СТС Солар АД

Здравейте, от скоро се занимавам с фотоволтаични централи. Малко закъсах на заземителната инсталация. Та ако някой може да ми помогне, интересува ме как се оразмерява заземителната инсталация, към която се свързват носещите конструкции на панелите? А също и тя свързва ли се със заземяванията на трансформатори, инветори, мълниезащита и други. Благодаря предварително

Оффффф.......

Темата е много дълга и не може да бъде разказана с 2-3 изречения. Задавай въпросите поотделно и за всеки един от тях ще се получи дискусия. Засега ще ти кажа само един ключов момент - мълниезащитата и заземлението на централата нямат електическа връзка помежду си. Тоест заземяват се с отделни колове, като при това се гледа да има поне няколко метра разстояние между тях.

Другото, което е важно да се знае, е че по принцип инверторите се зареждат с варистори, които са 15 или 20 кА. Е да, ама в България има светкавици по 35 kA, че от дъжд на вятър и повече. Така че на вградената инверторна защита трябва да се гледа само като на последна линия от фронта, но преди нея трябва да има и други защитни съоражения, които да редуцират тока и пренапрежението.

Ами интересува ме как точно се смята броя на коловете на защитната заземителна инсталация. Аз смятам по разни формули от ръководства ама ми се получават някакви странни цифри. Искам да попитам и дали трябва да правя заземителен контур за всеки отделен панел или да ги вържа общо всичките.

Някъде го имаше по форума, да ме извините, че пак го прикачам. Стана голям форума, почваме да се повтаряме и да не се откриваме.

kon4eto написа:Ами интересува ме как точно се смята броя на коловете на защитната заземителна инсталация. Аз смятам по разни формули от ръководства ама ми се получават някакви странни цифри. Искам да попитам и дали трябва да правя заземителен контур за всеки отделен панел или да ги вържа общо всичките.

Разгледай Наредба №3 от 9 юни 2004г. и НАРЕДБА № 8 от 28 декември 2004г.

Използвам темата, тъй като отново става дума за заземяване.
Казуса е следния:
Малък панел през контролер зарежда акумулатор и в буфер захранват електронно устройство. Панела е на стълб, а акумулатора и електрониката в табло в основата му. Въпроса ми е;
Трябва ли да се заземи минусовия полюс на панела, който е и маса на цялото устройство или не?

Lupus написа:...
Трябва ли да се заземи минусовия полюс на панела, който е и маса на цялото устройство или не?

Не.

venkap написа:

Lupus написа:...
Трябва ли да се заземи минусовия полюс на панела, който е и маса на цялото устройство или не?

Не.

Мерси! А какви са доводите "За" и "Против" заземяването на панела? Рамката трябва ли да бъде заземена срещу статични заряди?

При закрепване на панела, потенциалите на стълбът (ако е метален) и на рамката на панела ще се изравнят.

При проектиране на заземления трябва да се отчита защо се правят тези заземления. Има 2 основни причини:

1. Заземяване на корпус на устройство с цел БЕЗОПАСНОСТ НА ОБСЛУЖВАЩИЯ ПЕРСОНАЛ. Идеята е да се избегне токов удар, ако възникне някаква повреда и корпуса се офази.

2. Отвеждане в земята на токове от директна мълния или на индуктирани токове от близка мълния.

Тези 2 заземления са коренно различни и не бива да се бъркат едно с друго. Нещо повече - не бива да се разчита на едно и също заземление да изпълнява и двете функции. Причината за това е много проста. Попадането на мълния върху корпус на изделие предизвиква протичането на огромни токове - 20-30 хиляди ампера, че и понякога до 100 хиляди. Такива огромни токове създават огромни падове на напрежение (няколко хиляди волта). Тези пренапрежения се разпространяват по електрическата схема и изгарят електроники, пробиват изолации, задействиват защити, падат (или горят) предпазители и т.н. При това положение е близко до ума, че заземлението на мълниезащитата трябва да е на отделен кол, за да може падовете на напрежение в него да не се разпространяват по другото заземление и да не падат предпазители и защити. Дефакто за другата инсталация с другото заземление остава само борбата с пренапреженията, предизвикани от индуцирани токове и напрежения. Те обаче са много по-малки и успешно могат да бъдат намалени или спрени с поставянето на правилните арестори на правилните места в схемата на централата.

Когато проектирате някакво заземление, трябва да си представяте двете ситуации - вътрешно офазяване на корпуса и външно падане на мълния, и след това така да организирате схемата на мълниезащитата и заземленията, щото тока от падналата мълния да не тече по проводника, който заземява и спасява хората от вътрешно офазяване.

Има смисъл да се води борба с мълниите само тогава, когато тази борба може да доведе до някакъв положителен ефект. Иначе ще е излишно харчене на средства. Също и за нормалното заземление - има смисъл само ако има опасност за човека.

Mateev написа:
2. Отвеждане в земята на токове от директна мълния или на индуктирани токове от близка мълния.

