Публикации в пресата

[topsolar]

За производителите на зелена енергия годината не започва приятно, след като парламентът въведе 20% такса върху приходите на слънчевите и вятърните централи. За последствията от мярката и за глобалните тенденции в сектора разговаряме с Карстен Щанг, директор по проектно финансиране за Европа в Renesola. Компанията е вторият най-голям производител на силициеви подложки в Китай, но освен там има производства в Южна Корея, Индия, Полша и Южна Африка. В понеделник от нея съобщиха, че ще доставят панели с общо 420 мегавата мощност за клиенти в Япония, което е най-голямата й поръчка в страната. В България фирмата притежава два слънчеви парка с обща мощност 9.7 MW.

Какви са предвикителствата пред възобновяемата енергия в Европа през 2014 г.?
- Ключовото предизвикателство е правителствата и хората да разберат, че възобновяемата енергия не е технология, която изисква силно субсидиране. Ако се приложи както трябва, технологията е рентабилна и може да се конкурира със съществуващите технологии и изкопаемите горива. Ако се вземат предвид външните разходи, които тези горива предизвикват, възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) са конкурентни. В миналото подкрепата за ВЕИ разчиташе на преференциални цени или други механизми, които гарантираха, че всеки произведен киловатчас от ВЕИ ще генерира приход, който покрива направената инвестиция. Без това никой бизнес не може да работи. Правителствата не отчетоха коя технология би била най-подходяща за техните нужди, а те зависят от релефа, местоположението, търсенето на електроенергия, структурата на енергийния пазар и играчите в него. Европейският съюз се опитва да постигне либерализация на енергийните пазари, правителствата във всяка държава членка се движат в тази посока. Ако пазарът е либерализиран, ще бъде по-лесно за възобновяемите източници да задържат определен пазарен дял. Основната подкрепа, която е нужна, е правна и техническа, а не толкова търговска. ВЕИ трябва да останат приоритетни.

Имате предвид от гледна точка на стабилна политическа рамка?
- Не. Когато един киловатчас енергия е произведен от ВЕИ, той трябва да влезе в мрежата. Ако има голямо слънцегреене или силен вятър, грешно е да се изключват тези електроцентрали. Трябва например да се изключат газовите централи. ВЕИ са непостоянни и когато се появи твърде много енергия от тях, мрежовите оператори и доставчиците на ток искат да я ограничат. Но на това може да се противодейства с изключване на други мощности. ВЕИ трябва да имат приоритет в микса, иначе е невъзможно да се изчисли колко енергия зелените централи биха могли да продадат. Не знаем по кое време през годината колко енергия може да бъде изключена.

Съществува и друго мнение – ако се даде приоритет на ВЕИ, ще спрат конвенционални мощности на въглища и газ, от мрежата се изважда евтина енергия...
- Не е вярно. Премахва се енергия, която не е нужна. Разбира се, ако правителството иска да се използва много изкопаеми горива, всичко останало е на втори план. Стратегията на ЕС е за преход към ВЕИ, за да намалим увреждането на околната среда. Преходът може да се случи, ако хората се принудени да използват ВЕИ. Регулаторната рамка трябва да се оптимизира така, че възобновяемата енергия да е по-евтина от конвенционалната. В САЩ работи чудесна система, основана на обратното наддаване (производителите се конкурират да продадат най-евтина енергия на мрежовата компания – б.а.). В някои части на Калифорния и Аризона соларната енергия вече е по-евтина от тази, произведена от газ или въглища.
Другите източници са силно субсидирани. Държавите купуват въглища, газ и други горива на по-ниски цени от пазарните. Правителства дават гаранции за финансирането на такива централи. Често правителствата са съинвеститори в ремонти и разширение на мрежата, където тези централи ще работят. Всички това ще продължи да прави въглищата и газа по-евтини.
Нужна е и либерализация на електроенергийните пазари – да се облекчи трансграничната търговия с електричество, да се облекчат инвестиции в централи на основата на двустранни договори и да се подсилят преносните мрежи. Голяма част от електричеството от ВЕИ се произвежда по крайбрежията на Европа, но то не може да бъде пренесено до други места, защото мрежите са твърде слаби. Изграждането на преносни мрежи ще бъде много важно. През лятото слънцето в България изгрява с около час и половина по-рано, отколкото във Франкфурт, където живея. Когато хората във Франкфурт се събудят, за да си направят кафе и да си вземат душ, това може да се случи с вода, която е подгрята от слънчевата електроенергия от България. А когато в България хората приготвят храната си за вечеря, това може да става с ток от слънчева енергия от Югозападна Испания. Но в момента електричеството не може да премине тези разстояния – хората не могат да го изтъргуват, а и не съществуват нужните мрежи. Изграждането им ще осигури по-голям пазар и за конвеционалната енергия.

