Малко усмивки в свободното време

[ferdy]

Като потребител в този форум, имам няколко изисквания, за да се чувствам добре тук: искам да чета постове на правилен български език, искам да не се изместват темите от първоначалните им идеи и искам потребителите да се отнасят с уважение един към друг.

Това е сериозен форум, най-сериозният по темата за фотоволтаичните електрически централи и циркаджийски изцепки не мисля, че е редно да се допускат, както и да се допускат да се изнасят подвеждащи данни по други теми.

Ще помоля господин Матеев за малко по-строг контрол над потребителите - триене и/или преместване на постове и деактивация или поставяне на бан на потребители, за да може това да остане сериозно място, чрез което хората да се запознават с материята, да се учат един от друг, в тази нова област и да си помагат. Благодаря предварително.

[donpesho]

Напоследък всички медии тръбят, че бъдещето на планетата е застрашено. Като основни източници на заплаха са посочени глобалното затопляне, озоновата дупка и замърсяването.
Има обаче още един поразяващ фактор, за който не се говори, а той е най-опасен.
Това е Глобалната Простотия.
Ние живеем, заобиколени от хиляди простотии, свикнали сме с тях и нямаме сили да им противостоим.
България също е дала своя значим принос в глобалното изпростяване. Прилагам списък на 13-те фатални български простотии:

1. Тройната коалиция
Пътувал съм по света и съм виждал много статуи на държавници, но никъде не съм виждал паметник на коалиция.
И до днес не е ясно какво точно свързва бившия цар с бившите комунисти, но на кого му пука?
Както е казал Роналд Рейгън: "Правителството не решава проблемите. То ги финансира"
Впрочем българската политика винаги е бил неизчерпаем извор на простотии. Спомнете си само: "За Бога братя, не купувайте!", "Европа от Ванкувър до Владивосток", и гениалното прозрение: "Егати държавата, щом аз съм й вицепремиер!"

2. Сутрешните блокове на телевизиите
Не знам в чий болен мозък се е родила идеята, че сутрин телевизията трябва да запълва програмата си с тежки политически анализи. Тази идея обаче е прегърната радушно от почти всички телевизии.
Съгласете се, че е доста стресиращо, докато пиеш кафето си с полуотворени очи, да те атакуват с проблемите на здравната реформа и поредната стратегия за обединение на дясното.
И защо принуждават водещите да четат пред камерата вестниците с обречен поглед? Не е ли по-добре сам да си прочета вестника?
И цялата тая мъка трае цели три часа! Всяка делнична сутрин!
Не може ли денят да започва с нещо по-ведро - музика, анимация, красиви жени?

3. Сутрешните блокове на радиата
В радиостанциите нещата са още по-трагични. Водещите обикновено са двама - мъж и жена, говорят нечовешки глупости и кой знае защо не спират да се кикотят. Може би в студиото има някакъв невидим за слушателите гъдилар, който непрестанно гъделичка водещите, за да им поддържа настроението?
Или пък този кикот е резултат от нервния срив, до който води всекидневното ранно ставане?
Забележителен е и начинът, по който се четат хороскопите за деня. Водещите смятат за нормално да се обръщат към публиката си с фамилиарното "Уважаеми Риби", или "Драги Овни"! Как може да наричаш слушателите си "драги овни"?
Единствената ми утеха е, че не четат китайския хороскоп. Защото биха се обръщали към представителите на моята зодия с любезното "драги свине".

4. Годишните награди за попмузика
В България попмузика няма, но пък награди за попмузика - с лопата да ги ринеш.
Най-забавното е, че двайсетина песни, създадени през годината си поделят награди в около 60 категории.
Вечните лауреати са Графа, Каризма и Мария Илиева, които не пропускат да благодарят на семействата си и на Господ и да кажат на публиката, че я обичат. Но ако съдим по броя на продадените им албуми, публиката май не им отвръща със същите чувства.

5. Българските интелектуалци
Това са хора на преклонна възраст, които са прекарали голяма част от живота си по държавни софри и симпозиуми на социалистическото изкуство и сега много страдат, че вече няма писателски почивни станции, в които голямата мастика да струва 20 стотинки.
Всеки с болката си. Лошото обаче е, че тези хора смятат, че са "обществена съвест" и високопарно се изказват по всички теми - от политиката до болестите по ранозреещите кореноплодни.
Така наречените интелектуалци не харесват себе си и по тази причина не харесват нищо друго. Според тях най-големите беди на съвременността са пазарното общество, сексът, американските филми и младите хора.
От друга страна интелектуалците се срамуват да признаят, че страдат за почивните станции и евтината мастика.
Затова тъгата по безметежните години на социалистическите кьорсофри е лицемерно замаскирана с мрънкане на изречения като "Обществото има нужда от повече духовност" и "Тежко на държава, която не се грижи за творците си!"

