НОВ ЗАКОН ЗА ВЕИ

[BulSpace]

Приятелю, категоризацията на строежите в България се определя въз основа на Закона за устройството на територията.

Редно е да поискаш становище от главен архитект на община, РДНСК или Министерство а регионалното развитие.

До колкото помня въпреки измененията в закона за ВЕИ ЗУТ все още не е променен и незнам нови наредби да са излезли, въз основа на които ЕРП да променят процедурите си.

Чух, че ЕРП са направили заптвания до ДКЕВР за разяснения по прилагане на новия закон за ВЕИ.

[eclipt]

Напротив, промените в ЗУТ са направени. За справка можеш да влезеш АПИС и да погледнеш промените от 05.05.2011 г.. Освен това съществуа Наредба 1 за категоризация на строежите, която беше промемена скоро, в която пише, че: "Чл. 12. Строежи от шеста категория са строежите по чл. 54, ал. 1 и 4 и чл. 147 ЗУТ."

Неможе всяка организация да се прави, че не разбира какво казва даден закон или разпоредба. Как така ще търся аз тълкуването на закона. Този, който го прилага трябва да го тълкува, а ако не го спазва да бъде санкциониран.

[BulSpace]

Е щом измененията, за които говориш са обнародвани, верно няма какво да им разясняваме на тия ЕРП и архитекти.... Да си прочетат и спазват новия закон!

Дано скоро се похвалиш с успех!

[Емил]

Освен въпросната промяна в Наредба 1 за категориите обекти, има и още една важна промяна - ел.захранванията средно напрежение вече не са втора категория строеж, а трета.

Чл. 6. (1) Видовете строежи от трета категория, буква "а", са:

6. (изм., ДВ, бр. 23 от 2011 г.) електропроводи до 35 kV включително и трансформатори до 16 МVA;

[TT]

Инвеститори във вятърна енергия ще настояват за поправки във ВЕИ закона
15 юни 2011

http://www.dnevnik.bg/ekobiznes/zelena_ ... oiavat_za/

Законът за енергията от възобновяеми източници (ВЕИ), приет от парламента през април, ограничава възможностите за банково финансиране на вятърни централи. Такова мнение изрази пред "Дневник" изпълнителният директор на Българската ветроенергийна асоциация Себастиан Ньотликс.

Според инвеститорите застопоряването на преференциалните изкупни цени за зелено електричество е стъпка в правилната посока, но тези тарифи трябва да са ясни, преди да е започнало строителството на централата. В закона е записано, че токът от ВЕИ се продава по цени, валидни към датата на получаване на акт 15 от строителния надзор, т.е. непосредствено преди екомощностите да заработят. Никоя банка не би отпуснала кредит за такъв проект, ако не знае предварително по каква тарифа ще се изплаща заемът, обясниха от браншовата организация.

"В България цената на електричеството за домакинстава е най-ниската в Европейския съюз. В момента токът от вятър е само с 2 ст. на киловатчас по-скъп от средната цена за бита, но до две години той ще стане по-евтин", прогнозира Ньотликс. Енергията от вятърните паркове се продава от 14 до 19 ст. на киловатчас според мощността на централата, показва справка в сайта на енергийния регулатор ДКЕВР.

По повод днешния Глобален ден на вятъра асоциацията организира изложба на перки, турбини, авиационни светлини, измервателни уреди и други технологии, използвани във вятърната енергетика. Ньотликс разказа на посетителите на Националния политехнически музей как протича изграждането на един вятърен парк. В началото предприемачите изследват силата и колебанията на въздушните течения, а след като се избере подходящо място за централата, витлата и роторът на турбините (които са по-дълги от размаха на крилете на "Джъмбо джет") се превозват по вода и суша. Инсталирането на кулата с ветрогенератора и свързването на съоръжението към разпределителната и преносната мрежа са последните стъпки, преди съоръжението да заработи за 20 - 25 години.