Наскоро в България беше въведена такса върху приходите на фотоволтаични и вятърни централи. Какво ще бъде въздействието й върху ВЕИ сектора в България?
- Българското правителство в един момент е фиксирало преференциалните цени, по които централите продават енергия. То може да е дало грешните стимули, но сега се опитва да поправи грешката на гърба на някой друг. Това е случаят във всички страни, където подобно мислене се прилага. Мярката е ретроактивна, защото влияе на инвестиция отпреди една или две години. Това не е било предвидено от производителите и те ще търпят загуби. Всяко ретроактивно действие, което прави инвестициите губещи, няма да увеличи желанието на българските и международните инвеститори в бъдеще да вложат пари в страната. За тези, които вече са инвестирали, това е огромна финансова вреда. Не съм запознат с юридическите детайли при изработването на таксата, но съм сигурен, че тя не само ще е противоконституционна, но е в разрез с договора за Енергийната харта. Ако правителството въведе такса за нови централи, т.е. инвестицията все още не се е състояла, това е окей, защото хората, които планират инвестиции, могат да изчислят тези такси.

Как тогава трябва да се реши разминаването между преференциалните тарифи и цените на тока? Да, правителството и регулаторът са определили цените, но има голямо обществено недоволство от тази политика. Хората чувстват, че мнението им не е било отчетено.
- Ако в системата има загуби заради скъпата възобновяема енергия и малкото пари, събрани от енергийните потребители, тогава има само един начин за промяна – да се видят договорите и да се променят цените. С преминаването от конвенционални към възобноявеми източници разходите и цените на енергията растат, защото електричеството става "по-добро", т.е. то не води до повече въглероден диоксид или други парникови емисии и не уврежда здравето на хората, живееещи в близост до инсталациите. В един момент правителството е решило да се купува по-скъпа, но природосъобразна енергия. Ако това увеличение на разходите не се отрази в общите ценови нива, тогава вероятно операторът на преносната мрежа ще отчете загуби. Във всички останали държави от ЕС сметката се плаща от потребителя на ток, защото в крайна сметка той се ползва от предимствата на зелената енергия – по-малко замърсяване и увреждане на околната среда. Или правителството, или купувачите на електроенергия трябва да покрият разминаването между цените.

Представители на сектора се опасяват, че ще се стигне до фалити заради таксата. Какво е вашето мнение?
- Не се опасявам, сигурен съм, че ще има фалити в сектора. Щети ще понесат български банки, участвали във финансирането, и доставчици, изградили и поддържали инсталациите. Това може да бъде избегнато чрез премахване на таксата. Когато маржът на печалбата изчезне, централите ще започнат да трупат загуби. Никоя от централите не е толкова здрава и печеливша, за да издържа на мащаба на промените, които настъпват. Но не е само таксата. Мрежовите оператори имат възможността да ограничат енергията от ВЕИ централите. Ефектите се натрупват и ограничават приходите. България няма да може постигне целта си в ЕС за възобновяема енергия. Държавата ще плаща зелената енергия след 15 години по днешните цени, т.е. потребителите могат да са сигурни, че цените ще са стабилни.

