Топлинен колектор - акумулатор

[Костенурка]

Здравейте,
Това са последни графики за период 18-23 Януари.След като монтирах няколко филтъра,картината се изясни,но СН4 изчезна.Температурата на въздуха спада до -10градуса през ноща,на графиката не се вижда,защото сондата не измерва минусови температури.




Сега се опитвам да преработя един стар климатик(термо-помпа) от въздух-въздух на вода-вода и да се опитам да извадя някои друг киловат от т.акумулатора.А също така да видя ефекта когато се инжектира студ.

[gendo]

Ей това е супер идея! Ако използваш топлообменник на плаки за изпарител внимавай с помпата - трябва да върти постоянно иначе рискуваш замръзване спукване/смесване на двете линии хладилна/водна. Голям рокенрол става, вече хвърлих два такива.

[gendo]

Забравих че ипаш гликол. Давай да видим!

[mindless]

Очевидно тази тема, поне към момента е замразена, затова ще си позволя да питам в нея, защото виждам, че пишат хора, които разбират.

В главата ми се върти следното нещо. Възможно ли е външен басейн, примерно около 50m³ с допълнителна изолация, затварящ се отгоре, да се използва като акумулатор на топлинна енергия?
Да се топли лятото поддържайки се температура над 30С, но вместо да се зазимява с източване, да се запечатва и да се цели повишаване на температурата до 40+С.
Енергията за затопляне, може да идва от термо помпа, която охлажда сградата + слънчеви колектори.
Идеята за поддържане на по-ниска Т е намаление на термозагубите, а за подпомагане на процеса и евентуалното покачване на капацитета на акумулатора може да се използва парафин или друг подобен материал, както в някой буферни съдове.
Наличието на ТП ще спомага за използването на водата до по-ниски температури, да речем до 5С.

По-точно въпросът трябва да ми е, дали е рентабилна и смислена подобна схема, защото явно фактът, че не се прави масово, говори за нерентабилноста, но ми се иска да го чуя от специалист.
Може ли някой грубо и идеализирано да изчисли какъв ще бъде капацитета на подобна система и при каква изолация термозагубите ще са достатъчно малко, че да е смислено, защото ако не е очевадно аз от топлотехника не разбирам

Благодаря на всички, които имат отношение към идеята и ще изкажат мнението си предварително.

[HELIOTECH]

Да може , да се използва ... особенно в комбинация с термопомпа и слънчеви колектори !

[Mateev]

Има един много сериозен проблем - водата трябва да е под земята на тъмно. Ако е на светло, ще плесеняса и позеленее само за няколко дена. За да не позеленява, трябва непрекъснато да я въртиш през пясъчни филтри (целия обем поне 4 пъти в денонощие) и освен това да добавяш хлор, да регулираш PH и т.н. Този процес струва много скъпо като енергия и химикали. А виж под земята всичко си е наред. Без светлина нищо не вирее и водата си остава такава, каквато си е била.

Имам резервоар 100 кубика под една от сградите и в него понякога с месеци няма никакво движение на водата. въпреки това тя си остава прозрачна. А на светло мога да дам пример когато пълня басейна. Понеже е голям, пълненето отнема 2 или дори 3 денонощия. В края на пълненето водата вече се зеленее и трябва да добавям химикали, за да я избистря. Но това естествено струва пари.

[Mateev]

Колкото до топлинните изчисления - мога да ти дам един много груб ориентир:

1 кубик вода консумира/отдава 1 киловатчас топлинна енергия за всеки 1 градус температурна разлика. Нататък смятай кубиците по градусите между студена и топла вода и ето ти киловатчасовете на акумулатора.

Колкото до топлоизолацията - ами там също е много лесно. Смятай че всеки 1 кв.м. площ от стената на акумулатора при изолация с 10 см. фибран губи топлинна енергия с мощност 0.4 W за всеки 1 градус температурна разлика.

Ще дам един пример:
Нека топлинния акумулатор да е куб със страна 1 метър. Следователно в него се събира 1 куб.м. вода и капацитета на този акумулатор е 1 kWh за всеки един градус температурна разлика. Ако приемем, че през лятото загряваме тази вода до 80 градуса, а зимата я охлаждаме до 30, то тогава този акумулатор ще може да съхрани 50 kWh топлинна енергия. Нека да приемем, че съхраняваме този куб в мазето, където имаме константна температура от 10 градуса. Площта на този куб е 6 кв.м. Следователно мощността на загубите на топлина при 10 см. фибран ще са 6 кв.м. х 0.4W х (80-10) градуса темп. разлика или 6 х 0.4 х 70 = 168 W. Следователно за 1 час ще загубиш 168 Wh енергия, а за 6 часа - един цял kWh. Губейки топлина водата в акумулатора се охлажда, а с това намаляват и загубите. Тоест формулата е малко по-сложна, но дори и така се вижда, че до 1 седмица водата в този акумулатор ще е изстинала. Ако наистина искаш да издържи до зимата, и при това водата да е загубила само 10-15% от енергията, ще се наложи слоя фибран да е с дебелина 1 или 2 метра.

Всъщност това е и проблема на сезонните топлинни акумулатори. Нуждаем се от топлоизолация, по-добра от фибрана.

[Lupus]

.....
Всъщност това е и проблема на сезонните топлинни акумулатори. Нуждаем се от топлоизолация, по-добра от фибрана.

Ще трябва да питаме NASA от какво си правят защитните плочи на совалките.

