Теорията „Дахомей“

[retro]

Най-лесно управляват правителствата, които успяват да поддържат средно ниво на бедност. Средно бедният човек мрънка тихо и безобидно и е благодат за всяка власт. Управляващите в България обаче вече изпускат контрола.

През 1965 г. легендарният полски публицист Ришард Капушчински попада в африканската държава Дахомей (днешна Република Бенин) в момент, когато между президента Суру Миган Апити и премиера Жустен Ахомадегбе прехвърчат мълнии. Спорът им е за това кой трябва да назначава главата на Върховния съд. Месеци наред никой от двамата не отстъпва, „защото всеки от тях има голямо семейство, на което трябва непрекъснато да раздава разни служби.“ Резултатът от конфликта е, че държавата изобщо не функционира.

„Тук виждаме много точно механизмите на африканската политика“, пише Капушчински: „Дахомей е бедна, изостанала страна. За да се измъкне от мизерията, са необходими огромни усилия, концентрация на енергия, възпитателна работа. Но никой не се вълнува от това!“

Онова, което прави потресаващо впечатление на журналиста, отразил десетки преврати, бунтове и революции в Африка и Латинска Америка, е тъкмо обстоятелството, че населението не реагира по никакъв начин. Макар едва да свързва двата края, то не се възмущава или го прави спорадично и вяло.

И ето че там, в Дахомей, Капушчински бил осенен от следното прозрение: „Най-лесно управляват правителствата, които успяват да поддържат средно ниво на бедност.“

Средно бедният човек

Много бедният човек е озлобен и яростен, докато средно бедният човек е средно спокоен за утрешния ден. Точно толкова спокоен, колкото хем да се тревожи как ще оцелее, хем да не излезе на улицата. Зает с тези мисли, той не хаби енергия да се сдружава с други средно бедни хора. Всеки оцелява поединично. Стандартът на живот е средно търпим, жизненият хоризонт - средно ясен. Средно бедният човек казва "Да сме живи и здрави, пък другото все ще се нареди". Неговото мрънкане е тихо и най-вече безобидно. Затова той е благодат за всяка власт......

http://www.dw.de/%D1%82%D0%B5%D0%BE%D1% ... a-16435552

[agro]

Средно бедни или средно богати - въпрос на гледна точка. В България сме несравнимо по-богати от повечето, да не кажа от всичките африкански страни и въпреки това твърдим, че сме по-скоро бедни. Имал съм възможността да пребивавам и работя в малка африканска държава и оттогава твърдя, че не разбираме колко сме богати в сравнение с тези хора. А самите африканци, от своя страна са едни усмихнати хора, за които живота в колибите си е напълно нормален, саудитците са им направили асфалтов път до столицата, катарците пък - стадион, изобщо - всяка година нова придобивка и минимално повишаване стандарта на живот. И хората са щастливи в своя подобряващ се свят, без да се сравняват с някоя богата съседна страна - такава наблизо няма. При нас положението е обратното - мнозинството хора бяха буквално изтръгнати от удобния, сигурен свят на еднакво бедните/богатите/ и попаднаха в хаоса на дивашкото безумие, наречено преход. Съответно обедняха и се озлобиха, протестираха и т.н., докато отново станаха еднакво средно бедни/богати/, но вече се сравняват с по-богатите от тях съседи и пазейки спомена за предишното статукво, се чувстват средно бедни, а не средно богати, каквито всъщност са по световното мерило. Въпрос на гледна точка.