4.80 kWp електроцентрала в мина Черно море - Бургас

[Mateev]

Преди повече от седмица приключихме монтажа на една 5 киловатова централа на покрива на механичната работилница на Мина "Черно Море" край Бургас. Трябваше по-рано да пусна темата, но все не ми оставаше време. Сега също много бързам, така че ще я претупам набързо, пък друг път ще обяснявам в подробности.

И така: Централата е 4.80 kWp. Изградена е с 80 модула Kaneka K60 и един инвертор MASTERVOLT XS 6500. Организацията е 16 стринга по 5 модула, разположени в две конструкции една зад друга, всяка от които има по два реда модули и собствена разпределителна кутия, обединяваща стринговете на собствената си конструкция. Двете разпределителни кутии са свързани с двата входа на мултистринг инвертора MASTERVOLT XS 6500. Особенностите на централата са следните:

1. Покрива е с много голяма площ и на него не се предвижда в бъдеще да се изграждат нови мощности. Това ни позволи да се разполагаме свободно с площта и да разположим двата реда с модули на голямо разстояние един от друг. По този начин сведохме взаимните засенчвания почти до нула.

2. Техическо предизвикателство беше как да закрепим конструкцията за покривната плоча. Дефакто плочата се състоеше от стандартни бетонни профили, правени по социалистическо време. Дебелината на плочата беше само 4 см и със зор носеше собственото си тегло. Затова се наложи краката на конструкциите да стъпват само върху гредите, които бяха на разстояние 1.50 една от друга.

3. За да си осигурим противодействие на силите на повдигане при заден вятър се наложи да направим такъв детайл, при който стоманена шина обхващаше гредите не само отстрани, но и отдолу. Когато имам повече време ще публикувам конкретен чертеж.

4. По задание конструкцията трябваше да издържа на много силни ветрове. Затова се наложи да я изчислим за 180 км. в час. Имаше междинни бета версии на проекта, които се изпращаха за съгласуване на клиента.

5. Точно междинните версии объркаха нещата и се допусна една голяма грешка. Когато най-накрая изпратихме окончателната версия на проекта в 3 красиви папки, вътрешната логистика на мината изглежда се е объркала и изпълнителите не са били предупредени, че има промяна. Дефакто те притежаваха една от папките с окончателния проект, но конструкцията беше изпълнена по един чертеж от междинните версии. И вместо профил П12 за подпорни греди са използвали квадрат 10 х 10. Грешката не е фатална. Напротив - конструкцията стана по-здрава и в момента е в състояние да издържи вятър 200 км. в час и натоварване от 350 кг. сняг. Тоест метеорологични условия, които най-вероятно никога няма да се случат. От една страна добре, но от друга това доведе до малко поскъпване спрямо предварително планираните показатели. И до известно объркване, защото когато отидохме на монтажа се оказа, че носим къси болтове и се наложи в неделя да търсим работещ магазин, за да си купим няколкостотин броя по-дълги болтове. С изключение на това всичко останало беше идеално.

Самият монтаж протече доста по-бързо, отколкото го бяхме планирали. Дефакто отидохме 7 човека с две леки коли и един бус. Предварителната нагласа беше за 3-дневен монтаж. В действителност като започнахме около 11 часа сутрина, до 7 часа вечерта бяхме приключили с монтажа на 99%. За другия ден остана само подравняването и пристягането на кабелите с алуминиеви скоби. И пускането и настройката на инвертора. Тоест целия монтаж отне точно 10 човекодни (3-ма техника от мината ни помагаха). При това трябва да се има в предвид, че загубихме 2-3 часа заради сбърканата конструкция и спешната доставка на нови болтове. Също така загубихме почти един час в сортиране на модулите по мощности. Идеята беше във всеки един стринг да има модули с приблизително еднаква мощност и еднакъв ток. Това би трябвало да доведе до по-голямо електропроизводство с 2-3%.

С две думи - получихме доказателство от практиката, че германските нормативи са правилни. А те казват: "киловат, на човек на ден" за моно и поликристални модули и "500W на човек на ден" за тънкослойни модули.

Ето и малко снимки..............

[Mateev]

Ето сградата .......



Ето и покрива ........



Ето и поглед отдолу, на който се вижда колко тънка е плочата и гредите, на които трябваше да стъпим .....

[Mateev]

Ето в какъв вид сварихме конструкциите. Вместо с П12 напречните греди бяха реализирани с квадрат 10 х 10. Освен това дупките, които ги имаше по чертеж, не бяха пробити. Започнахме с разпробиването и се оказа, че свредлата се затъпяват много бързо, защото дупките трябваше да минат през заваръчния шев на квадрата. Трябваше спешно да се доставят още свредла и още дрелки, за да може работата да върви бързо. Имаше и още един проблем. Напречните греди не бяха заварени, а бяха само припарени. Наложи се да се заваряват, но понеже ставаше много бавно, инвеститора донесе още един електрожен и започнахме да работим на два фронта. След като дадена заварка беше готова, веднага се мажеше с цинкова боя и след като позасъхнеше, се пръскаше със спрей с автоемайл лак. Всичко това не беше някакъв сериозен проблем, но отне много излишно време. Иначе целия колектив беше много амбициран и практически не подгъна крак почти 8 часа. Единствената почивка беше около 15 минути, за да хапнем набързо кюфтетата, които инвеститора услужливо се разпореди да бъда опържени за нас в стола на комбината.