Ако централите на Renesola в страната започнат да трупат загуби, ще напуснете ли българския пазар?
- Мога само да кажа, че решихме да не правим нови инвестиции в България, въпреки че може да е привлекателно да се инвестира дори при сегашните много ниски преференциални тарифи. В момента тарифите са около една трета от размера им преди няколко години. Това би било рентабилен бизнес за нас, но тъй като правителството внася несигурност, бизнес моделът не е устойчив. По-рано дори обмисляхме да изградим фабрика за модули, защото в страната има добри професионалисти и много способни компании. Няма да го направим, защото се страхуваме, че някой може да сложи ръка в джоба ни.

Какви други тенденции на фотоволтаичния пазар може да наблюдаваме през 2014 г.?
- Очаквам през годината цената на инвестициите и технологиите да се стабилизира, т.е. ако въобще има някакво намаление на инвестиционните разходи, то ще е минимално. Това е добре, защото ако някой започне проект, който възнамерява да завърши до една година, ще знае колко ще му струва.

http://www.capital.bg/politika_i_ikonom ... -chistata/

[sunny_boy-2]

София. Министерски съвет ще проведе първото си редовно заседание за 2014 година. На него кабинетът ще гласува проект на решение за одобряване проект на Закон за изменение на Закона за енергията от възобновяеми източници. Очаква се правителството да обсъди проект на решение за одобряване на проект на Закон за допълнение на Закона за насърчаване на заетостта. Кабинетът ще гласува проект на постановление за изменение на Наредбата за заплатите на служителите в държавната админситрация, приета с постановление №129 на Министерския съвет от 2012 г.
Заседанието на правителството ще се проведе от 10.00 часа.

© 2014 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!




http://www.focus-news.net/news/2014/01/08/1868122/ministerski-savet-shte-provede-parvoto-si-redovno-zasedanie-za-2014-godina.html


До кога, колко пъти ще го променяте този закон??? Първото заседание на министерски съвет, това ли е най-важното и най-спешното или това пише в тефтерчето -да се удари веи сектора.

[petyostoev]

"България с рекорден дял на зелената енергия"
http://www.capital.bg/politika_i_ikonom ... mail_press

[topsolar]

Данъчен сблъсъкНовият данък върху приходите от ВЕИ е пример как държавата използва неправилно инструментите на данъчната политика
Симеон Стойчев | Schoenherr
Препоръчване (5) LinkedInTwitterИзпращане по emailEmail
Илюстрация
[Shutterstock]

[Shutterstock]
Смаляване
Още по темата
Реформи с изтекла давност
Законопроектът за изменение на Закона за задълженията и договорите има редица недостатъци, които могат да компрометират целите, които се поставят с реформата
24 ное 2013
Права под обсада
Осъждане за вреди на участници в студентския протест би било истински юридически подвиг.
5 ное 2013
(Х)ипоте(ти)чни неволи
Законодателните реформи на ипотечните кредити ще създадат излишен правен риск за кредитните институции
8 сеп 2013
Тиха национализация
Законът позволява отчуждаването на частни имоти за държавни нужди да става, без да са уведомени лично засегнатите собственици
9 юни 2013
В настоящата ситуация Конституционният съд е единственият, които може да предотврати лавината от искове за обезщетения срещу българската държава, които новият ВЕИ данък ще предизвика пред международните съдилища.С приемането на новия 20-процентен данък върху приходите на производителите на електроенергия от възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) вятър и слънце българското Народно събрание с един ход успя да наруши българската конституция, правото на ЕС, Конвенцията за защита правата на човека (Конвенцията) и редица други международни актове, по които България е страна. Създаването на "токсична" среда за тези инвестиции не беше аргументирано и оправдано както от политическа, така и от икономическа гледна точка, и изпрати лош сигнал към инвеститорите във всички останали сектори.

