Едно от най-сериозните изисквания при подбора на място за слънчева електроцентрала е наличието на чист хоризонт с цел избягването на евентуалните засенчванията. По-долу давам една опростена методика, с която всеки сам ще може с подръчни средства да определи какъв процент засенчвания има избраното от него място.
Точното замерване на хоризонта се прави с теодолит. Но това има смисъл чак на етап проектиране, и то само ако има съмнения за засенчвания, по-големи от 5%. На практика всеки може сам да си направи грубо замерване на хоризонта и с помощта на приложения xls файл да си изчисли засенчването с достатъчно голяма точност.
Груба преценка на засенчването:
1. Заставате с лице на юг. Ако нямате компас, изчаквате до около 12 часа зимно време или до около 13 часа лятно време и се обръщате по посока на слънцето.
2. Разпервате двете си ръце. Лявата ръка сочи изток, а дясната - запад.
3. Оглеждате изтока (+/- 30 градуса) за високи хълмове или планини. От там изгрява слънцето и даже сравнително ниски хълмове ще предизвикат някакво засенчване.
4. По същия начин оглеждате и запада (+/- 30 градуса). Там слънцето залязва и също трябва да няма възвишения.
5. Евентуални възвишения на юг не са чак толкова страшни, защото в тази посока слънцето е вече високо на небосклона.
Ако имате някакви съмнения за евентуални засенчвания, преминавате към малко по-точни замервания. Нуждаете се от компас (механичен или GPS), строителен нивелир и строителен ъгломер (може и най-обикновен триъгълник с ъгломер). С помощта на компаса определяте азимута. Чистия юг е на 180 градуса. Изтока е на 90 градуса, а запада - на 270 градуса. Вие трябва да направите замервания на височината на хоризонта през 5 или през 10 градуса, започвайки от 60 градуса по азимут и стигайки до 300 градуса. Височината на хоризонта в градуси се измерва с ъгломера, като предварително той е поставен на нивелира, за да се гарантира хоризонталната позиция. Резултатите се записват на хартия и след това се въвеждат в екселския файл. Ако мястото е квадратно или правоъгълно се правят замервания на хоризонта в четирите му ъгъла. Ако е триъгълно - в трите му върха. Ако е със сложна форма - правят се няколко заамервания по неговата периферия. За всяко едно замерване се изчислява процента на засенчване. Ако засенчването във всеки един от ъглите е по-малко от 3% - вие имате идеалното място. Ако е по-малко от 5% - вие имате нормално място, на което спокойно можете да изградите слънчева електроцентрала. Ако засенчването е в диапазона 5-10%, то мястото ви не е от най-добрите, но има смисъл да правите централа на него, ако е в собствения ви двор или на собствения ви покрив. Ако засенчването е над 10% - потърсете си друго място.
Трябва да се има в предвид, че под хоризонт се разбират не само отдалечените хълмове и планини, но и всяка друга преграда, като например дървета, стълбове на далекопровод, сгради, колове на огради и т.н.
Какво представлява екселския файл?
В него има 2 големи таблици, като първата съдържа готово изчислени данни, репрезентативни за територията на България. Дефакто изчисленията са правени за GPS координатите на Габрово, но тъй като България е малка, то погрешността за произволен друг град няма да надхвърли 0.1%. В таблицата е изчислен пътя на слънцето през цялата година, като небето е разделено на сектори с височина 1 градус и широчина 5 градуса. За всеки един сектор е изчислено какъв процент от годишната енергия се излъчва от него. С вашето замерване на хоризонта вие определяте дали вашата централа ще получи енергия от този сектор или той ще бъде засенчен от някоя преграда.
В жълтите полета на таблицата въвеждате ъглите на хоризонта от вашите замервания. Във втората голяма таблица се изчислява кои сектори са видими над хоризонта и кои - не. Има обаче една особенност. Ако даден сектор е засенчен, то неговата енергия не се нулира, а се прави 8 пъти по-слаба. По този начин се отчита нивото на дифузната радиация, която средно е около 8 пъти по-слаба от директната. Крайния резултат (процента на засенчване) се получава в десния край на табличката на хоризонта.
Трябва да се има в предвид следното: Данните за процентите на радиацията са за повърхност, перпендикулярна на слънцето. Това означава, че изчисленията за засенчването са репрезентативни само за слънчеви централи с 2-axis позиционери. При централи със статичен монтаж засенчването е по-голямо, защото лятно време слънцето изгрява и залязва зад модулите. При тази ситуация се губи енергията на всички сектори, които са с азимут, по-малък от 90 градуса и по-голям от 270 градуса (по-точно се губи директната радиация, но остава дифузната). А процентите във всички останали видими сектори се умножават с косинуса на ъгъла между линията на слънцето и перпендикуляра на панелите. Но това вече си е работа за друга екселска таблица, която ще я направя някой друг път, когато се поосвободя за 2-3 часа.
Засега е достатъчно да направите замерване по тази методика и да се убедите, че засенчването е по-малко от 5%.
ПС: Имайте в предвид, че данните в таблицата са изчислени с много висока точност. Годината е симулирана на дискрети от по 5 минути. Въпреки че виждате процентите само с 3 разряда зад десетичната точка, в действителност в клетките стоят стойности с поне 15 разряда. При това положение ако се постараете да направите точни замервания, ще получите процента на засенчване с много висока точност.