42.84 kWp електроцентрала в Априлци

[EOS Technologies]

Г-н Матеев,

има по-елегантно решение - без тези скоби, които клиента е тръгнал да побългарява. Грубо пресметнато ще ви трябват около 390бр. ако ги слагате на по 1,20м. Значи около 3000-3500^. Две трети от тях плюс много часове работа може да се спестят, ако се използва друга технология на закрепване.

За съжаление заминавам утре на почивка за три седмици, където интернета е скъпо удоволствие и няма да може да контактуваме по емайл вероятно. Ако имате време мога ви покажа монтажа във Варна от 1 юли нататък.

Поздрави,

Петър Иванов

ПС. Иначе нещата изглеждат много добре

[Mateev]

С удоволствие бих разгледал и други технически решения. Но преди да ги предложа на клиентите, трябва да ги изпробвам. Засега сме се спряли на техническо решение, за което имаме подробна техническа документация с начините на изчисляване на силите, които се появяват в центъра и в периферията на покрива. Скобите, които сме избрали, се използват от много немски фирми и са почти еднакви при IBC Soalr, Schletter и Fotovoltaicshop. Ние не искаме да откриваме топлата вода. Затова сме избрали и това решение.

Естествено е, че преди да произведем голямо количество "побългарена" скоба ще направим тестове на нулевия образец. Фирмата, която пое поръчката, в момента си подготвя специализирано оборудване за производството на точно този тип скоба. След това ще ни произведе два образеца, единия от които ще бъде и закален. Ще монтираме тези образци от долната страна на една дървена греда и след това ще започнем да натоварваме върха на скобата с торби цимент, за да видим при колко килограма сила ще започне да се разтваря и при колко килограма ще се изскубнат винтовете. И след това ще изберем дали скобата да е закалена или не. Също така ако трябва, че модифицираме ширината и/или дебелината на шината и респективно броя и размера на видиите.

Здравината, която очакваме, сме сметнали, по следния груб начин:
Разстоянието между гредите е 60 см (по наша препоръка), което ни задължава скобите да са монтирани с тази дискрета. От таблиците за подпорни точки на профил 39о може да се изтегли на какво разстояние трябва да са тези скоби по дължината на профила. За региона на клиента се получи 1.30, но ние се презапасяваме малко и ще сложим скобите на 1.20. Затова и препоръчахме 60 см. разстояние между оста на гредите. При такова разстояние се получава, че всяка една скоба средно ще носи около 1 кв.м. модули, което означава, че може да бъде натоварена с до 100-120 кг сили на измъкване. Слагайки известен запас, ние ще очакваме, че при експериментите видиите ще издържат поне 150-200 кг, преди да се измъкнат. За силите на натиск сме още по-критични, защото може да се появи комбинирано едновременно действие от сняг, вятър и земетресение. Затова трябва да сме сигурни, че на натиск скобата трябва да издържи поне 350-400 кг, преди горния край да се огъне.

При всички случаи при тестовете ще натоварваме скобите дотогава, докато ги повредим. И във форума ще напиша при какви сили е станало това. И ако измъкването е над 200, а натиска над 400 килограма, значи всичко е наред.

[Solarex]

Здравейте г-н Матеев,

Поздравления за още едно ваше изграждане на PV система свързана с мрежата. Написали сте 252 модула по 170 вата, обаче стринговете нещо ми се виждат 3 x 14 модула не както трябва.
Избрали сте 6 инвертора, а дали не може и с 5 SMC7000TL или направо 5 инвертора SMC8000TL.

Приятен ден

[Mateev]

Какво не е наред в стринговете?

А бройката на инверторите е точно 6, за да може да се направи балансиране на мощностите на 3-те фази. Как ще разпределите 5 или 7 инвертора на 3 фази?

[Solarex]

Не съм забелязал, че това са стрингове за всеки инвертор (42 модула), а не на цялата фотоволтаична система. От всеки инвертора на изхода му излиза 220 волта напрежение, а като се комбинират трите инвертора дава трифазно 380 волта. Правилно ли съм разбрал?
В България има ли стандарт до колко разлика в мощността може да има между две фази. За Германия мисля, че беше 4.7 киловата макс разлика.

[EOS Technologies]

По думите на служител от ДКЕВР няма, или не се спазва. В Германия е 4,6kVA - поради което номиналната мощност на 5kWp-ите инвертори е точно толкова.