Сега на ход е българският Конституционен съд, който, ако бъде сезиран, трябва да даде отговор на въпроса дали българският парламент има неограничени и неконтролируеми правомощия да въвежда такива данъчни режими, каквито намери за добре. При приемане на евентуалното си решение Конституционният съд ще основе своето решение както на българската конституция, така и на Конвенцията, която е пряко приложимо право и е част от българското законодателство. Богатата практика на Съда в Страсбург по Конвенцията по данъчноправни въпроси, която варира от възстановяване на ДДС във връзка с правото на собственост [S.A. Dangeville v. France (36677/97)] до провеждане на данъчни ревизии във връзка с правото на справедлив процес [Andre and another v. France (18603/03)], ще бъде солидна основа за бъдещото решение на българския Конституционен съд.

Приложими принципи на Конвенцията

Приложимостта на Конвенцията към данъчните режими е изведена в съдебната практиката на Съда в Страсбург преди почти тридесет години. В решението Svesnka Managementgruppen AB v Sweden (App. 11036/84) съдът постановява, че държавите имат широка свобода на преценка по отношение на техните данъчни режими, но те в изключителни случаи биха могли да са в нарушение на разпоредбите на Конвенцията. Това е така, ако данъчните режими не преследват легитимни цели, не са пропорционални и обосновани или представляват злоупотреба на държавата с нейните правомощия да определя данъчните режими. Според съда такива данъчни мерки могат да нарушат правото на собственост, защитено по чл. 1 от Протокол 1 от Конвенцията.

В решението Darby v. Sweden (11581/85) Съдът прилага чл. 14 от Конвенцията (забрана за дискриминация) във връзка с чл. 1 от Протокол 1 по отношение на дискриминационен данъчен режим. Съдът подчертава, че налице е забранено дискриминационно третиране, ако няма "обективно и разумно основание" за това.

По постановеното тази година решение по N.K.M. v. Hungary (App. 66529/11) съдът обобщава своята практика и въз основа на нея осъжда Унгария да заплати обезщетение на държавната служителка N.K.M. заради облагането й с несправедливи, прекомерни, непропорционални и дискриминационни данъци.

Фактите по казуса са изключително сходни с режима на приетия нов данък върху приходите на засегнатите производители на електроенергия от ВЕИ. През ноември 2010 г. унгарският парламент приема нов данък, чиято цел е да предпази бюджета във време на икономическа криза от прекомерни обезщетения на чиновници в случай на съкращаване. Размерът на данъка е 98% върху сумите на обезщетенията, които надхвърлят 3.5 млн. унгарски форинта. Данъкът е дължим само от някои държавни служители и се удържа пряко от държавната институция, която дължи обезщетението. В конкретния случай на N.K.M. при налагането на данъка общото данъчно бреме върху засегнатото лице е приблизително равно на 52% от цялото обезщетение при съкращаване. Това надвишава няколко пъти обикновения данък върху доходите на физическите лица. Съдът в Страсбург приема, че налагането на прекомерно данъчно бреме или финансовото дестабилизиране на дадено лице посредством налагане на данъци противоречи на Конвенцията. В коректния случай е налице нарушение на принципа на пропорционалност и на забраната за дискриминация, защото засегнатото лице е понесло "индивидуална и прекомерна тежест", при условие че редица други служители в сходно положение в публичния и частния сектор не са засегнати от такива мерки и тяхното данъчно облагане е в пъти по малко.

Приложение на Конвенцията към българския данъчен режим

Законодателят квалифицира като "такса" фискалната мярка срещу ВЕИ производителите. При липса на насрещна публично услуга, за която да е дължима въпросната "такса", по своето правно естество тази фискална мярка следва да се квалифицира като пряк пропорционален данък. Данъкът е намеса в правото на собственост на засегнатите лицата, като ги лишава от 20% от дължимите вземания по добросъвестно сключените договорите за изкупуване на електроенергия.