6. Черноморските курорти
Ако трябва да избирам къде да прекарам лятната си отпуска - в Слънчев бряг или в комплекс "Люлин", без да се колебая ще избера "Люлин".
Там има по-малко бетон, повече зеленина и много по-малко багери и фадроми.
Превръщането на курортите в строителни площадки е наистина авангардна българска идея. Връщайки се от плажа, туристите могат да бият плоча на някой от строежите, или да залепят тапетите в някой от почти готовите хотели.
Така човек придобива самочувствието, че не само си почива, но и строи живота нов!

7. Толерантността към гейовете
Защо точно към тях? Човек или е толерантен към всички или не е. Защо трябва да има определена категория хора, към които да сме по-толерантни?
Защо трябва да търпя нагли гейове да навират в полезрението ми аналните си въжделения?
Нямам нищо против тях - нека завират в отворите си каквото им харесва, но да го правят тихомълком.
Ние, хетеросексуалните, сме много по-дискретни и ненатрапчиви в това отношение.
И ако обичат, да не ми излизат с номера, че са РАЗЛИЧНИ. Всеки човек е различен и заслужава толерантност.

8. Футболното първенство
Аз съм голям фен на футбола и затова смятам, че българското първенство трябва да се закрие незабавно.
Какъв е смисълът хора със затруднена физическа координация да извършват хаотични движения в продължение на 90 минути с единствената мисъл как след мача ще се напият в чалгаклуба?
Какъв е смисълът да бият реферите, щом на следващия мач пак ще им бутат рушвети?
Възможно ли е, след като вчера си гледал "Барселона" - "Реал Мадрид" днес да следиш с интерес мача "Родопа" - "Черноморец" (Бургас - София)?
Единственото атрактивно нещо във футболното първенство бяха лафовете на Батето. Но и него вече го няма.

9. Юпитата
Тази нова думичка се появи в българския език, за да замени вече неактуалния термин "комсомолци".
Българските юпита всъщност са меркантилни кариеристи с голямо самочувствие и без чувство за хумор. Ходят с костюм и вратовръзка и говорят скучно.
Често дават рецепти за спасяване на българската икономика, но тези рецепти все не проработват.

10. Националния дворец на културата
Зад гръмкото име "Национален дворец на културата" всъщност се крие един миризлив базар, в който можеш да си купиш евтини чорапи и маратонки "АдиБас". Къде тук е културата?
Всъщност в тази сграда никога не е имало култура. Тя беше построена за конгреси на БКП.
Преди 30 години на това място имаше прекрасна градинка с много зеленина.
Комунистите я разрушиха, за да вдигнат на нейно място този отвратителен бетонен туч.
Но това не е всичко. За да се утвърди напълно естетиката на грозното, пред НДК беше вдигнат шизофреничен паметник, наречен с обич от народа "многоъгълен петохуйник".

11. Борбата с пиратството
Не ме разбирайте погрешно - не защитавам кражбите на интелектуална собственост. Професията ми е такава, че и на мен често ми се случва да ми откраднат нещо и да го разпространяват, без да ми платят и стотинка. И усещането никак не е приятно.
Но плакатите с голите "творци" са голям смях. Каква е идеята? Дали авторите на кампанията "Пиратството ограбва" живеят със светлата вяра, че когато види плакат с голия Васко Кръпката, пиратът ще се прекърши, ще вземе присърце проблемите на ограбените творци и ще си изтрие всички емпетройки от харддиска?
Ако поиска, правителството може да предприеме реални мерки срещу пиратството като затваряне на сървърите с нелицензирана музика и филми, изгонване на продавачите на нелегален софтуер от площад "Славейков" събиране на такси от всички заведения, в които звучи музика.
Но вместо да направи това, държавата e накарала някакви нещастни хорица да се съблекат голи и да гледат тъжно.

