За по-малкото спойки е вярно. Вероятно с това ще се намали вероятността за повреда от 3 на 10 000 модула до 2 на 10 000 модула.

Така или иначе това не е интересно за клиента, защото повредените модули се сменят в гаранционния период, а мъртвите спойки се проявяват още след първото нагряване и охлаждане (първото лято и първата зима).
Това за по-малкото празна площ вътре в модула също е вярно. В резултат на това вероятно площта на необходимата ви земя ще намалее с 0.1% (1 кв.м. на декар).
За качеството на модулите си има много по-важни критерии, а именно:
1. Качеството на вакумиране и херметизация на клетките
2. Качеството на разпределителната кутия. Да е добре залепена и добре херметизирана. Ако е залята със смола, още по-добре.
3. Качеството на куплунзите. Трябва да имат добра херметизация. Най-добре е това да е гарантирано с O-пръстен.
4. Качеството на кабелите на модула (да имат UV стабилизация)
5. Качеството на силикона, с който е залепена рамката. Да запазва консистенцията и качествата си си дълги години. Да не се втвърдява с времето и да не губи лепилните си свойства.
6. Добро уплътняване на стъклото по периферията към алуминиевия профил. Да няма никакви междини (да не може да се подпъхва визитна картичка). Ако въобще има някакво минимални разстояние, да е добре обмазано със силикон. За съжаление по този параметър се дънят 80% от модулите по света, включая и марковите. Като ходите по изложби, не забравяйте да пробвате да подпъхнете визитка между рамката и предното стъкло. Ефекта е особенно силен близо до ъглите.
7. Качество на диодите. Ако имат голям пад в права посока, то тогава разпределителната кутия ще прегрява. Възможни са и самозапалвания (в миналото е имало такива случаи).
8. Качеството на стъклото. Да е достатъчно прозрачно (без желязо) и да е достатъчно здраво (дебело). Тука е болката на големите модули (над 200 Wp). Те са с по-голяма площ, а ги правят със същите стъкла, като по-малките. Сами можете да се досетите, че това ги прави по-слаби.
9. Здравината на рамката. Има производители, които слагат слаби рамки в името на някаква криворазбрана икономия на алуминий. Естествено това отслабва модула като цяло. Тука също визирам големите по площ модули над 200 Wp. Буди недоумение защо те се правят със същите рамки, като по-малките им събратя. Видите ли производител, който прави с едни и същи рамки по-малките и по-големите модули, бягайте от него или най-малкото бягайте от големите модули.
10. Производствения толеранс на модулите. Има производители, които ви набутват модули с 2-3 вата по-малко, отколкото пише на етикета. Дефакто те не ви лъжат, защото спазват процента на разброса, написан на етикетката. Но все пак сами разбирате, че -3% е много по-лошо от +3%.

Редно е средната мощност на модулите, които закупувате, да е около 0% или малко отгоре. Някои производители дават гаранция за това (напр. Kyocera), а други тихомълком ви продават модули по долната граница. СТС Солар изрично контролира този параметър при доставката на модули.
11. Качество на обработката на рамката. Има елоксирани рамки, има само лакирани, а има и с гол алуминий. Най-добри са елоксираните. Държат дълги години без промяна. Лакираните се надират много лесно още при монтажа или в бъдеще от песъчинките на вятъра. Голия алуминий става на петна още след първата зима. И трите вида са достатъчно здрави и ще държат дълги години, но вторите и третите имат лоша визия само след 1 година (надрани или на петна).
12. Качество на сглобката на рамката. Има такива с точни диагонални сглобки със скрити крепежни елементи (най-добрите), но има и такива с външни сглобки или с правоъгълни отрези с видимо разстояние между детайлите.
13. Качество на покритието на проводящите ленти, с които са свързани клетките. Тези ленти трябва да остават сребристи дълги години в бъдещето. За съжаление обаче на всички е познат случая с масовото патиниране на една серия на един от световните лидери (няма да го казвам, за да не се обиди).
14. Спойките е редно да са правени на автомат. Така се получават гладки и хубави спойки с висока надеждност, защото се правят с автоматично контролирана температура. За съжаление голяма част от дребните производители запояват клетките на ръка. В това число освен китайски, визирам и европейски и български производители. Пак стават модули, но са с по-лоша визия и по-ниска надеждност на спойките (все пак се правят от човек). Този тип модули имат завишен риск от получаване на мъртва спойка в процеса на експлоатация.
15. Серийния номер на модула е редно да бъде запечатан под стъклото, за да е сигурно, че е оригинален. Сериен номер на етикетка не дава гаранция, че етикетката не е подменена.
Въобще има дълъг списък от възможни проблеми при модулите, 80% от които един специалист може да открие само с визуален оглед. За останалите проблеми е необходима апаратура. Става въпрос за уреди, които могат да проверяват волт-амперната характеристика на единичен модул или на цял стринг. Също така много може да помогне и една инфрачервена камера, с която много лесно се откриват повредени клетки (или са по-топли, или по-студени от останалите).