[saraneron]

Колко са загубите за 5см.фибран.Приблизително?

[Mateev]

Мощността на загубите на 5 cm фибран или сух стиропор е около 0.6-0.8 W/кв.м. на градус Целзий температурна разлика от двете страни на фибрана (стиропора).

Приеми че е 1W/кв.м. ако изолацията е правена от некадърни "майстори". Аз така смятам, че ми е по-лесно да го правя на ум, а и те "майсторите" в България доста често наистина са си некадърни, така че грешката излиза вярна.

[saraneron]

Как да я разбирам/да я разчепкам/ тази данна,,Коефициент на Топлопроводимост

W/(m.k)

0,08 Това за ватовете е ясно , но после метър /това дебелината ли е или площ/ за градус келвин? И за каква дебелина се отнася или са глупости това което пиша?Ако може няколко прости примерчета за простосмъртни ? Прочетох това и си мисля че нещо е пропуснато! Материал Коефициент на топлопроводимост
W/(m*K)
алуминий 237
въздух 0.025
вълна 0.05
дърво 0.15
железобетон ~ 2
камък 1.6
корк 0.04
пластмаса 0.25
стиропор 0.08
стъкло 1.1
тухла четворка 0.3

Освен от коефициента - общата топлопроводимост зависи от площа, дебелината и температурната разлика. Ако материала е флуид, то имаме също и конвенкционално пренасяне на топлина. Има и радиационна загуба на топлина, която влияе най-вече при прозорците.

Ако имаме 3 кв.м стъкло с дебелина 4 мм и температурната разлика между едината и другата страна е 20°, то общата топлопроводимст е 16.5 KW...

Да не бързаме да се плашим - няма да се налага да включваме тази огромна мощност само заради прозореца, дори да е единичен.

Това се дължи на свойството на въздуха да създава "предпазен слой" около стъклото. Резултата е, че приложено за целите на отоплението, същия този единичен прозорец би ни гълтал мощност около 0.6 KW.

Заради същите свойства на въздуха - коефициента на топлопроводимост не ни дава истинска представа за изолационните свойства на стените.

Например алуминиева стена с дебелина 4 см., би трябвало да има 3000 пъти по-голяма топлопроводимост от същата стена, изградена с изолационна плоскост. В действителност разликата е 5 пъти.

[Lupus]

Това са разсъждения за въздуха и са верни за нуждите на отоплението.
Кажи какво е твоето предложение за термо изолирането на топлинен акумулатор на база вода.

[Mateev]

Заради същите свойства на въздуха - коефициента на топлопроводимост не ни дава истинска представа за изолационните свойства на стените.

Например алуминиева стена с дебелина 4 см., би трябвало да има 3000 пъти по-голяма топлопроводимост от същата стена, изградена с изолационна плоскост. В действителност разликата е 5 пъти.

Коефициента на топлопроводимост ни дава информация с каква скорост се придвижва топлината вътре в обема на различните материали. Това обаче не означава, че същата тази топлина се предава на въздуха със същата тази скорост. От тука идва и разминаването, за което говорите. Няма как да направите температурна разлика от 20 градуса от двете страни на едно стъкло или лист алуминий, защото вътре в обема им топлината се придвижва много по-бързи, отколкото може да се разсее при контакта с въздуха. Това обаче не е така при фибрана или стиропора. При тях повърхностния им слой на практика има температурата на околната среда и отдаването към въздуха е много по-интензивно отколкото преминаването на топлина вътре в обема.

Във връзка с тези разсъждения е много по-добре стената на една сграда да е полирана, защото така има поне 2-3 пъти по-малка площ от една стена с грапава мазилка, а от там и 2-3 пъти по-малко загуби.

[veipower]

Здравейте, понеже темата ми се струва важна и за да я повдигна, искам да въведа следното уточнение:
Специфичния топлинен капацитет на водата е 4186 Джаула. Т.е. за загряването на 1 килограм /литър / вода с 1 Градус Целзйи се извършва работа 4186 Джаула.
От тук за 1000 литра вода 4186.1000= 4186000 Джаула.
1КВат.час=3600000Джаула - 1J=1W.s

За загряването на 1000л. вода с 1гр. са нужни - 4186000/3600000=1.163 КВат.час.
Чел съм някъде че за увеличаване на СТК на водния акумулатор се добавят парафинени капсули.

[gmoskov]

Аз прогнозирах 45° ±3°С за CH5 за края на Юли, но май няма да позная... Изненадва ме, че кривата на повишаване на температурата в топлинния акумулатор не е крива, а линия! На теория тя трябва да започне да се закривява към хоризонталата, но за сега акумулатора успява да поеме всичко, а КПД-то на колекторите се задържа. Нормално е при повишаване температурата на топлоносителя КПД-то на колекторите да падне, но за сега то е почти константно.
С повишаване температурата на акумулатора се увеличават загубите на топлина от кондукция през почвата, но за сега те не се виждат на графиките. Страшна жега е там! Дневните температури всеки ден достигат 40°С (виж CH10).

Англичаните го патентоваха Ползват хибридни панели за ток и топла вода, топлата вода се набива под къщата и топлината се черпи с термо помпа

http://zerocarbonsolution.co.uk/technol ... nergybank/

AntonBM, мисля да заложа нещо подобно като експеримент под къща за която ще вадя разрешително за строеж, но сигурно ще имам нужда от помощ със сметките