Централа/и

[Mateev]

Инфлацията се опитва да измерва скоростта, с която поскъпват или поевтиняват стоките и услугите. Но тази скорост е различна за различните стоки. И тука възниква най-важния въпрос - Как да се направи кошницата?

В България този въпрос е решен чрез наблюдаване на статистиката на потреблението - тоест в кошницата се слага това, което потребява средностатистическия българин. И в тази кошница има основно хранителни продукти и плащания на парно и ток. Отделно дето в тези хранителни продукти много слабо е застъпено например месото или уискито. А в една нормална кошница би трябвало да има и коли, телевизори и т.н. Следователно българската инфлация мери по-скоро бедността на народа, а не реалната промяна на цените.

Има още един фактор - влизането ни в евросъюза. При това влизане задължително трябва да догоним цените на стоките и услугите. Следователно задължително ще имаме висока инфлация. Но това е инфлация на ПРЕХОДА, а не инфлация на ИКОНОМИКАТА.

Един бизнесмен, който използва за храна нищожна част от парите си и с останалите прави инвестиции (покупка на машини, съоръжения и оборудване) всъщност има потребителска кошница с много ниска инфлация - не повече от 2-3%, а в някои сфери на бизнеса даже има дефлация (електроника, коли, слънчеви централи и т.н.).

Ако човек има излишни пари и иска да разбере дали те се обезценяват или поскъпват, трябва първо да си помисли за какво би ги похарчил тези пари (сега или след 10 години). И ако този човек обича да си купува коли, значи неговата кошница е пълна основно с коли. А те стават все по-добри и все по-евтини. Следователно за този човек е по-изгодно да поизчака малко, защото със същите пари след 1 година ще си купи по-хубава или по-евтина кола. Това означава, че парите на този човек са подложени не на инфлация, а на дефлация.

[Lupus]

Инфлацията се опитва да измерва скоростта, с която поскъпват или поевтиняват стоките и услугите. Но тази скорост е различна за различните стоки. И тука възниква най-важния въпрос - Как да се направи кошницата?

В България този въпрос е решен чрез наблюдаване на статистиката на потреблението - тоест в кошницата се слага това, което потребява средностатистическия българин. И в тази кошница има основно хранителни продукти и плащания на парно и ток. Отделно дето в тези хранителни продукти много слабо е застъпено например месото или уискито. А в една нормална кошница би трябвало да има и коли, телевизори и т.н. Следователно българската инфлация мери по-скоро бедността на народа, а не реалната промяна на цените.

Има още един фактор - влизането ни в евросъюза. При това влизане задължително трябва да догоним цените на стоките и услугите. Следователно задължително ще имаме висока инфлация. Но това е инфлация на ПРЕХОДА, а не инфлация на ИКОНОМИКАТА.

Един бизнесмен, който използва за храна нищожна част от парите си и с останалите прави инвестиции (покупка на машини, съоръжения и оборудване) всъщност има потребителска кошница с много ниска инфлация - не повече от 2-3%, а в някои сфери на бизнеса даже има дефлация (електроника, коли, слънчеви централи и т.н.).

Ако човек има излишни пари и иска да разбере дали те се обезценяват или поскъпват, трябва първо да си помисли за какво би ги похарчил тези пари (сега или след 10 години). И ако този човек обича да си купува коли, значи неговата кошница е пълна основно с коли. А те стават все по-добри и все по-евтини. Следователно за този човек е по-изгодно да поизчака малко, защото със същите пари след 1 година ще си купи по-хубава или по-евтина кола. Това означава, че парите на този човек са подложени не на инфлация, а на дефлация.

Всичко това е вярно по принцип, но си остава софистика и еквилибристика с понятията. По тази логика ние никога няма да разполагаме с единен мерителен инструмент за икономиката в България. Нека съпоставим казаното от Вас с това мнение и да изясним нещата.

Добре, явно моите разбирания не са приети тук, ОК, всеки има мнение!
Искам последно да попитам: За каква 10год възвращаемост на инвестицията говорим и защо това трябва да е водещо при: "Инфлацията в България през септември ще достигне 13.9% на годишна база, прогнозира една от най-големите скандинавски банки Данске банк. " .....
Това означава че всеки проект с доходност под 14% годишно реално е губещ! То е почти същото като банков влог, както някой направи това сравнение в една друга тема тук. За мен най-важното е реинвестирането с цел премахване на инфлационият натиск и други проблеми.

[ferdy]

Как изобщо можете да предположите, че официалният процент инфлация, който е обявен от НСИ може да бъде мерило за икономиката? Особено когато става въпрос за бизнес.

