Нов проект за гигантски "батерии", пълни с чакъл, може да е дълго търсеното решение на проблема за съхранение на енергията, добивана от ВЕИ и големите отклонения според климатичните условия, сезона или частта на денонощието. Иновативното решение е на инженерите от Кембридж.
"Ако свържете една такава инсталация с една вятърна ферма, можете да съхранявате непостоянно постъпващото количество генерирано електричество и след това да го подавате към мрежата плавно и регулируемо" - казва Jonathan Howes, основател на Isentropic и бивш служител на Civil Aviation Authority.
Isentopic имат претенцията, че тяхната технология може да съхранява еквивалентно количество енергия на ПАВЕЦ, но при много по-ниски разходи за изграждане на инсталациите и на много по-малка площ. Системата им се състои от два силоза, пълни с натрошен камък. С помощта на електричество се нагрява газ аргон и се компресира, след което се подава в първия силоз. Когато газът напуска тази камера, той вече е охладен до температурата на околната среда, а чакълът остава нагрят до 500 градуса по Целзий.
При постъпването си във втория силоз аргонът се разширява, като процесът напомня гигантски хладилник, в който и газът и чакълът се охлаждат до -160C. Генерираната от вятърните турбини електроенергия се трансформира в температурна разлика между двата силоза, пълни със скални материали. За да се освободи обратно тази енергия и да се подаде при необходимост към електропреносната мрежа просто се обръща цикъла, описан по-горе.
Isentropic твърдят, че ефективността на процеса е 80%, като поради ниската цена на чакъла разходите за изграждане на системата са между 10$ и 55$ на киловатчас капацитет.
Howes твърди, че енергията в горещия силоз може да се съхранява достатъчно дълго - ако има изолация, силоз с височина 50 метра и диаметър 50 метра би загубил през стените си едва половината от съхраняваната топлина за период от 3 години.
Освен това една подобна инсталация с чакъл заема 300 (!!!) пъти по-малка площ, сравнена с ПАВЕЦ със същия капацитет.
Според John Loughhead, изпълнителен директор на UK Energy Research Centre, уникалността на тази идея е в използването на изключително евтини и широко разпространени материали, с което един изключително скъп и инженерно сложен процес става едновременно лесен и евтин.
Howes в момента проектира малка пилотна инсталация с капацитет от 16MWh. Силозите за нея са с височина и диаметър от едва 7 метра. Едва ли има някакво ограничение в използването на повече такива инсталации едновременно, което би могло да доведе до капацитет от няколко гигаватчаса. Вече са стартирали и разговори с голяма електрическа компания за изграждане на система с промишлен капацитет.
Isentropic е една от 20-те стартиращи британски компании, която е избрана от британското правителство да посети силициевата долина в търсене на инвеститори.
По материали от:
http://greentech-bg.net