Десет години по-късно

Дискусии на теми, които смятате за интересни и важни.

Модератори: Mateev, Admin

Re: Десет години по-късно

Мнениеот Mateev » 02.11.2014 01:18

Живота го живеем насила, защото никой не ни е питал когато сме се раждали. В този живот има наложени някакви правила, които никой не ние е питал дали сме съгласни с тях, както и дали желаем да играем по такива правила. Това разбирам под ПРИНУДА - живеем насила и сме принудени да играем някаква игра по някакви чужди правила.

По въпроса със закона на джунглата - много първично го възприемате. Аз имах предвид съвсем друго - и това е именно играта, която сме принудени да играем. В тази игра както във всяка друга игра има победители и победени. За да станеш победител, значи някой друг (или много други) трябва да бъдат победени. За да спечелиш един лев, някой друг трябва да го загуби. За да станеш началник, някой друг трябва да слезе от този пост. За да се издигнеш в йерархията, някой друг трябва да падне. За да си добре, някой друг трябва да е зле. За да си богат, някой друг трябва да е беден. За да си началник, някой друг трябва да ти се подчинява. Няма да се чувствуваш умен, ако някой друг не е глупав. Няма да се чувствуваш красив, ако някой друг не е грозен. Въобще няма да се чувствуваш добре, ако някой друг някъде по света не е зле. Ако продължа в същия дух - ще пиша 3 дена и 3 нощи........

Ако това не е ЗАКОН НА ДЖУНГЛАТА, здраве му кажи..........

Още от момента в който сме се родили сме поставени в условията на едно НЕПРЕКЪСНАТО СЪСТЕЗАНИЕ и това състезание ПРОДЪЛЖАВА ЦЯЛ ЖИВОТ. И никой не ни пита искаме ли да се състезаваме или не. Състезаваме се за жени, за работно място, за финикийски знаци, за дефицитни стоки и за какво ли не още - въобще състезаваме се за място под слънцето.......
Mateev
Аватар
Mateev
Site Admin
 
Мнения: 4439
Регистриран на: 11.09.2007 02:28
Местоположение: Габрово

Re: Десет години по-късно

Мнениеот Блудният син » 02.11.2014 12:01

Mateev написа:Живота го живеем насила, защото никой не ни е питал когато сме се раждали. В този живот има наложени някакви правила, които никой не ние е питал дали сме съгласни с тях, както и дали желаем да играем по такива правила. Това разбирам под ПРИНУДА - живеем насила и сме принудени да играем някаква игра по някакви чужди правила.

По въпроса със закона на джунглата - много първично го възприемате. Аз имах предвид съвсем друго - и това е именно играта, която сме принудени да играем. В тази игра както във всяка друга игра има победители и победени. За да станеш победител, значи някой друг (или много други) трябва да бъдат победени. За да спечелиш един лев, някой друг трябва да го загуби. За да станеш началник, някой друг трябва да слезе от този пост. За да се издигнеш в йерархията, някой друг трябва да падне. За да си добре, някой друг трябва да е зле. За да си богат, някой друг трябва да е беден. За да си началник, някой друг трябва да ти се подчинява. Няма да се чувствуваш умен, ако някой друг не е глупав. Няма да се чувствуваш красив, ако някой друг не е грозен. Въобще няма да се чувствуваш добре, ако някой друг някъде по света не е зле. Ако продължа в същия дух - ще пиша 3 дена и 3 нощи........

Ако това не е ЗАКОН НА ДЖУНГЛАТА, здраве му кажи..........

Още от момента в който сме се родили сме поставени в условията на едно НЕПРЕКЪСНАТО СЪСТЕЗАНИЕ и това състезание ПРОДЪЛЖАВА ЦЯЛ ЖИВОТ. И никой не ни пита искаме ли да се състезаваме или не. Състезаваме се за жени, за работно място, за финикийски знаци, за дефицитни стоки и за какво ли не още - въобще състезаваме се за място под слънцето.......

