Miro написа:Lupus написа:... Авансовите плащания си ги има, но трябва в договорите да има клауза за "money back guaranty" при неодобрение на проекта. Защото ако приемем, че за одобрението има значение "при равни други условия

" и качеството на подготовката, то се определя предимно от работата на консултанта. Именно така има истинско поделяне на риска. Поради това е важно да се знаят мотивите за отказа. И ако те са оправдание "с международното положение и липсата на пари", тогава нито консултанта нито инвеститора носят вина. Но ако е допуснато нарушение на действащите нормативни документи и изисквания, каква е вината на инвеститора?
Не съм съгласен. Не е възможно да се докаже чия точно е вината за неодобрение на проект, особено с причините за отказ, посочени по-нагоре в тази тема. Освен това одобряването на проектите е с конкурсно начало и не е възможно консултантът да гарантира, че твоя проект ще спечели конкурса.... това дори ще е твърде съмнително и такава клауза в консултантския договор ще е нищожна.
........
Напротив! Ако мотивите са точни и аргументирани, а не изсмукани от пръстите, за да замажат истината, причините за отказ трябва да станат ясни. И тогава ще се види чия е грешката. Не съм съгласен с твърдението, че проектите са на конкурсен принцип, защото не е предварително определен броя на печелившите. Има само лимит на средствата, който позволява спечелването на проект от много хора, при спазването на определени правила. И ако един проект отпадне, поради неспазването на определени правила, а състезанието продължава това какво означава?
Miro написа:..........
Всъщност "money back" означава ли, че ако консултантът не е външен, а е наш служител, ще му искаме да ни върне заплатите за няколко месеца назад?
..........
Не, тук възложителя е работодател и разполага с цялата гама средства за поощрения и наказания - от дебели премии до глоби и уволнение за несправяне с работата.
Miro написа:.....
Има и нещо друго. В България съм забелязал, че все още не се прави разлика (масово) между полагане на труд и резултат от него. Дори в много производствени предприятия все още се плаща на зароботка, а не на време, което естествено води до лошо планиране, лошо качество, трудови злополуки и прочее.
............
Та всичко това го пиша, за да се направи разлика между положен труд и резултат. Трудът следва да се заплаща, независимо дали от резултатите....
Разлика се прави, но според вида на труда! Не може да се плаща за положен труд за интелектуална дейност, каквато определено е написването на един проект. Това би било абсурд! За положен труд се плаща там, където е кристално ясно, че винаги определено количество вложен труд води до точно дефиниран резултат. Три примера:
1.Работа на конвеер. Там нещата са така строго дефинирани, че няма мърдане. И е ясно, че ако работника е обучен, не нарушава ритъма на конвеера с бездействие и не дава брак резултата от труда му зависи само от отработеното време.
2. Работа на гише, което продава някаква стока или услуга. Момичето, което продава сандвичите в Макдонадлдс - резултата не зависи от нищо друго, освен от броя на клиентите в даден момент, ако тя си изпълнява съвестно задълженията. Мога да и плащам почасово.
3. Консултация при авокат. Отивам, казвам си казуса, разяснява ми го, плащам договорената сума или на час, ако му е такава практиката и си тръгвам. По нататък решенията вземам сам. Тук имаме интелектуален труд, но резултата не зависи от полагащия го, защото аз като потребител на резултата не съм длъжен да се съобразя с неговото мнение.
Заплащане за проект, продукт на интелектуална дейност, от който се очаква конкретен резултат на база положен труд за мен е абсурд!
И именно затова е този разговор - за гаранциите, които трябва да има инвеститора, че ще получи резултатите от проекта, за който плаща договорената цена и санкциите, които ще понесе изпълнителя, при некачествен проект и отрицателен резултат по негова вина. Защото тук можем да говорим и за неустойки за пропуснати ползи. Помислете какви загуби понася един инвеститор от вложените до реализацията средства и замразени активи, ако проекта се провали или отложи във времето до подготовката и приемането на нов проект.
Не е ли логично той да търси такива гаранции, че да сведе до минимум риска това да се случи?