Така приетият закон нарушава редица изисквания, въведени в горепосочената практика на Съда в Страсбург. На първо място, законът е приет при липса на ясни и точни мотиви, представени от вносителите, което е нарушение за изискването на легитимни цели. В допълнение дебатите и изказванията на депутатите и министрите, подкрепящи законопроекта, съдържат противоречиви и взаимоизключващи се тези. Второ, законовите изменения са непропорционални, защото възлагат "индивидуална и прекомерна тежест" и съществено дестабилизират финансовото състояние на ограничена група лица. Налагането на този данък реално е равнозначно на лишаване на производителите от повече от 85% от печалбата по досегашния режим и дори докарването им до състояние на фалит. На трето място, ставката е дискриминационна, защото надвишава в пъти ставките, приложими за останалите участници на същия пазар. Законодателят не е обосновал "обективно и разумно основание" за различното третиране на лицата. На четвърто място, засегнатите лица добросъвестно са разчитали на установите условия на пазара и настоящата промяна нарушава техните легитимни очаквания. Те няма как реално да се адаптират към изменения режим поради строгите регулации и ценови контрол в сектора.

И в заключение

Въведеният нов данък е пример как с инструментите на данъчната политика не се преследват присъщите за нея цели по събиране на постъпления във фиска, а се цели промяна на вече установени условия в строго регулирания пазар на електроенергия. В настоящата ситуация Конституционният съд е единственият, които може навременно да предпази българския данъкоплатец от лавината от искове за обезщетения срещу българската държава, които новият данък ще предизвика пред международните съдилища. Отмяната на въведения данък би бил положителен сигнал към международните инвеститори за утвърждаването на правовата държава в България и доказателство, че Конвенцията е ефективен инструмент за защита на инвеститорите в Източна Европа. Колкото по-скоро това стане, толкова по-малки вреди ще има за българската икономика и инвестиции и в крайна сметка за българските граждани.

http://www.capital.bg/biznes/vunshni_an ... n_sblusuk/

[Петков]

Сега на ход е българският Конституционен съд, който, ако бъде сезиран. Г-н Плевнелиев нали щеше да го сезира?

Данъчен сблъсъкНовият данък върху приходите от ВЕИ е пример как държавата използва неправилно инструментите на данъчната политика
Симеон Стойчев | Schoenherr
Препоръчване (5) LinkedInTwitterИзпращане по emailEmail
Илюстрация
[Shutterstock]

[Shutterstock]
Смаляване
Още по темата
Реформи с изтекла давност
Законопроектът за изменение на Закона за задълженията и договорите има редица недостатъци, които могат да компрометират целите, които се поставят с реформата
24 ное 2013
Права под обсада
Осъждане за вреди на участници в студентския протест би било истински юридически подвиг.
5 ное 2013
(Х)ипоте(ти)чни неволи
Законодателните реформи на ипотечните кредити ще създадат излишен правен риск за кредитните институции
8 сеп 2013
Тиха национализация
Законът позволява отчуждаването на частни имоти за държавни нужди да става, без да са уведомени лично засегнатите собственици
9 юни 2013
В настоящата ситуация Конституционният съд е единственият, които може да предотврати лавината от искове за обезщетения срещу българската държава, които новият ВЕИ данък ще предизвика пред международните съдилища.С приемането на новия 20-процентен данък върху приходите на производителите на електроенергия от възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) вятър и слънце българското Народно събрание с един ход успя да наруши българската конституция, правото на ЕС, Конвенцията за защита правата на човека (Конвенцията) и редица други международни актове, по които България е страна. Създаването на "токсична" среда за тези инвестиции не беше аргументирано и оправдано както от политическа, така и от икономическа гледна точка, и изпрати лош сигнал към инвеститорите във всички останали сектори.

Сега на ход е българският Конституционен съд, който, ако бъде сезиран, трябва да даде отговор на въпроса дали българският парламент има неограничени и неконтролируеми правомощия да въвежда такива данъчни режими, каквито намери за добре. При приемане на евентуалното си решение Конституционният съд ще основе своето решение както на българската конституция, така и на Конвенцията, която е пряко приложимо право и е част от българското законодателство. Богатата практика на Съда в Страсбург по Конвенцията по данъчноправни въпроси, която варира от възстановяване на ДДС във връзка с правото на собственост [S.A. Dangeville v. France (36677/97)] до провеждане на данъчни ревизии във връзка с правото на справедлив процес [Andre and another v. France (18603/03)], ще бъде солидна основа за бъдещото решение на българския Конституционен съд.