Заради измерванията, осигуряването на необходимите документи и техническата работа пускът на централата отнема значително време. "Със сигурност накрая ще сте с 5 години по-стар, откакто сте започнали проекта", коментира Себастиан Ньотликс.

[matev]

Вече съм по стар с 3 години и 5 дни и не се вижда с колко ще остарея и дали въобще до края на живота си ще пусна централата си.Сега карам 59 си година.Няма значение ,че при мен е слънчева централа.

[Lupus]

Вече съм по стар с 3 години и 5 дни и не се вижда с колко ще остарея и дали въобще до края на живота си ще пусна централата си.Сега карам 59 си година.Няма значение ,че при мен е слънчева централа.

Спокойно наборе! И на нашата улица ще изгрее слънце.

[retro]

Вече съм по стар с 3 години и 5 дни и не се вижда с колко ще остарея и дали въобще до края на живота си ще пусна централата си.Сега карам 59 си година.Няма значение ,че при мен е слънчева централа.

Спокойно наборе! И на нашата улица ще изгрее слънце.

Lupus, на "вашата" улица може и да изгрее, ама у Априлци... малко трудно ... па и за малко ...

[Solaris]

Позволете ми да предложа на вашето внимание една нова интерпретация на Чл.31 ал.7 т.2 от ЗЕВИ и определението за "схема за подпомагане", дадено в параграф 1 т.21 от Преходните Разпоредби на ЗЕВИ:

Преференциалната цена (тарифа) е ''Схема за подпомагане'' съгл. § 1.т.21 буква в от Преходните и заключителни разпоредби на ЗЕВИ.

Следователно електрическата енергия от ВЕИ не трябва да се изкупува по определената от ДКЕВР преференциална цена за изкупуване на ел.енергия, произведена от ВЕИ...

...тъй като разпоредбите на ал.1 на Чл.31 от ЗЕВИ не се прилагат при обекти за производство на ел.енергия от ВЕИ, подпомогнати от ''схема за подпомагане''-в случая схемата за подпомагане е самата преференциална цена.

Разпоредбите на Чл.31 (7) 2 ограничават прилагането на Чл.31 (1) защото ''преференциалната цена'' е ''схема за подпомагане''.

Опитал съм се да онагледя тая каша в прикачения файл.

[petyostoev]

§ 11. Член 31, ал. 7, т. 2 и ал. 8 се прилагат за проекти, по отношение на които заявления за подпомагане постъпват след влизането в сила на закона.
Заявления за подпомагане,предполагам се има в предвид по ПРСР мярка 311 и 312.

[Vandal]

Ето ви едно тълкование на закона и от мен направен преди повече от месец, но не го публикувах.

чл.31 (7) т.2 не се отнася за ПРСР 2007 - 2013.
Като се заговори пак затова, направих пак един преглед на закона и стигнах до следния извод:

ПРСР схема за подпомагане ли е? Ами не е. И защо не е схема за подпомагане? Ами защото е ПРОГРАМА, а схема за подпомагане е:

Чл. 1. (1) Основните цели на този закон са:
5. осигуряване на информация относно схемите за подпомагане, ползите и практическите особености на развитието и
използването на енергия от възобновяеми източници на всички заинтересовани лица, участващи в процеса на
производство и потребление на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми
източници, на производство и потребление на газ от възобновяеми източници, както и на производство и потребление на
биогорива и енергия от възобновяеми източници в транспорта;

Все още няма такава информация.

(2) Целите по ал. 1 се постигат чрез:
1. въвеждане на схеми за подпомагане производството и потреблението на електрическа енергия, топлинна енергия и
енергия за охлаждане от възобновяеми източници, производството и потреблението на газ от възобновяеми източници,
както и производството и потреблението на биогорива и енергия от възобновяеми източници в транспорта;

Ами все още не са въведени.

