Какво мислите?

[Mateev]

Ами ще ти я опиша - мисля че ще си я представиш.
Нека имаме примерно 10 панела последователно - колкото и да са - все тая.
Тези панели образуват един стринг. Минуса на стринга излиза от последния 10-тия панел. Този минус от десетия панел излиза, влиза на емитера на NPN транцистор. От колектора на този ранзистор излиза минуса от стринга. Т.е. прехода колектор - емитер е вързан последователно на минуса на стринга. От +на 10 - тия панел през един резистор - в базата на този транзистор. Стойността на резистора:
R = (Um*h21/I)/(2-3), Um - номинално напрежение на модула, I - номинален ток на модул (стринг), h21 - коефициент на усилване по ток на транзистора. За да е истинска работата и да се изключат макар и малките загуби на мощност в базовата верига - сложи дарлингтон. Слага се и един малък обикновен изправителен диод последователно на базовия резистор с катода към базата. Този коефициент 2-3 ще определя колко дълбоко ще е наситен транзистора.
Ако обаче 10-тия панел е засенчен и напрежението му е 0, то транзистора ще остане запушен. Затова паралелно на колектор - емитер се слага диод, който е с катода към емитера. Това е "байпасен" диод за транзисора и блокиращ за стринга. Т.е. това си е класически блокиращ диод в минуса.
И така, в нормално работно състояние веригата минава пре наситения транзистор, а само в много рдки случаи (засенчен или повреден точно определен модул) схемата преминава в клаическия вариант с блокиращия диод.
Та общо взето това е, може да се доразвие много темата и да се търсят различни аварийни режими и това как реагира тази схема, но това няма да е от съществено значение, още повече, че при стрингове с напрежение 200 и повече волтове - на практика загубите в блокиращия диод са под 0,3% и не знам дали си заслучава работа в посока - още намаляне. Но като чисто предизвикателство си е интересно.

Поздрави!

И така, предлагам elektromer да нарисува схемата и да я публикува, за да могат всички да виждат едно и също нещо. Защото в момента мисля, че спорим по различни схеми. Нека да видим оригинала, пък тогава ще започнем обсъждането.

[Miro]

1. Според написаното и елементарни познания по електрически вериги, ти сбърка загубите в базовата верига. Загубите няма да са базовия ток, умножен по напрежението на стринга, а само по напрежението на последния модул.
Грешката ти е поне 3000%, или 30 пъти. с което загубите от 6 Вата стават 0,2 Вата. Далеч под твоя Шотки.

Чакай, че ти ме върна в първи клас. Какво е напрежението между емитера и базата на транзистора?

Минуса на стринга излиза от последния 10-тия панел. Този минус от десетия панел излиза, влиза на емитера на NPN транцистор.....
От +на 10 - тия панел през един резистор - в базата на този транзистор

По това описание съдя, че е напрежението на целия стринг минус пада на напрежението в резистора ....не виждам защо да е само на последния модул, поясни моля те.

[elektromer]

Идеята е следната - както си разбрал и както е описано веригата база е под напрежението на последния модул. Ако напрежението е примерно 20 Волта, подаваме го през резистор в баата, защото искме да протекат примерно 20 милиампера. и ако колекторния ток (тока на стринга) е примерно 1.5 А, а транзистора има коефициент на усилане 100, то той е наситен и почти няма загуби в прехода колектор - емитер.
Защо обаче ползваме като управляващо напрежението от последния модул?:
Защото загубите в базовата верига са:
U*I, в примера I е 20 милиампера, а напрежението е 20 волта, следва че са 0,4 Вата.
Ако ползвахме цялото напрежение на стринга, то тогава напрежението щеше да бъде 300 волта (примерно), тока пак щеше да си е 20 милиампера и така загубите които трябваше да разсея резистора ще са 300*0.02 = 6 Вата.

Т.е. говорим за загубите в цялта управляваща верига. Иначе непрежението между базата и емитера си е това което си го знаеш.

Ама остви това, майната и на схемата, не се занимавайте с нея.

[elektromer]

ELEKTROMER имахме и една отворена тема за светкавиците ще ти бъда благодарен ако я продължим.
Поздрави.

Ако имаш питания, или въпроси, ако мога да ти помогна с нещо -пиши ми , аз също ще ти пиша. Не знам дали се показват имейлите, но можем да си ги разменим като ми пуснеш лично съобщение.

Поздрави!