Тези 2 заземления са коренно различни и не бива да се бъркат едно с друго. ...

В конкретния случай няма никаква връзка с електропреносната мрежа. Идеята е да се защити електрониката. Какво подсказва Вашия опит?

Използвайки тези насоки, могат вече да се дадат различни примери:

НАПРИМЕР ако имаме 12 волтова автономна система за захранване да кажем на някакво комуникационно устройство, няма нужда от заземление с цел защита на персонала. Може да се сложи заземление, само ако самото устройство го изисква - например ако е предавател. Няма нужда да се заземява рамката на панела, защото ползата от това ще е никаква.

ДРУГ ПРИМЕР - високо горе сложен панел на някакво автономно осветление на 12V. Електрониката и акумулатора за в земята или близо до земята. Има опасност мълния да удари рамката на панела или дори директно клетките на панела. Стълба е метален и е заземен. При този случай нищо не може да се направи за спасяване на електрониката, защото цената на самата електроника е по-ниска от цената на аресторите. Падането на мълния ще унищожи всичко независимо от това какви мерки предприемете. Може би ако сложите електрониката в метална кутия и я заземите, ще имате шанс да спасите нещо от нея. Трябва обаче да сложите арестори (варистори) по всички входове и изходи. Рамката на модула се заземява в стълба, но това едва ли ще го спаси от поражения. За такива системи е най-добре някъде встрани на няколко метра да има отделна мачта с отделен мълниеприемник (може и с изпреварващо действие). Цената на всичко това обаче е такава, че не си струва.

ДРУГ ПРИМЕР - същата автономна система като горната, но за 220V. Тогава има задължително заземление на всички тоководещи части с цел защита на човек. Заземява се и рамката на модула, ако инвертора е безтрансформаторен. Мълниезащита - няма шанс, освен ако не е на странична мачта.

ДРУГ ПРИМЕР - слънчева електроцентрала на земя.
Заземяват се всички рамки на модули, ако инверторите са безтрансформаторни. Не е беда да се заземят и при други инвертори. Ако не помогне, поне няма да попречи. Всички метални части на конструкциите за заземени. Вътре в земята се звързват заземленмията на отделните конструкции, като се правят затворени контури. Максималния размер на един контур е 20х20 метра. Това е с цел намаляване на крачните напрежения при директно попадение на мълния. Самата мълниезащита се прави с мълниеприемници с изпреварващо действие, сложени на мачта в северната част на централата и заземени с отделни колове, които НЕ СА СВЪРЗАНИ с основното заземление на централата.

Давайте идеи за други примери, за да обсъдим как е най-добре да бъдат направени.

Lupus написа:Използвам темата, тъй като отново става дума за заземяване.
Казуса е следния:
Малък панел през контролер зарежда акумулатор и в буфер захранват електронно устройство. Панела е на стълб, а акумулатора и електрониката в табло в основата му. Въпроса ми е;
Трябва ли да се заземи минусовия полюс на панела, който е и маса на цялото устройство или не?

Ако стълба е метален, заземи рамката на панела високо горе в стълба. Заземи и самия стълб ниско долу. Постави електрониката в метално табло, корпуса на което също е заземен. Няма никакво значение дали плюса или минуса на модула ще бъдат заземени. Може и да ги оставиш висящи. По принцип обаче единия от двата полюса е общ вътре в самия контролер на заряда. При контролерите Steca серията PR това е плюса. Ако ти свържеш и минуса, ще има едно голямо БУМ. Така че внимавай. Аз лично бих отворил твоя контролер и бих проследил кой полюс е общ. На всички проводници, които влизат или излизат от металното табло близо до техния вход и далеко от другите платки и устройства сложи варистори към корпус. Това е за защита на другите платки и устройства. Модула не може да бъде защитен. И най-важното - моли се да не пада светкавица, защото при такава конфигурация защита от нея НЯМА. Дефакто препоръките, които ти дадох, са за защита на устройствата в кутията от индуцирани токове, а не от директно попадение на мълния върху стълба.

Ако наистина върху стълба падне директна мълния, тя най-вероятно ще изпари участък от модула и ще направи дупка, в която ще можеш да си пъхнеш ръката. Виждал съм такива поражения на една моя алармена система - просто половината от платката липсваше. Липсващия участък беше с размери, малко по-големи от кибритена кутийка. Всичко останало беше черно като катран. А в офиса преди години имахме случай с колежка, на която при една светкавица се нажежи гривната на ръката, защото стоеше близо до стената и от другата страна на стената беше шината на гръмоотвода. Е гривната не е светвала, но се нагорещи много и по ръката имаше ивица с изгаряния.

Благодаря много за препоръките! Контролера за заряд е наша разработка и общата маса в дадения случай ще се определя от тази, на захранваното устройство. Няма да имаш удоволствието да го отвориш, защото ще е залят фабрично срещу влага и за по-добър топлообмен.

...моля ви четете:
http://eng.elmedia.net/?rid=108&stype=2&story=27