Алуминиевите профили вече са монтиране. Трябва да започваме с модулите ..........

[Mateev]

Първият ред вече е готов .................



Вторият ред също е готов .............

[Mateev]

Цялата централа е готова. По-точно монтирани са всички модули. Остава окабеляването.

[Mateev]

Окабеляването вече е направено. Забележете, че пристягането на кабелите към профилите е направено с алуминиеви скоби. В тестовите централи в Габрово пристягането е със свински опашки. Но ние ясно си даваме сметка, че една свинска опашка едва ли ще издържи повече от 2-3 години. Затова в тази централа за пръв път използвахме алуминиеви скоби. Става по-скъпо, по-бавно и по-трудно, но за сметка на това няма да има проблеми десетки години напред. При изпъването и пристягането на кабелите бепше отчетен факта, че зимно време ще има температурни свивания. Затова абсолютно навсякъде беше оставен малък луфт. Самите пристягания се правеха през 30 сантиметра и за такова късо разтояние беше достатъчно провисване само от около 1 милиметър.



А ето и разклонителната кутия. Вече е свързана и пробите с инвертора са направени. Но тепърва предстои разкачане и подравняване на част от кабелите така, щото провеса на всички кабели да е еднакъв.



И така. Това е всичко. Остана само един недостатък. Използването на квадрати вместо П профили означаваше, че няма как квадрата да бъде поцинкован и боядисан от вътрешната страна. За да предотвратим бъдещата корозия, взехме решение горното чело на квадрата да бъде запушено с фибран, хидроизолирано със силикон и след това боядисано със спрей със същия цвят като на конструкциите. А долното чело остава отворено, за да изтича един евентуален бъдещ конденз. И вероятно в бъдеще ще има някаква бавна корозия, но тя в никакъв случай няма да намали здравината на конструкцията. Всички знаят, че 0.5 мм незащитена ламарина на лека кола кородира след около 10-15 години (справка москвичите и ладите). В случая обаче имаме квадрат с дебелина на стената 3 мм, който ако въобще някога започне да кородира и изгнива от вътрешната си страна, то това ще трае поне 60-80 години.

[Mateev]

И като последна стъпка остана хидроизолацията на основата на краката на конструкцията. Бяхме донесли със себе си един чувал ИЗОМАКС ЕЛАСТА и направихме показно на инвеститора. Не сме хидроизолирали всички крака, но инвеститора обеща сам да го направи по показаната от нас технология.

И това е всичко по тази централа. А ето и първите данни от производството:

12.05 - 11.04 kWh - това е вторият ден на монтажа и не е пълен
13.05 - 32.67 kWh
14.05 - 30.24 kWh
15.05 - 35.79 kWh
16.05 - 36.28 kWh

Имаме договорка един път седмично да ми изпращат електропроизводството и аз ще го публикувам в тази тема.

[Solarex]

Здравейте г-н Матеев,

Искам да попитам по повод централата:

1.От икономическа гледан точка ли е избран инвертор на Mastervolt, а не на SMA - SMC5000TL.
И не е ли по-добре инвертора да бъде с по-малка мощност например, както е SMA 4200TL.

2.Споменахте преди в поста за Канека модулите, че е задължително да се използват разпределителни кутии( в случая на IBC Solar). Както разбирам от нея излизат един плюс и един минус и отиват във входовете на инвертора. Предлагате ли такива кутии и на каква цена, защото на сайта няма информация?

3.Колко метра кабел Ви излезе за 5 киловата, тъй като при тънкослойните модули както беше направен разчета за централата на Сън сървиз излизаше доста.

Благодаря предварително

[Miro]

На SMA безтрансформаторните инвертори не се препоръчват за тънкослойни модули... може би това е една от основните причини.

[Mateev]

Здравейте г-н Матеев,

Искам да попитам по повод централата:

1.От икономическа гледан точка ли е избран инвертор на Mastervolt, а не на SMA - SMC5000TL.
И не е ли по-добре инвертора да бъде с по-малка мощност например, както е SMA 4200TL.

Инвертора на Mastervolt е по-евтин и по-добър от този на SMA. Разгледайте форума - поне на 2-3 места из него съм правил сравнителен анализ, при който има поне 10 различни критерия, по които инвертора на Mastervolt превъзхожда аналогичния на SMA.

2.Споменахте преди в поста за Канека модулите, че е задължително да се използват разпределителни кутии( в случая на IBC Solar). Както разбирам от нея излизат един плюс и един минус и отиват във входовете на инвертора. Предлагате ли такива кутии и на каква цена, защото на сайта няма информация?

