от terazini » 02.07.2009 11:14
От вестник "Дневник"
Иван Хиновски: Държавата трябва да покаже потенциала за екоенергия по региони
От Светлана Ненова
Последна промяна в 14:42 на 01 юли 2009, 513 прочитания, 6 коментара
Преди две седмици по време на енергийния форум във Варна изпълнителните директори на НЕК и дъщерното й дружество "Електроенергиен системен оператор" (EСО) Мардик Папазян и Иван Айолов се обявиха срещу инвестициите във възобновяеми енергийни източници (ВЕИ - вятър, слънце и вода - бел.ред.), които застрашавали сигурността на системата. Двамата поискаха да се въведат квоти за присъединяване, а инвеститорите да изграждат заместващи мощности. Изявленията им разбуниха инвеститорската общност, която, следвайки политиката в България и в цяла Европа, в последните години се насочи именно към възобновяемите източници. За проблемите разговаряме с председателя на Български енергиен форум Иван Хиновски.
Как кризата се отразява на проектите за изграждане на вятърни, соларни паркове и централи на биомаса?
- Кризата се усеща в онези отрасли, в които се инвестира без гарантирана продажба на продукцията, за разлика от конкретния случай - електроенергията от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). В България условията за инвестиране във ВЕИ са много добри, защото държавата гарантира дългосрочно изкупуване на електроенергията от тези мощности. Това дава сигурност на инвеститорите, Българският енергиен форум (БЕФ) не отчита спад в интереса. И в момента големи енергийни компании са насочили интереса си към България и търсят проекти с различна степен на готовност. Част от инвеститорите търсят малки вятърни проекти, други - от 20 до 50 мегавата, трети - още по-големи мощности. Едновременно с това в момента на вътрешния пазар има огромно предлагане на вятърни и соларни проекти. Местни инвеститори, купили земя или сключили договор за наемането й, разработват проекта до някакъв етап, обикновено до подробния устройствен план. Те търсят партньори, тъй като не могат да осигурят финансиране.
В България се сблъскваме с проблема, че участниците в изграждането на ВЕИ мощности нямат еднакви отговорности според действащото законодателство. Не може инвеститорите да имат само права, а разпределителните дружества и НЕК - само задължения. Ние ще предложим на следващата парламентарна комисия спешни промени в Закона за възобновяемите и алтернативни източници и горива.
Кои са най-големите проблеми?
- Присъединяването. Липсата на достатъчно средства в електроразпределителните дружества и НЕК спира процеса. С промените трябва да се регламентират отговорностите на инвеститорите - например да поемат определени гаранции с банков депозит и да доказват, че имат сериозни интереси. След като искат проучване за присъединяване, те трябва имат сериозни намерения да строят. Още на първата фаза НЕК и електроразпределителните дружества могат да "пресяват" инвеститорите, като се въведе изискването компаниите да представят писма за намерение за финансиране на проекта от банки или инвестиционни фондове. Трябва да има и определени срокове на давност на проучванията, както и за започване на строително-монтажните дейности. Не може НЕК и електроразпределителните дружества да правят огромни разходи за анализи и проучвания за присъединяване на обектите, а инвеститорите после да не се появят с месеци и дори години и да не е ясно какво се случва с проекта. От друга страна, държавата трябва да опрости издаването на разрешения, като централизира административното обслужване на кандидат-инвеститори. Сега те съгласуват документи от общини, МРРБ, МОСВ, здравното министерство, агенцията по горите и други. Прогнозите на БЕФ са, че България няма да може да изпълни индикативната цел, поставена от ЕС, и до 2020 г. да произвежда 16% от електроенергията от ВЕИ. Както заради трудностите пред инвеститорите, така и заради затрудненията за НЕК и електроразпределителните дружества да развиват мрежите. И затова ще плащаме сериозни санкции.
Как ще коментирате предложението на НЕК да се въведат квоти за присъединяване на мощности от ВЕИ?
- Тази идея е предлагана и обсъждана и от Български енергиен форум неколкократно. Тя не е нова и не е българско откритие, а европейска практика, свързана с планиране на дългосрочното развитие на преносната и разпределителните мрежи. За да се определят тези квоти обаче, държавата трябва да проучи потенциала на ВЕИ по региони и по типове източници. При въвеждането им трябва да бъде изяснено отделните региони какъв потенциал имат за изграждане на мощности от вятър, слънце, вода, фотоволтаици, геотермия и биомаса. Такова проучване може да бъде изготвено от български фирми за шест месеца до една година.
Как въвеждането на квотите ще се отрази върху реализацията на проектите?
- НЕК, дъщерното му дружество "Електроенергиен системен оператор" и електроразпределителните дружества ще могат по-правилно да планират инвестициите си, а не да правят анализи за отделни проекти на парче. Те ще знаят, че за района на Североизточна България ще трябва да се присъединяват например 50 мВт фотоволтаици и около 1000 мВт вятърни централи, а Северозападна България може да се планира, например биомаса 100 мВт, малко мощности на вятър и фотоволтаици и т.н. Така в дългосрочен план те ще могат с по-малко разходи и в по-кратки срокове да обезпечат присъединяването, като работят по дългосрочен план за развитие на мрежите. Така могат да бъдат спестени огромни средства.
Какво предлагате, за да се реши проблемът с присъединяването?
- БЕФ предложи на Министерството на икономиката и енергетиката да се създаде държавен фонд за ВЕИ, подобен на този за енергийната ефективност, в който да участват с вноски банки, държавата и инвеститорите. Средствата от него да могат да се отпускат като нисколихвени заеми на НЕК и разпределителните дружества за инвестиции в развитие на мрежите. Вече предложихме тази идея на някои от големите банки, предстоят ни срещи с ЕБВР и Световната банка.
НЕК иска инвеститорите в екологична енергия да изграждат и заместващи мощности?
- Това е невъзможно. Като част от разширението на мрежата, което НЕК и ЕРП-тата трябва да направят, те трябва да предложат и схема за компенсиране и средства за автоматично регулиране на променливата работа на вятърните и слънчевите паркове. Необходимите резервни мощности и автоматизация трябва да са част от плана на НЕК. Хидроцентралите и газовите централи са най-използваният модел за компенсиране на променливата работа на вятърните паркове в Европа и САЩ. Недоумявам защо държавата не намери механизма да размрази над 100-те проекта за изграждане на малки водни централи, които имат разрешения от басейновите дирекции на екоминистерството. Тези проекти чакат да бъдат продадени или търсят финансиране. Част от регулирането в енергийната система може да се осъществява именно с тях. За по-големите вятърни паркове - над 80-100 мВт, компенсирането може да стане с нови газови централи. Цената на ел. енергията от дублиращите мощности, разбира се, ще е по-висока в сравнение с традиционните централи и разходите за тях също трябва да бъдат включени в добавката за "зелена енергия".
Вярно ли твърдението на ДКЕВР, че инвестициите във ВЕИ увеличават цените на тока?
- В рамките на десет години, какъвто е средният срок за възвръщане на инвестициите, цената на електроенергията от ВЕИ, разбира се, ще повлияе на средната цена на електроенергията в посока увеличение, но след това тя ще спадне.[/b]