ferdy написа:Корупцията е на доста по-високо ниво, така че и да искаме да участваме - едва ли ще ни огрее. Както виждате за малките инвеститори има пречки на всеки етап, а мощните компании проблеми с парковете си нямат...
Моите уважения ferdy, но точно това мислене е така добре наблъскано в главите ни и толкова дълбоко греховно, че докато не се изкорени няма да просветлеят нещата в нашата татковина!
Малко анализ на казаното, предполагам ще даде светлина на това което казвам.
1.Първо, много лесно и удобно слагаме етикет на обикновеното и естествено действие наречено "защита на интереси" - корупция. На няколко пъти във форума се опитвам да изясня първопричината на нашето положение. Големите фирми имат много възможностти да защитят интересите си. Последното което обаче правят е използване на корупционни методи. Често нещата се оправят много по-лесно, със лична визита или официална кореспонденция за изискване на разглеждане на проблема. Асоциациите също защитават интереси на членовете си. Не случайно във Франция, Испания, Италия има по 3-4 асоциации само във ФВ бизнес защитаващи интересите на различни категории в отрасъла. Лобирането не е корупционен метод за отстояване на определени искания. В крайна сметка гласът на силния се чува. Ако искаме да се чува и нашия глас, трябва да се обединим за да има и той сила.
Петиции, бдения и стачки са също оръжие на съвременното общество.
2. Точно в тази посока на мислите съждението, че "и да искаме да участваме - едва ли ще ни огрее..." е пагубно за развитието на отрасала и на самите нас поотделно. С това чувство на безсилие се самообричаме. От нас зависи дали ще можем да постигнем някакво равновесие в разпределението на пазара. Ако не си отстоим парчето от него - то значи че просто не го заслужаваме и няма на кого да се сърдим или да обвиняваме. Разбира се това изисква жертва на време и средства. Така е устроен живота (поне за момента).
А, кой е този който вярва още, че живота е справедлив?! Къде е видял идеалната наредба? Навсякъде закона на джунглата е в сила. Въпросът е как се бориш за място в тази джунгла.
Та, вървейки по мъките на бюрократичните изцепки се сблъскваме с доста принципни несъответствия, противоричиви наредби и неизяснени правни положения в процедурите за узаконяване на ФВ съоражения (нашите!!!). Само ако бихме могли по-организирано да систематизираме тези проблеми и ги представим от името на всички тук събрани под някаква легална форма, само тогава може да се надяваме, че нещо може да се постигне. Иначе всичко опира до едно недоволство, което звучи повече като неудобсво на мястото на което сме седнали. Хем не ни се мърда много, ама хем не ни е много удобно. Ако само до там са усещанията, то наистина няма нужда от повече усилия. Изглежда не ни е заболяло толкова много, за да станем и си намерим
нашето място.
По-конкретно.
Ето го примерът с едностранчивото решение на ЕРПтата(ще извинява ЧЕЗ, че на техен гръб развиваме темата, но това важи за всички ЕРПта) да решат къде да те свържат. Където си решат. Еднолично решение, което ferdy казва - не може да се обори. Т.е. няма арбитърен орган, към който да се обърнеш с оплакване от такова решение, който да изкаже независимо експертно мнение? Ако е така, то очевидно има законов пропуск, който да защитава правата на клиентите.
Има тук толкова колеги запознати с нещата по този въпрос в другите държави. Как там е уреден този въпрос. Да се заеме най-добрата позиция, която ни защитава като заинтерисована страна и да се представи пред правителството да уреди правово този въпрос. Един елементарен процес без който нищо няма да се промени. Този процес би бил много по-лесен и бърз при установена структора и организация, в която да има изграден механизам за изслушване на такива проблеми, оформянето им юридически и представянето пред съответните органи. Но и така имаме не малък капацитет да се преборим. Дори и за едно единствено постижение си заслужава. А той апетита идва с яденето...
Със сигурност няма да се ограничим само с разрешаването на един проблем.
Иначе - както kdd ни припомня ".. дий, воле, дий!"