Една кутия струва 100-150 EUR без ДДС в зависимост от броя на стринговете. На етап проектиране се определя от кой вид и колко кутии трябва да се използват.

3.Колко метра кабел Ви излезе за 5 киловата, тъй като при тънкослойните модули както беше направен разчета за централата на Сън сървиз излизаше доста.

2.5 кв.мм. - почти една пълна ролка от 500 м.
6.0 кв.мм. - около 150 м.

[Mateev]

Ето данни за електропроизводството на централата за първите 4-5 месеца експлоатация. Ако се проанализират данните от първите дни, видимо се забелязва как централата е произвеждала с 15-20% повече енергия от нормалното. Това е особенност на тънкослойните модули (в случая Kaneka K60). Тези модули произвеждат до 30% повече енергия през първите 6 седмици от експлоатацията си. След това изходната им мощност се стабилизира (според данни на производителя).

[Vandal]

Мина Черно Море ще добива електроенергия от слънцето

27.10.2008
Една от малкото оцелели въглищни мини в България ? "Черно Море" край Бургас, започна да развива алтернативно енергопроизводство, предаде кореспондентът на БГНЕС в Бургас.На територията на предприятието бе построена и пусната в експлоатация "фото-волтаична" или "слънчева" електроцентрала. За момента съоръжението е експериментално и е разположено върху една от промишлените сгради на територията на мината. Специалните панели, които преобразуват слънчевата светлина и топлина в електрическа енергия са последно поколение и са внесени от Япония. Те са с площ от 80 м2 и вече работят, като произведеното електричество отива директно за част от нуждите за производството. "Ако експериментът ни се окаже успешен, ще можем да произвеждаме поне 300 Kw от слънцето." оптимист е директорът, инж. Ангел Ангелов. Той е твърдо решил да продължи в посока изграждането на собствена "Слънчева" електроцентрала в бъдеще. Слънчевият одит е показал, че в Бургаска област на територия от 40 до 50 км от морето има най-голямо слънчево греене в цяла България. Другото подобно място е районът около гр. Петрич. Съществува технологична възможност площта на слънчевите панели да нарасне до 4 дка. Мотивите са, че въглепроизводството е изключително замърсяващо природната среда. Заедно с ТЕЦ "Сливен", чийто собственик е Мина "Черно Море", вредното влияние се увеличава. "Ние сме предприятие в сферата на енергетиката, но решихме да се развиваме с поглед в бъдещето и да мислим за екологията, затова ще компенсираме със слънчева енергия, пораженията от производство на енергия от въглищата, която произвеждаме в момента", заричат се от ръководството. Документите за новите енергомощности на въгледобивното предприятие вече са подадени във фирмата дистрибутор на електроенергия за Бургаска област ? EVN. За съжаление българското законодателство и практиката в държавата не поощряват подобни инициативи. Мината е подала заявка за електропроизводител още преди 6 месеца, но до момента поради различни бюрократични спънки, все още няма договор за производство и продажба с местния монополист. Въпреки, че България е поела ангажимент пред ЕС до 2020 г., около 20% от произвежданата енергия в страната да бъде от възобновяеми източници ? слънце, вода, вятър, не се отпуска никакво финансиране за инвестиции в тази област. Алтернативното енергопроизводство е изключително изгодно и най-вече съхраняващо атмосферата и природната среда, поради което в Европейския съюз е разработена специална програма за неговото внедряване. У нас обаче не се предвиждат никакви помощи и не се привличат европари в тази насока, докато в съседна Гърция, например, при инвестиции във фото-волтаична електроцентрала държавата отпуска съфинансиране в размер на 70% от общата цена. "Държавата не ни помага, в момента освен да се създават само спънки, друго не се прави, дори ДКЕВР не предприема стъпки за законово уреждане и улесняване на подобно енергопроизводство", оплакват се специалистите. Себестойността на 1 Kw модули за "слънчева" електроенергия излиза 10000 лв. Отделно се инвестира в инсталация и поддръжка. При сегашните цени капиталовложенията в "слънчева енергия" се изплащат за 10 г. Нормално е това да става поне за период от 5 до 7 г, за да има интерес и възвращаемост. Ако се приеме политика за подпомагане на този вид инвестиции, инж. Ангелов е предвидил възможности за осъществяването на мега-проект за построяването на огромна електроцентрала, която да добива енергия от слънцето с капацитет до 10 Mw. /БГНЕС

Източник:
netinfo.bg
http://news.netinfo.bg/?tid=40&oid=1247738

[Miro]

Аз тези "бюрократични спънки" ги ям вече близо година... Всъщност повече от година, тъй като Септ. 2007 подадох заявление за предварителен договор...

[Mateev]

Гледам в почти всички вестници има по-голяма или по-малка статия за централата на Мина Черно море. Явно има активизирана някаква кампания с някаква цел. Интересното е, че все още не зная каква е целта.

[Miro]

Целта според мен е това, което всички искаме - премахване на "бюрократичните пречки". Ако подозренията ми са правилни и хора като Христо Ковачки са видяли переспективата в този бизнес... значи нещата няма да останат дълго на това положение.