Приложими принципи на Конвенцията

Приложимостта на Конвенцията към данъчните режими е изведена в съдебната практиката на Съда в Страсбург преди почти тридесет години. В решението Svesnka Managementgruppen AB v Sweden (App. 11036/84) съдът постановява, че държавите имат широка свобода на преценка по отношение на техните данъчни режими, но те в изключителни случаи биха могли да са в нарушение на разпоредбите на Конвенцията. Това е така, ако данъчните режими не преследват легитимни цели, не са пропорционални и обосновани или представляват злоупотреба на държавата с нейните правомощия да определя данъчните режими. Според съда такива данъчни мерки могат да нарушат правото на собственост, защитено по чл. 1 от Протокол 1 от Конвенцията.

В решението Darby v. Sweden (11581/85) Съдът прилага чл. 14 от Конвенцията (забрана за дискриминация) във връзка с чл. 1 от Протокол 1 по отношение на дискриминационен данъчен режим. Съдът подчертава, че налице е забранено дискриминационно третиране, ако няма "обективно и разумно основание" за това.

По постановеното тази година решение по N.K.M. v. Hungary (App. 66529/11) съдът обобщава своята практика и въз основа на нея осъжда Унгария да заплати обезщетение на държавната служителка N.K.M. заради облагането й с несправедливи, прекомерни, непропорционални и дискриминационни данъци.

Фактите по казуса са изключително сходни с режима на приетия нов данък върху приходите на засегнатите производители на електроенергия от ВЕИ. През ноември 2010 г. унгарският парламент приема нов данък, чиято цел е да предпази бюджета във време на икономическа криза от прекомерни обезщетения на чиновници в случай на съкращаване. Размерът на данъка е 98% върху сумите на обезщетенията, които надхвърлят 3.5 млн. унгарски форинта. Данъкът е дължим само от някои държавни служители и се удържа пряко от държавната институция, която дължи обезщетението. В конкретния случай на N.K.M. при налагането на данъка общото данъчно бреме върху засегнатото лице е приблизително равно на 52% от цялото обезщетение при съкращаване. Това надвишава няколко пъти обикновения данък върху доходите на физическите лица. Съдът в Страсбург приема, че налагането на прекомерно данъчно бреме или финансовото дестабилизиране на дадено лице посредством налагане на данъци противоречи на Конвенцията. В коректния случай е налице нарушение на принципа на пропорционалност и на забраната за дискриминация, защото засегнатото лице е понесло "индивидуална и прекомерна тежест", при условие че редица други служители в сходно положение в публичния и частния сектор не са засегнати от такива мерки и тяхното данъчно облагане е в пъти по малко.

Приложение на Конвенцията към българския данъчен режим

Законодателят квалифицира като "такса" фискалната мярка срещу ВЕИ производителите. При липса на насрещна публично услуга, за която да е дължима въпросната "такса", по своето правно естество тази фискална мярка следва да се квалифицира като пряк пропорционален данък. Данъкът е намеса в правото на собственост на засегнатите лицата, като ги лишава от 20% от дължимите вземания по добросъвестно сключените договорите за изкупуване на електроенергия.

Така приетият закон нарушава редица изисквания, въведени в горепосочената практика на Съда в Страсбург. На първо място, законът е приет при липса на ясни и точни мотиви, представени от вносителите, което е нарушение за изискването на легитимни цели. В допълнение дебатите и изказванията на депутатите и министрите, подкрепящи законопроекта, съдържат противоречиви и взаимоизключващи се тези. Второ, законовите изменения са непропорционални, защото възлагат "индивидуална и прекомерна тежест" и съществено дестабилизират финансовото състояние на ограничена група лица. Налагането на този данък реално е равнозначно на лишаване на производителите от повече от 85% от печалбата по досегашния режим и дори докарването им до състояние на фалит. На трето място, ставката е дискриминационна, защото надвишава в пъти ставките, приложими за останалите участници на същия пазар. Законодателят не е обосновал "обективно и разумно основание" за различното третиране на лицата. На четвърто място, засегнатите лица добросъвестно са разчитали на установите условия на пазара и настоящата промяна нарушава техните легитимни очаквания. Те няма как реално да се адаптират към изменения режим поради строгите регулации и ценови контрол в сектора.