Поздрави,

ПС. Вие от къде сте в Германия?

[Kovex]

Поздравления Колега за започването на фотоволтаичната инсталация в Априлци ! Г-н Хр. Матев е сериозен човек с хъс към новото и искрено му желая успех, както и на Вас. Доколкото нашата база също е в Априлци, имаме и доста обекти там, Ние също мислим за подобна инсталация в терена ни.
Едно от най - големите ни притеснения е взаимодействието с Енергото, осигуряването на техните изисквания, които заложени в Закона и механизмите за неговото приложение, определено не са в полза на ВЕИ източниците.
Участвувайки в няколко срещи по изпълнението на такива обекти, виждам редица проблеми.
1. Ще се изисква проект и изпълнение на мълниеносна защита - пари !
2. За инверторите ще изискват специална къщичка по техен проект - пари !
3. Ограда с осветление на определено място от колекторите - проект - пари !
4. Пожаробезопасност - при тази конструкция, може би ще бъде голям проблем !
5. Подвързването към Трафопоста - проект - разрешителни - пари ! Особено ако се минава през други терени !
6. КПД - то при Т над 25 оС, колко ще пада ? Предвижда ли се охладителна с-ма и каква ? Колко ще струва ?.
7. Както виждам от снимките, с-мата е без тракери т.е не е следяща, дали ще достигне планирания добив въз основа на който, се правят сметките ?
8. Направените от мене проучвания, ми показват един срок на възвръщаемост над 12 г. колкото и да се мъча да го намаля, при средно 5 Евро/ват, а не съм убеден, че разходите ще бъдат толкова, а ние имаме много добри оферти при това за качествени панели.
9. Също така, освен преки разходи никак не е ясно колко ще бъдат експлоатационните. Като падне 1 м. сняг през зимата, само за почистването колко ще взимат ? Обслужващ персонал - работни заплати, осигуровки и т.н.
С една дума, опитваме се да подходим предпазливо и последователно. Затова след 10 дни, почваме да тестваме една с-ма от 1 кв.м., и втора - от 5 кв.м, основно за битово потребление. Ако успеем да се вместим в разходи до 4 Евро/ват и по-ниско, може би ще има смисъл.
В същото време, не вярвам, че ще успеем да се преборим с енергийното лоби в България. Доколкото имам информация, ветрогенераторите на Беклемето, още не подават ток към Енергото вече 6-ти месец, поради създавани проблеми. Е дано да греша и информацията ми да е стара !
Но така или иначе Ви желая УСПЕХ !

Св.Щерев - Ковекс

[Mateev]

Срока на изплащане на централата е по-малък. И въобще срока на изплащане на всички слънчеви електроцентрали е по-малък.

Нека да поразсъждаваме така:
Правим сделка, като даваме пари на някого със срок например 10 години. Условието е следното: Давам ти сега Х лева и искам след известен период от време да ми върнеш 2Х лева. Въпроса е колко е този период от време?

Какви би направил нашия длъжник, ако правилата на играта са такива?
Ами просто ще построи слънчева електроцентрала, която ще започне още от 5-тия или 6-тия месец да носи някакви доходи. Но той ще сложи тези доходи на срочен влог (депозит) и ще ги държи там до падежа. И върху натрупващите се средства ще получи лихва. И тази лихва ще се натрупва. Даже и ще се капитализира.

С две думи цената на кредита не е 8%, а някъде около 3% - тоест разликата от платените и получените лихви. Следователно цената на кредита не е 3 години удължаване на срока на изплащане, а само година или даже по-малко.

Има и още нещо - Къде забравяте приходите от продажба на зелени сертификати? Та те напълно биха компенсирали цената на кредита, че даже и ще остане нещо допълнително.

И последно:
Да приемем, че след 10 години вие сте получили от продажба на електроенергия толкова пари, колкото сте вложили. Но в същото време вашата централа се е амортизирала само на 10-15%. И неината ликвидационна (продажна) цена е около 90% от първоначалната. Следователно след 10 години вие ще притежавате цялата инвестирана сума + централа за 90% от тази сума. Тоест след 10 години вие няма да сте на нула, а ще сте на плюс 90%. Това означава, че вие сте били на нула някъде към 6-тата година. И това без субсидии. Със субсидии този срок се накъсява до 3 години, че и до по-малко. И забележете - всичко това не е със ваши пари, а с пари на банката.