Състезание ВМЕСТО сътрудничество.
"Някой да стане зле, за да си ти добре".
"За да се чувстваш красив, някой да е грозен".
"Не са ни питали кога и къде да се родим = живеем в принуда".
И още определения видях, които ми показват, за пореден път, че живеем в сбъркан модел.
Защо?
Ами, съди сам: Защо да не си добре и просто, сам по себе си? Ако си сит, ако си желан от приятелите си и тези, които са важни за теб, за чий чеп ти е някой да страда, за да...се чувстваш ти добре? Нелепо. Аз се чувствам добре, когато и хората край мен са добре. Ако някой страда, това наранява и мен. Е, освен, ако не го заслужава с гадното си поведение, примерно.
За да станеш началник, трябвало било някой да "падне от поста"? Извинявай, г-н Матеев, аз вярвам, че ти си станал този, който си не, щото някой е паднал, а защото ТИ си станал. Защото, ТИ отговаряш на изискванията на момента, Защото ТИ разбираш и водиш бизнеса, Защото ТИ СИ ЛИДЕР. И няма лошо, който не става за тази длъжност, който не разбира, който няма нито визията, нито стремежа да се развива така, да ти се подчини. В крайна сметка, това е и за негово добро. щото, ако е той там, горе, фирмата ще западне или дори ще умре. И тогава, ще страдат много повече хора.
Да се чувстваш умен - трябвало някой да бил глупав? НЕ Е задължително. Да живееш сред умни хора, с които се разбираш, също е добър атестат. Изобщо, всичко опира до критерии и ценностна система. Когато тези два елемента еволюират до нивото на обществото, проблемът с "принудата", която мъчи изостаналото ни съзнание, ще се реши от само себе си.
Ето, излиза: Днешната "джунгла" НЕ Е онази, отпреди милиони години. И мравките, за своя вид, си живеят и се справят страхотно. Амбицията - здравата амбиция у тези, които знаят какво и защо правят, които имат качества и са улучили условията и методите за работа, си заслужава.
Не се ли приемаме за жертви, живеем много по-щастливо.

Иначе, принуда означава и воля. Ако никой не е избирал кога да се роди, пак може да си упражни волята и да избере дали и кога да си отиде, пусто. И свободата има много измерения. Светът е огромен и да измениш всичко, което е често и основно, извън твоя контрол - е по-скоро, невъзможно. Вместо да се товариш с толкова, не е ли по-лесно да въздействаш на това, което е в твоя обсег и /почти изцяло/ в твоя собствена власт? Вътрешните ни настройки са много по-достъпни, а резултатът - много по-бърз и безболезнен.
...Ама и тук има писане за дни наред.
Умният дава правилни отговори. Мъдрият задава правилните въпроси.
Блудният син
 
Мнения: 366
Регистриран на: 11.06.2014 23:08

Re: Десет години по-късно

Мнениеот Foton » 02.11.2014 14:43

Блудният син написа:Пояснявам реакцията си:
Foton написа:Господа,
Случайно попаднах на тая статия от 2005г.

http://ide.li/article616.html

Мислите ли, че нещо се е променило за тия години? И какво ли мисли сега автора?

Тук не друг, а заченалият темата, задава въпрос.
Отговарят му.
...И надава вой.
Та, който не иска да му отговарят, да не задава въпроси, да не зачева теми. Тук е форум.


Пояснявам реакцията си:
Зададох въпрос и то достатъчно ясен, че и Блудния син да го разбере.
Вместо отговор от него получавам тъпи коментари на неща, които не схваща и на лица които не познава. Нещо в стил "Всички са маскари...".
Несторов, пак да повторя: можеш да извадиш човек от комунизма, но не и комунизма от човек. Не съм го измислил аз.
И моля те, преди да натиснеш бутона "изпрати" прочети какво си написал.
Ноевият ковчег е създаден от любители, професионалистите са направили Титаник...
Foton
 
Мнения: 352
Регистриран на: 23.01.2014 15:00

Re: Десет години по-късно

Мнениеот Блудният син » 02.11.2014 15:19

Прощавай, Фотонски, ама ти какво - очакваш всички да мислят, да разбират и да коментират нещата, както ти самият би го сторил? Тогава, що щеш на публично място? Може да ползваш един друг, самодостатъчен вариант /лошо няма/ : имаш си огледало вкъщи, сам си задавай въпросите, сам си отговаряй. Убеден съм, ще има пълна хармония между двама ви - този, дето задава въпросите и другия, дето дава отговорите. Кой от кого е вадил комунизми и зли духове, не знам. Не се занимавам с такива неща. Това пък аз ти го казвам. Пълно щастие трудно се намира.
Умният дава правилни отговори. Мъдрият задава правилните въпроси.
Блудният син
 
Мнения: 366
Регистриран на: 11.06.2014 23:08

Re: Десет години по-късно

Мнениеот Foton » 02.11.2014 16:35

Блудният син написа:Прощавай, Фотонски, ама ти какво - очакваш всички да мислят, да разбират и да коментират нещата, както ти самият би го сторил? Тогава, що щеш на публично място? Може да ползваш един друг, самодостатъчен вариант /лошо няма/ : имаш си огледало вкъщи, сам си задавай въпросите, сам си отговаряй. Убеден съм, ще има пълна хармония между двама ви - този, дето задава въпросите и другия, дето дава отговорите. Кой от кого е вадил комунизми и зли духове, не знам. Не се занимавам с такива неща. Това пък аз ти го казвам. Пълно щастие трудно се намира.