4. въвеждане на схеми за подпомагане, свързани с развитието на преносната и разпределителните електрически
мрежи, включително междусистемни връзки, на интелигентни мрежи, както и изграждането на регулиращи и
акумулиращи съоръжения, свързани със сигурното функциониране на електроенергийната система при развитие на
производството на енергия от възобновяеми източници;

Значи за НЕК и ЕРП ще има схеми за подпомагане.

5. въвеждане на схеми за подпомагане на изграждането и развитието на топлопреносните, газопреносната и
газоразпределителните мрежи, включително междусистемни връзки, когато това е икономически обосновано;

И за ТЕЦовете и Булгаргаз ще има схеми за подпомагане.

6. въвеждане на схеми за подпомагане производството на енергия от възобновяеми източници за собствено
потребление;

Все още няма такава схема.

9. съвместно изпълнение на мерки за използване на енергия от възобновяеми източници и на мерки за въвеждане на
технологии за повишаване на енергийната ефективност.
(3) При разработването на схеми за подпомагане се посочват техническите изисквания, включително приложими
стандарти, на които следва да отговарят съоръженията и системите за енергия от възобновяеми източници.

Значи тепърва ще се разработват.

Чл. 3. Министерският съвет:
3. приема национални схеми за подпомагане използването на енергия от възобновяеми източници;
4. одобрява проектите на споразумения за съвместни схеми между Република България и една или повече държави -
членки на Европейския съюз, за обединяване или координиране на национални схеми за подпомагане използването на
енергия от възобновяеми източници;

Ще приема, одобрява национални и съвместни схеми ама по-нататък.

Чл. 4.
(2) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма:
7. предлага съвместно с министъра на финансите национални схеми за подпомагане използването на енергия от
възобновяеми източници по чл. 3, т. 3;

Значи Трайчо и Симеончо ще правят въпросните схеми за подпомагане.

Чл. 10. (1) Кметът на общината разработва и внася за приемане от общинския съвет общински дългосрочни и
краткосрочни програми за насърчаване използването на енергията от възобновяеми източници и биогорива в съответствие
с НПДЕВИ, които включват:
7. схеми за подпомагане на проекти за производство и потребление на електрическа енергия, топлинна енергия и
енергия за охлаждане от възобновяеми източници, включително индивидуални системи за използване на електрическа
енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници, за производство и потребление на газ от
възобновяеми източници, както и за производство и потребление на биогорива и енергия от възобновяеми източници в
транспорта;
8. схеми за подпомагане на проекти за модернизация и разширение на топлопреносни мрежи или за изграждане на
топлопреносни мрежи в населени места, отговарящи на изискванията за обособена територия по чл. 43, ал. 7 от Закона за
енергетиката;
(2) Дългосрочните програми по ал. 1 се разработват за срок 10 години, а краткосрочните програми - за срок три
години. В общински схеми за подпомагане могат да участват само проекти, свързани с мерките по общинските програми
по ал. 1.

И ти кмете, и ти.

Чл. 12. (1) За постигане на задължителната национална цел на Република България за 16 на сто общ дял на енергията
от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия, включително 10 на сто задължителен дял на
енергията от възобновяеми източници в транспорта, министърът на икономиката, енергетиката и туризма разработва
НПДЕВИ.
(2) Националният план за действие за енергията от възобновяеми източници обхваща периода 2010 - 2020 г., изготвя
се по модел, приет с решение на Европейската комисия, и съдържа:
1. преглед на националната политика в областта на енергията от възобновяеми източници;
2. прогноза за брутно крайно потребление на енергия през периода от 2010 до 2020 г.;
3. национална цел и секторни цели за дял на енергията от възобновяеми източници, за електрическа енергия, за
топлинна енергия и енергия за охлаждане и за енергия от възобновяеми източници в транспорта до 2020 г. и прогнозни
криви на растежа за дела на енергията от възобновяеми източници (индикативна крива) за секторите електрическа
енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане и енергия от възобновяеми източници в транспорта;
4. мерки за постигане на целите по т. 3, в т. ч.:
в) националните и съвместните схеми за подпомагане производството и потреблението на електрическа енергия,
топлинна енергия и енергия за охлаждане и на енергия от възобновяеми източници в транспорта, планирано използване
на статистически прехвърляния и планирано участие в съвместни проекти;

Значи ще се прави план за действие където ще се види какви схеми за подпомагане ще се използват.

