Инфлацията се опитва да измерва скоростта, с която поскъпват или поевтиняват стоките и услугите. Но тази скорост е различна за различните стоки. И тука възниква най-важния въпрос - Как да се направи кошницата?
В България този въпрос е решен чрез наблюдаване на статистиката на потреблението - тоест в кошницата се слага това, което потребява средностатистическия българин. И в тази кошница има основно хранителни продукти и плащания на парно и ток. Отделно дето в тези хранителни продукти много слабо е застъпено например месото или уискито. А в една нормална кошница би трябвало да има и коли, телевизори и т.н. Следователно българската инфлация мери по-скоро бедността на народа, а не реалната промяна на цените.
Има още един фактор - влизането ни в евросъюза. При това влизане задължително трябва да догоним цените на стоките и услугите. Следователно задължително ще имаме висока инфлация. Но това е инфлация на ПРЕХОДА, а не инфлация на ИКОНОМИКАТА.
Един бизнесмен, който използва за храна нищожна част от парите си и с останалите прави инвестиции (покупка на машини, съоръжения и оборудване) всъщност има потребителска кошница с много ниска инфлация - не повече от 2-3%, а в някои сфери на бизнеса даже има дефлация (електроника, коли, слънчеви централи и т.н.).
Ако човек има излишни пари и иска да разбере дали те се обезценяват или поскъпват, трябва първо да си помисли за какво би ги похарчил тези пари (сега или след 10 години). И ако този човек обича да си купува коли, значи неговата кошница е пълна основно с коли. А те стават все по-добри и все по-евтини. Следователно за този човек е по-изгодно да поизчака малко, защото със същите пари след 1 година ще си купи по-хубава или по-евтина кола. Това означава, че парите на този човек са подложени не на инфлация, а на дефлация.