го знаеш.
Да , ама има случаи в които товара е цапацитивен и глобите са големи. Такива товари обикновено са свързани имено с дълги кабели 20 kV до самия консуматор, а търговския електромер е в началото на кабела. Самия твоя товар на консуматора не е капацитивен, капацитета идва от дългия кабел - хоп изниква проблема.
И какво ти остава? ами да компенсираш капацитета с индуктивност.
Тези реактори са точно това - големи бобини, които са си чисти индуктивности, индуктивни товари или както искаш ги наречи. Официалното им наименование е "реактори".

В преносната и електроразпределителните мрежи няма такива реактори , защото те не плащат глоби за извод който има капацитивен товар. Освен това за тях е по-важно какъв е общия косинус, а не по извод. Но ако ти си консуматор и след електромера имаш 5 км. кабел, според наредбата за цените ще ти спукат портфейла от глоби и нямаш избор - трябва да компенсираш.

[Lupus]

Не знам защо, но съм останал с впечатлението, че реакторите служат да ограничат токовете на късо съединение....

[ping]

Не знам защо, но съм останал с впечатлението, че реакторите служат да ограничат токовете на късо съединение....

"Има и такива, но те са друга бира както се казва
Тези за ограничаване на тока на късо съединение са със много по-малка индуктивност от тези за които ти говоря - хиляди пъти по-малка.
Те се връзват последователно на консуматорите, а компенсиращите паралелно. Освен това ограничаващите тока на късо съединение не ограничават само него , а и скоростта на нарастването му при възникване на повредата - di/dt ,,, а това помага и помага на селективността на релейните защити.

[Lupus]

.........
Те се връзват последователно на консуматорите, ...... Освен това ограничаващите тока на късо съединение не ограничават само него , а и скоростта на нарастването му при възникване на повредата - di/dt ,,, а това помага и помага на селективността на релейните защити.

Да, това имах в предвид.... За другите не съм чувал.....
Ами нека някой направи една симулация като отчете капацитетите на преносната мрежа и индуктивността на трансформатора (свързан паралелно в мрежата) и да каже коя съставна преобладава....