Чл. 13. (1) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма изготвя и представя на Европейската комисия на
всеки две години до 31 декември 2021 г. доклад за изпълнението на НПДЕВИ.
(2) Докладът по ал. 1 обхваща период от две календарни години преди годината на изготвяне и съдържа информация
за:
4. изпълнението, актуализирането и/или въвеждането на нови схеми за подпомагане и мерки, свързани с изпълнението
на националните цели за дела на енергията от възобновяеми източници до 2020 г.;

Аха, ясно.

5. разработването на схеми за подпомагане прилагането на технологии за производство на енергия от възобновяеми
източници и биогорива, включително нови технологии, които дават допълнителни ползи за сметка на по-високи разходи;

Че ние нямаме стари, ама ще разработваме нови. Пък кой знае.

Чл. 16. (1) Република България и една или повече държави - членки на Европейския съюз, могат да се споразумеят за
прилагането на съвместни схеми за подпомагане чрез обединяване или координиране на националните схеми за
подпомагане.

И кой ще иска да се споразумее с нас камо ли да се обедини, пък и да се координираме.
Кой ще иска да си сложи таралеж в гащите.

(2) При прилагането на съвместни схеми за подпомагане определени количества енергия, произведена на територията
на някоя от участващите държави - членки на Европейския съюз, може да се разглежда като част от общата национална
цел на друга участваща държава - членка на Европейския съюз, когато е изпълнено едно от следните условия:

Дрън, дрън.

Чл. 17. Насърчаването на производството на енергия от възобновяеми източници се извършва чрез:
1. разработване на схеми за подпомагане производството и потреблението на енергия от възобновяеми източници, газ
от възобновяеми източници, биогорива и енергия от възобновяеми източници в транспорта и на течни горива от биомаса;
2. разработване на схеми за подпомагане производството и потреблението на енергия от биомаса, в случаите когато се
използват технологии с висока степен на опазване на околната среда и се произвежда енергия по високоефективен
способ;
3. разработване на съвместни схеми за подпомагане с другите държави - членки на Европейския съюз, за подпомагане
производството и потреблението на енергия от възобновяеми източници;
4. финансиране на дейности и проекти за производство на енергия от възобновяеми източници, както и за използване
на енергия от възобновяеми източници при крайното потребление на енергия от фонд "Енергийна ефективност и
възобновяеми източници" и от други финансови институции;
5. договори с гарантиран резултат съгласно Закона за енергийната ефективност, свързани с използване на енергията от
възобновяеми източници.

Какво, насърчаване ли!

Чл. 31. (1) Електрическата енергия от възобновяеми източници се изкупува от обществения доставчик, съответно
крайните снабдители по определената от ДКЕВР преференциална цена, действаща към датата на съставяне на
констативен акт за завършване изграждането на енергийния обект съгласно чл. 176, ал. 1 от Закона за устройство на
територията.
(7) Разпоредбите на ал. 1 - 6 не се прилагат:
1. за енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници по чл. 25 и чл. 26, ал. 2;
2. когато инвестицията за изграждането на енергийния обект за производство на електрическа енергия от
възобновяеми източници се подпомага със средства от национална или европейска схема за подпомагане.

Ако се водим от анализа до тук, следва да се тълкува че
ТАКИВА СХЕМИ ЗА ПОДПОМАГАНЕ ВСЕ ОЩЕ НЯМА.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1. По смисъла на този закон:
10. "Задължение за енергията от възобновяеми източници" означава национална схема за подпомагане, изискваща от
производителите на енергия да включат определен дял енергия от възобновяеми източници в своето производство,
изискваща от доставчиците на енергия да включат в своите доставки определен дял енергия от възобновяеми източници
или изискваща от потребители на енергия да включат определен дял енергия от възобновяеми източници в своето
потребление, включително схеми за използване на зелени сертификати.