И в заключение

Въведеният нов данък е пример как с инструментите на данъчната политика не се преследват присъщите за нея цели по събиране на постъпления във фиска, а се цели промяна на вече установени условия в строго регулирания пазар на електроенергия. В настоящата ситуация Конституционният съд е единственият, които може навременно да предпази българския данъкоплатец от лавината от искове за обезщетения срещу българската държава, които новият данък ще предизвика пред международните съдилища. Отмяната на въведения данък би бил положителен сигнал към международните инвеститори за утвърждаването на правовата държава в България и доказателство, че Конвенцията е ефективен инструмент за защита на инвеститорите в Източна Европа. Колкото по-скоро това стане, толкова по-малки вреди ще има за българската икономика и инвестиции и в крайна сметка за българските граждани.

http://www.capital.bg/biznes/vunshni_an ... n_sblusuk/

[petyostoev]

"София диша 8 пъти по-мръсен въздух заради мъглата"
http://www.segabg.com/article.php?id=681193

"София строи „зелен град” на 93 декара"
http://monitor.bg/article?id=414100

[Joro762]

"София диша 8 пъти по-мръсен въздух заради мъглата"
http://www.segabg.com/article.php?id=681193

"София строи „зелен град” на 93 декара"
http://monitor.bg/article?id=414100

Петьо а ние какво да кажем като ни дават като втори най замърсен град в Европа след Милано ?Изтровиха ни !

[petyostoev]

Жорка какво да ти кажа,София иска да се поправи,както пише във втората статия.Както и всички ние ентусиасти,като се опитваме да правим централки,нооооо Държавата все ще измисли някоя секира да ни попари ентусиазма.

[KD Solar]

"
"София строи „зелен град” на 93 декара"
http://monitor.bg/article?id=414100

Едно добро, но трудно осъществимо пожелание.

"Очаква се там да живеят хора на възраст 25 – 35 г." - - Ако не го осъществят до 2 години, за мен ще е късно.

На времето и плавателен канал са били почнали да строят около София - на места още личи проекта от Софийска Венеция.

Но да поживеем и ще видим - може пък и да стане.
Кой преди 20г. е очаквал, че в откъснатия, без удобен градски транспорт и граничещ с Околовръстното шосе столичен квартал Младост 4 ще се изгради Бизнес Парк.

[Vandal]

В екоселището ще е разрешено само движение на електромобили и велосипеди.

И мангали с каруци Все пак и те са ЕКО
Краси,
Ти може и да се класираш ама аз дъртия какво да кажа.
Дискриминация

[BulSpace]

Колеги, предстои работна среща за търговията с квоти за емисии на парникови газове, които ние ЛОШИТЕ ВЕИ-ХОРА генерираме и държавата ги продава без да обяснява на обществото....

http://ecology-bulgaria.com/statiadetails.aspx?id=1454

Предлагам БСА да изпрати представител там и после да напише информация до членовете си и медиите за дискусията там...

