Държавата на теория поощрява енергийната ефективност, на практика я възпрепятства с данъчната си политикацитат"Българската енергетика прилича на стария английски футбол - много тичане и малко ефективност", пошегува се преди време министърът на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков.......
Изгубени в бюрокрацията
В момента държавната политика сякаш има за цел да накаже всеки, който реши да повиши енергийната ефективност на жилището си или на предприятието си. Всяко подобрение в имотите - монтирането на климатик, смяната на дограма, изолацията на сградата, вдига, макар и с малко, данъчната им оценка. Проблем е и трудният достъп до финансиране за енергоспестяващи мерки. Желаещите да санират жилището си, например, попадат в бюрократичен лабиринт от програми, администрации и изисквания - кои от кои по-безсмислени. Така зад фасадата на всеобща подкрепа, управленски обещания и декларации за политическа воля, подплатени със солиден брой нормативни документи, вече прозира горчивата реалност. Вероятно защото санирането на сгради, подмяната на дограми и преминаването на отопление с природен газ, например, не е зрелищно като многомегаватовите соларни и вятърни паркове. Не е като да прережеш лентата на нова мощност - ТЕЦ, АЕЦ или парк за възобновяема електроенергия.
Мегавати срещу Негавати
Терминът "негават" е въведен през 1989 г. от Еймъри Ловинс. Негаватът е спестен мегават като следствие от приложени енергоспестяващи мерки. Вложеното 1 евро инвестиция в негават е равно на инвестиция от 2 евро в създаване на енергийна мощност. Така енергийната ефективност всъщност придобива статут на източник на нов енергиен ресурс. Т.е. вместо да построим нова атомна централа, например, можем да насочим тези пари към по-ефективно използване на енергията и този ресурс ще го получим чрез по-голяма ефективност. Негаватите имат своите привърженици и зараждащи се пазари, в които се търгува с "бели сертификати", сключват се "доброволни споразумения" и т.н. Засега обаче България е далеч от тези светове. Силите и волята й стигнаха само за последователната подмяна на крушките с нажежаема жичка с енергоспестяващи. А и това нямаше да направим, ако не беше натискът от Брюксел.
Поощрения и стимули за пестене на енергия реално няма. Нищо не се прави за образоване на гражданите и създаване на нагласи за енергопестене, както и за управление и менажиране на енергопотреблението. Затова пък сме свидетели на парадокси - търговците на електроенергия, например, се задължават да поощряват пестенето й от крайните клиенти - нещо напълно абсурдно, доколкото бизнесът им е да продават повече и повече киловатчасове.
В същото време домакинствата продължават да консумират около 1/5 от произведената електроенергия в България и да живеят в зле изолирани панелки. Предприятията гълтат енергия като хали. Според енергийна стратегия България смята да увеличи с 48% енергийните си мощности в следващите 10 години. Така че у нас мегаватите продължават да надвиват негаватите и няма реални изгледи това да се промени в средносрочен хоризонт
..... Интересът към европрограмите за пестене на енергия клони към нула
..... И тук високите лихви са спирачка
http://www.segabg.com/article.php?id=589708