От тук става ясно че схеми за подпомагане ще използват само тези които се задължават да използват ВЕИ.


21. "Схема за подпомагане" е инструмент, схема или механизъм, прилагани самостоятелно или съвместно с една или
повече държави - членки на Европейския съюз, които насърчават използването на енергия от възобновяеми източници чрез:
ПРСР не е нито инструмент, нито схема, нито механизъм за да бъде прилаган самостоятелно. Това е програма на ЕС.
а) намаляване себестойността на тази енергия;
У нас няма такава схема, няма и да има.
б) увеличаване на цената, на която може да бъде продадена, или
Те току що я намалиха
в) увеличаване обема на покупките на енергия от възобновяеми източници посредством задължение за изкупуване
или потребление на енергия от възобновяеми източници или по друг начин, включително инвестиционни помощи,
Инвестиционни помощи от държавата все още не са отпускани.
данъчни облекчения или намаления, връщане на платени данъци, схеми за подпомагане на задължението за
използване на възобновяеми източници на енергия, включително тези, при които се използват зелени сертификати, и
Както съм отбелязал и по-горе, схеми ще се прилагат за тези които се ЗАДЪЛЖАВАТ да използват ВЕИ. Това са новите сгради които ще се строят след 2012 ако не се лъжа.
схеми за пряко ценово подпомагане, включително преференциални тарифи и премийни плащания.
Ами то по тази логика Чл. 31 ал. 1-6 трябва да се прилага за всички които продават на преференциални тарифи защото и и те са в схемата

[retro]

Vandal, моите уважения, ама това, което си публикувал по-горе не е "тълкуване" на закона. Просто си пуснал търсачката в MSWord-a с думи за търсене-"схема за подпомагане" и където се е спряла, си маркирал стринга и си добавил свой коментар.

Човека (Solaris) ни съобщава за нещо конкретно - ПАРАГРАФ 22, затворен, порочен кръг в новия ЗЕВИ. Това е конкретен проблем, който може да включите в писмото на БСА до съответните институции.

[Vandal]

Да, разбира се че тълкуване е силна дума.

[retro]

Това, което си публикувал по-горе е една добра основа за критична статия, според мен.

[TT]

15.07.2011 г. Публикации
Анализи

Зелена енергия по време на криза
Орязването на субсидиите за ВЕИ намалява привлекателността за инвестиции на държави като Великобритания. България е с добър потенциал, въпреки несъвършеното законодателство

http://www.publics.bg/bg/publications/75/Зелена_енергия_по_време_на_криза.html

Все по-трудно става планирането на сектора на възобновяемите източници. Като най-влиятелно събитие досега през 2011 г., разбира се, се очерта аварията в японската атомна централа "Фукишима - Дайичи", която запали бурни дебати около надеждността на атома. Все повече се обсъжда доколко ВЕИ могат да компенсират ззатварянето на атомни централи заради повишените изисквания за сигурност в Европа.

И наистина, среден вариант трудно може да бъде намерен. Много от големите европейски и световни икономики, решили да спазят сроковете за затваряне на атомните си мощности, смятат да наваксат базовия си товар с повече въглищни централи. Дори и най-модерните технологии за ТЕЦ обаче и особено идеите за подземно съхранение на въглероден диоксид, срещат неодобрение в някои страни, а недостатъчните инвестиции в мрежова инфраструктура правят присъединяването на нови екологични мощности и съоръжения за съхранение на енергия трудно.

В същото време няколко от енергийните регулатори - в Белгия и Великобритания например, излязоха със сходни твърдения, че страните ще трябва да положат големи усилия, за да превъзмогнат отказването от атомната енергия. Много експерти посочват, че ВЕИ при всички случаи трябва да се комбинират с традиционни източници на енергия и нисковъглеродни технологии. Въпреки големите обещания, често най-сериозната пречка се оказва или липсата на достатъчно ясна правна рамка, или пък свръхрегулация и малки държавни гаранции, които довежда до оттегляне на инвестиции.