[petyostoev]

"Дран, дран, недодран ... електроенергиен сектор"
http://ime.bg/bg/articles/dran-dran-ned ... en-sektor/

"БЕХ регистрира дружество "Българска независима енергийна борса""
http://www.vesti.bg/pari/biznes/beh-reg ... sa-6002667

[sunny_boy-2]

София /КРОСС/ Президентът Росен Плевнелиев сезира Конституционния съд с искане да бъде обявена за противоконституционна въведената от 1 януари 2014 г. такса за производство на вятърна и слънчева енергия.
Държавният глава счита, че приетите с гласуването на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г. разпоредби в Закона за енергията от възобновяеми източници, с които се въвежда таксата, са в противоречие с основните конституционни принципи на правовата държава и свободната стопанска инициатива.
Член 19, ал. 2 от Конституцията гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност. Според президентa Росен Плевнелиев въвеждането на такса само за производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия създава различни правни условия за стопанска дейност и неравно третиране. Не се предвижда да плащат такава такса нито другите производители на енергия от възобновяеми източници - напр. водноелектрическа енергия, биомаса, нито останалите стопанските субекти, от които държавата изкупува електроенергия на преференциални цени - произведената по високоефективен комбиниран начин електроенергия от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия.
В Конституцията се посочва, че инвестициите и стопанската дейност на български и чуждестранни граждани и юридически лица се закрилят от закона. Стопанската инициатива може да се разгърне само при законова сигурност за правните субекти при осъществяване на дейността им.
Правовата държава означава правна сигурност и предвидимост. Това е предпоставка за привличане на инвестициите. Правната несигурност създава риск не само да няма нови инвестиции в страната ни, но и да загубим вече осъществени инвестиции и работни места. Стабилните инвестиции и икономическият растеж, а не популисткото и административно-командно намаление на цените на електроенергията, създават заетост и повишават доходите на гражданите.
Законодателният процес за промяна на нормативен акт трябва да става при зачитане на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност, установени в чл. 26, ал. 1 от Закона за нормативните актове. В случая не е спазен нито един от тези принципи. При протеклата законодателна процедура не стават ясни причините, които налагат приемането на промените в Закона за енергията от възобновяеми източници, целите, които се поставят, очакваните резултати от прилагането, а не само очакваните постъпления в приходната част на бюджета. Липсва и анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Мотивираността на законодателните промени в съответствие с установените критерии в Закона за нормативните актове е предпоставка за правна сигурност и стабилност.
В мотивите на свое Решение № 10 от 2009 г. Конституционният съд посочва, че законодателят може да преценява дали и какви условия да включва в приеманите от него закони, с които регулира съответни обществени отношения, но като се съобразява с духа и разпоредбите на Конституцията и на Закона за нормативните актове.
В свое Решение № 4 от 2013 г. Конституционният съд се е произнесъл, че таксите са финансово плащане, дължимо на държавата или общините по повод на предоставяни от тях дейности и услуги. Това означава, че държавата може да събира държавни такси от гражданите и юридическите лица, но само когато те получават насрещна услуга. В случая няма предоставяне на каквато и да е услуга от държавен орган, свързана с производството на електрическа енергия.
Отправеното до Конституционния съд искане не спира прилагането на приетите текстове. Дали приетите разпоредби са противоконституционни, може да реши само Конституционният съд на Република България.




http://www.cross.bg/zakona-taksa-energiya-1390722.html#axzz2qHNf3XDq

[Vandal]

А това е и официалното обжалване пред КС:
http://www.president.bg/docs/1389613353.pdf

[ivanli]

http://news.ibox.bg/news/id_774941091

Ако КС отмени таксата ВЕИ, ще измислим друго, категоричен премиерът

Премиерът коментира и внесеното от президента Росен Плевнелиев тълкуване в КС на 20 % такса ВЕИ. Право на КС е да прецени, не искам по никакъв начин да му влияя с едно изявление, заяви Орешарски и обясни, че подобна такса има въведена в редица европейски страни.

В някои страни има директно намаляване на цени, по които се изкупува, като в повечето случаи е повече от 20 на сто, посочи министър-председателят (но не ретроактивно, бееее.....). С това искам да кажа, че ако тази такса бъде отменена, ще помислим веднага за друг инструмент, еквивалентен, който да постигне същия ефект, допълни премиерът.


Явно просто ще трябва да ги съдим в Европейския съд. Чуждестранните собственици имат още един ход - в международния арбитраж към Световната банка.
Дано асоциациите помогнат процедурно и методически. Разходите за адвокати е ясно, че ще са поединично.