12. Маршрутките
Те са най-вълнуващото транспортно средство. Само срещу лев и петдесет човек получава уникалното преживяване да приюти в скута си 130-килограмов потен чичо и да се бори за всяка глътка въздух.
Не е известно колко души максимално може да побере една маршрутка, но световният рекорд в тази дисциплина със сигурност е български.
Особено емоционални са резките спирания - те още повече сближават пасажерите и събуждат в сърцата им онова древно, праисторическо чувство за общност и сигурност в стадото.
След този транспортен катарзис пътникът слиза пречистен и одухотворен.
Защото само в маршрутката можеш да разбереш истинския смисъл на сентенцията "Онова, което не ме убива, ме прави по-силен"

13. Виповете
За да станеш VIP в България, е достатъчно да се появиш на няколко купона и непрекъснато да подаваш информации на жълтата преса относно личния си живот - как си се подстригал, как си се скарал с гаджето си, как паяка ти вдигнал колата, как си започнал нова диета и вече ядеш само син камък и гълъбови курешки.
След десетина такива публикации вече си безспорен VIP.
Не е необходимо да работиш нещо - може да си обикновен педал, или пък да си Митю Пищова или пък просто Роси.
Задължително за всеки VIP обаче e да има мнение по най-наболелите въпроси на съвремието, каквито са епилацията, френската любов и липосукцията

[Lupus]

.........Когато не се бориш срещу хауса , допринасяш да се разраства. .......Само това се опитах да кажа PS. Макар и на латиница , правописът ми е почти безупречен .

Правописа на този пост ми напомни за един стар виц от времето на социализЪма:
Посещение на Ерик Хонекер в България по време на строежа на НДК. Живков го води на строежа да му го покаже и в негов стил казва:
- Гросе къща, хер Хонекер!
- Я, я,... голям хаос хер Живков му отговаря Хонекер.

[mackata]

mackata стика ръка на donpesho
Отдавана не се бях смял така, не много отдавна де.
От 26.02.2009 година.
Бях в Хасково, дискотека "Космополитен" на импровизиран концерт на SNAP.
Към компанията се присъеднини, посредствена хасковска примадона със самочувстието на Наоми Кембъл, която си помисли, че всички в заведението са заради нея там.
Понапихме се като си му е реда, излязоха Turbo B и новата му дуетна половинка и полудяхме.......наистина беше завръщане във времето.
Спомих си кога бях на 20,....хехехехехехех
Един приятел размаха ръце и без да иска закачи хасковската Наоми и О....Боже господи.......косата и падна на земята......хехехехехе.
Точно в този момент отпивах глътка J&B и се задавих.
20 минути след това продължавах да се смея, примадоната отдавна си беше тръгнала.
И там ни знаят вече.

[dido 2]

Стана смех......
Малко коментар по т.5:
Същите дедита дето тъгуват по ефтината мастика и вечните държавни софри , некакси се пънат да се изкарат и "репресирани" , с което купона е пълен .

[Георги Желев]

Кой от вас знае що е то фотоволтаична енергия за разплата?

Ето началото на описанието:

Енергия за разплата (EPBT) е дължината на разполагане, необходими за фотоволтаична система за генериране на енергия в размер, равен на общата енергия, която влезе в своето производство. Покривни монтирани фотоелектрически системи са впечатляващо ниската енергийна разплата пъти, както е документирано от последната година (година 2004) инженерни проучвания.

Може да се посмеете на целия текст тук:

http://www.renewable-energy-sources.com/bg/2008/04/16/photovoltaic-energy-payback-time/

[Vandal]

Това е машинен превод.

[Георги Желев]

Че е машинно е, няма съмнение, но не бих го нарекъл превод.

За мен смешката е, че някой е бухнал подобно нещо на сайта СИ и се прави на отворко.

[Вальо Генов]

Много тъпо, наистина.
Ако някой все пак иска да разбере за какво иде реч ето оригиналния текст http://www.renewable-energy-sources.com ... back-time/

[lz1wvm]

Намерих го в интернета

Говорят си нашенец и американец.
Американецът казва:
- Скоро бутнахме една сграда в Ню Йорк. Строена преди повече от 100 години. В нея намерихме телефонни кабели. Разбираш ли? Още тогава сме имали телефони!
Българинът отговаря:
- Ние пък бутнахме една къща на село. Отпреди 300-400 год. И никакви кабели не намерихме. Разбираш ли? Още тогава сме имали радиостанции и мобилни телефони !!!

[valka]

Явно никак не е лесно да се пребориш с енергото.

[Mateev]

Паднах от смях. Това е велико. Особенно втората снимка. Нали не е монтаж?

То и Габрово се гордее с паметник в реката, параход в гората и дърво насред пътя. Дървото обаче е оградено с високи бордюри и има пътен знак. Не че не са го блъскали (и знака и дървото), но това вече е друга тема.

[valka]

Да така е.Това го намерих бродейки из интернат, но преди три години на мен ми се случи нещо подобно. Наложи се да съкратя с ъглошлайфа един стълб със 60 см. за да може плочата/еркера/ на третия етаж да мине над стълба. Освен това ме накараха да подменя алуминиевите проводници с така наречения френски кабел - около 300 м. за моя сметка. Съжалявам, че нямам снимки но ще направя и ще ги побликувам.