Едни напредват, други са по-консервативни

Според последния тримесечен доклад на Ernst & Young от май 2011 г., пазарите за възобновяема енергия на някои от най-големите икономики в Европа са паднали надолу в класацията за привлекателност от началото на годината насам. Това се дължи най-вече на намаляването на преференциалните цени и държавните субсидии за електроенергията от соларни паркове. Големи енергийни компании като френската EDF замразиха стотици мегавати строящи се или планирани фотоволтаични мощности по тази причина. По-рано тази година и други големи "соларни сили", начело с Испания и Германия, орязаха субсидиите за слънчева енергия.

Великобритания, традиционно високо оценявана, е с едно място надолу - 6-то, в общата класация спрямо февруарската листа. За сметка на това Кралството е добавило близо 1 гигават наземни и морски вятърни мощности, с което се задържа на второ място по този критерий. Според данните на Глобалния съвет за вятърна енергия (GWEC), Обединеното Кралство ще трябва да добави още 11 гигавата наземни вятърни паркове, за да постигне екологичните си цели до 2020 г.

Правителството на Полша пък обмисля поправки в законодателството си и създаването на специален закон за възобновяемата енергия, за да постигне националната си цел като част от европейската 20/20/20. Според доклада на Ernst & Young, сериозен проблем за страната е липсата на капацитет на мрежата и като цяло на електропроводи в най-перспективният район за вятърна енергия по балтийското крайбрежие. Полша е с две места надолу в общия индекс на привлекателност за развиване на ВЕИ до 16-та позиция.

Като най-стабилни в класацията се показват северните страни - Швеция, Дания, Финландия и Норвегия. Те почти не променят класирането си от началото на годината насам. Традиционно скандинавските страни залагат на стабилен ръст на вятърната енергия. Норвегия, която не е член на ЕС, води усилени преговори за синхронизиране на развитието си на ВЕИ с това на 27-те страни-членки. През 2012 г. се очаква да влезе в сила споразумение между Норвегия и Швеция за общи сертификати за зелена енергия с цел делът й да достигне 25 теравата до 2020 г.

Неясният ЗЕВИ не дава сигурност на инвестициите в България

За пръв път сред новите страни, включени в класацията, наред с Мароко, Тайван и Чили, се появява България. Като най-перспективни за страната докладът определя фотоволтаиците. България е класирана на 21-во място - след Великобритания и преди Канада. Със слънчева интензивност, съизмерима с най-перспективните части на Испания, България остава с незначителни фотоволтаични мощности от порядъка на 15 мегавата към 2010 г. Според целите, залегнали в стратегията за ВЕИ, страната ни ще трябва да ги увеличи до около 300 мегавата към 2020 г.

Тези амбициозни числа обаче не е сигурно дали ще бъдат постигнати поради неяснотите след приемането на новия закон за възобновяема енергия (ЗЕВИ). Докато правителството твърди, че намаленият период на изкупуване на енергията на преференциални цени и квотите за новоприсъединени фотоволтаици ще откроят "сериозните инвеститори", специалисти от бранша на зелената енергия са на мнение, че неяснотата около квотите ще доведе до спад на инвестициите, загуба на работни места и неизпълнение на целите, договорени с ЕС.

Вятърните паркове се радват на значително по-висок ръст - 112% през 2010 г., според доклада. Към момента инсталираните вятърни мощности в страната са 375 мегавата, концентрирани най-вече в Североизточна България. Малкото инвестиции в преносна и разпределителна инфраструктура обаче възпрепятстват експлоатирането на потенциала за нови турбини по Черноморието. За съжаление, по данни на Центъра за възобновяеми енергийни ресурси (Гърция) от 2010 г., вятърният потенциал на България в самото Черно море не е достатъчен за разработване на мащабни офшорни проекти.