Г-н Матеев е прав за индивидуалната кошница. Във фирмата, в която работя, практиката е точно такава. Нас ни интересуват цената на горивата, на електричеството, на металите, на основните материали за всяко наше производство и както се сещате, "нашата" инфлация надвишава официално обявените 13-14 %. Като за да успеем да усетим рационално динамиката в цените на тези стоки, взимаме предвид не цената на закупуване, а цената на която бихме закупили материалите в момента, а съвсем конкретно - цената на група от стокови борси. Това са борси от които ние реално бихме закупили материали, с калкулиране и на транспорта, и на срока на доставка. Иначе, разчитайки за определяне на нашите продажни цени на официалната инфлация, ние бихме работили на загуба непрекъснато поне с по 20 % на всяка продажба. Да не говорим за закупуване на машини, оборудване или за всяко започване на нов бизнес - нещата вече стават съвсем сложни.

А мерител за икономиката на България просто няма. Статистиката се използва за залъгване на народа и на евросъюза. Обявените нива точно на инфлацията са значително по-ниски от реалните за да няма смут в населението и за да успеем да въведем еврото в обозримо бъдеще. Не вярвам някой наистина да смята, че инфлацията у нас е 13 % на годишна база.

GMG също е прав донякъде, но неговите разсъждения са по-валидни за краткосрочни инвестиции и при един доста по-динамичен паричен поток, отколкото би постигнал при инвестиция във фотоволтаици.

[Mateev]

Направете си една проста сметка:
В България има борд и лева е привързан към еврото. И във всеки един момент вие свободно можете да смените левове за евро и обратно. Тоест може да се каже, че вие едновременно притежавате и левове и евро. При това положение задавам въпроса:

Как така може лева да се обезценява, а еврото - не????????
Та нима това не е едно и също??????
Коя инфлация е с по-вярна цифра - европейската или българската??????

Сложни въпроси. Според мене инфлацията измерва нещо си, но не точно това, което ни трябва на нас. По скоро когато се проверява дали един проект е печеливш се постъпва по друг начин: Всеки трябва сам да си определи доходността, която го устройва. Например ако имате свободни пари и единствената ви алтернатива е банков депозит, то тогава и 7% доходност е добра алтернатива. Ако обаче в момента имате печеливш бизнес с 30% доходност, тогава трябва да търсите нов поне с 31%.

По света има страшно много свободни пари и техни собственици, които ще са доволни и на 7%, но гарантирани от държавата. Именно поради това процъфтява соларния бизнес в Европа. А в България явно няма свободни пари. Но това няма да попречи на бурното навлизане на слънчевите електроцентрали. След като понамалиха изкупните цени в Германия и в Испания много милиони и милиарди ще се насочаат към други държави, в това число и към България. И страната пак ще се напълни с централи. И народа пак ще плаща разликата между нормалната цена и преференциалната. Само че за съжаление собствениците на централите (и печалбите) няма да са българи. Това за съжаление е картинката, до която ни доведоха нашите управници.

Правилния ход на правителството беше друг. Така и така ще трябва да правим екологичен ток и той ще бъде платен от народа, но поне субсидиите и печалбите да си останат в България. Тоест трябваше да има програма "100 000 покрива" + облекчена едномесечна процедура по узаконяване + 25 години гарантирана изкупна цена. Тоест стимулиране на много на брой малки, а не малко на брой големи централи.

[venkap]

В България има страшно много свободни пари, но те са насочени в други отрасли на икономиката, като строителство, туризъм, търговия,(не засягам дейности извън закона), които за сега са по-доходоносни и най-вече даващи възможност да се укриват доходи. С другото съм съгласен.

[Lupus]

Добре, виждам, че тук има достатъчно добри икономисти.
Някой наема ли се да формулира критериите, по които трябва да се изчислява обезценката на една фотоволтаична централа?
Очевидно е, че във времето тя ще губи от стойността си, както е и очевидно, че печалбата от нея ще намалява с годините. Има и още нещо, което не е коментирано до сега - фотоволтаичната технология е още млада и незряла. Работи се както по нови материали и технологии, така и по подобряване на ефективността на сега ползваните. Въпрос на няколко години (3-5г) да се получи технологичен пробив, който може да направи фотоволтаиците с 20% по-ефективни. Няма ли да превърне това сега изградените централи в непродаваеми ДМА? Как стои въпроса с амортизационните отчисления? За колко години се изчисляват те?

[lz1wvm]

А в България явно няма свободни пари.

Няма пари в държавата(бюджета) а за частния бизнес има в зависимост от отрасъла но бюджета е едно от най нерентабилните пера точно от там явно се определя инфлацията