от Mateev » 14.06.2010 01:31
Вземаш една волтамперна характеристика на един модул или стринг (последователно свързани модули) и в нея търсиш такава точка, щото образувания правоъгълник под нея да има максимална площ. Тази точка се нарича MPP (Maximum Power Point) и обикновено се намира в центъра на извивката на волт-амперната характеристика.
При реалната ситуация един инвертор има на входа си няколко стринга, свързани в паралел. Тъй като модулите в тази паралелно-последователна група имат различен разброс на токовете и напреженията, напълно е възможно да се образува комплексна волт-амперна характеристика, която да не е толкова красива като на единичния модул. Тази характеристика може да има повече от една извивки и равните участъци може да не са толкова равни (по тях може да има пропадания тук или там). Инвертора си няма никаква представа каква точно характеристика ще му бъде предложена на входа. Допълнителен усложняващ фактор е промяната на радиацията. Този фактор обикновенно променя позицията на дясната отвесна част на характеристиката, като това може да става много бързо (за няколко секунди).
Всичко това принуждава инвертора едва ли не да работи със затворени очи - тоест да е принуден да опипва цялата характеристика от край до край. Та интелигентността на алгоритъма за опипване на една VA характеристика е гордост на отделните производители на инвертори и обикновенно те се хвалят с умните алгоритми, които са измислили. В това има някакъв резон, защото от калпав до умен алгоритъм обикновенно има цял 1% разлика в годишното електропроизводство.
ПС: Само за справка:
Обикновенно инверторите се тактуват с честота 21-22 килохерца (за да може брума на дроселите да не се чува от човешкото ухо). Това е честотата на дискретизация на изходното напрежение и ток. Това е и честотата, с която се опипва волтамперната характеристика на модулите на входа. Ако приемем, че за добро прецизиране са необходими поне 1000 точни, то това означава, че тази характеристика може да бъде опипана 20 пъти в секундата. Глупаво е обаче опипването да се прави непрекъснато, защото това ще доведе до големи загуби на мощност. Обикновенно се прави едно цялостно опипване и след като е намерена MPP точката, в бъдеще се прави само опипване на близката околност. И ако се детектира голяма промяна (слънцето е влязло зад облак), само тогава се прави ново цялостно опипване. Естествено са възможни и други алгоритми и това си е търговска тайна на производителите на инвертори.