Ако погледнем нещата от тази гледна точка, то вие ще сте на печалба още първата година. Ващата централа ще се е амортизирала само с 1%, а ще имате 10% приходи. Тоест сумата на вашето богатство ще е нарастнала с 9% още през първата година. И ще нараства със същото темпо поне 50 години. При това вашето имущество ще е защитено от инфлация, защото то не е в пари, а в дълготрайни активи, произвеждащи най-дефицитната стока на бъдещето - екологично чиста енергия. И цената на тази стока ще нараства с бързи темпове поне до 2050-та година, когато се очаква края на петролната ера.

[Mateev]

Забавихме се известно време, докато се разработи и произведе носещата скоба. Можехме да закупим вносни хромникелови скоби, но инвеститора предпочете да започнем разработката на скоба, която да бъде произведена в България и която да е по-евтина. Направихме няколко междинни версии с различни размери и здравини и най-накрая се спряхме на вариант, отговарящ на всички изисквания. Необходимия брой скоби вече е произведен и техния монтаж започна.



Предварително покрива беше разчертан с точност до 1 мм, като по вертикала се водехме от размерите в конструктивния проект, а по хоризонтала - от центровете на носещите греди. В точките на кръстосване леко се начукват двусантиметрови гвоздеи и после на око се проверява дали всички редици са прави - както по хоризонтала, така и по вертикала. Няма по-добър инструмент от човешкото око, когато трябва да се търсят кривини в правата линия.

На снимката се вижда, че редиците с гвоздеи са готови и после върху тях са сложени скобите (в техния най-горен отвор). Предстои още една проверка и след това скобите вече могат да се завиват за постоянно с 8 милиметрови винтове за дърво. Всяка скоба трябва да се направи вертикална (с нивелир) и да се завият винтовете във втория и третия отвор. След това се вади гвоздея от първия отвор и на негово място се завива последния винт. Тъй като хидроизолацията на покрива е мека, то между винтовете и скобата задължително трябва да се постави шайба и зегерка. Това е така, защото в бъдеще (след монтажа на модулите) няма да имаме възможност за ревизия и донатягане. И разчитаме основно на зегерката да обира евентуалните хлабини, които могат в бъдеще да се появят при леко сплескване на хидроизолацията в резултат на големи горещини. В момента ще монтираме скобите и ще изчакаме някой горещ ден, за да направим донатягане.



Ето и снимка от целия покрив. Всички скоби са наредени, но все още не са затегнати с винтове. По вертикала скобите са на нивото на бъдещите носещи алуминиеви профили, а по хоризонтала - през една греда (1.20м). Освен това са наредени шахматно, за да не се окаже, че натоварваме само четните греди, а нечетните остават без товар. По периферията на покрива обаче скобите трябва да са на всяка една греда (през 60 см.), защото там силите от вятъра са по-големи. Този факт е пропуснат от конструктора, въпреки че изрично му го казах в заданието. В момента коригираме чертежа и на инвеститора ще му се наложи да купи още малко скоби, за да подсили периферията.

На снимката също се вижда, че в дясната долна страна на покрива направихме едно уширение, което да побере допълнителните 4 модула, за които говорих в предишните постинги. Точно под това уширение смятаме да монтираме инверторите и главното разпределително табло на собствена метална конструкция.

[mstoev]

С този проект май се решава обратната задача т.е. от ФВ централа се изгражда ориентирана сграда.

[Vandal]

Не разбирам защо точно такива скоби слагате.
Точно този тип не е ли за покриви с керимиди!
Абе вие си знаете най-добре.

[Mateev]

За керемиди са друга форма. Имам при мене цяла колекция от най-различни оригинални скоби за всякакъв вид покриви. И точно тази е предназначена за плоски наклонени покриви. Има още една, която е регулируема, но тя е по-скъпа и клиента предпочете точно тази скоба. Дано да не се окажат големи неравностите на покрива, че има да подлагаме алуминиеви подложки до припадък.

[Lupus]

Колко е най-горната кота на панелите???

[Mateev]

Последните панели стърчат с около 20 сантиметра извън контура на покривната плоча. Разстоянието от горния ръб до земята е около 8 метра.

[Vandal]

Сега като се замисля, точно по този начин панелите ще имат по-добро охлаждане.
Чудех се защо не слагате направо алуминиевите профили, но си имало причина.