[elektromer]

И една друга работа май не може:
Този транзистор не може да служи като блок-диод при обръщане на поляритета, не и както беше описано по-горе. Емитерният преход не носи високо обратно напрежение. Но, ако бъде свързан инверсно /т.е. колекторът - на (-) на стринга, а емитерът + резистор емитер-база/ , какво става? Колекторът се включва в права посока като емитер, транзисторът се насища дълбоко, не грее и няма проблем при правилно свързване. Usat rev=>0. И то при доста висока стойност на резистора, респ. много малък ток през него.
Обръщаме поляритета, транзисторът се запушва, колекторът си държи напрежението и пак нямаме проблеми. Няма трагидии.

Абе прав си, аз също си мислех така в началото и си мислех, че схемата няма да работи добре. Бях изненадан че не е така.

Това, което писваш не става, защото коефициента на усилване в инверсен режим е под единица - нищо не се получава в такъв случай. Имено когато стринга намали напрежението и то стане по-малко, тогава транзистора минава в инверсен режим и това е достатъчно и подходящо за да не губим, и в същото време да няма проблеми. Това е блокиращото действие. 5 милиампера пуснат рок в инверсен режим, си е достатъчно блокране и не ни носи нито проблеми, нито загуби.

Тази схема за първи път е използвана от Фрониус в заветния им модел инвертор SSAB 44kW. Инвертора е за работа със стрингове АБ за резервиране на консуматори.

[Miro]

Идеята е следната - както си разбрал и както е описано веригата база е под напрежението на последния модул. Ако напрежението е примерно 20 Волта, подаваме го през резистор в баата, защото искме да протекат примерно 20 милиампера. и ако колекторния ток (тока на стринга) е примерно 1.5 А, а транзистора има коефициент на усилане 100, то той е наситен и почти няма загуби в прехода колектор - емитер.
Защо обаче ползваме като управляващо напрежението от последния модул?:
Защото загубите в базовата верига са:
U*I, в примера I е 20 милиампера, а напрежението е 20 волта, следва че са 0,4 Вата.
Ако ползвахме цялото напрежение на стринга, то тогава напрежението щеше да бъде 300 волта (примерно), тока пак щеше да си е 20 милиампера и така загубите които трябваше да разсея резистора ще са 300*0.02 = 6 Вата.

Т.е. говорим за загубите в цялта управляваща верига. Иначе непрежението между базата и емитера си е това което си го знаеш.

Ама остви това, майната и на схемата, не се занимавайте с нея.

Прав си, заблуждението ми идва от плюса в базата... аз си го представях да иде от първия, а не от 10-тия модул. Всъщност ако напрежението на един модул е 20 волта, то на стринг от 10 ще е около 200... Както и да е, явно спорът около схемата ще замре... жалко... защо хората не могат да спорят без да се обиждат...

[lz1wvm]

Ако имаш питания, или въпроси, ако мога да ти помогна с нещо -пиши ми , аз също ще ти пиша. Не знам дали се показват имейлите, но можем да си ги разменим като ми пуснеш лично съобщение.

ELEKTROMERE всички твои реплики имат двузначно тълкование аз лично за помощ към теб няма да се обърна във форума има хора с които ако споделиш мнение доста работи ще ти се изяснят поне за мен е така никога не съм мислил че моето или някое друго мнение е миродавно истината се ражда със споделяне дори и спор но не и заяждане.
Това е от мен
Поздрави

[Pyramid]

Не знам, как ще се отнесе Електромер, но при доста транзистори /измервал съм!/ коефициентът на предаване по ток даже в инверсен режим е доста над единица. Освен това, свързан в такава схема Дарлингтон с колекторно напрежение и на двата тр-ра, по-голямо от максималното в стринга, хем ще държи, хем няма да грее. А има, освен това, и едни други транзистори, като MOS с индуциран канал, IGBT-та, тиристори и т.н. Но това наистина оскъпява и усложнява, а един простичък Шотки-диод ти сваля с пъти правото напрежение. Сега, кой модул ще засенчваме и кой-не, кой ще работи в оптимален и кой-в не особено режим, все тая. Важното е, първо, да работи без да се поврежда и второ, макс.просто.

Защо ни е на баир лозе?

[mechoka]

ELEKTROMER не може един колектор на NPN транзистор да е по отрицателен от емитера и в същото време транзистора да се насища.
Поздрави.

Byrka6 priatel, kogato srrtinga otdava energiq, minusa na stringa e po otricatelen ot minusa na sistemata i e to4no taka ako slaga6 blokira6t diod v minusa.
S drugi dumi kolektora e po polojitelen, a ne po otricaterlen.
A takava shema e to4no realizirana v predlaganite ot 4e6kata firma solartex kontroleri na zariada.

[lz1wvm]

Точно така когато стринга отдава енергия товарът(инвертора) се оказва включен в колектора на транзистора а другия извод на инвертора съответно на плюса на първия панел.Получиха се недоразумения защото нямаше схема а и беше написано малко объркващо

[Pyramid]