venkap написа:За статични става въпрос. Няма грешка. P = 3 * 0,01 A * 57,7 V * 0,9 cos * константа 400 = 623 W , изчислява се прага на чувствителност на конкретната измервателната група в която участват ТТ и НТ . Когато се измерва прага на чувствителност на електромер в лабораторни условия се използва фактор на мощност 1 или привидната енергия минаваща през него. В реални условия при 40mA на фаза, се получават Р = 554 W и Q = 2 714 VAr и S = 2 770 VA. Това е така, защото фактора на мощност на празен ход е много нисък.
Относно четирите реактивни индукционни електромера (както и колегата написа в горния пост) активната енергия има две посоки. Възприето е, когато енергията се движи в посока от шината система на подстанцията към клиент или друга подстанция да се означава с А+. Ако реактивната е със същата посока то тя е с индуктивен характер и се отчита в първи квадрант (0-90градуса). Ако реактивната е с посока към шината система на подстанцията т.е. посоката и е противоположна на активната, тя има капацитивен характер и се мери в четвърти квадрант (270-360градуса). По същият начин стоят нещата и с А-. Когато активната и реактивната са в една посока измерват се в трети квадрант (180-270 градуса), а когато се разминават в посоките е във втори квадрант (90-180 градуса). Следователно за да измериш реактивната от четирите квадранта трябва да разполагаш с четири електромера за реактивна енергия. В практиката капацитивната не се мери с индуктивни електромери или се е правило само в специални случаи като системни подстанции, ТЕЦ-ве, ВЕЦ-ве и други големи производители или много големи консуматори.
1. Точно това идва да рече, че ако смяташ по този начин ще сграшиш. Казваш че примерно прага на чувствителност му е 1 kW и под тази стойност не отчита. Само че чувствителността само се проверява в лаборатовни условия при косинус = 1. А самия електромер започва да мери при ток , по-голям от праговия. И така, ако S = 2,7 kVA а P = 500 W, електромера ще ги отчете, защото тока е над праговия въпреки че активната мощност е наполовина на праговата в лабораторните условия (при косинус = 1). Точно такъв е случая при траф на празен ход.
2. Хайде сега тгава да видим...Сложи един индукционен реактивен електромер да мери в I квадрант.
Имам един въпрос - какво би станало ако енергията е в трети квадрант?
Отговора е - ще я измери точно толкова точно, колкото и тази в първи квадрант и ще се върти в същата - права посока. И няма как да е иначе, това е все една и съща енергия през шините.
Така че ако се опиташ да сложиш 4 реактивни електромера , няма да направиш нищо друго, освен да ги дублираш два по два.
Ако искаш да различиш I и III квадрант, трябва са спираш и пускаш съответен електромер когато посоката на активната се промени.
Точно това става във статичните - еътре има само два виртуални реактивни електромера. Само че в зависимост от посоката на активната, показанията се натрупват към отделни броячи. Т.е. ако искаш да заместиш с индукционни, достатъчни са само два, а в зависимост от посоката на активната да превключваш различните тарифни броячи.
Така е и с II и IV квадрант. Реактивния индукционен електромер не може да различи срещуположни кваданти. Той може да разлчин само съседни. Трябва умишлно ти да се намесваш в схемата му като регистрираш с друг елемент в кой от двата срещуположни квадранта се намира в момента.
Ено време това стааше с посочно активно реле, което превключваше тарифите на двойнотарифните реактивни електромера и така стават 4 брояча. Това е и математическо - логическия алгоритъм в съвременните статични електромери.
Поздрави!