Проблемът с ВЕИ-ата ще се решава с данък, такса или глоба за неспазени графици
Държавата търсела начин да не събори системата, но и да не удари инвеститорите или бита
Обсъждат се редица варианти за решаване на проблемите с бума на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) и отражението им върху цената тока, увериха от Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ). Сред тях са както въвеждане на данък на ВЕИ-централите, така и такса за достъп до мрежата или включването на тези електроцентрали в балансиращи групи за търговия с електроенергия и задължаването им да подават дневни графици за производство, които ако не бъдат спазвани, ще им се налагат санкции под формата на намалени цени за подадената в мрежата енергия.
До идната сряда окончателното решение трябва да е готово и да бъде внесено в Министерския съвет като конкретни предложения за промяна в законите за енергетиката и за енергията от възобновяеми източници. Това каза пред журналисти във вторник зам.-министърът на икономиката и енергетиката Иван Айолов, който участва на мястото на поканения министър Драгомир Стойнев в Четвъртата регионална енергийна конференция на Българския енергиен и минен форум, посветена на развитието и интеграцията на енергийните пазари.
На форума не се появи и премиерът Пламен Орешарски, макар че според предварително разпратената програма трябваше да участва. Той бе отменен от заместника си Даниела Бобева.
Айолов каза, че се търси балансирано технико-икономическо решение за изход от сегашното тревожно състояние на енергетиката, което е предизвикано от съвпадение на пика на икономическата криза и бума на ВЕИ в страната. Целта е да не бъдат съборени системата, инвеститорите и доходите на домакинствата, коментира Айолов. "Мислим в момента така, че хем да мине, хем да не засегнем интересите на тези инвеститори, защото те са тръгнали при едни условия и сега в процеса - хоп, сменяват се нещата...", посочи той.
Зам.-министърът се въздържа да коментира предложението на шефа на "Българския енергиен холдинг" Бисер Боев за облагане с 30 процента на приходите от продажбата на произведен от слънчевите централи ток, но посочи, че такива налози има в редица страни, а в Чехия дори този данък бил потвърден от Конституционния съд.
Айолов не се ангажира дали ще има данък върху приходите на ВЕИ-централите. Другият вариант е да се въведе такса за достъпа им до електропреносната и електроразпределителната мрежи, какъвто опит направи Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) през септември 2012 г., въвеждайки временни тарифи за достъп до мрежата. Те обаче бяха оспорени от инвеститорите като определени наизуст от регулатора. Върховният административен съд отмени редица от компонентите в тази такси като нереални и сега електроразпределителните дружества и държавния електропреносен оператор ще трябва да връщат част от събраните 150 млн. лв. от тези такси за достъп до мрежата.
От думите на зам.-министъра стана ясно, че най-вероятно ВЕИ-ата ще бъдат задължени да се включат в подготвяните балансиращи групи на пазара на електроенергия. Производителите, участващи в тези групи, ще трябва да подават заявки до "Електроенергийния системен оператор" (ЕСО) за количеството енергия, което ще произведат за мрежата, а предприятията – за количествата, които искат да ползват. Така ЕСО ще балансира натоварването на мрежата по-оптимално, а онези участници в групата, които не са си направили сметката на потреблението или производството, ще търпят санкции.
"Като произведеш повече и тя не е нужна на системата, получаваш по-малко пари. Говорим за балансиращи групи и когато има недостиг на енергия и не могат да се оправят в групата, ще купят по-скъпа енергия", обясни Айолов. Той допълни, че с ДКЕВР активно се работи за развитието на балансиращия пазар на ток.
Ограничаващите мерки за ВЕИ се налагат, защото от 2009 г. до края на 2012 г. инсталираните мощности от ВЕИ са нараснали от 341 МВ до 1651 МВ, от които 675 МВ са вятърни централи, а 976 МВ – слънчевите. Само през първото тримесечие на 2013 г. има ръст от 52 на сто при производството на ток от ВЕИ, сочи статистиката, предоставена от Айолов. По думите му това довело до технически и икономически дисбаланс в системата.
"Стигна се дотам да регулираме ядрен реактор, а ТЕЦ-овете да работят само сутрин и вечер. Тази непредсказуемост (на производството от ВЕИ – бел. авт.) води до големи разходи в енергийната система, запалването на един блок на въглища струва 60 хил. лв.", коментира още зам.-министърът. По думите му, ако не се вземат мерки, проблемът с балансирането на тока, произведен по екологичен начин, ще се задълбочи, тъй като през 2015 г. ще трябва да излязат от експлоатация 1770 МВ мощности от базовите ТЕЦ-ове във Варна, Русе и Бобов дол заради изискванията на Европейската комисия за покриване на екостандартите за опазване на въздуха.
Вицепремиерът по икономически въпроси Даниела Бобева, която пък замени премиера Пламен Орешарски като патрон на конференцията, коментира пред участниците, че българската енергетика все още е на критичен етап от развитието си заради "сериозните политически грешки и недобре направени сметки" досега.
"С последните решения само потушихме пожарите в енергетиката, но трябва дългосрочна стратегия за развитието й", каза тя и припомни, че парламентът възложи на енергийния министър Стойнев да изготви проект за нова енергийна стратегия на страната. Бобева коментира, че за да се реши кризата е енергетиката " важно да има хармония отвън и отвътре за вижданията" за развитието й. По думите й за създаването на новата енергийна стратегия ще се търси и международна експертна помощ, а за целта вече била създадена работна група. Не стана ясно обаче кой влиза в тази група и доколко представени са браншовите и потребителските организации или е чисто ведомствена.
Инге Барнертс от генералната дирекция "Енергетика" на Европейската комисия обърна внимание, че една държава, преди да реши на какви технологии да заложи, за да развива енергетиката си, трябва да си отговори какви са нейните енергийни нужди. България може да изнася своята електроенергия, произведена от слънчеви и вятърни централи, добави Барнертс.
Тя подчерта, че енергийната ефективност осигурява най-голяма независимост от ръста на цените на енергийните ресурси и влиянията на явления като финансова криза и инциденти като ядрената авария във "Фукушима". Барнертс цитира изчисления, според които ако се постигне европейската цел за намаляване на енергийното потребление с 20 процента до 2020 г. ще се икономисат 2.6 млрд. барела горива, което се равнява на 193 млрд. евро, което пък представлява брутният вътрешен продукт на Финландия.
http://www.mediapool.bg/problemat-s-vei-ata-shte-se-reshava-s-danak-taksa-ili-globa-za-nespazeni-grafitsi-news212031.html