Слънчева романтика и родни тесли.
Публикувано на: 17.04.2011 17:58
Изпълнен с умиление си спомням времето, когато се запознах с европейската инициатива за приоритетно развитие на ВЕИ. Като всички романтици ме грабна енергията от слънцето. Това беше точно за мен. Определям се като слънчев човек. Ако бях роден растение, щях да бъда определено светлолюбиво. Колко позитивизъм има в слънчевата енергия. Вярвах, а и сега продължавам да вярвам, че вливането на слънчева енергия в енергийната система ще разнесе и позитивизма, а и слънчево настроение по домовете, цеховете и кабинетите на чиновниците, по детските градини и болниците. Предполагам, че подобни романтични пориви са бликнали и в повечето от хората, които посветиха вече години на своите инвестиционни намерения за производство на електричество от слънцето. Та това е гордост - да си производител; да инвестираш в авангардна технология; да се заемеш с бизнес, който е по-открит и по-чист от всеки друг; да осмислиш и посветиш живота си на толкова актуални човешки проблеми - недостига на ел. eнергия и опазване чистотата на земята.
Но ето, че дойде време на отрезвяване. За да подготви общественото мнение за своята политика на враждебност към зелената енергия, ДКВР, точно преди приемане на закона обяви, че поради големия дял на тази енергия, от първи юли ще се вдигнат цените на тока с пет процента. Това настрои хората срещу нас. Ние бяхме удостоени с какви ли не квалификации по коментарите в интернет, подобни на олигарси, изедници, крадци и пр. Как да се обясни на тези хора, че олигарсите и мошениците не могат да се впечатлят от такава елементарна субсидия по мярка 312, която дори да спечелят ще им вгорчи живота с десетдневки и подобни абсурдни бюрократични тесли. Те обичат бързата възвращаемост на инвестицията, което е възможно чрез обществените поръчки, сивата икономика и изобщо непрозрачната бизнес среда.
Колко наивни сме били да очакваме, че с наближаването на края на петролната ера, преференциалните цени на тока ще вървят само в посока нагоре. В другите страни, по-цивилизованите това е факт, но не и при нас. Наскоро пътувах с автомобил из Европа. Имаше страни в които не видях нито една вятърна централа и нито един соларен парк. В други ги имаше в изобилие. Усилията на страните за развитие на зелена енергия се превръща в символ на цивилизованост, предвидливост, далновидност и просперитет. Сигурен съм, че ще дойде някой ден, когато зелената енергия ще бъде приоритет на приоритетите, но това не се постига за една нощ. Това е въпрос на знания, възможности, на традиция, а не стихиен процес.
При приемането на новия закон срока за изкупуване на преференциална цена беше орязана с 20 процента.
Нека да направим един най-прост икономически анализ. Ползваме заем от банка и инвестицията се изплаща на 12-13 година. Когато инвестицията се извършва от гледна точка на перфекционизма и сигурността, включваща солидна охрана, качествени материали, осигурена абонаментна поддръжка и пр. тя е възможно да се изплати чак на 15-та година. До тогава ние на практика работим без печалба. Тъкмо започваме да имаме някакви приходи и се появяват разходи по поддръжката. Гаранционните срокове са отдавна изминали. Вентилаторите на инверторите се раздрънкат, а кондензаторите им изветряват. КПД е паднало в близките стойности на 20 - те процента. Застрахователни събития как мислите, че няма да има. Че те се случват и в най-уредените държави. Нови законодателни тесли - да, защо не. След като за няма два месеца понесохме толкова, кой може да е сигурен за следващите 20 години. Много е възможно при този срок на изкупуване някой да излезе на нула, а труда който е положил да остане без никакво признание - както материално, така и морално.
Много колеги са на мнение, че след 20 години цената на ел. Енергията ще стане по-скъпа от преференциалната. Да приемем, че всяка година тя се увеличава с 5 процента. Направих изчисления и установих, че ако това се случи, след 20 години тя ще е към 0.65 лева. Нека да имаме предвид, че всяко увеличение на енергията ще води до инфлация и тогава тези 65 стотинки ще имат стойността на сегашните осемнайсет.
Понеже постинга ми не е от най-оптимистичните бих искал да завърша с вярата, че въпреки тези трудности хората имащи сериозни намерения в слънчевата енергия ще ги реализират. Те ще го направят дори заради това, че са романтици.
Но ето, че дойде време на отрезвяване. За да подготви общественото мнение за своята политика на враждебност към зелената енергия, ДКВР, точно преди приемане на закона обяви, че поради големия дял на тази енергия, от първи юли ще се вдигнат цените на тока с пет процента. Това настрои хората срещу нас. Ние бяхме удостоени с какви ли не квалификации по коментарите в интернет, подобни на олигарси, изедници, крадци и пр. Как да се обясни на тези хора, че олигарсите и мошениците не могат да се впечатлят от такава елементарна субсидия по мярка 312, която дори да спечелят ще им вгорчи живота с десетдневки и подобни абсурдни бюрократични тесли. Те обичат бързата възвращаемост на инвестицията, което е възможно чрез обществените поръчки, сивата икономика и изобщо непрозрачната бизнес среда.
Колко наивни сме били да очакваме, че с наближаването на края на петролната ера, преференциалните цени на тока ще вървят само в посока нагоре. В другите страни, по-цивилизованите това е факт, но не и при нас. Наскоро пътувах с автомобил из Европа. Имаше страни в които не видях нито една вятърна централа и нито един соларен парк. В други ги имаше в изобилие. Усилията на страните за развитие на зелена енергия се превръща в символ на цивилизованост, предвидливост, далновидност и просперитет. Сигурен съм, че ще дойде някой ден, когато зелената енергия ще бъде приоритет на приоритетите, но това не се постига за една нощ. Това е въпрос на знания, възможности, на традиция, а не стихиен процес.
При приемането на новия закон срока за изкупуване на преференциална цена беше орязана с 20 процента.
Нека да направим един най-прост икономически анализ. Ползваме заем от банка и инвестицията се изплаща на 12-13 година. Когато инвестицията се извършва от гледна точка на перфекционизма и сигурността, включваща солидна охрана, качествени материали, осигурена абонаментна поддръжка и пр. тя е възможно да се изплати чак на 15-та година. До тогава ние на практика работим без печалба. Тъкмо започваме да имаме някакви приходи и се появяват разходи по поддръжката. Гаранционните срокове са отдавна изминали. Вентилаторите на инверторите се раздрънкат, а кондензаторите им изветряват. КПД е паднало в близките стойности на 20 - те процента. Застрахователни събития как мислите, че няма да има. Че те се случват и в най-уредените държави. Нови законодателни тесли - да, защо не. След като за няма два месеца понесохме толкова, кой може да е сигурен за следващите 20 години. Много е възможно при този срок на изкупуване някой да излезе на нула, а труда който е положил да остане без никакво признание - както материално, така и морално.
Много колеги са на мнение, че след 20 години цената на ел. Енергията ще стане по-скъпа от преференциалната. Да приемем, че всяка година тя се увеличава с 5 процента. Направих изчисления и установих, че ако това се случи, след 20 години тя ще е към 0.65 лева. Нека да имаме предвид, че всяко увеличение на енергията ще води до инфлация и тогава тези 65 стотинки ще имат стойността на сегашните осемнайсет.
Понеже постинга ми не е от най-оптимистичните бих искал да завърша с вярата, че въпреки тези трудности хората имащи сериозни намерения в слънчевата енергия ще ги реализират. Те ще го направят дори заради това, че са романтици.