Виж сега, от 9 твои коментара само един е по въпросната статия.
И този коментар показва, че въобще не си схванал с каква идея съм пуснал този линк.
Или аз нещо не съм разбрал високоумните ти писания?
Ноевият ковчег е създаден от любители, професионалистите са направили Титаник...
Foton
 
Мнения: 352
Регистриран на: 23.01.2014 15:00

Re: Десет години по-късно

Мнениеот Блудният син » 02.11.2014 16:52

Натиснах по грешка "изпрати", не виждам откъде да изтрия този си пост, поднасям извинения.
Последна промяна Блудният син на 02.11.2014 17:03, променена общо 1 път
Умният дава правилни отговори. Мъдрият задава правилните въпроси.
Блудният син
 
Мнения: 366
Регистриран на: 11.06.2014 23:08

Re: Десет години по-късно

Мнениеот Блудният син » 02.11.2014 17:01

Foton написа:
Блудният син написа:Прощавай, Фотонски, ама ти какво - очакваш всички да мислят, да разбират и да коментират нещата, както ти самият би го сторил? Тогава, що щеш на публично място? Може да ползваш един друг, самодостатъчен вариант /лошо няма/ : имаш си огледало вкъщи, сам си задавай въпросите, сам си отговаряй. Убеден съм, ще има пълна хармония между двама ви - този, дето задава въпросите и другия, дето дава отговорите. Кой от кого е вадил комунизми и зли духове, не знам. Не се занимавам с такива неща. Това пък аз ти го казвам. Пълно щастие трудно се намира.

Виж сега, от 9 твои коментара само един е по въпросната статия.
И този коментар показва, че въобще не си схванал с каква идея съм пуснал този линк.
Или аз нещо не съм разбрал високоумните ти писания?

Човек, ВСЕКИ схваща нещата по своему. Пак обяснявам. Затова, и съответния коментар. Начертай схема, или искай решение на нещо си по свое задание, където подписваме протокол за уеднаквяване на позициите и тогава вече, негодувай ако не съм те разбрал. Подобен момент, от самото начало на тази тема, няма та, не разбирам какво те мъчи. Ако е, че моята скромна персона вижда и мисли по своему, да взема да се извиня че съм жив ли, що ли? Много са сухи, безлични и скучни такива обсъждания, за които тъгуваш. А ТАЗИ тема е от "свободните", не технически, нито с правен уклон. Огледай се, ослушай се и дискутирай, ако с нещо не си съгласен или не разбираш. Уж затова си тук.
Умният дава правилни отговори. Мъдрият задава правилните въпроси.
Блудният син
 
Мнения: 366
Регистриран на: 11.06.2014 23:08

Re: Десет години по-късно

Мнениеот Foton » 03.11.2014 18:08

Mateev написа:Живота го живеем насила, защото никой не ни е питал когато сме се раждали. В този живот има наложени някакви правила, които никой не ние е питал дали сме съгласни с тях, както и дали желаем да играем по такива правила. Това разбирам под ПРИНУДА - живеем насила и сме принудени да играем някаква игра по някакви чужди правила.

По въпроса със закона на джунглата - много първично го възприемате. Аз имах предвид съвсем друго - и това е именно играта, която сме принудени да играем. В тази игра както във всяка друга игра има победители и победени. За да станеш победител, значи някой друг (или много други) трябва да бъдат победени. За да спечелиш един лев, някой друг трябва да го загуби. За да станеш началник, някой друг трябва да слезе от този пост. За да се издигнеш в йерархията, някой друг трябва да падне. За да си добре, някой друг трябва да е зле. За да си богат, някой друг трябва да е беден. За да си началник, някой друг трябва да ти се подчинява. Няма да се чувствуваш умен, ако някой друг не е глупав. Няма да се чувствуваш красив, ако някой друг не е грозен. Въобще няма да се чувствуваш добре, ако някой друг някъде по света не е зле. Ако продължа в същия дух - ще пиша 3 дена и 3 нощи........

Ако това не е ЗАКОН НА ДЖУНГЛАТА, здраве му кажи..........

Още от момента в който сме се родили сме поставени в условията на едно НЕПРЕКЪСНАТО СЪСТЕЗАНИЕ и това състезание ПРОДЪЛЖАВА ЦЯЛ ЖИВОТ. И никой не ни пита искаме ли да се състезаваме или не. Състезаваме се за жени, за работно място, за финикийски знаци, за дефицитни стоки и за какво ли не още - въобще състезаваме се за място под слънцето.......



