Автор: Доротея Спасова, Варна dorotheas@dnevnik.bg
Оригинален линк: http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=561608
Заглавие: Какво пречи да правим ток от слънцето
През последните месеци се появиха доста заявки за изграждане на
фотоволтаични паркове и централи в различни градове на страната
[Дневник]
Според проектодиректива на Европейския съюз за токa от алтернативни енергоизточници, до 2013 г. около 11 процента от енергията у нас трябва да бъдат с екопроизход. През 2020 г. този процент трябва да бъде 16 на сто. В момента едва 9.1 процента от ел. енергията у нас е от възобновяеми източници, като от ВЕЦ идва 9 процента. В останалите 0.1 на сто влизат производството от всички ветрогенератори, фотоволтаици и биомаса.
Два или три тъмносини панела и нещо подобно на бойлер. От доста време тази гледка може да се види на голяма част от къщите в Северна Гърция. Броят на монтираните малки фотоволтаични системи там се увеличава с всяка изминала година. У нас обаче фотоволтаиците все още са екзотика. Въпреки че интерес към системите, които преобразуват директната слънчева светлина в електроенергия, не липсва.
"Този фотоволтаичен ефект е известен над 100 години и повече от успешно се използва в спътниците, космическите кораби. Реално в Космоса именно фотоволтаични клетки захранват различните уреди в орбита. От около 20 години ефектът намира приложение и на Земята за производство на електричество. В повечето европейски страни подобни системи са хит вече повече от десетилетие. У нас не е така заради икономически и правни пречки", обяснява управителят на "Булспейс" ЕООД Петър Атанасов. Това е една от малкото български фирми, които се занимават с проектиране и монтаж на фотоволтаични системи.
В България липсват преференции, било то законодателни или финансови, които да стимулират внедряването на алтернативни технологии, твърди Атанасов. Думите му потвърждава и Росимир Матеев, управител на "СТС Солар". Компанията е част от холдинга "СТС инвест холдинг" АД и е основана преди почти две години с идеята за осигуряване на чиста и екологична енергия от възобновяеми енергийни източници.
Недостигът на течните горива
се очаква да настъпи още през 2020-2025 г. Той ще бъде съпътстван с космически цени на всички видове горива, а оттам и на електроенергията. За да се избегне този черен сценарий, трябва да преустроим енергийното си потребление и да се преориентираме към възобновяемите енергийни източници (ВЕИ)", заявява Матеев.
"България драстично изостава от световните и европейски изисквания за процент произведена ел. енергия от възобновяеми източници", смята председателят на Асоциацията на производители на екологична енергия (АПЕЕ) Велизар Киряков. Той се позова на проектодирективата на ЕС за тока от алтернативни енергоизточници. До 2013 г. около 11% от енергията у нас трябва да бъдат с екопроизход, а през 2020 г. - 16%. Това предполага всички индустриални производители на енергия да купуват и въглеродни емисии, което пък ще вдигне цената на ел. енергията у нас, тъй като в продажната цена на тока ще бъдат калкулирани и цените за парниковите газове, които се очаква да стигнат 50-60 евро за тон. В момента едва 9.1 процента от ел. енергията у нас е от възобновяеми източници, като от ВЕЦ идва 9 процента. В останалия 0.1 на сто влиза токът от всички ветрогенератори, фотоволтаици и биомаса. Дори и след реализацията на вече обявените проекти България няма да може да покрие изискванията на проектодирективата, заявява Кирязов. По думите му, като се изключат все още нереализираните проекти за ВЕЦ "Цанков камък" и каскадата "Горна Арда", места за реализиране на големи проекти за ВЕЦ у нас няма.
Това означава, че за преодоляване на енергийния дефицит
ни остават само слънцето и вятърът. "И докато при разполагането на ветрови генератори задължително се съобразява и пътят на прелетните птици и нерядко има протести на екозащитници, при слънцето не е точно така", смята Петър Атанасов.
"България е в зона, която е богата на слънчева радиация. Количеството на средногодишната слънчева енергия е в диапазона от 1350 до 1600 kWh/m2 (киловат часа на кв.м). Най-слаба е радиацията в Софийския регион, а най-силна - в района на Силистра", обяснява Росимир Матеев.
