Удар от камък НЕ МОЖЕ да предизвика пръсване на цялото стъкло. Вървете да видите тракера на Петолъчката. Падал е на земята два пъти. Острите камъни са направили дупки в стъклото на няколко модула и колегите са ги ремонтирали с епоксидна смола. Счупените клетки са ги окъсили отзад през PVC плочата. Останалата част от стъклото извън дупките е НАПЪЛНО ЗДРАВА.
Такъв модул, пръснат на 1000 парченца, е идвал при мене два пъти. И двата пъти това беше модул от централа с конструкция тип ЕДНОКРАКИ МАНТИНЕЛИ. При този тип конструкция модула лежи на два железни профила, перпендикулярни на една носеща греда тип МАНТИНЕЛА. Температурните разширения на тази греда директно ПОСУКВАТ МОДУЛА. Та аз ги видях тези модули със собствените си очи - централната част на модулите беше с 5 сантиметра по-висока от равнината на рамката. Стъклото е било жестоко огънато, за да стане на 5-сантиметрова дъга и след това да се пръсне.
Не искам да ви излъжа, но доколкото си спомням, разликата в топлинното разширение на желязото и алуминия беше някъде около 1-2 милиметра на метър за целия температурен диапазон. Допълнително тези еднокраки конструкции не могат да осигурят достатъчна коравина на целия ред и при силен вятър модулите по реда сигурно се сгъват и вибрират. Този ефект пък съм го наблюдавал на плочата на тракера DEGER TRACKER 5000NТ. Въпреки че е хоризонтална, при силен вятър се сгъва на синусоида и се тресе жестоко, с амплитуда по периферията 15-20 сантиметра. От гледна точка на стъклото на модула, това са жестоки огъвания.