Още от момента в който сме се родили сме поставени в условията на едно НЕПРЕКЪСНАТО СЪСТЕЗАНИЕ и това състезание ПРОДЪЛЖАВА ЦЯЛ ЖИВОТ. И никой не ни пита искаме ли да се състезаваме или не. Състезаваме се за жени, за работно място, за финикийски знаци, за дефицитни стоки и за какво ли не още - въобще състезаваме се за място под слънцето.......[/quote]

Изчетох го много внимателно и през цялото време си мислех "да, очевадно е така, но нещо ми убягва...". И се оказва, че ми е убягвало това, което приемаме по дефиниция - не живеем по законите на джунглата именно защото в джунглата НЯМА закони. Иначе написаното от Вас е точно, но с тази забележка, че имаме (или поне би трябвало да имаме) равни права и възможности в тая игра. И това състезание се провежда по правила, еднакви за всички и поне малко съобразени с това, което наричаме общочовешки ценности (ако предпочитате Божи заповеди или както там го наричат).
Иначе с общото равенство, дето всички са еднакво богати, еднакво умни и всестранно развити сме го играли вече...
Ноевият ковчег е създаден от любители, професионалистите са направили Титаник...
Foton
 
Мнения: 352
Регистриран на: 23.01.2014 15:00

Re: Десет години по-късно

Мнениеот venkap » 05.11.2014 13:39

Foton написа:Изчетох го много внимателно и през цялото време си мислех "да, очевадно е така, но нещо ми убягва...". И се оказва, че ми е убягвало това, което приемаме по дефиниция - не живеем по законите на джунглата именно защото в джунглата НЯМА закони. Иначе написаното от Вас е точно, но с тази забележка, че имаме (или поне би трябвало да имаме) равни права и възможности в тая игра. И това състезание се провежда по правила, еднакви за всички и поне малко съобразени с това, което наричаме общочовешки ценности (ако предпочитате Божи заповеди или както там го наричат).
Иначе с общото равенство, дето всички са еднакво богати, еднакво умни и всестранно развити сме го играли вече...

Според мен, разковничето за успех е свързвано със спазването на правилата.
Не мие известно място, където няма правила (закони), нито на макро ниво, нито на микро (нано) ниво. Там където не виждаме ясни (разбираеми за нас) правила, не означава, че те липсват, а просто са трудно обясними...
venkap
 
Мнения: 843
Регистриран на: 09.02.2008 11:45
Местоположение: Burgas

Re: Десет години по-късно

Мнениеот Блудният син » 06.11.2014 12:26

venkap написа:Според мен, разковничето за успех е свързвано със спазването на правилата.
Не мие известно място, където няма правила (закони), нито на макро ниво, нито на микро (нано) ниво. Там където не виждаме ясни (разбираеми за нас) правила, не означава, че те липсват, а просто са трудно обясними...
...или не е дошло времето да ни наложат тяхното спазване. В един момент, и това става.
Умният дава правилни отговори. Мъдрият задава правилните въпроси.
Блудният син
 
Мнения: 366
Регистриран на: 11.06.2014 23:08

Re: Десет години по-късно

Мнениеот agro » 20.11.2014 21:46

Mateev написа:Живота го живеем насила, защото никой не ни е питал когато сме се раждали. В този живот има наложени някакви правила, които никой не ние е питал дали сме съгласни с тях, както и дали желаем да играем по такива правила. Това разбирам под ПРИНУДА - живеем насила и сме принудени да играем някаква игра по някакви чужди правила.

По въпроса със закона на джунглата - много първично го възприемате. Аз имах предвид съвсем друго - и това е именно играта, която сме принудени да играем. В тази игра както във всяка друга игра има победители и победени. За да станеш победител, значи някой друг (или много други) трябва да бъдат победени. За да спечелиш един лев, някой друг трябва да го загуби. За да станеш началник, някой друг трябва да слезе от този пост. За да се издигнеш в йерархията, някой друг трябва да падне. За да си добре, някой друг трябва да е зле. За да си богат, някой друг трябва да е беден. За да си началник, някой друг трябва да ти се подчинява. Няма да се чувствуваш умен, ако някой друг не е глупав. Няма да се чувствуваш красив, ако някой друг не е грозен. Въобще няма да се чувствуваш добре, ако някой друг някъде по света не е зле. Ако продължа в същия дух - ще пиша 3 дена и 3 нощи........

Ако това не е ЗАКОН НА ДЖУНГЛАТА, здраве му кажи..........

Още от момента в който сме се родили сме поставени в условията на едно НЕПРЕКЪСНАТО СЪСТЕЗАНИЕ и това състезание ПРОДЪЛЖАВА ЦЯЛ ЖИВОТ. И никой не ни пита искаме ли да се състезаваме или не. Състезаваме се за жени, за работно място, за финикийски знаци, за дефицитни стоки и за какво ли не още - въобще състезаваме се за място под слънцето.......


Някои си сменят местожителството, за да променят правилата, при които да живеят, но това не променя кой знае колко нещата. Съгласен 100 % с написаното.
"На всеки сложен въпрос има прост и разбираем за всички грешен отговор"
agro
 
Мнения: 265
Регистриран на: 05.10.2012 22:29

Предишна

Назад към Свободни теми и дискусии

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта

cron