Изискване за брой слънчеви дни в годината, за да се изгради фотоволтаична система, няма. Всичко е въпрос на икономическа обосновка, дали инвеститорът го устройва възвращаемостта, която се предлага от даденото място, казва Атанасов.
Основното преимущество на фотоволтаиците е, че не заплашват околната среда. Те на практика са вечни и са безплатни като разход за енергийния източник. Освен това инсталациите могат да бъдат монтирани на всякакъв вид покриви, върху големи промишлени инсталации, на големи полета, в дворове на къщи, където няма ел. захранване.
За да се изгради една малка централа
у нас, трябва да се мине през целия инвестиционен процес, все едно строите сграда, разяснява Матеев. Според него най-добрият вариант за България е да стимулира изграждането на малки фотоволтаични централи до 5 kW/h. Така всяко домакинство да може да си инсталира такава и да произвежда ток за собствени нужди или да предлага съответната изкупна цена на електроразпределителните (ЕРП) дружества. Тя е 0.78 лв. на kW/h и е определена с решение на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) в края на 2006 г. Реално обаче "семейна" централа от този тип струва около 5-6 хил. евро. Така срокът за откупуване на подобна инвестиция достига 8-10 години.
"Сега държавата по никакъв начин не стимулира инвеститорите, решили да си монтират фотоволтаик, твърди Петър Атанасов. Според него в лицето на ДКВЕР се създават законови предпоставки ЕРП-та да изплащат по-високи цени за електроенергията, която е произведена от фотоволтаици. Парите за изкупуване обаче идват от другите потребители и консуматори на ЕРП дружествата. Т.е. по-високата изкупна цена от 0.78 лв. идва от джоба на обикновените консуматори на ток, а не от държавата.
Друг проблем е, че не се знае за нас, обяснява още управителят на "Булспейс". "На мен лично са ми предлагали да направят хотел, но не и фотоволтаичен парк. Законовата уредба не е съвсем изчистена, категоричен е Петър Атанасов. По думите му по света се прилагат два начина, за да се стимулира използването на фотоволтаични системи. Първият е с високи изкупни цени на електричеството. Вторият - чрез разработката на грантови схеми от държавата, при които се покриват част от инвестицията, след като тя бъде реализирана. И двете схеми се прилагат много успешно в Испания, Италия и Гърция. Подобни варианти се обсъждат в Кипър, Индия, Румъния... У нас има Закон за възобновяемите и алтернативни енергийни източници и биогорива, както и
опция за отпускането на безвъзмездни помощи
които Министерство на земеделието и продоволствието отпуска по мерки 311 и 312 за изграждане на фотоволтаични централи в 178 общини, включени в програмата за развитие на селските райони. Максималният грант е до 200 хил. евро и представлява до 70 на сто от стойността на целия проект. Инвестицията в една фотоволтаична централа се движи между 4200 и 4700 евро на kW, казват от "СТС Солар". Средногодишно според ДКВЕР oт един kW инсталирана мощност се произвеждат по 1340 kW/h електроенергия за фиксираните панели, а за тези на стойки числата се увеличават с още 30-40% повече произведена енергия, разяснява Петър Атанасов.
В много страни за инвеститорите е въпрос на престиж да имат подобни фотоволтаични системи на покривите на хотелите или домовете си. Вероятност ситуацията и у нас да се промени в тази насока са поне дузина заявки от последните месеци за изграждане на фотоволтаични паркове и централи в Тервел, Добрич, Габрово, Исперих, Петрич, Смолян и пр.
Устройството
Една фотоволтаична система се състои от най-много три основни компонента. Първият е стойката, на която се извършва монтажът. Вторият елемент са панелите и последният е т.нар. инвентор. Той преобразува произведената енергия по такъв начин, че да е подходяща за ел. преносната мрежа. Ако панелът се монтира на покрив, стойката може да се елиминира. При панелите кристалните технологии са тези, при които се използва силиций за фотоволтаичните клетки.