[Mateev]

Аз пък имам реален случай от преди около 10-15 години, който звучи като виц и който показва дълбоката същност на Българина.

Та историята е следната:
Едно време живеех в 40 кв.м. гарсонера и като започнаха да потръгват нещата с бизнеса, си купих 100 кв.м. апартамент. Преди да се нанеса започнах ремонти и понеже бях на последния етаж, наложи се на 100% с мои пари да ремонтирам покрива (смених всички керемиди, защото бяха потрошени). Поисках от комшиите да си поделим разходите, но те ми казаха че "на тях не им капи на главата". Вместо едно благодаря, че им възстанових покрива, получавах непрекъснати жалби, че майсторите тропали и им пречели на следобедната дрямка.

Следващото, което направих за входа, беше да сложа крушки в коридора от партера до последния етаж. На другия ден повечето крушки липсваха. Сложих нови крушки и още на следващия пак имаше липсващи. Стана ми смешно и започнах непрекъснато да слагам крушки. Аз слагам, те крадат, аз слагам, те крадат. Даже веднъж срещнах единия от комшиите на стълбището с два издути джоба на панталоните, но се направих, че не съм го видял. И така след около 2-3 седмици крушките спряха да изчезват. Явно всички най-после си смениха крушките в къщи и си заредиха килерите за 3 години напред. И така за 6 спирки на мен ми се наложи да сложа над 50 крушки, за да им е светло на хората.

Следващото, което направих, беше да боядисам стълбището отгоре до долу, защото беше такава мизерия, че се чудиш хора ли живеят във входа или свине. Вместо благодаря получих оплаквания, че разбираш ли бутончето на звънчето било оцапано и трябва да им купя ново и все от този род.

След това наех чистачка на входа и и плащах само аз. Вместо да получа едно благодаря два три пъти изпадах в смешна ситуация, в която един или друг комшия се жалваше, че черджето му било намокрено или пък обувките пред вратата преместени.

След това хванах и оправих всички градинки около блока. Платих за почистване, прекопаване, засаждане с райграз и дръвчета. Само след 2-3 дена градинките бяха отъпкани, и то нарочно, а дръвчетата - изскубнати. А до една седмица се напълниха със сакчета с боклуци, изхвърлени през нечий прозорец.

След това хванах и сложих на стената на моята тераса един 500W халогенен прожектор и осветих цялата улица. Преди да я осветя беше тъмна като в рог. Мислех си че правя добро на всички и ясно осъзнавах, че тока за този прожектор ще ми излиза златен. Но нали уж за добро. Вместо благодаря обаче още на другия ден получих оплакване от един комшия, че прожектора му пречи да спи.

След това хванах и с мои пари направих за целия вход инсталация с бидони и хидрофори. Идеята беше водата никога да не спира (тогава имаше режим на водата и я пускаха само сутрин и вечер за по час-два). С моята инсталация се пълнеха бидони и така всеки си имаше вода денонощно. Към инсталацията имаше и бутилка със специална смола, която омекотяваше водата. Вместо благодаря получих оплаквания, че помпите им бръмчали (а те бяха практически безшумни) или пък че водата била много мека и сапуна трудно се отмивал от ръцете. Демек вкарал съм ги в преразход с водата.

Има и още (с електромерното табло, със счупените пощенски кутии, с ключовете за централната врата и т.н и т.н.), но вече ми омръзна да пиша.

Може би за последно трябва да кажа и за историята с кмета. Точно пред входа в баира имаше една голяма изкопана ниша. Изглежда някой си беше взел 50-100 кубика пръст. Нишата беше встрани от пътя и беше идеално място за спиране на лека кола. Та написах официално писмо до кмета на Габрово, в което му предлагах сделка - аз да асвалтирам улицата пред блока, а той да ми даде отстъпено право на строеж на гараж в тази дупка. Ставаше въпрос за може би 150 метра отсечка от главния път до пред блока, асвалтирането на която сигурно щеше да ми струва колкото една нова западна лека кола. Получих писмо от кмета, в което той официално ми отказва. Улицата до ден днешен не е асфалтирана и при дъжд хората газят в кал до колене.

[alabala963]

Г-н Матеев, защо ли имам чувството, че разказваш моята история с комшиите. А може би историята на шопа или на 80% от нас. Та то е казано: "Я не сакам на мен да ми е добре, а на Вуте да му е зле".
А за кмета .... трябвало е да му предложиш да асфалтираш и неговата улица и тогава по можеше да стане работата то гаража си е един вид "глезотия" , а зависта е сладката отрова, с която се дрогираме всеки ден.