Mateev написа:Живота го живеем насила, защото никой не ни е питал когато сме се раждали. В този живот има наложени някакви правила, които никой не ние е питал дали сме съгласни с тях, както и дали желаем да играем по такива правила. Това разбирам под ПРИНУДА - живеем насила и сме принудени да играем някаква игра по някакви чужди правила.
По въпроса със закона на джунглата - много първично го възприемате. Аз имах предвид съвсем друго - и това е именно играта, която сме принудени да играем. В тази игра както във всяка друга игра има победители и победени. За да станеш победител, значи някой друг (или много други) трябва да бъдат победени. За да спечелиш един лев, някой друг трябва да го загуби. За да станеш началник, някой друг трябва да слезе от този пост. За да се издигнеш в йерархията, някой друг трябва да падне. За да си добре, някой друг трябва да е зле. За да си богат, някой друг трябва да е беден. За да си началник, някой друг трябва да ти се подчинява. Няма да се чувствуваш умен, ако някой друг не е глупав. Няма да се чувствуваш красив, ако някой друг не е грозен. Въобще няма да се чувствуваш добре, ако някой друг някъде по света не е зле. Ако продължа в същия дух - ще пиша 3 дена и 3 нощи........
Ако това не е ЗАКОН НА ДЖУНГЛАТА, здраве му кажи..........
Още от момента в който сме се родили сме поставени в условията на едно НЕПРЕКЪСНАТО СЪСТЕЗАНИЕ и това състезание ПРОДЪЛЖАВА ЦЯЛ ЖИВОТ. И никой не ни пита искаме ли да се състезаваме или не. Състезаваме се за жени, за работно място, за финикийски знаци, за дефицитни стоки и за какво ли не още - въобще състезаваме се за място под слънцето.......
Състезание ВМЕСТО сътрудничество.
"Някой да стане зле, за да си ти добре".
"За да се чувстваш красив, някой да е грозен".
"Не са ни питали кога и къде да се родим = живеем в принуда".
И още определения видях, които ми показват, за пореден път, че живеем в сбъркан модел.
Защо?
Ами, съди сам: Защо да не си добре и просто, сам по себе си? Ако си сит, ако си желан от приятелите си и тези, които са важни за теб, за чий чеп ти е някой да страда, за да...се чувстваш ти добре? Нелепо. Аз се чувствам добре, когато и хората край мен са добре. Ако някой страда, това наранява и мен. Е, освен, ако не го заслужава с гадното си поведение, примерно.
За да станеш началник, трябвало било някой да "падне от поста"? Извинявай, г-н Матеев, аз вярвам, че ти си станал този, който си не, щото някой е паднал, а защото ТИ си станал. Защото, ТИ отговаряш на изискванията на момента, Защото ТИ разбираш и водиш бизнеса, Защото ТИ СИ ЛИДЕР. И няма лошо, който не става за тази длъжност, който не разбира, който няма нито визията, нито стремежа да се развива така, да ти се подчини. В крайна сметка, това е и за негово добро. щото, ако е той там, горе, фирмата ще западне или дори ще умре. И тогава, ще страдат много повече хора.
Да се чувстваш умен - трябвало някой да бил глупав? НЕ Е задължително. Да живееш сред умни хора, с които се разбираш, също е добър атестат. Изобщо, всичко опира до критерии и ценностна система. Когато тези два елемента еволюират до нивото на обществото, проблемът с "принудата", която мъчи изостаналото ни съзнание, ще се реши от само себе си.
Ето, излиза: Днешната "джунгла" НЕ Е онази, отпреди милиони години. И мравките, за своя вид, си живеят и се справят страхотно. Амбицията - здравата амбиция у тези, които знаят какво и защо правят, които имат качества и са улучили условията и методите за работа, си заслужава.
Не се ли приемаме за жертви, живеем много по-щастливо.
Иначе, принуда означава и воля. Ако никой не е избирал кога да се роди, пак може да си упражни волята и да избере дали и кога да си отиде, пусто. И свободата има много измерения. Светът е огромен и да измениш всичко, което е често и основно, извън твоя контрол - е по-скоро, невъзможно. Вместо да се товариш с толкова, не е ли по-лесно да въздействаш на това, което е в твоя обсег и /почти изцяло/ в твоя собствена власт? Вътрешните ни настройки са много по-достъпни, а резултатът - много по-бърз и безболезнен.
...Ама и тук има писане за дни наред.
Умният дава правилни отговори. Мъдрият задава правилните въпроси.