4.80 kWp електроцентрала край Бургас

[Mateev]

Има и още една централа, точно копие като тази на Мина "Черно море". Оборудването отдавна е доставено, но проекта с конструкциите се забави. До седмица обаче трябва да е готов. След това 2-3 седмици монтаж на конструкциите и още ден-два монтаж на модулите и инвертора. И до месец тя също ще заработи. В тази тема ще ви държа в течение с нейните проблеми и начините на разрешаването им.

И въобще както е започнало, всяка една централа, която правим, поставя пред нас нови и нови проблеми, свързани с конкретните дадености на конкретния покрив или терен. И непрекъснато се налага да измисляме все нови и нови решения за справяне с проблемите. Започвам даже да си мисля, че повтаряемост на решенията е едва ли не невъзможна.

В конкретния случай имаме малък по площ покрив, който в по-голямата си част е с обратен (северен) наклон. Освен това носещите греди са на голямо разстояние една от друга и трябва да измислим начин за здрави междинни стъпки на краката на конструкцията.

[Mateev]

В четвъртък заминаваме да монтираме централата. А в понеделник ще имате описание и снимки. На тази централа няма да се спираме с подробности, защото тя е подобна на централата на покрива на Мина "Черно море". Въпреки това ще опиша разликите и техническите проблеми, с които се сблъскахме и начина на тяхното разрешаване.

[Mateev]

Ето малко снимки от монтажа:





Ето това е сградата, която заварихме. Става въпрос за стар трафопост с много клетки, които след приватизацията са изпразнени. В момента има само един трансформатор в най-лявата клетка. Сградата в момента е в процес на ремонт и обновяване (вижда се отляво).

Изложението е почти перфектно (сградата е с лека ориентация на запад). Очакваните загуби от неоптимална ориентация няма да надхвърлят 1%.

Покрива е със здрава армирана плоча със сравнително добра хидроизолация. За всеки случай по време на конструктивния проект планирахме краката на конструкцията да стъпват върху такива точки, под които имаше бетонни греди. Както и при другите наши централи, тази е проектирана да издържи на вятър със скорост 160 km/h.

[Mateev]

За разлика от други наши централи тука установихме, че конструктивния проект е изпълнен едва ли не перфектно. Грубата част на конструкциите беше изпълнена с точност от +/- 1 милиметър. Почти не ни се е налагало да слагаме подложни ламаринки за компенсация.

[Mateev]

Модулите вече бяха качени на покрива и бяха готови за започване на сортирането по мощност. Въобще на тази централа бяхме приятно изненадане от организацията и предварителната подготовка. Дефакто можехме да започнем монтажа без никаква загуба на време.


На тази снимка се вижда как стабилизираме конструкцията против странични сили. На тази централа за първи път прилагаме такова решение. На другите централи краката бяха заварени на планки с голяма площ, които се свързваха с покрива посредством 4 анкерни болта. На тази централа за първи път използваме олекотени и опростени планки с 2 анкерни болта, а страничната стабилизация се прави с 3 кръстачки - в центъра и по една в двата края. Крайния ефект е, че конструкцията поевтинява, като в същото време запазва здравината си.

[Mateev]

Монтажа на профилите приключи много бързо и безпроблемно, защото конструкцията беше просто перфектна.

[Mateev]

Започна монтажа на модулите. И това само няколко часа, след като сме пристигнали. Работата вървеше изключително бързо и спорно. В същото време качеството на монтажа беше превъзходно. Сами виждате перфектните прави линии с нулев разброс по X, Y и Z.

ПС. Между другото всички виждате една топола в дъното на снимката. Това е един сериозен засенчващ обект, който все още не е отсечен. Но инвеститора обеща да я махне в най-скоро време. С изключение на тази топола имаме перфектен хоризонт с нулеви засенчвания.

[Mateev]

Всички модули вече са монтирани. И това е направено само от 5 човека за 8 часа (от 11:00 до 19:00). За следващия ден остава опроводяването и привързването на кабелите към алуминиевите профили. За съжаление това е най-бавната операция, защото се стараем всичко да е пригледно прибрано и изпънато. В тази централа за привръзването на кабелите са използвани повече от 500 алуминиеви скоби, като всяка една от които отнема по 1-2 човекоминути труд.

На снимките се вижда, че на третия ред по средата липсва един модул. Така и трябва да бъде. Модулите са по 27 на ред. Трите реда събират общо 81 модула, а централата е само с 80 модула. При това положение остава дупка за 1 модул и ние решихме тази дупка да е на третия ред по средата. Дупката ще бъде запълнена със светещо рекламно пано с размерите на един модул.

[Mateev]

Ето поглед от далеко. Получи се страхотна централа. Само дето външния вид на сградата я загрозява. Но това няма да е за дълго. В момента тече ремонт и скоро сградата ще заприлича на нова.

[Mateev]

Ето и поглед отзад. Привързването на проводниците почти е приключило. Сами виждате колко старателно всички проводници са прибрани и привързани зад алуминиевите профили. Все едно централата е без проводници.

Това освен естетически ефект има и сериозна обосновка от гледна точка на дълъг и безавариен живот. Задната долна част на профилите е най-защитената част от конструкцията както по отношение на силен вятър, така и по отношение на образуването на обледявания и ледени висулки.

[Mateev]

Ето и разпределителното табло. В тази централа за първи път вместо предпазители използваме защитни диоди. Диодите са с обратно напрежение 1000 V (3 пъти повече, отколкото е нужно) и с максимален ток 5A (5 пъти повече, отколкото е нужно). Презапасяването е голямо и нашите очаквания са, че никога през живота на централата няма да ни се наложи ремонт или поддръжка на разпределителната кутия.

Като цяло решението с диоди е по-евтино и по-надеждно от решението с предпазители.

[Mateev]

А ето и инвертора на MASTERVOLT. Монтиран е в помещение, което още не е ремонтирано. Но това не му попречи да заработи почти на пълна мощност само една минута след като беше включен (вижда се на индикацията).

[Mateev]

Между другото на тази централа за пръв път се оказа, че сме допуснали грешка при капселоването на куплунзите и единия стринг беше капселован с обратен поляритет. Проблема беше открит моментално при контролното измерване на токовете на отделните стрингове с DC клещов амперметър.

И тука си пролича предимството на разпределителната кутия с диоди. Защо? Ами защото нищо не се случи. Ако бяхме сложили разпределителна кутия с предпазители, щеше да има гърмеж с изгорял предпазител и 4 повредени куплунга, а може би и повреден модул. А в момента просто нищо не се случи. Блокинг диода беше спрял обратния ток през стринга и по този начин ни спести доста главоболия, а може би и пари.

[Solarex]

Матеев споменавате за сортиране на модули. Всеки път ли го правите и усеша ли се разлика в производството.

[Mateev]

Не се прави всеки път, а само когато имаме модули с голям разброс. В случая с Канеките е точно така. А разликата няма как да се усети, защото нямаме база за сравнение. За да имаме по-точно измерване на разпределението на вероятностни обекти трябва да имаме голяма извадка. Бихме усетили разликата, ако правехме голяма централа с Канеки от поне 100-200 киловата. И след това нарочно да направим половината централа със сортирани модули, а другата половина с несортирани.

В случая със сортирането на модулите в централата в Бургас имаме сигурност, че наистина сме измъкнали максималната възможна мощност от модулите. Ако не ги бяхме сортирали, мощността щеше да е по-малка. Но няма как да премерим с колко точно щеше да е по-малка. Всичко щеше да зависи от случайноста - кой модул с кой щеше да попадне в общ стринг.